№ 22
гр. Перник, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720201885 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №7920/28.10.2022 г.,
издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София, ****, оправомощен със Заповед № РД-
11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура, с което на Д. Ю. Д., живущ в ******* ЕГН
********** за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 1
от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредбата, движението на извънгабаритни ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ) е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП
административно наказание глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева).
Жалбоподателят Д. Ю. Д., чрез упълномощения си представител-
адв. С. по изложени в жалбата съображения, моли НП да бъде отменено. Чрез
свой пълномощник участва в хода на съдебното производство, като в с.з. адв.
С. поддържа жалбата и сочи, че моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че с оглед направеното описание и в акта и в НП не било изяснено кой
ще носи административнонаказателна отговорност, с оглед на факта на кого е
вменено задължението за снабдяване със съответното разрешително. Счита,
че в настоящия случай доверителят й няма задължение да се снабди със
съответното разрешително, тъй като същият не е собственик на пътното
превозно средство извършвало превоза, а само водач на същия. Съгласно
1
цитираната в процесното НП нарушена наредба разрешително може да бъде
издадено на определени субекти, в които не попада доверителят ми. Считам,
че същият не би могъл да бъде обект на това нарушение, от където да му бъде
ангажирана наказателна отговорност за вмененото нарушение. Пледира и за
нарушено право на защита, с оглед на липсата на яснота именно какви
документи е следвало да бъдат представяни на проверяващите органи , тъй
като в АУАН е посочено, че не е представен документ за платена такса за
дейности от специализирано ползване на пътищата, а в процесното НП е
посочено че се извършва дейност без разрешително. В смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритни превозни
средства е разрешено да се извършва с разрешително дадено от
администрацията управляваща пътя и след заплащане на необходимата такса,
но не и на двата документа.Счита, че с оглед събраните по делото
доказателства и установени факти, вмененото нарушение не следва да се
квалифицира съгласно посочената в НП разпоредба, тъй като тази норма
забранява движение без разрешително, а в конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 14 ал.3 от наредбата посочена в процесното НП, а именно
движение на извънгабаритно превозно средство след заплащане на такси.
Намира изложеното за достатъчно основание да бъде отменено процесното
НП. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски съгласно
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските.
Административнонаказващият орган АПИ, гр.София, чрез
процесуалния си представител - ю.к. М.М., изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
От фактическа страна:
На 30.09.2022 г. в 14:50 часа на път А3, км 10+500 на втори тунел на
А3 в посока гр. София - гр. Перник, Д. Ю. Д., е управлявал и извършвал
превоз на товари /багер/ със съчленено ППС с 6 оси - МПС с 2 оси, марка
Ивеко, модел АС 440 ТП, с peг. № ****** и полуремарке е 4 оси с peг. №
******, като в процеса на извършената проверка от служители на АПИ е
било установено, че водачът извършва превоз, без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При
направеното измерване с техническо средство ролетка № 1241/18/50 м/,
ролетка № 1302/18/5 м/ и щрихова мярка за дължина L01, е било
констатирано, следното:
1. Измерената широчина е била 3.20 м при допустима максимална
широчина на ППС 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1,б „а“ от Наредбата, като
2
превишаването е с 0.65 м;
2. Измерената височина е 4.70 м при допустима максимална
височина на ППС 4.00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като
превишаването е с 0.70 м;
Измерената дължина е 17.40 м при допустима максимална дължина
на ППС 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредбата, като
превишаването е с 0.90 м. В НП е посочено, че съгласно чл. 2 от Наредбата,
при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 5, ППС е
извънгабаритно. Измерените параметри на превозното средство е описано, че
показвали, че същото е извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата.Съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 1 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал.
2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на
извънгабаритни ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).На основание чл. 52, ал. 4 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като
проверил акта АНО преценил събраните доказателства и предвид тежестта на
нарушението, наличието на подбуди за извършването му и целите на чл. 12 от
ЗАНН преценил, че следва да се издаде НП, атакуваното такова понастоящем,
като в същото е възпроизведено в голямата си част описаното в АУАН, като е
допълнено, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, като административнонаказващ орган, установил според
него по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на
нарушителя, както и неговата вина, счел, че водачът е следвало да провери и
да се убеди, че параметрите на ППС с товар не превишават максимално
допустимите норми по раздел II от Наредбата или при установено
превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми или
да бъде представено Разрешително, поради което заключил, че същият, е
извършил нарушението описано в АУАН в противоречие на разпоредбите на
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 1 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8,
ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В НП е
посочено, че превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да
бъдат спазени нормативните изисквания, повишава рисковете относно
безопасността на движението, води до повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура.Към момента на проверката водача Д.
Ю. Д. е извършвал превоз със съчленено ППС с 6 оси - МПС с 2 оси, марка
Ивеко, модел АС 440 ТП, с peг. № ****** и полуремарке с 4 оси с per. №
******, без да представи разрешение, съгласно разпоредбите на чл. 8. ал. 2 и
чл. 8, ал. 1 от Наредбата,с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква ,,а”, предл. 1 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Предвид изложеното и на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за пътищата във връзка с
нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 1 от Закон
за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,АНО е издал наказателно
постановление №7920/28.10.2022 г., издадено от В. Б. А. - началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска
3
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София,
****, оправомощен със Заповед № РД-11- 246/31.03.2022 г. на Председателя
на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура, с което на Д. Ю.
Д., живущ в ******* ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, буква „а”, предл. 1 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл.
8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на
извънгабаритни ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел
II от Наредбата) за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ) е наложено на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП административно наказание глоба в размер на 2000
лв (две хиляди лева).
Процесното НП било връчено на 18.11.2022 г, поради което и
депозираната жалба е подадена в законовия срок, а разгледана по същество,
съдът я намери и за основателна.
По доказателствата:
1. Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а
именно: Наказателно постановление № 7920/28.10.2022 г., заедно с обратна
разписка - оригинал;АУАН № 9237/30.09.2022 г., заедно с придружаващите
го документи - оригинал;Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ - заверено копие;Заповед № РД-11 -247 от
31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие; Разписка за
връчен АУАН, копия на: свидетелство за регистрация на МПС и ППС, пътен
лист, както и допълнително представените и приети от съда писмени
доказателства, депозирани в с.з. от представителя на АНО- ЕС Декларация за
съответствие за ролетка 1304/18/5 и за ролетка 1241/18/50 м., превод и
оригинал;
2. Сертификат за съответствие за ролетка 1304/18/5 превод и
оригинал;
3. Сертификат за съответствие за ролетка 1241/18/50 м. превод и
оригинал;
4. Свидетелство за калибриране № 274 - 03/01.10.20 Юг. за щрихова
мярка за дължина, идентификационен № L 01;
5. Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. за упълномощаване на В. Б. А.
на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ към АПИ да издава наказателни постановления на
физически и юридически лица по съставени от оправомощени служители на
АПИ, актове за установяване на административни нарушения /АУАН/ при
условията и по реда, предвидени в Закона за пътищата и Закона за
движението по пътищата, при стриктно спазване на разпоредбите на ЗАНН.;
6.Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. за упълномощаване на
актосъставителя А. М. А. - главен инспектор в отдел „Контрол по РПМ“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при АПИ;
4
7.Протокол от 15.04.2020г. за проведено обучение на
Актосъставителя А. М. А. - главен инспектор в отдел „Контрол по РПМ“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при АПИ., които
кореспондират и със свидетелските показания на А. М. А. и Г. Б. Б..
Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената заповед № РД11-246/31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид приложената заповед №
РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Не е спорно по делото, че управляваният от жалбоподателя състав от
ППС следва да бъде квалифициран като извънгабаритен по смисъла на §1, т.1,
вр. чл. 2, вр. чл. 5, ал.1, т.2 от Наредба № 11/03.07.2001г.
Вменената за нарушена от санкционираното лице разпоредба на чл.
26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки
и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване
на пътищата по §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП и е в отклонение
от общата забрана по чл. 139 от Закона за движението по пътищата.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от
органа посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП- управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за
общинските пътища, и по реда на чл. 8, ал.2, вр. ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от същия подзаконов
нормативен акт от този разрешителен режим са изключени ППС с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
т.е. на извънгабаритни и/или тежките ППС се разрешава да се движат само
след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал.7 от Наредбата (които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не надвишава с
повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22 м.), а не съгласно административния акт по чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП, тъй като няма знак за равенство между разрешението за специално
ползване на пътя и заплатената за него такса по чл. 8, ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г., от една страна, и документа за платена такса по чл. 8, ал.7
Наредба № 11/03.07.2001г., от друга страна.
В конкретния случай измерените и констатирани стойности на
посочените компоненти са следните:
При направеното измерване с техническо средство ролетка №
1241/18/50 м/, ролетка № 1302/18/5 м/ и щрихова мярка за дължина L01, е
било констатирано, следното:Измерената широчина е била 3.20 м при
допустима максимална широчина на ППС 2.55 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1,6.
„а“ от Наредбата, като превишаването е с 0.65 м;Измерената височина е 4.70
м при допустима максимална височина на ППС 4.00 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т.
2 от Наредбата, като превишаването е с 0.70 м;Измерената дължина е 17.40 м
5
при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м, съгласно чл. 5, ал. 1, т.
3, б. „в“ от Наредбата, като превишаването е с 0.90 м. В НП е посочено, че
съгласно чл. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите
норми по чл. 5, ППС е извънгабаритно. Тоест налага се извод при съпоставка
на тези компоненти, че измерената широчина-3,20м, попада в изключението
на посочената норма- до 3,30 м, както и измерената дължина от 17,40 м, също
попада в този текст-до 22 м. Тоест посочените компонентни на управляваното
от жалбоподателя съчленено ППС са с по-ниски стойности от позволените
такива по чл. 14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. При това положение
издаването на нарочно разрешение по чл. 26, ал.3 от ЗП, в каквато насока е
формулирано административното обвинение в АУАН, не се изисква, поради
което и не е осъществен вменения състав на нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП .
При изложените обстоятелства и при действие на анализираната
правна уредба съдът счита, че не са описани съответните фактически
положения, които да установяват и елементите от състава на чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП, а именно - движение на извънгабаритни и тежки превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя, тъй като движението на процесния състав от ППС с посочения
габаритен размер е разрешено по силата на закона при изпълнение на
условието за заплащане на пътна такса, което препятства извършването на
преценка досежно правилното прилагане на материалния закон.
Следва да бъде отчетено, че при описаното фактическо
обосноваване на нарушението в АУАН и в НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушаване на императивните
изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, като съображенията
са следните:
В обстоятелствената част на АУАН е визирано, че движението на
ППС се осъществява без представен документ за платена такса за дейности от
специализирано ползване на пътищата, а в процесното НП е посочено че се
извършва дейност без разрешително- разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя
(АПИ), като в този смисъл възраженията на защита в съдебно заседание съдът
намира за основателни, като се касае за две различни хипотези и за водачът
не става ясно в коя попада. С НП адинистративнонаказателното обвинение е и
разширено, като алтернативно е посочено, че движението на ППС се
осъществява без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси). При това положение жалбоподателят не само, че е бил лишен от
възможността да се защити, по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, срещу
непредявени му обстоятелства, свързани с липса на квитанция за платени
пътни такси, но това представлява и съществено изменение на фактическото
обвинение, което му е било предявено с АУАН, което води до съществено
процесуално нарушение. Още повече, че при така направените описания
актосъставителят и наказващият орган не са съобразили, че установените
широчина и дължина на управляваното от жалбоподателя ППС макар и да
превишава максимално разрешените габаритни размери по чл. 5, ал. 1, т. 1,б
„а“ и дължина - 17.40 м при допустима максимална дължина на ППС 16.50 м,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г., но попада в
изключението по чл. 8, ал.5, вр. чл. 14, ал.3 от Наредбата, като в резултат на
6
това не са направили съответното на фактите словесно фактическо и правно
обвинение за движение на ППС без документ за платена такса. Това също е
самостоятелно основание за незаконосъобразност и отмяна на обжалваното
НП, тъй като съществено е нарушено правото на защита, защото наказаното
лице няма яснота кой от двата документа (разрешително или квитанция за
платена такса по чл. 8, ал.7 от Наредбата) е следвало да представи, за да
опровергае повдигнатото му за първи път с НП алтернативно обвинение за
движение без разрешително или документ за платена такса. / в този смисъл
виж Решение № 221/12.11.2021 г., постановено по АНД № 1449/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник, потв. с Решение КАНД № 2/2022 г. по описа
на Административен съд – Перник, постановено в сходна хипотеза и Решение
по НАХД № 85 по описа за 2019 г. на РС-Бургас/.
Само в допълнение би могло да се посочи, че доводите на защитата,
че лицето не може да бъде субект на това нарушение са неоснователни- обект
на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗП може да бъде
както превозвачът по отношение на разрешението, така и водачът, що се
отнася до фактическия извършител на дейността от специално ползване на
пътя, каквото в случая е движението на ППС, осъществявано от водача на
ППС
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора - отмяна на НП, направеното искане от
страна на процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без
уважение. Основателно е направеното искане от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като същият е бил представляван по делото от адв.
С., и в с.з. същата е представила списък за реално сторени разноски в размер
на 440 лева- заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, което следва да се
присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №7920/28.10.2022 г.,
издадено от В. Б. А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - гр. София, ****, оправомощена със Заповед № РД-
11- 246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура, с което на Д. Ю. Д., живущ в ******* ЕГН
********** за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл.
1 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, е наложено на основание чл.
53, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗП административно наказание глоба в размер на
7
2000 лв (две хиляди лева).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, ****, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ю. Д., живущ в ******* ЕГН **********, сумата от 440
/четиристотин и четиридесет/ лева разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8