РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Търговище, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530101173 по описа за 2022 година
Производството е по предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС
и осъдителен иск с пр. основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищците Р. С. М. и Р. Х. М., двамата от гр.Търговище, действащи чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.Г. Ц. -ТАК, твърдят в исковата молба (и в
уточняващата такава), че по силата на НА № 69,т.3,дело № 546/2003г. по описа на нотариус
Галя Георгиева с район на действие РСТ се легитимират като собственици на недвижим
имот, представляващ апартамент с адм.адрес в гр.Търговище, ул.******, отразен в КК на
града като имот с ид. 73626.507.60.2.8, собствеността върху който придобили въз основа на
дарствен акт от техния син Ю. Р.ев Х., поч. на 18.09.2021г.Излагат още, че синът им
приживе и съжителствал с ответницата С. Ш. А. на семейни начала, но след смъртта му
ответницата продължава да живее в имота и отказва да го освободи.Поради това и като
считат, че ответницата владее имота без правно основание, ищците считат, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на настоящия ревандикационен иск за установяване
на собствеността и предаване на владението върху имота.Доколкото същите твърдят, че са
били лишени от ползването на имота, предявяват и осъдителен иск за заплащане на сумата
от 300лв. месечно, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване на
ответницата за периода от 01.03.2022г. до датата на исковата молба-14.09.2022г.;
претендират законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищците адв.Г. Ц.-ТАК, която пледира за
уважаването им; претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от
1
ЗАдв.;въвежда възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК на платеното от
ответницата адвокатско възнаграждение.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез
процесуалния й представител адв.В. Н.-ТАК, в който се признава обстоятелството, че
ищците са собственици на процесния имот, но се оспорва изложеното в исковата молба
относно липсата на друго жилище на ищците, както и за затруднено материално състояние
на същите; оспорва се и претендирания размер на обезщетение, като завишен. Иска се
освобождаване на имота след отминаване на зимния период.Излага се, че ответницата
притежава жилище, но в него живее семейството на сестра й и ответницата няма други
имоти.В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния представител на
ответницата адв.Н.-ТАК, който не оспорва правото на собственост на ищците върху имота,
но счита, че претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване не е доказана, поради
което пледира за отхвърлянето й; оспорва и наличието на предпоставките за определяне на
адв. възнаграждение на адв.Ц. по чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От НА за дарение на недвижим имот № 69,т.3,дело № 546/2003г. по описа на
нотариус Галя Георгиева с район на действие РСТ се установява, че ищците са собственици
на недвижим имот, представляващ апартамент с адм.адрес в гр.Търговище, ул.*******,
отразен в КК на града като имот с ид. 73626.507.60.2.8, собствеността върху който
придобили въз основа на дарствен акт от техния син Ю. Р.ев Х., поч. На 18.09.2021г., който
си е запазил правото на безвъзмездно пожизнено право на ползване върху имота.Това
обстоятелство се признава и от ответницата както в отговора на исковата молба, така и в
съдебно заседание. Имотът е отразен в Схема № 15-1260514/19.11.2021г. изд. от СГКК
Търговище като имот с ид. 73626.507.60.2.8 с площ от 41,09кв.м., построен в сграда с ид.
73626.507.60.2, разположена в ПИ с ид. 73626.507.60, при съседи: на същия етаж:
73626.507.60.2.7; 73626.507.60.2.9; под обекта: 73626.507.60.2.5 и над обекта:
73626.507.60.2.11 по КК на гр.Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на
Изпълнителен директор на АГКК.От удостоверение за данъчна оценка №
**********/31.08.2022г., изд. от Община Търговище се установява, че данъчната оценка на
имота е в размер на 14 864,30лв.
От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че
средният пазарен наем на имота би бил в размер на 180лв. месечно за периода от
01.03.2022г. – 14.09.2022г., като общият му размер за този период е 1164,00лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
1.По предявения ревандикационен иск: Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
2
основание за това. По делото не е спорно обстоятелството, че ищците са собственици на
процесния имот, който и към момента на съдебното заседание се държи от ответницата, като
тези обстоятелства не само се признават от ответницата, но правото на собственост на
ищците е установено и от събраните по делото писмени доказателства- НА за дарение на
недвижим имот № 69,т.3,дело № 546/2003г. по описа на нотариус Галя Георгиева с район на
действие РСТ, а ответницата не сочи правно основание да държи имота, поради което съдът
приема, че предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, като се признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот и се
осъди ответницата да им предаде държането върху същия, на осн. чл. 108 от ЗС.
2.По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗС:По делото е безспорно
установено обстоятелството, че ответницата и към момента държи имота без правно
основание, доколкото след смъртта на съжителя й, с когото не е имала сключен граждански
брак, за нея не е налице валидно правно основание да живее в имота.В този смисъл,
неоснователни са възраженията на процесуалния й представител адв.Н. за това, че ищците
имали и друг имот, а ответницата няма такъв, евентуално-че трябва да го освободи след като
свършат зимните месеци.Обстоятелствата дали някой от страните има друг имот са
ирелевантни в случая, доколкото за неоснователното обогатяване е необходимо да се
установи единствено обедняване на ищците, обогатяване на ответницата, като обедняването
и обогатяването следва да произтичат от един или от няколко общи факта.В случая е
установено, че имотът е собственост на ищците, а ответницата го държи без основание, с
което препятства ищците да го ползват съобразно неговото функционално предназначение.
Ползването от несобственика препятства възможността собствениците лично да ползват или
да отдават под наем (т.е. на правно основание) имота и да реализират имуществена облага.
В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-
ответник на недвижимия имот на ищците произтича обедняването им, което се изразява в
лишаването им от възможността да ползват собствения си недвижим имот или да го отдават
под наем на другиго, както и обогатяването на ответницата, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за този период. Следва да се посочи още,
че неоснователно обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на друго
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице
(Постановление № 1/28.05.1979г. на ППВС). Такъв е случаят когато собственик е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Тогава обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал
при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за
периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Същевременно неоснователното
обогатяване на лицето, което държи имота се изразява в облагодетелстването му със
спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Решение № 185/04.01.2018г. по
гр.д.№937/2017г. на ВКС, III г.о., решение № 131/27.10.2009г. по т. д. № 268/2009г. на ВКС,
I т. о.; решение № 255/29.06.2010г. на ВКС, по гр. д. № 5342/2008г., III г. о.; решение № 267
от 20. 01. 2014г. по гр. д. № 13/2013г., III г. о.; решение № 252 от 23. 01. 2015г. по гр. д. №
3
2858/2014г., III г. о.и др. От заключението по назначената СИЕ е установено, че пазарният
наем за имота на ищците за процесния период от 01.03.2022г. до датата на исковата молба-
14.09.2022г е в размер на по 180лв. месечно или общо 1164,00лв., поради което предявеният
иск е основателен и доказан до този размер и следва да се уважи, ведно със законната лихва
от 14.09.2022г. до изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до пълния
предявен размер от 300лв. месечно или общо 1940лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн. чл. 59 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и доколкото ищците са освободени от такси и разноски в
производството и не са сторили такива, разноски не им се присъждат.Ответницата следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса
върху уважения ревандикационен иск в размер на 148,43лв., а по осъдителния иск в
уважената му част- държавна такса в размер на 50лв., или общо 198,43лв., както и 150лв.
възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК. Доколкото осъдителния иск е
частично уважен, ответницата има право на разноски с оглед отхвърлената му част, като
претендираните такива са в размер на 1600лв. платено адв. възнаграждение на адв.Н., видно
от приложения договор за правна защита и съдействие от 17.11.2022г., като съдът следва да
се произнесе по въведеното от адв.Ц. възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.
Видно от предмета на спора, съдът приема, че по предявения ревандикационен иск
минималното адв. възнаграждение за защита е в размер на 800лв.-чл.7,ал.5 от НМРАВ(ред
ДВ бр.88/04.11.2022г.), а по осъдителния иск-минималното такова е в размер на 494лв.-
чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ или общо 1294лв., поради което и уговореното и платено такова в
размер на 1600лв. се явява прекомерно, доколкото ответницата е признала фактите в
исковата молба както относно правото на собственост на ищците, така и относно държането
на имота без основание, при което съдът приема, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да намали така
уговореното адв. възнаграждение на адв.Н. до минимално определения в закона размер от
общо 1216,40лв. за защитата по двата иска, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Така ответницата има
право на разноски само по осъдителния иск съобразно степента на отхвърлянето му или в
размер на 197,60лв., които ищците, които са освободени от такси и разноски към съда но не
и към другата страна, следва да й заплатят, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.На адв. Г. Ц. следва
да се определи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. по всеки от двата
иска, като съдът приема за неоснователни възраженията на адв.Н. за недоказаност на
предпоставките по чл. 38,ал.2 от ЗАдв., доколкото по делото е налице договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищците и адв.Ц.-ТАК с уговорка за безплатно
процесуално представителство по чл. 37,ал.1,т.2 от ЗАдв., който договор обвързва съда и е
достатъчен, при което по ревандикационния иск минималното адв. възнаграждение е в
размер на 800лв.-чл.7,ал.5 от НМРАВ, а по осъдителния иск- 416,40лв.-чл. 7,ал.2,т.2 от
НМРАВ, с оглед степента на уважаването му, или общо 1216,40лв., което ответницата
следва да заплати на адв.Г. Ц.-ТАК, на осн. 38,ал.2 от ЗАдв. (в този см. определение №
319/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2186/2019г. на ВКС, IVг.о.и др.).
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ш. А. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.*******, че Р. С. М. с ЕГН ********** и Р. Х. М. с ЕГН **********,
двамата от гр.Търговище, ул.*****, са собственици на недвижим имот, представляващ
апартамент с адм.адрес в гр.Търговище, ул.******, отразен в КК на града като имот с ид.
73626.507.60.2.8, отразен в Схема № 15-1260514/19.11.2021г. изд. от СГКК Търговище като
имот с ид. 73626.507.60.2.8 с площ от 41,09кв.м., построен в сграда с ид. 73626.507.60.2,
разположена в ПИ с ид. 73626.507.60, при съседи: на същия етаж: 73626.507.60.2.7;
73626.507.60.2.9; под обекта: 73626.507.60.2.5 и над обекта: 73626.507.60.2.11 по КК на
гр.Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на Изпълнителен директор на
АГКК, който имот е описан подробно в НА за дарение на недвижим имот № 69,т.3,дело №
546/2003г. по описа на нотариус Галя Георгиева с район на действие РСТ, на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА С. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.****** да предаде на Р.
С. М. с ЕГН ********** и Р. Х. М. с ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, ул.******,
владението върху посочения имот с ид. 73626.507.60.2.8, по КК на гр.Търговище, на осн.
чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА С. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.******* да заплати на Р.
С. М. с ЕГН ********** и Р. Х. М. с ЕГН **********, двамата от гр.Търговище, ул.*****,
сумата от 1 164,00лв.(хиляда сто шестдесет и четири лв.), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на имота на ищците за периода от 01.03.2022г. до датата на исковата
молба-14.09.2022г., ведно със законната лихва от 14.092022г. до изплащане на
задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 1940лв. отхвърля иска, като
неоснователен, на осн. чл. 59 от ЗЗД.
НАМАЛЯВА на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК размера на платеното от ответницата
адвокатско възнаграждение на адв.Н.-ТАК в размер на 1600лв. до размер от 1216,40лв.,
поради прекомерност, като
ОСЪЖДА Р. С. М. с ЕГН ********** и Р. Х. М. с ЕГН **********, двамата от
гр.Търговище, ул.******, да заплатят на С. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
ул.*******, разноски в размер на 197,60лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА С. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.******* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище разноските по делото в
размер общо на 198,43лв., определени по съразмерност, както и 150лв. възнаграждение за
вещо лице, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Ш. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.***** Г. Р. Ц.-ТАК
5
адвокатско възнаграждение в размер на 1216,40лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6