Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 20.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1258 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР за съществуване на вземания по договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние.
В исковата молба ищецът „Кредит
Инс” АД, гр. София твърди, че ответникът Г.П.Н. *** е кандидатствал за получаване на потребителски
кредит, чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е подал заявка за получаване на сумата 200 лева. Поддържа, че в резултат на подадената заявка, след обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен
на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит
от разстояние и същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „Кредит Инс” АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра” № 89278/10.07.2019г. и желаната сума му е била
преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис
на ,Изипей” АД, срещу представена от Г.П.Н. лична карта. Съгласно разпоредбите
на Закона за потребителския кредит на длъжника е била предоставена
преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него е-mail
адрес ,,Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити”. Посочва, че съгласно
формата за кандидатстване Г.П.Н. е имал възможност да избере опция да
предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде
предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор, и
че същият е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
,,Кредит Инс” АД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните,
се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса
"Гарант” за предоставената услуга. Изтъква, че ,,Кредит Инс” АД има
сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от
25.10.2014г. с ,,Бикнел Корп” ООД, рег. номер 155538/23.10.2014г., съгласно
който ,,Бикнел Корп” ООД, в качеството на дружество гарант се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити
съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и
кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е
била одобрена. Твърди, че съгласно чл. 1, ал.2 от сключения Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава
да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща
таксата ,,гарант” от кредитополучателя, а в чл. 1, ал.3 е предвидено, че
дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя,
само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от две години от
датата на предсрочната им изискуемост. Така срещу поетото от ,,Кредит Инс” АД
задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на
потребителски кредит, кредитополучателят е поел задължение да върне
предоставения кредит с договорна лихва и такса ,,Гарант”, като общият размер на
задължението от 286.26 лв. е било платимо ведно с главницата на три равни
месечни вноски със следните падежи: 10.08.2019г., 10.09.2019г. и 10.10.2019г.
Поддържа, че към 12.12.2019г. кредитополучателят не е погасил нито една от
вноските по кредита, падежите на които са били настъпили. Посочва, че служители
на дружеството няколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством
изпращане на напомнителни еmail-и на посочения в заявката електронен адрес, на
смс-и и чрез телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но Г.П.Н. не е осъществил никакво плащане или индикация, че
желае да направи такова на дължимата към дружеството сума. Изтъква, че съгласно
чл.86 ЗЗД ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на 5.60 лв. Твърди, че на 16.12.2019г. е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което РС Враца е
образувал ч.гр.дело № 5046/2019г., по което е издал заповед за изпълнение,
която е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с
разпореждане му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.
Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на
ответника Г.П.Н., че същия му дължи сумите: 200.00
лв. главница на основание сключен договор за потребителски кредит ,,Екстра” №
89278/10.07.2019г.; 18.00 лв. договорна лихва за периода 10.07.2019г. -
12.12.2019г.; 68.26 лв. договорна такса "Гарант” за периода 10.07.2019г. -
12.12.2019г.; 5.60 лв. законна лихва за забава за периода 11.08.2019г. -
12.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.12.2019г., до окончателното заплащане на главницата. Моли също съда да му присъди разноските,
направени в хода на заповедното производство в размер 325.00 лв., както и
разноските, направени в хода на настоящото производство,
включително и такива за адвокатско възнаграждение.
Ответникът Г.П.Н.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебното заседание, чрез
назначения му особен представител, заявява, че предявените искове са допустими,
доказани и основателни, че не ги оспорва и моли съда да ги уважи като
основателни.
С оглед
направеното признание на предявените искове, съдът следва да съобрази приложението
на нормата на чл.237 от ГПК, регламентираща предпоставките, при наличието на
които съдът може да постанови решение при признание на иска.
За да бъде
постановено решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, следва
ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се
разпорежда (ал.1 и ал.3). Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, в мотивите на решението
е достатъчно да се да укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът
намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника по предявените
искове за главница, договорна лихва и законна лихва за забава – с отговора на исковата молба и в
съдебното заседание ответникът, чрез назначения му особен представител,
заявява, че признава предявените искове като основателни и доказани; признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави и ответникът може да се
разпорежда с това право.
Предвид
задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит и да се произнесе за това независимо дали
страните са навели такива възражения или не (с оглед нормата на чл.7, ал.3 от ГПК и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т.
д. № 3686/2014 г. на ВКС), e необходимо да се отбележи, че определеният в
договора за кредит размер на ГПР от 49. 7 % не надвишава пет пъти размера на
законната лихва (50%), а договореният лихвен процент е 36 %, поради което и
съдът приема, че цената на кредитирането не е свръхпрекомерна. Не е налице
някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 19 от ЗЗП, тъй като клаузите не
създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и
това да го постави в по – неравностойно имуществено положение. Налага се извод,
че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът
дължи заплащане на главница, договорна лихва и законна лихва за забава върху
главницата.
Съдът обаче
не може да постанови решение при признание на иска срещу ответника по
предявения иск за договорна такса "Гарант”, тъй като признатото право
противоречи на закона и на добрите нрави (чл.237, ал.3, т.1 ГПК).
От
съдържанието на процесния договор за кредит е видно, че кредитополучателят е
избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране на връщане
на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитодателя "такса гарант", разсрочена към месечните му вноски
съгласно приложен погасителен план (чл.4) в размер на 22. 75 лв. месечно или
общо в размер на 68. 26 лв.
Видно от
съдържанието на раздел VIII на представените по делото Общи условия,
задължително условие за отпускане на кредита е предоставяне на банкова гаранция
(чл. 8. 2.), като кредитодателят може да откаже приемането й, независимо дали
същата отговоря на изискванията на закона или не (чл. 8. 1., изр. последно).
Същевременно в чл. 8. 4. от Общите условия е посочено, че в случай, че
кредитополучателят не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение,
кредитодателят може да предостави на кредитополучателя гаранция от посоченото и
одобрено от страните дружество гарант, като кредитодателят се задължава да
събира дължимите гаранционни такси от името на избраното от кредитополучателя
дружество гарант.
Като отчита
потребителския характер на кредита и естеството на претендираното вземане,
съдът счита, че посочената клауза за заплащане на такса "Гарант"
следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация за вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради
неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Тези вреди
обаче не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен
кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице, което договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца,
доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване
(възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка
поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по
естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и
то в немалък размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на
договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като
допълнителна такса на цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. В конкретния случай предоставянето на обезпечение под формата на
банкова гаранция е поставено като задължително условие за предоставяне на
кредита и непредоставянето е свързано с предоставяне на гаранция от дружество –
гарант срещу заплащане на предварително уговорена по размер такса, изключва
индивидуалното първоначално договаряне между страните. Стремежът към парично
компенсиране на едната страна по договора за това и то в немалък размер е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване. Така с
посочените клаузи от договора за кредит и общите условия, освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя са възложени и други
плащания - допълнителна такса "Гарант", което е в нарушение на чл.
10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК, които ограничават свободата на договаряне
на кредитора, предоставящ потребителски кредит.
На база
гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит във
връзка с чл. 8 от ОУ, установяваща дължимост на такса "Гарант",
заобикаля закона – чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Изложеното
налага извода, че иска за договорна такса "Гарант" в размер 68. 26 лв.,
за периода от 10.07.2019г. до 12.12.2019г., е неоснователен и следва да бъде
изцяло отхвърлен.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищцовото дружество сумите 200.00 лв. главница на
основание сключен договор за потребителски кредит ,,Екстра” №
89278/10.07.2019г.; 18.00 лв. договорна лихва за периода 10.07.2019г. -
12.12.2019г. и 5.60 лв. законна лихва за забава за периода 11.08.2019г. -
12.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
16.12.2019г., до окончателното заплащане на главницата. Предявеният
установителен иск за сумата 68.26 лв. договорна такса "Гарант” за периода 10.07.2019г.
- 12.12.2019г., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
При този
изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Съгласно
разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът своевременно е направил искане за присъждане на
разноски в общ размер на 950. 00 лв. и е представил писмени доказателства по
делото за реалното им заплащане, както следва: 25, 00 лв. – за държавна такса в
заповедното производство, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, 175, 00 лв. – за държавна такса в исковото производство, 300 лв.
– за адвокатско възнаграждение в исковото производство и 150 лв. – за депозит
за особен представител на ответника. Съразмерно на уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 248, 99 лв. – разноски,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5046/2019г. на РС - Враца и
сумата 478, 83 лв. - разноски в настоящото исково производство.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени
направените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Такова искане от него обаче няма направено и не са ангажирани
доказателства за реалното извършване на разноски от негова страна, поради което
такива не следва да бъдат присъждани в полза на ответника съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
Водим от горното, на основание
чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.П.Н. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***, че съществуват вземанията на "Кредит Инс” АД,*******,*******представлявано
от Марио Георгиев Алексиев, по Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3046, издадена на 17.12.2019г. по ч. гр. д. № 5046/2019г. на РС -
Враца, за сумите: 200.00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за
потребителски кредит ,,Екстра” № 89278/10.07.2019г.; 18.00 лв. договорна лихва
за периода 10.07.2019г. - 12.12.2019г. и 5.60 лв. законна лихва за забава за
периода 11.08.2019г. - 12.12.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК - 16.12.2019г., до окончателното заплащане
на главницата, като ОТХВЪРЛЯ установителния иск за сумата 68.26 лв. договорна
такса "Гарант” за периода 10.07.2019г. - 12.12.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.П.Н. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредит
Инс” АД,*******,*******представлявано от Марио Георгиев Алексиев, по
съразмерност направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 5046/2019г. на
РС - Враца разноски от 248, 99 лв., както и разноските в настоящото исково
производство от 478, 83 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: