МОТИВИ към
Решение по АНД № 1240/2017 г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.
Производството е по чл. 4 и следващите от УБДХ.
Съдът е сезиран
с Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 23.02.2017г.
против М. М.А., ЕГН **********,
за
това, че на 23.02.2017г. в с.
Устина, обл. Пловдив около 15:30 часа дребно хулиганство, представляващо
непристойна проява, изразяваща се в употреба на пиротехнически изделия и
алкохол на публично място, както и в оскърбително отношение и държане към органите
на МВР, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята
по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла
на чл. 325 от НК.
РП
– Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по АКПДХ.
Нарушителят
А. се представлява сам, дава обяснения, в които признава обстоятелствата описани
в АКПДХ, съжалява за стореното и моли съда да му наложи по-лекото по вид
административно наказание глоба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
М. М.А. е роден на *** ***, обл. П., ул. „Г.С. Р.№ *, ***,
български гражданин, работещ, женен, осъждан, ЕГН **********.
На 23.02.2017 год. около 15:45 часа нарушителят М. М.А.
и лицето Е.А. М.,*** срещу сградата на Кметството на село Устина във видимо
нетрезво състояние и извършвали непристойни действия, изразяващи се употреба на
алкохол на обществено място – бира, викане и псуване на висок тон по
преминаващите автомобили и граждани, хвърляне на пиратки, слушане на силна
музика. По сигнал от г-жа Н.Б., ** на село Устина на мястото бил изпратен екип
от ** М.Т., ** ** К. и ** С.Б. – *** на РУ „Полиция“ – Стамоблийски при
ОДМВР-Пловдив, за това, че две лица от село Устина стоят в централната паркова
част, пият бира и хвърлят пиротехнически изделия на главния булевард.
Пристигайки на място **** *** установили, че това са лицата Е.А. М., ЕГН ********** от гр. П. и М. М.А., ЕГН **********
***, като и двамата били във видимо нетрезво състояние и неизпълнявали ****
разпореждания, отправени към тях. При поискване на документите за самоличност
от страна на *** М.Т., нарушителя се обърнал към него с думите: „ нищо няма да ти дам, ***. Не си никой ти,
мога да отида в София утре и да ти покажа кой съм аз“. Лицето Е. М. бил
отведен в приемната на град Кричим, за установяване на самоличността му, тъй
като същият не представил документ за самоличност. От извършените непристойни действия на А.,
силно възмутени останали ** на село Устина – Н.Б., *** на ресторант „Старият
кавак“ в село Устина – Р.М. и Я.Р.
Така изложената фактическа обстановка съдът възприе за
безспорно установена въз основа на приложените към административната преписка
материали – АКПДХ, докладна записка от ** Т.И Б., както и от писмените
обяснения на очевидците Н.И.Б., Р.Р.М. и Я.Х.Р.. Обясненията им са
кореспондиращи си, непротиворечиви и подкрепящи изложеното в докладната записка
на **** ***. Самият нарушител не оспорва констатациите в акта, като изразява
искрено съжаление за поведението си и отдава същото на приетия по-рано от него
алкохол.
За съдебния състав безспорно е, че от страна на
нарушителя е осъществена проява по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, а именно проява
на дребно хулиганство, изразяваща се в употреба на пиротехнически изделия и алкохол
на публично място, както и в оскърбително отношение и държане към органите на
МВР, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
Същевременно поведението на А. не е с такава висока
степен на обществена опасност, щото същото да съставлява престъпление по чл.
325 от НК.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид обществената опасност на непристойната проява,
обстоятелството, че същата е извършена в присъствието на много лица, на
публично място. Изтъкнатото от нарушителя оправдание, че същият е бил пиян,
действително се потвърждава от свидетелските обяснения, което обаче в никакъв
случай не оправдава нарушителя, като консумацията на алкохол допълнително
освобождава по недопустим начин волевите
задръжки на нарушителя.
Предвид изложеното по-горе, съдът прие да определи и
наложи на нарушителя М. М.А. по-лекото по вид наказание, а именно ГЛОБА в размер на
400 лева, които съдът намира за съобразени с декларираната от обвиняемия
трудова ангажираност, от която получава трудови доходи. Налагането на по-лекото
по вид административно наказание се мотивира от липсата на данни за други
противообществени прояви на А., които да са установени по несъмнен начин и
наказан с влязъл в сила съдебен акт. Обстоятелството обаче, че непристойното му
поведение не е било преустановено и при проявата на **** ***, а напротив
отправил е към същите обидни думи, мотивира съда да наложи глоба в размер над
минималния такъв, ориентиран към средния размер от 400 лева.
Поради изложените мотиви, Съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.