Решение по дело №5476/2018 на Районен съд - Сливен

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Сливен, 07.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на зевети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5476 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба и допълнителните такива, ищецът твърди, че е собственик на имот с № 000602 находящ се в землището на с. Зайчари с ЕКАТТЕ 30257, общ. Сливен. Идентифицира имота като такъв с неустановен собственик, per. № 80018, с. Зайчари, площ на имота 6.676 дка; начин на трайно ползване: Друга селищна територия; Вид собственост: смесена при граници: имоти с №№: 017003, 017004, 000226, 000601, 000226, подробно описан в скица № 00489 от 24. 04. 2018 г., ведно с построената в него Жилищна сграда и стопанска постройка. Сочи, че няма документ за собственост за имота и се налага да предприема процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. За целта подал Заявление с Вх. № 940- 12254 от 18. 06. 2018 г. до Община Сливен, за  да получи информация в писмена форма дали Общината счита, че имотът е общинска собственост, но нямал отговор,  а такъв му бил нужен, за да  може да стартира процедура за обстоятелствена проверка.  Твърди, че имотът не е бил предмет на колективизация, не е бил одържавяван, не е влизано с него в ТКЗС или други подробни държавни формирования, не е бил предмет на претенции от никого и никога не е бил Общинска собственост на Община Сливен. Същият е запазил своята индивидуализация в реални граници през годините. Процесният имот имал селищен характер с построени в него жилищна сграда и стопанска постройка, не се владеел  от ответника, а наличието на мълчалив отказ от Община Сливен смущавало правната сфера на ищеца. Липсата на документ за собственост създавала пречки за свободното разпореждане със собствения му недвижим имот. Претендира, че е собственик на имота — поземлен имот и находящите се в него две сгради и че същият е наследство от неговите родители, която я насредили от своите родители. Твръди, че въпреки че живее в София, наглежда имота.

В допълнителна молба ищецът индивидуализира имота като посочва, че той представлява: ПИ 000602 находящ се в землището на с. Зайчари, общ. Сливен, северно от урбанизираната територия на с. Зайчари, общ. Сливен, местност ,,До гробищата” с площ от 6.676 дка, при съседи: имоти с №№ 017003; 017004; 000226 и 00061. В южната част на имота се намират ,,Жилищна сграда” на един етаж с площ от 52 кв.м., състояща се от две стаи, санитарен възел и тераса с площ от 7.5 кв.м. и Стопанска постройка / навес/ на един етаж с площ от 20 кв.м. Твърди, че е подал ново Заявление с Вх. № 9400-3204 от 15. 02„ 2019 г., в което е посочил, че при липса на отговор ще счита, че се оспорва правото на собственост на ищеца от Община Сливен и такъв не е даден и това заявление не е оспорено пред административен съд Сливен. Сочи, че земите които са с неустановен собственик по презумпция се приема, че са Общинска собственост, което е допълнително основание обуславящо правния му интерес. С допълнителна молба излага твърдения, че бащата на ищеца Д.Т.Д. е роден през 1896 г. и е починал през 1968 година. След смъртта на баща си ищецът е владял имота от 1968 г. досега. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на упражнявана непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене. Сочи, че периода за придобивна давност е от 1920 г. досега с присъединено владение от праводателите, и само за ищеца от 1968 г. досега, респ. до предявяването на исковата молба в съда, т.е. на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС сочи, че е самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой собствен, които са бащата и праводателя на ищеца. Това негово родство с покойния му баща му дава определени наследствени права, върху оставената след смъртта му наследствена маса. Ищецът твръди, че  не може да представи нотариален акт за собственост.  Позовава се на придобивна давност и присъединяване на самото владение на имота от праводателите си Сочи, че първият праводател на ищеца е придобил имота по давност още при действието на Закона за давността (обн., ДВ, бр.23 от 1898г., отм., Изв., бр.92 от 1951 г., в сила от 16.12.1951г.), предвиждащ придобиване на недвижим имот след изтичане на двадесетгодишен давностен срок. След смъртта му той бил наследен от баща му, като по силата на чл.82 от ЗС, като наследник е присъединил към своето владение и владението на наследодателя си. До влизане в сила на ограничителния режим на Закона за собствеността на гражданите (обн. ДВ, бр.26 от 30.03.1973 г., в тази част отм. ДВ, бр.21 от 1990г.) сочи, че за баща му бил изтекъл срок повече от двадесет години вече при действието на сега действащия ЗС, предвиждащ десетгодишен срок за придобиване правото на собственост върху недвижим имот от недобросъвестен владелец, поради което счита че имотът е придобит още преди ограничението на чл. 29 от ЗСГ, тъй като съгласно т.6 от ПП. № 4 от 1978 г. изтеклата до влизане на ЗГС придобивна давност се зачитала. След смъртта на Тодор Д. Димитров през 1968 г., ищецът, като негово дете, го наследява. Излага, че след отмяната на чл.29 от ЗСГ (обн., ДВ, бр.21 от 1990 г.) в негова полза е продължила да тече давност, която продължава и към момента. Обстоятелството, че стопанисвал имота, водило

извода, че не е престанал да владее имота и да го счита за свой. Потвърждение в тази насока били и предприетите от негова страна действия - подаване на заявление до Община Сливен, с което поискал да установи налични ли са претенции относно наследственият ми имот с № 000602, находящ се в землището на с. Зайчари с ЕКАТТЕ 30257, общ. Сливен, за да бъде признат за собственик по обстоятелствена проверка и ремонт и поддръжка на наследствената къща. Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС било самото владение на имота от ищеца, и от праводателите му, които са владяли имота като свой собствен и по чл. 82 от ЗС присъединяване /наследяване/ на самото владение на имота от праводателите.

Иска се от съда да признаете за установено, по иска с правно основание чл.124 от ГПК, със сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и ответника, че ищеца е собственик по давност на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, и наследство на самото присъединено давностно владение от баща му и праводателя му на описания недвижим имот.                                      В срокът по чл. 131 от ГПК отговор от ответника не е депозиран/липсва подпис на пълномощник/. Депозирано е становище в което ответникът сочи, че счита иска за неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че е придобил по давностно владение и по наследство имот с планоснимачен № 000602, находящ се в землището на с Зайчари. Твръди, че липсват доказателства, че имотът е бил собственост на ищеца и семейството му.  Сочи, че съгласно законодателството по онова време земеделската земята е била държавна, като право на строителство се е предоставяло с разрешение от надлежните органи. Налице била и забрана за придобиване на държавна земя въз основа на давностно владение. Твръди, че Община Сливен е изключителен собственик на имот с планоснимачен № 000602, находящ се в землището на с.Зайчари.

В с.з. от ищецът, редовно призован , не се явява. Представлява с от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата претенция и моли за уважаването й.

Ответната страна, редовно призована се представлява от пълномощник по чл.32, т.3 ГПК, който поддържа представения отговор на исковата молба.

Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на  събраните по делото писмени доказателства прие за установено  от фактическа страна следното:

Ищецът е син на Мария Иванова Димова и Тодор Д. Калчев. Същите владели поземлен имот с № 000602 находящ се в землището на с. Зайчари с ЕКАТТЕ 30257, общ. Сливен. След смъртта на баща си ищецът наследил имота, като започнал да го стопанисва и реконструира къщата, находяща се в него. На 18.06.2018 год. ищецът подал заявление с вх. № 940-12254 до Община Сливен, с което поискал да му бъде отговорено дали имотът е общинска собственост. Липсата на отговор от Община Сливен и липсата на документ за собственост на процесния имот мотивирали ищеца да предяви иска за признаване на установено спрямо Община Сливен, че

 

 

 

 

ищецът е собственик на имота. В хода на настоящото производството ищецът подал още едно заявление до Община Сливен със същото запитване – вх. № 9400-3204 от 15.02.2019 год.

Видно от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ към дата 09.02.2018  като собственик на процесния имот е записан „неустановен собственик“.

От разпита на св. Величка Енева и Александър Енев се установява, че процесния имот е владян от семейството на ищеца, като след смъртта на родителите на ищеца в него е живял брата му, а в последствие имота е стопанисван от ищеца, като макар и да не живее постоянно в него, е предприел действия по реставрирането на къщата, в която са живели родителите му.

По делото е изготвена строително техническа експретиза и допълнителна такава. Видно от заключението на вещото лице населеното място с. Зайчари Община Сливен има само един Кадастрално регулационен план одобрен със заповед № 2449/20.12.1964 г., който е действащ устройствен план към настоящия момент. По този план процесния имот не е нанесен, тъй като същият се намира извън и в близост до регулационните граници на с. Зайчари, североизточно от селото. Село Зайчари няма околовръстен полигон. Процесния имот № 000602 по Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен е нанесен на картата по съществуващите стари реални граници. На място имота няма ограда, но имота е ограничен от съществуващи слогове (синури) и храсти по северната граница. На различни места в поземлен имот № 000602 има останали отделни стари трайни насаждени - сливи. В източната част на имота има орехови дървета и конкретно в югоизточния ъгъл има два ореха, които са на ориентировъчна възраст повече от петдесет, шестдесет години. Единствения картен материал за процесния имот с № 000602 е само Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен, поради което няма как да бъде изготвена комбинирана скица. На място в поземлен имот № 000602 по Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен съществуват две сгради, тези които са отразени на Скица № Ф00489/24.04.2018 г. Жилищната сграда представлява масивна сграда на един етаж, на която през последните години е извършен основен ремонт и преустройство. Вещото лице сочи, че сградата е с нови фасади и облицован цокъл, нова дървена скатна покривна конструкция и покривно покритие керемиди тип „марсилски" и покривно водоотвеждане; нови дограма, инсталации и довършителни работи; сградата е захранена с електричество и вода. Сочи, че под входната площадка - тераса се вижда стария цокъл на сградата, който е изпълнен от каменна зидария на разтвор от каменни блокове с правилна геометрична форма с добра степен на обработка, като такива обработени камъни са влагани при строежа някои сгради включително и частни в планинските села през първата половина на миналия век.

         Масивната стопанска сграда представлява навес с три оградни стени. Напълно новоизградена с бетонови основи и цокъл, стоманобетонови колони, стени от бетонови блокчета и едноскатна дървена покривна конструкция с покривно покритие старобългарски керемиди.

         Заключението на вещото лице сочи, че двете сгради се намират в южната част на имот № 000602. Жилищната сграда е в близо до южната имотна граница, а стопанската сграда е ситуирана зад жилищната сграда.

Съществуващите сгради в поземлен имот № 000602 по Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен - Жилищна сграда на един етаж със застроена площ 59.50 m2 и Стопанска постройка - навес на един етаж със застроена площ 20 m2 са нанесени в КВС след извършено „Геодезическо заснимане за обект „Жилищна и стопанска сграда и имот" в ПИ 000602 в землището на с. Зайчари Община Сливен" извършено от лицензиран геодезист по поръчка на собственика им в качеството му на възложител през м. март 2018 г., съгласно приложените по делото „Обяснителна записка и геодезическо заснимане за обект „Жилищна и стопанска сграда и имот" в ПИ 000602 в землището на с. Зайчари Община Сливен. Границите на поземлен имот № 000602 по Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен не са материализирани на място с ограда, но той е ограничен от съществуващи слогове (синури) и храсти по северната граница. На различни места в поземлен имот № 000602 има останали отделни стари трайни насаждени - сливи. В източната част на имота има орехови дървета и конкретно в югоизточния ъгъл има два ореха, които са на ориентировъчна възраст повече от петдесет, шестдесет години. Прилежащия терен около съществуващите сгради в имота - Жилищна сграда на един етаж със застроена площ 59.50 m2 и Стопанска постройка - навес на един етаж със застроена площ 20 m2 е благоустроен и озеленен и ограден с нова трайна ограда от монолитен бетонов бордюр, стоманобетонови колове и стоманена оградна мрежа. Заграденото дворно място е с площ около 600 m2, представляващи част от ПИ № 000602 и заемащи южната му част.

         Видно от заключението на вещото лице към допълнителната експретиза в Отдел „Държавен архив" - Сливен към Дирекция „Регионален държавен архив" - Бургас не бяха намерени данни за процесния имот, към настоящия момент представляващ поземлен имот № 000602 по Картата на възстановената собственост на землището на с. Зайчари Община Сливен, да е бил отчуждаван, коопериран и включен в ТКЗС, ДЗС или АПК. В ОбС „Земеделие" Сливен няма подадено заявление и няма образувана преписка за възстановяване на процесния имот в землището на с. Зайчари Община Сливен от лицата - майката Мария Иванова Димова или бащата Тодор Д. Калчев или родителите на бащата на ищеца - Димо Калчев, Мария Калчева.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които като съдът кредитира изцяло, като взаимносвързани и допълващи се.  

 

 

Съдът кредитира заключенията на вещото лице, като изготвени от компетентно лице, в чоято безпристрастност няма основание да се съмнява.

         Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.

Правният интерес на ищеца от водене на този вид иск е обусловен от липсата на документ за собственост на процесния имот.

Предмет на разглеждане и установяване в настоящото производство е дали процесния имот е собственост на ищеца.

При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание.

В конкретния казус не е спорно, а и се установи в процеса, че процесният имот е бил в землището на с. Зайчари, община Сливен.

По делото се установи безспорно, че този имот не е земеделска земя -  никога не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Установи се също, че за имота не е подавано заявление за  възстановяване от собствениците, като доколкото процесния имот не е земеделска земя спрямо него са била неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ.

Относно твърдението на ищеца, че праводателите му са владели имота от 1920 год. до 1968 год. съдът намира твърдението за доказано, макар и не именно от 1920 год., изхождайки от липсата на данни имотът да е бил одържавяван, включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, да е подавано заявление за възстановяването му, да е бил владян от трети лица, включително от общината. За владение на имота от праводателите на ищеца сочат и показанията на двамата свидетели и по –специално св. Енева, родена  през 1961 год., която заявява, че си спомня още от детските си години, че имотът е владян от семейството на ищеца, а в последствие и от самия ищец, който го към момента го стопанисва и е започнал реставрацията му. От установения факт, че имотът не е бил нито одържавяван, нито включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, както и липсата на установено владение от трети, различи от ищеца и праводателите му лица, може да се направи заключение, че същият е владян необезпокоявано, непрекъснато и открито от праводателите на ищеца и спрямо него са били неприложими забраните за придобиване му по давност, посочени в чл. 86 от ЗС /редакцията му от 1950 год./, както и забраните, визирани в разпоредбата на чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите от 1973 год. /отм./.

Съдът намира за доказано и че след 1968 год. до настоящия момент,  имотът е владян необезпокоявано от ищеца, тъй като видно от свидетелските показания, макар и не живущ постоянно в с. Зайчари, ищецът е полагал грижи за имота, като е започнал дори реставрацията му. Тъй като по делото не се събраха доказателства имотът да е бил общинска или държавна собственост, то спрямо него са неприложими забраните на

 

 

чл.86 от ЗС и пар.1, т.1 от Закона за допълнение на закона за собствеността за придобиването на имота по давност, като съдът намира, че имотът е придобит чрез давностно владение в продължение на повече от 10 години, каквото изискване поставя разпоредбата на чл. 79 от ЗС. 

От друга страна не се доказаха твърденията на ответната страна, че е владяла имота, че е отдавала под наем имота, не се представиха писмени доказателства, удостоверяващи, че Община Сливен е собственик на имота. Не се установи и оспорване владението на имота от Община Сливен или трето лице.

Предвид изложените съображения съдът намира предявения иск на ищеца за основателен и доказан.  

С оглед изхода на процеса ответника следва да понесе тежестта за деловодни разноски в размер на общо 1126.73 лева, от които 106.73 лева – държавна такса, 870.00 лева за адвокатско възнаграждение и 150.00 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,.ал.1 ГПК, по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Цар Освободител” № 1, че Д.Т.Д., ЕГН **********,*** Е СОБСТВЕНИК на основание давностно владение на следния недвижим имот: ПИ 000602, находящ се в землището на с. Зайчари, общ. Сливен, северно от урбанизираната територия на с. Зайчари, общ. Сливен, местност ,,До гробищата” с площ от 6.676 дка, при съседи: имоти с №№ 017003; 017004; 000226 и 00061. В южната част на имота се намират ,,Жилищна сграда” на един етаж с площ от 52 кв.м., състояща се от две стаи, санитарен възел и тераса с площ от 7.5 кв.м. и Стопанска постройка / навес/ на един етаж с площ от 20 кв.м.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Цар Освободител” № 1, да заплати на Д.Т.Д., ЕГН ********** сторените от него по делото разноски в размер на 1126.73 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                               

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: