№ 1192
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20221000500775 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
С решение №265466 от 12.08.2021г. по гр. д. № 15881/2019г. СГС, I ГО,
23 състав е отхвърлил предявените от Г. А. Е. и В. В. Е. против Д. Г. И. искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумите от по 150 000 лв. на
всеки от ищците, претендирани като обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Г. Е. починал на 21.10.2010 г.
в резултат от ПТП, настъпило на същата датата в гр. София, ведно с
претенциите за присъждане на законна лихва върху претендираните
обезщетения, считано от 21.10.2010 г. до окончателното изплащане като
неоснователни и недоказани. С решението СГС, I ГО, 23 състав е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. А. Е. и В. В. Е. да заплатят на Д. Г. И. сумата
от 2200 лв. разноски за първоинстанционното производство и производството
по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ответника – ЗАД „Армеец“ АД.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищците изцяло и бланкетно.
Молят апелативния съд да отмени решението на СГС, І ГО, 23 състав.
Въззиваемият Д. Г. И. в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е депозирал отговор
на въззивната жалба. Прави искане въззивният съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди обжалваното решение, като излага подробни
съображения.
Третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД с подадения отговор оспорва
1
жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно.
В о.с.з. въззивниците, чрез пълномощника си, поддържат жалбата. Не
претендират присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез своя процесуален
представител, оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор.
Предявява претенция за заплащане на разноски, съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК. Третото лице-помагач, чрез процесуалния си представител,
изразява становище, с което оспорва жалбата и поддържа отговора.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията
на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и с
предмет - заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди в
размер от по 150 000 лв. за всеки от двамата ищци, ведно със законната лихва
от датата на увреждането.
В исковата молба ищците твърдят, че на 21.10.2010 г. е настъпило ПТП,
в резултат на което е починал пешеходецът В. Г. Е., който е съпруг на първата
ищца и баща на втория ищец. Излагат, че във връзка с посоченото ПТП е
налице влязло в сила споразумение по НОХД № 1708/2011 г. по описа на
СГС, с което водачът на увреждащото МПС – Д. Г. И. се е признал за виновен
в извършването на престъпление по непредпазливост по чл. 343, ал.1, б. „в“,
вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 НК, в резултат на което е починал В. Г. Е.. Твърдят, че
към датата на настъпване на посоченото ПТП водачът Д. Г. И. е имал сключен
валиден договор за риска „Гражданска отговорност“ със застрахователно
дружество ЗАД „Армеец“ АД. Твърдят, че са сезирали застрахователното
дружество с искане за изплащане на обезщетение. Излагат, че са постигнали
споразумение със застрахователя и той им е изплатил обезщетения в размер
на по 50 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на В. Г.
Е.. Ищците поддържат, че изплатеното им обезщетение не отговаря на
действително причинените им вреди, поради това сочат, че за тях е налице
правен интерес да предявят претенция срещу прекия извършител на деликта
за остатъка до пълния дължим според тях размер на обезщетението. Твърдят,
че от внезапната загуба на В. Е. са претърпели и продължават да търпят болка
и мъка, която ще носят до края на живота си. Молят да им бъдат присъдени
по още 150 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането.
При така предявен иск, ищците следва да установят, че е налице
противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
С обжалваното решение, СГС, І ГО, 23 състав е отхвърлил предявените
искове. В мотивите на своето решение изцяло се е позовал на тълкувателно
решение № 1/30.01.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, с което е
прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента
над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната
застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз
2
основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е
напълно обезщетен за съответната вреда. Посочил е, че ищците са сключили
извънсъдебно споразумение със застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение правилността
на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото
от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по
тълкуването на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
- т. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. По отношение на неговата правилност и с оглед
обстоятелството, че е сезиран с бланкетна въззивна жалба съдът съобрази
следното:
Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, включително и такава довела до непълнота на
доказателствата, за която страната няма вина или необоснованост. Както се
посочи по-горе, за неправилност на решението въззивната инстанция следи
съобразно оплакванията в жалбата. Ако в жалбата не се съдържат конкретни
оплаквания за неправилност на решението - депозирана е бланкетна въззивна
жалба - въззивната инстанция дължи проверка на спазването на разпоредбите
на императивни правни норми, но не и служебна проверка на правилността на
решението извън спазването на тези императивни правила. Такава проверка
би била в нарушение на съдопроизводствените правила.
От събраните пред първата инстанция доказателства и в частност
влязлото в сила споразумение по наказателно дело, което съобразно чл. 383
ал.1 от НПК има последиците на влязла в законна сила присъда, която
съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд се установи, че
ответникът е извършил противоправно и виновно деяние, с което е причинил
смъртта на наследодателя на ищците, както и че те имат качеството на негова
съпруга, съответно син, поради което имат право да претендират обезщетение
за причинените им страдания вследствие загубата му.
По делото както в исковата молба, така и по време на целия процес
ищците изрично поддържат, че са сключили споразумение със застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия
3
причинител на вредата, по силата на което са получили доброволно
изплащане на обезщетения в размер от по 50 000 лв. От съдържанието на
споразумението от 09.12.2011г., сключено с ищцата Г. А. Е., което не е
оспорено досежно неговата валидност, се установи, че тя е изразила изрична
воля, че всички вреди, които са й причинени от ПТП, са удовлетворени
напълно с получаването на сумата от 50 000 лв., както и че за в бъдеще няма
да има претенции във връзка с това както към застрахователя, така и към
виновния водач. Въпреки че по делото не е представено споразумението,
сключено между В. В. Е. и застрахователното дружество, то по делото не се
спори, че идентични клаузи се съдържат и в него. От приложените и
неоспорени преводни нареждания от дата: 21.12.2011г. се установи, че ЗАД
„Армеец“ АД е извършило превод в размер на по 50 000 лв. по банковите
сметки на двамата ищци.
С тълкувателно решение № 1/30.01.2017 г. по т.дело № 1/2016 г. на
ОСГТК на ВКС е прието разрешението, че при сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което те са
постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги
покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на
същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от
ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за
уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за
претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на
деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение
обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на обезщетението,
предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото право на
увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу
причинителя на вредата.
При удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на
застрахователя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер
претенцията на пострадалия против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се
явява неоснователна.
В посоченото тълкувателно решение е прието, че увреденото лице може
да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени,
а това са вредите, които не са били предмет на споразумението - други по вид
и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от
лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи,
както и когато споразумението е недействително, отговорността на
делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото
обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
В настоящия случай, ищците претендират вреди, които вече са били
4
предмет на обсъжданите споразумения, последните не са оспорени относно
тяхната валидност, поради което следва да намери приложение даденото с
горецитираното тълкувателно решение разрешение на спорния въпрос.
Тълкувателните решения съставляват задължителна за съдилищата
съдебна практика. Ето защо, предявените в настоящото производство искове
за присъждане на обезщетения в размер над вече изплатените, за които е
налице споразумение със застрахователя, с което изрично е уредено, че се
репарира пълния размер на причинените вреди и предвид факта, че не се
претендират новонастъпили такива, съдът намира, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с претенциите с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Така, както е прието с обжалваното
решение.
В изпълнение на своите правомощия, въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд правилно е приложил императивните
материалноправни разпоредби при решаването на спора.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски пред настоящата инстанция
има въззиваемата страна. Въззиваемият доказва разноски в размер на 1500лв.
- платен адвокатски хонорар и сумата следва да бъде възложена върху
въззивниците. Релевираното от последните, чрез процесуалния им
представител, възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК е
неоснователно.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №265466 от 12.08.2021г. по гр. д. №
15881/2019г. от СГС, I ГО, 23 състав.
ОСЪЖДА Г. А. Е., ЕГН: ********** и В. В. Е., ЕГН: **********,
двамата със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, aп. 1, чрез адвокат В. Д.,
да заплатят на Д. Г. И., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“
№ ***, ет.2, офис 6, чрез адвокат П. Ш.- САК, сумата от 1500лв. – разноски
пред САС, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника – ЗАД „Армеец“ АД.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на
чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6