РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502008 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от СТ. С. Н., ЕГН: ***** от гр.***** чрез адв.А.Х., ПАК
против решение №261581 от 27.05.2021 г. по гр.д.N13175/2020 г. на ПРС, 3 бр.с., с което са
изменени на основание чл.59, ал.9 СК, определените мерки с Решение №4297/08.12.2017 г.
по гр. д. №3523/2016 г. по описа на ПРС,5 бр.с., в частта относно режима на лични
отношения на бащата С. С. Н. с малолетното дете А. С. Н.а, ЕГН: ****, като е определен
режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа до 18.00 часа без приспиване в дома на бащата, за именния и
рожденния ден на детето – за по 3 часа ако денят е почивен и за по 2 часа ако денят е учебен;
като първите 3 реално проведени срещи на детето с бащата да се осъществяват в
присъствието на майката или на определено от нея лице; за първа седмица от месеца ще се
счита тази, в която дните събота и неделя носят дати от съответния месец; осъден е да
заплати разноските по делото. Изложени са съображения за неправилност и
незакосъобразност на решението и моли да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди първоначално определение режим на лични отношения с
решение по гр.д.№4297/18.12.2017 г. на ПРС по гр.д.№3523/2016 г. на 5 бр.с..
1
Въззиваемата С. Н. Г. – счита жалбата за неоснователна.Моли да се потвърди
решението на ПРС.Претендира за разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявените искове са с пр.осн.чл.59, ал.9 от СК.
Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението на РС е неправилно и
незаконосъобразно; че първоначално определените с решението на ПРС от 2017 г. по гр.д.
№3523/2016 г. режим на лични контакти на бащата с детето е правилен и напълно осигурява
възможността да се съхрани връзката между баща и дъщеря; счита, че изложените факти за
влошеното здравословно състояние на детето не са доказани – представените амбулаторни
листове, единият от които е от 2018 г., в които е отбелязана основната диагноза – ****, не е
доказателство за заболяването, тъй като по делото не са представени рецептурна книжка или
рецепти, нито някакви доказателства за специално лечение, а съдът е приел, че такова
съществува; не е доказани и необходимостта от специален режим за това заболяване;
оспорва да е наричал майката „****“ като твърди, че не използва такива епитети. От
приетата по делото експертиза се установявало, че при срещите с вещото лице детето
спокойно и с усмивка разговаря за бащата, че той присъства във всички рисунки, което
означавало, че детето признава значимостта му, възприема го като част от семейството и
иска да бъде част от живота му. Към настоящият момент детето не изпитвало страх или
тревожност по отношение на бащата и разширеното му семейство. Създадената
емоционална връзка между баща и дъщеря не трябвало да бъде прекъсната, защото
съществуването на връзката е в интерес на детето.
С отговора на ВЖ са изложени съображения, че решението на РС е правилно, т.к.
контактите на бащата са съобразени изцяло с трайната съдебна практика и интересите на
детето; че проблемите, наложили изменение на режима на лични отношения са се появили
след като бащата се е върнал от Великобритания и отсъствувал продължително; при това
връщане бащата настоятелно и без преход е взел детето, при което последвали негативни
реакции, които сериозно засегнали детската психика, което се потвърждавало от
разпитаните две групи свидетели на страните; безспорно било, че детето до този момент
било само с майка си, че тя е за него най-значимия човек и е трудно да бъде отделено от нея.
Детето страдало от ****, а бащата не познавал лекарствата и не желаел да се запознае с тях;
доказано било по делото ,че детето само не е пожелало да отиде при бащата и неговите
роднини, но било силно дистанцирано и отказвало контакт с бащата и неговите роднини,
които не чувствало като семейство, дори имало и елемент на непознаване – чужда му била
средата и **** език, на който говорят бащата и семейството му.
От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения
във въззивната жалба и отговора се установява следното:
2
Видно от приложените по делото доказателства, режимът на лични отношения на
бащата с детето е първоначално определен с решение №4297/8.12.2017 г. по гр.д.
№3523/2016 г. на ПРС, 5 бр.с. С решението е определен режим на лични отношения до
навършване на 5 години на детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, без преспиване от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката, и режим след
навършване на 5 години, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с
преспиване от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дена през лятото, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, също и 3ч./съответно 2ч. на рождения
ден и на имения ден на детето.
Детето А. е родено на *****.2014 г., понастящем на 7 г./навършени/.
ПОС намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за недоказаност на
твърдението в ИМ за здравословно състояние на детето, че представените амбулаторни
листове, единият от които е от 2018 г., в които е отбелязана основната диагноза – ****, не е
доказателство за заболяването, тъй като по делото не са представени рецептурна книжка или
рецепти, нито някакви доказателства за специално лечение. На л.14-19 от д.РС се приети 6
бр. амбулаторни листове, проследяващи заболяванията и състоянието на детето: в амб.л от
30.04.2018 г. е записано, че детето страда от ****, ****; в амб.л от 13.07.2020 г. - остра
инфекция на горните дихателни пътища и тревожно разстройство; в амб.л от 27.07.2020 г. -
остра инфекция на горните дихателни пътища и тревожно разстройство;; в амб.л от
17.08.2020 г. - **** и ****;в амб.л от 15.09.2020 г. - ****,**** на ****; в амб.л от 08.02.2020
г. - ****. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което същите
съставляват годно доказателство за здравословното състояние на детето към съответния
момент.
От показанията на св.К. А.Г. – майка на ищцата, се установява, че след връщането на
бащата от Англия на 09.05.2020 г., той веднага поискал срещите с детето А. са бъдат с
преспиване.Майката дала детето, но бащата не го върнал до 18ч. на 10.05.2020 г., а след като
тя се обадила в полицията; детето било в емоционален срив – викало и плачело –„майко,
защо ме остави“; детето споделило с баба си, че баща му викал на майка му „****“ и на
семейството й „болни мозъци“, а за семейството на баща си, че говорят на чужд език, който
то не разбира, че се обличат в други дрехи; от м.07.2020 г. детето отказвало да се вижда с
баща си, заспивало право и се ****.
Св.С. Н. – съпруга на въззивника установи, че детето се чувствало добре при тях,
играело си с другите деца, водили го на разходка в П., в Джъмбо и на плаж.
От показанията на социалния работник от ЦОП-Гр.***** -С. С. се установява, че при
разпит на детето А.,то не желаело да говори за баща си; на 20.01.2021 г. в присъствието на
соц.работник и майката, детето се обадило на баща си и в разговора го помолило да не
говори на чужд език; детето не помнило как се казва баща му и не познавало разширеното
семейство по бащина линия; според св.С. бащата има капацитет да се справи с
3
родителството, че настоящата му съпруга се отнася внимание към детето и то е добре
настроено към нея; свидетелката отбелязва също, че майката и бащата не намират общ език.
От изготвения и приет по делото социален доклад е видно, че майката задовалява
адекватно всички потребности на детето и че то израства в сигурна и добра среда; че в
интерес на детето е то да поддържа емоционална връзка и с баща си, който вземал участие в
сесиите в ЦОП-*****.
От приетата по делото СПЕ/л.64 от д.РС/, изготвена от вещо лице-психолог Б. Д.,
която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че между
детето А. и майката има изградена силна емоционална връзка, че емоционална връзка и
позитивно отношение има изградено и с бащата; че детето се чувства щастливо в
присъствието на майка си и разширеното семейство по майчина линия и признава
значимостта на баща си като спокойно и с усмивка разговаря за баща си и иска да бъде част
от живота му, но същевременно експерта отбелязва, че детето среща затруднения при
комуникацията с близките по бащина линия и адаптирането в семейната среда при баща си,
обусловена от културните, езиковите и семейно-битовите различия, не помни имената им,
не споделя за срещи с тях или общи занимания; че към момента отказът на детето да
поддържа връзка с тях и да посещава дома им е свързан с езиковата бариера.
С обжалваното решение РС е изменил режима на лични отношения като е определил
режим на лични отношения на бащата с детето, съвпадащ с този определен до навършване
на 5 г.възраст.
Смисълът на първоначално определения режим без приспиване в присъствие на
майката до навършване на 5 г.възраст на детето е с цел детето да се отглежда от майката в
най-ниската си възраст, когато то има най-много нужда от нея, както и да свикне
постепенно с факта, че родителите му не живеят заедно като семейство, и с обстоятелството,
че средата, при която живеят родителите му е коренно различна с оглед културните и
езиковите особености и обичаи на **** етнос. Родителските права са възложени на майката,
когато детето е било на 1,5 г. и не е познавало баща си. В тази връзка следва да се отбележи,
че бащата не се е възползвал пълноценно от определения режим на лични отношения с
детето до навършване на 5 г. възраст, тъй като е живял и работил във Великобритания до
2020 г. В т.см. психологическия преход от режима до навършване на 5г.възраст на детето не
е осъществяван, тъй като след връщането на бащата в България през 2019-2020 г., детето
вече е навършило 5 години, но все още не е познавало своя баща и разширеното семейство
по бащина линия. Ето защо с обжалваното решение се дава възможност за постепенно
опознаване на бащата и детето. От събраните по делото доказателства /видно от експертното
мнение на психолога Ф. П., от приетата по делото съдебно –психологическа експертиза /л.64
от д.РС/ и от разпитаните по делото свидетели К. Г., С. Н.а и С. С. – соц.работник, се
установява, че първоначално детето е било много стресирано, когато е оставало при бащата
след завръщането му в България, а в последствие отношенията им са започнали бавно да се
нормализират. Въззивната инстанция намира, че този процес на постепенно опознаване и
4
приемане трябва да продължи при така определения режим в обжалваното решение на ПРС
от 27.05.2021 г. В този смисъл налице са обстоятелства, водещи до основателност на иска по
чл.59,ал.9 СК за изменение на постановения режим на лични отношения.
Ето защо ПОС намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата направените разноски пред ПОС в размер на 450 лв.- платен адв.хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261581 от 27.05.2021 г. по гр.д.N13175/2020 г. на ПРС, 3 бр.с.
ОСЪЖДА СТ. С. Н., ЕГН: **** от гр.***** ДА ЗАПЛАТИ НА С. Н. Г. с
ЕГН:********** сумата от 450 лв.- разноски по делото през ПОС.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5