РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202395 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Никмар Транс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Аксаково, ул. „Слави Дойчев" № 9, представлявано от управителя М.Х.В., депозирана
чрез процесуален представител адв. К. И. А., с личен № **********, вписана в
Хасковска адвокатска колегия срещу: Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б
от Закона за движението по пътищата на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/
лева.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият е незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на
материалноправните норми, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона. Излагат се
пространни съждения за исканата отмяна, които най-общо могат да бъдат сведени до
следните пороци при издаването на ЕФ:
1. Електронния фиш е издаден в разрез с чл. 189ж, ал. 1 от Закона за движение по
1
пътищата /ЗДвП/, тъй като за в мененото на жалбоподателя нарушение по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш.
2. Санкционният акт страда от много тежки пороци, които влияят и на неговата
материалноправна законосъобразност тъй като не съдържа задължителните
реквизити, закрепени в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.
3. Утвърденият образец на електронния фиш не отговаря на законовите изисквания
за документ - липсва предвиден конкретен издател, липсва дата на "съставянето"
/издаването/ му, липсва на подпис на съставителя /издателя/.
4. Нарушение е установен с техническо средство - „устройство № 10082,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата", без да бъдат изведени обстоятелства за вида
на техническото средство (дали същото е трайно закрепено към земята - в такъв
случай къде се намира, дали законосъобразно е въведено в експлоатация, точни
координати на мястото на разположение, или е мобилно такова, разположено в
служебно превозно средство, собственост на кого, респ. кой е оперирал с него и
т.н.), неговия модел, годност.
5. Административнонаказващият орган е следвало да даде възможност на
жалбоподателя да предекларира данните, ако е установил несъответствие.
6. Изложени са аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания и моли ЕФ да бъде отменен. Претендира и за присъждане
на сторените по делото разноски
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства
в съдебното производство и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Счита, че АНО законосъобразно е ангажирал административна
отговорност на жалбоподателя за неизпълнение на задължението му от ЗДвП.С оглед
на това моли за потвърждаване на ЕФ и за
присъждане юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.01.2022 г., в 07:55ч., на път включен в обхвата на платената пътна мрежа -
път А-2 км 418+126, в община Аксаково, с посока Намаляващ километър, било
установено движение на ППС – товарен автомобил „Влекач Ман ТГХ 18.480 4X2
ЛЛС“, с рег.№ В2766ТК, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
2
екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 44000, за което частично не била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за посоченото ППС имало тол
декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.
Декларираната категория в тол декларацията била за ППС с допустима максимална
маса под 12 тона с 2 оси, а заснетото ППС било с допустима максимална маса на
състав от превозни средства над 12 тона с 5 оси. За същото електронната система за
събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като
причина за констатираното нарушение било посочено „има бордово устройство, но
платената категория е по-малка от измерената категория“.
Така констатираното нарушение № NQ D54CBE8F15781EBAE053021F160A0023,
било установено с устройство № 10082, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км
418+126.
Установено било, че собственикът, на когото е регистрирано ППС, е жалбоподателят
„Никмар Транс“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.Х.В..
С оглед на горното на възз. дружество бил съставен процесният ЕФ, с който на
основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДП му било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение
на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство
писмени доказателства, както следва: ЕФ № **********; известие за доставяне;
справки за нарушения и лични данни на нарушителя от тол системата; снимков
материал на електронен носител; Протокол № 28765/21 на Управителния съвет на
АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г.; образци на ЕФ за налагане на
глоба/имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП; сметка за пътни такси; писма и справки
от „Интелигентни трафик системи“ АД; Общи условия на „Интелигентни трафик
системи“ АД; протокол за установяване на годността, приемането и изграждането,
доставката и изграждането на нова стационарна точка; становище/доклад от отдел
"Управление на информационна система и инфраструктурата", статични изображения
/снимки, представени на ел. носител/ и други, които съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
3
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.5 от ЗДвП Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено искане по ал. 3 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата председателят на управителни
съвет на Агенция „Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни
лица я изпращат на компетентния районен съд заедно с цялата преписка. В случая от
страна на Агенция „Пътна инфраструктура" не са представени доказателства за
връчване на Решение от 02.06.22г. за отказ от анулиране на ЕФ, поради което жалбата
срещу него, депозирана на 15.06.22г., е депозирана в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП.
Ето защо и жалбата срещу него се явява допустима и подадена в срок.
Жалбата е подадена от надлежна страна- лице срещу което е издаден ЕФ.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения:
ЕФ е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Нарушението, за което е наложена санкция с ЕФ е заснето с устройство №
10082,разположено трайно на път А-2 км 418+126, на територията на обл.Варна, общ.
Аксаково, който път не преминава през границите на населено място, тъй като
представлява автомагистрала. Пътят е включен в списъка на републиканските пътища,
за които се събират такси за изминато разстояние -тол такси, приет с Решение
№101/20.02.2020г. на Министерски съвет. Устройството представлява елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на
процесния път. То представлява стационарна контролна точка (СКТ), част от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл10, ал.1 от Закона за пътищата.
Съгласно протокол за установяване на годността, приемането и изграждането,
доставката и изграждането на нова стационарна точка СКТ №10082 е тествана без
4
забележки и дефекти. СКТ е общото наименование на устройството, част от
Електронната система, а индивидуализирането като СКТ 10082 указва посока на
движение- намаляващ километър. Протоколът удостоверява изправността на
стационарната контролна единица №10082, която е оборудвана с апаратура, заснемаща
преминаващите превозните средства и разпознаваща техните регистрационни табели.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в
от ЗДП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
и местонахождението на техническото средство - част от системата. Електронната
система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви
и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо измерване по Закона
за измерванията. Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП отразените в
системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за
пътищата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти,
която не представлява автоматизирано техническо средство, и за нея не съществува
изискване за сертификат и одобрение от Българския институт по метрология.
Разположените в обхвата на републиканската пътна мрежа стационарни контролни
единици, вкл. т. нар. устройство №10082 осъществяват единствено процеса по
разпознаване на регистрационните табели на превозните средства, във връзка със
следващата се обработка на данни от горепосочената електронна система. Легално
определение на системата се съдържа в чл. 10 ал. 1 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние - „Електронната система за събиране на тол такси е съвкупност от
централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и
технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и
обработване на данни относно гео- позиционирането и изминатото разстояние от
пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им,
5
декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите
такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП регламентира нейните
функции, като никъде не е предвидено изискване системата и нейните компоненти да
са преминали проверка по Закона за измерванията. Съгласно § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията „Величина" е свойство на
явление, тяло или вещество, което може да бъде различено качествено и определено
количествено. Съгласно т. 5 от същия параграф „Единица за измерване" е конкретна
величина, определена и приета със спогодба, с която се сравняват други величини от
същия вид, за да се изразят техните големини по отношение на тази величина. Изрично
следва да се посочи, че в процеса на установяване на нарушенията по чл. 179, ал.3б от
ЗДвП, не е налице дейност, свързана с измерване на величина. Отчитането на
нарушението се извършва при преминаване на пътно превозно средство по участък от
платената пътна мрежа, върху който е разположена стационарна точка за контрол.
Техническото средство (камера) заснема движещия се автомобил и неговия
регистрационен номер. Електронните фишове издавани по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЕФ не попадат в обхвата на приложение на Закона за измерванията, тъй като той
урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията - по същество при деянията, свързани с нарушения по
чл. 179, ал. 3 - 3в, и по-конкретно - при тяхното установяване - не е налице измерване.
Поради което и настоящият състав не приема изложеното в жалбата твърдения, че СТК
не е сертифицирано и не е въведено законосъобразно в експлоатация.
ЕФ, предмет на настоящото производство е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането
на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
6
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъдат отразени:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Електронният фиш, предмет на оспорване по настоящото дело, съдържа всички
предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от Закона за движение
по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на
санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда
за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на
изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните
постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и
дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 ЗДвП са изброени
изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на
съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на
АУАН). Ето защо не може да се приеме, че непосочването на дата на издаване
съставлява процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по
закон не е предвиден. Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се
възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена
само структурата издател на ЕФ, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да
бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР
на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението – 11.01.2022г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
19.05.2022г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Както бе
посочено по-горе по своето правно действие ЕФ съчетава в себе си функциите както на
АУАН, така и на НП /виж ТР 1/2014 на ВАС/, поради което за него не намират
приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на
НП. Предвид това не може да се говори за процесуално нарушение, свързано със срока
на издаване на ЕФ. Тук би имала значение единствено изтеклата относителна и
абсолютна давност за санкциониране на нарушителя, които безспорно не са изтекли
7
предвид това, че от датата на нарушението и към момента са изтекли 10 месеца.
В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размера на глобата, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш съответства на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Образецът на ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което по делото са
представени Протокол № 28765/21 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ от
09.09.2021 г., както и Заповед № РД-11983/13.09.2021 г. на Председателя на УС на
АПИ.
В електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е
път /автомагистрала/ А-2, км418+126, намиращ се в Община Аксаково Ето защо съдът
намира, че направеното в ЕФ описание на мястото на извършване на нарушението
съдържа достатъчно индивидуализиращи признаци, позволяващи описаното място да
бъде отграничено по ясен начин от кое да е друго място, както и ясно да показва, че за
движение на ППС по този път се изисква заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
Съдът намира, че по никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере за
кое точно място му се вменява във вина да е извършил процесното нарушение.
Електронният фиш съдържа и недвусмислено описание на нарушението, което се
изразява в движение ППС с регистрационен номер В2766ТК, с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с
общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000,
собственост на възз. дружество по автомагистрала- път А-2 км 418+126, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. В ЕФ е
конкретизирано, че за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като има подадена тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Обстоятелството, че
не е посочено номерът на ремаркето не накърнява правото на защита на наказания
субект, доколкото в ЕФ ясно е посочено, че съчленената композиция, преминала по
автомагистралата в посочения участък, включва влекач и ремарке с общо 5 оси, което е
достатъчно за индивидуализиране на превозното средство.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че приложеният в
случая ред за санкциониране на деянието по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, чрез издаване на
ЕФ, не е допустим от гледна точка на действащото законодателство. Макар в
разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДП да е направено препращане единствено към
нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, от своя страна правилото по чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.
8
3-3б от ЗДП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а,ал. 3 от ЗДвП, към която
препраща самият чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда, че електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено
нарушение по чл. 179, ал. 3–3в, както и тази на чл. 167а ал. 4 от ЗДП, където изрично е
посочено електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3-ал. 3в, сред които се
включва и настоящото нарушение по чл. 179, ал. 3б. Допълнителен аргумент за този
извод се черпи и от разпоредбите на чл. 187а, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП. С тях се
регламентира правото на собственика или ползвателя на ППС, с което е извършено
нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, да се освободи от
административнонаказателна отговорност чрез представяне на съответна декларация,
като срокът за това действие започва да тече от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или на електронния фиш. Най-сетне разпоредбата на чл.
167а, ал. 2, т. 8 от ЗДП регламентира правомощие за определените от председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица при
изпълнение на функциите да съставят и връчват актове за установяване на
административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179,
ал. 3-3в от ЗДП. Цитираните от процесуалния представител на жалбоподателя в
съдебно заседание решения не са в посоката, която твърди, поради което и това
възражение съдът намира за неоснователно, като е безсъмнено, че правилно за
установеното нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е издаден ЕФ, а съществено
нарушение на процедурните правила не е допуснато.
Настоящият съдебен състав намира, че в производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните
условия на ЗП, като нарушението е установено от снимки от електронната система за
събиране на пътни такси, като съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП
отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Съдът намира, че дружеството жалбоподател „Никмар Транс“ООД, ЕИК
*********, като собственик на товарния автомобил, при чието движение по платената
пътна мрежа е осъществено деянието, е годен субект на административното
нарушение. Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП: "Собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател
на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният
9
ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв". Не е
налице и хипотеза по чл. 187а, ал. 3 от ЗДвП, освобождаваща от отговорност
собственика, тъй като за процесния влекач не е вписан друг ползвател.
Нарушението, за което е наказано дружеството е установено по несъмнен начин,
като е доказано, че на 11.01.2022 г. в 07:55ч. с устройство № 1002, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-2, км418+126, намиращ се в Община Аксаково, е установено
движение на ППС - ППС – товарен автомобил „Влекач Ман ТГХ 18.480 4X2 ЛЛС“, с
рег.№ В2766ТК, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси на влекача и ремаркето-
5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от категорията на ППС и
изминатото разстояние. Видно от приложената по делото справка за собственост, ППС
с peг. № В2766ТК е с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 т., поради
което на основание чл. 10 aл. 1, т. 2 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа
се дължи тол такса в размер на 0, 04 лв/км. Когато горепосоченото ППС се движи в
състав от ППС, с теглено ремарке, общата технически допустима максимална маса е
44000, т. е. по-голяма от 12, т. В този случай и при налични общо 5 броя оси,
дължимата тол такса ще е в размер на 0. 16 лв/км, съгласно таблицата по чл. 27 от
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС от 2019 г., изменена с
Постановление № 24/20.02.2020 г. на МС. Тол таксата е такса за изминато разстояние,
като заплащането й дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък. Всеки път и пътен участък от платената пътна
мрежа е разделен на тол сегменти, за навлизането и движението през всеки от който, се
дължи тол такса в определения размер. Тол таксите се определят в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние,
от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и екологичните му
характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. В процесния
случай размерът на дължимата за плащане тол такса е определен въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл.
10, ал. 7 от ЗП - подавани чрез бордово устройство в ППС и подаването на валидна тол
декларация в Агенция „Пътна инфраструктур“ чрез електронната система за събиране
на тол такси.
От писмените доказателства по делото, в частност решение на АПИ от 02.06.22г.;
становище/доклад от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктурата", Национално тол управление и справка към него за създадена тол
10
декларация, писмо „Интелигентни трафик системи“ АД и приложена към него извадка
от платформата Tollpass.bg., детайлна справка за дата на пътуване-11.01.22г. от
системата Tollpass се установява, че дружеството е декларирано движение на ППС-то
с техническа допустима максимална маса под 12, т. с 2 оси / т. е. без ремарке/, а
заснетото в действителност ППС е с допустима максимална маса на състав /с ремарке/
на превозни средства с над 12, т.е. с 5 оси. Съгласно Закона за пътищата и
приложимите общи условия на Интелигентни трафик системи , собственикът или
водачът на ППС е длъжен да декларира правилно данните за превозното средство,
които служат за определяне на дължимата тол такса съгласно Тарифата за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с
Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г. Броят оси на прикаченото
ремарке се въвеждат посредством менюто на бордовото устройство от водача на ППС.
Самата система проверява на база свидетелствата за регистрация, декларираните тол
данни и реалните обстоятелства, снети от снимката, като следва да се има предвид, че
последната отчита рег. номер на влекача. Във връзка с последното ясно се вижда
разминаването между декларираните данни в тол декларацията и снимковия материал
приложен по делото, на който се вижда както влекачът, така и ремаркето, съответно
ясно се открояват броят на осите, съответно е видим и рег.номера на ремаркето.
Представеният от дружеството договор с „Интелигентни трафик системи“ АД с
предплатен баланс доказва единствено налично бордово устройство в ППС, което
означава, че дружеството следва да въвежда коректно данните в системата с оглед
правилното отчитане и таксуване от предплатения баланс, което то очевидно не е
сторило, тъй като от 01.12.21г. до 11.03.22г. бордовото устройство на процесното ППС
е предавало данни за „0“ броя оси на ремаркето.
Така безспорно в случая е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, който
задължава собственикът да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно
средство.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б
от ЗДП.Установените по делото факти от правна страна се подвеждат под хипотезата
на частично заплатена тол такса /доколкото все пак има платена по-малка по размер
тол такса/, което се дължи на невярно декларирани данни по чл. 10б ал. 1 от ЗП.
Последната разпоредба определя обстоятелствата, които диференцират размера на тол-
таксите, а именно: техническите характеристики на пътя или пътния участък,
изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство и броя на осите,
екологичните му характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или
пътен участък. Дължимостта на такава такса за движението на МПС по процесния път
11
произтича от характеристиката му на път, част от републиканската пътна мрежа, която
съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП включва автомагистралите, скоростните пътища и пътищата
от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално
значение и образуват държавната пътна мрежа. В случая път А-2, км418+126 е
автомагистрала и е част от републиканската пътна мрежа, за който се събира такса за
ползване на пътна инфраструктура – пътна такса. Същият е включен в утвърден с
Решение на МС № 959/31.12.2018 г. /Изм. - РМС № 659/07.11.2019 г., изм. РМС №
207/26.03.2020 г., изм. - РМС № 706/02.10.2020 г., доп. - РМС № 887/04.12.2020 г. /
списък на републиканските пътища в Република България. Списъкът е публичен и
общодостъпен за всички. В случая при подаване на тол декларацията е налице невярно
деклариране относно категорията на превозното средство- декларирано е движение на
влекач, а реално в процесния ден и час се е движила съчленена композиция.
Правилно е основанието, на което е наложено административното наказание, а
именно чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 187а ал. 2, т.
3 от ЗДП предвижда за юридическото лице и ЕТ, собственик на МПС, да бъде
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв., допуснал движението на ППС
без да изпълни изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗП в хипотезата на чл. 179, ал. 3 б от
ЗДП. Правилно е осъществена правната връзка с последно цитираната разпоредба, тъй
като в случая именно частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. Безспорно пътното превозно средство е от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП -
ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5, т., за да се дължи тол
такса въобще. Безспорно възз. дружество е собственик на процесния автомобил видно
от справката за регистрация приложена по преписката. Така определеното
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. е също
правилно по вид и размер, който размер е фиксиран в закона и не подлежи на
ревизиране от страна на съда. Съразмерността на санкцията спрямо незаплатената тол
такса не е от значение при определяне на наказанието, тъй като законодателят е
преценил, че нарушението е достатъчно сериозно като е предвидил санкция в твърд
размер.
Неоснователно е и оплакването, че не е предложена възможност на дружеството, в
случай на недекларирана пътна такса, да отстрани нередността преди предприемането
на принудителни мерки. Видно от обстоятелствената част на самия ЕФ, изрично е
дадена възможност на дружеството да се освободи от административнонаказателна
отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 450 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП,
плащането на която ще доведе до анулиране на ЕФ. Последният е връчен на
дружеството19.05.2022 г. и няма приложени доказателства същото да е заплатило
компенсаторна такса, напротив, обжалвало е ЕФ пред съда.
12
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените
нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните
нарушения, за които е ангажирана отговорността на Нещо повече, ЗДвП в настоящата
си редакция -чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда,
че за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. Поради, което и прилагането на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН както иска защитата е забранена от самия закон.
В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваният
ЕФ е правилен и законосъобразен. Същият е постановен в съответствие с материалния
закон и при липса на процесуални нарушения, и като такова следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
административнонаказващия орган, чийто представител своевременно е поискал
присъждането им. Предвид изхода от спора и изрично направеното искане, на
13
основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на Агенция "Пътна
инфраструктура" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на
основание чл. 37 от ЗЗП, тъй като по делото са проведени две съдебни заседания, в
които отстрана на процесуалния представител са ангажирани доказателства и са
направени искания. С оглед потвърждаването на обжалвания ЕФ, неоснователно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатски
хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и на основание чл. 63д
ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството,
с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата на „Никмар Транс“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Аксаково, ул. „Слави Дойчев" № 9, представлявано от
управителя М.Х.В. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Никмар Транс“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Аксаково, ул. „Слави Дойчев" № 9, представлявано от управителя
М.Х.В. да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата 100 /сто/ лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14
15