Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155
гр.Габрово, 10.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :ИВА ДИМОВА
С.МИЛАНЕЗИ
при
секретаря.В.Килифарева ...., като разгледа докладваното от съдия Топалова
в.гр.д. № 94 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.С. против
решение № 79 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 330/2018 г. по описа на
Районен съд Трявна.
В жалбата се твърди, че медицинското удостоверение
няма юридическа тежест, а такава имали показанията на прекия свидетел П.В..
Синините по принцип се появявали след 10 часа, което означавало, че покушението
е извършено преди 24.12.2015 г. от друго лице, което ищцата прикривала. В
първоначалните показания св. В.говорил за караница и викове, а необяснимо след
три години вече говорил, че жалбоподателката била агресивна, а ответницата по
жалбата уплашена. Твърди се, че издаденият документ от спешна помощ и
удостоверението за консултация с лекар специалист по УНГ били с невярно
съдържание. Всички тези грешки опорочили делото и му дали ход в невярна посока,
поради което С. го обжалва.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено и
предявеният иск отхвърлен. По делото не били събрани категорични доказателства,
от които да се установи противоправно поведение на жалбоподателката, липсвал и
свидетел очевидец, който да установи нанесен побой от нея на ищцата.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата се
оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Открито съдебно заседание пред въззивния съд е
проведено на 6.06.2019 г., когато е приключило съдебното дирене и е даден ход
по същество на делото. От справката в НБД”Н” се установява, че И.С.Я. е
починала на 17.06.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл.229 ал.1 т.2 ГПК, производството по делото се спира при
смърт на някоя от страните. В този случай, съгласно чл.229 ал.2 пр. второ ГПК,
ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след
постановяване на решението по делото. Както по – горе се посочи ищцата е
починала на 17.06.2019 г. – след приключване на съдебното дирене, поради което
следва да бъде постановено решение по спора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, проверява законосъобразността на посочените процесуални
действия и обосноваността на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Решението
е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 24.12.2015г. по
обед ответницата нападнала ищцата във входа на блока и без да била провокирана
й нанесла побой. Блъснала я в стената, хванала я за гърлото и започнала да я
души, като я удряла по тялото, притиснала я към пода, като продължила да я души
и удря в гърдите. Побоят бил съпроводен със закани, че ще удуши ищцата и ще я
убие. При случилото се ищцата се почувствала зле, със силно главоболие, болки в
шията, затруднено и болезнено преглъщане, болки в гърдите, усилващи се при
всяко вдишване. Обадила се на сина си и впоследствие била закарана в Спешното
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово. На 26.12.2015г. ищцата била
диагностицирана за получените травми, а на 28.12.2015г. била освидетелствана от съдебен
лекар, за което било издадено съдебно медицинско удостоверение. В резултат на
причинените от ответницата увреждания ищцата претърпяла значителни
неимуществени вреди.
Иска се да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
2200 лв.,заедно със законната лихва от датата на увреждането – 24.12.2015г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да се присъдят направените по делото
разноски.
По делото е представен лист №15064 за преглед на И.Я. в спешно отделение на МБАЛ
„Д-р Тота Венкова“ на 24.12.2015г. в 15.45 часа с основна диагноза
„повърхностна травма на главата“. Напуснала е отделението същия ден в 16.06
часа, със заключение за необходимост от продължаване диагностиката и лечението
в извън болнична помощ. Издаден е медицински документ от консултативен кабинет
по УНГ болести при МБАЛ”д-р Т.Венкова” Габрово с №54 от 26.12.2015г. за
извършена консултация със специалист УНГ. Констатиран е видим силен оток и силно
нарушена дихателна и гълтателна функции. Пациентката е съобщила за оплаквания от задух, дрезгав глас, трудно и болезнено
преглъщане. Представено е съдебномедицинско удостоверение №230/2015г. на
Началник по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“АД. От него се
установява, че на ищцата е извършен преглед на 28.12.2015г., на който е
съобщила, че на 24.12.2015г. около 11.30 часа, във входа на блока, където
живее, е била нападната от своята съседка Р.С.. При прегледа са установени
следните увреждания: контузия на главата с болезнен оток в лявата слепоочна
област, кръвонасядане в основата на шията отпред в дясно, болка в областта на
гръкляна отляво и по шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата на
шията отпред вляво, болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща се
при дълбоко вдишване, кръвонасядания по гърба на дланите на двете ръце,
охлузване на гърба на лявата длан в основата на палеца, преживян силен стрес.
Според удостоверението, получените увреждания отговарят да са причинени по
времето и начина, съобщени от пострадалата. Същите са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По късно ищцата постъпва в
кардиологично отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- от 15.02.2015г. и изписана
на 25.02.2015г., с диагноза „Белодробен тромбоемболизъм – масивна форма с
фибринолиза. БАХ. Подвижна структура в дясно предсърдие“.
На 04.01.2016г. е подадена жалба до Районна
прокуратура – Трявна от А.Я., син на
ищцата, в който е посочил, че на 24.12.2015г. майка му е била нападната от Р.Х.С.
в жилищния блок, в който живее в гр. Трявна. С постановление от 08.02.2016г.
Районна прокуратура – Трявна е отказала да образува наказателно производство и
е прекратила образуваната прокурорска преписка по случая, тъй като е установено
извършено деяние от частен характер, което се възбужда по тъжба на пострадалия.
Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел П.И.В.,
който установява, че на 24.12.2015г. около обед когато слизал по стълбите на
коридора на блока, чул виковете на Р. и И.. Двете жени се намирали на междинна
площадка между първи и втори етаж. И. викала: „Р. иска да ме души. Няма да ме
душиш. Махни се!“, а Р. й казвала „лъжкиня“. Свидетелят се намесил и им казал,
че е недопустимо да се държат така. Според него, Р. се държала агресивно, а И.
била изплашена. Ищцата и ответницата живеели на един етаж, като апартаментите
им били един срещу друг. Свидетелят не разбрал причината за случилото се тогава.
Не видял и физическо съприкосновение помежду им.Като свидетели по делото са
разпитани внучката на ищцата – И.А.Я. и синът й А.Д.Я..Свидетелката И.Я. първа
видяла баба си след случилото се. Тя била много зле, трудно преглъщала, като се
опитвала да обясни, че е била нападната от Р. на стълбите, която я удряла и
душала. Имала видими следи от душене по шията, държала се за гърлото.
Свидетелката веднага звъннала на родителите си. Те пристигнали след около 30-40
минути и я откарали в Спешна помощ в гр. Габрово. След инцидента, свидетелката
ходила да я види. Баба й била в силен стрес, не можела да спи, отслабнала много.Свидетелят
А.Я. твърди, че след посещението в Спешната помощ била направена и консултация
със специалист УНГ и изследване с ларингоскоп. Според свидетеля, най-тежко след
инцидента било психическото състояние на майка му. Тя започнала да отпада от
ден на ден . След около 10-15 дни вече не можела да става от леглото,
престанала да се храни и се наложило по спешност да я закарат в кардиологичното
отделение в болницата в гр. Габрово. Когато я изписали, била все още на легло.В
продължение на 6 месеца не можела сама да се обслужва.
Пред първоинстанционния съд е допусната
и приета съдебно – медицинска
експертиза, според заключението на която ищцата е получила следните увреждания:
контузия на главата с болезнен оток в лявата слепоочна област, кръвонасядане в
основата на шията отпред в дясно, болка в областта на гръкляна отляво и по
шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата на шията отпред вляво,
болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща се при дълбоко вдишване,
няколко кръвонасядания по гърба на дланите и на двете ръце, охлузване на гърба
на лявата длан в основата на палеца. При специализиран преглед от специалист по
УНГ болести са установени и посттравматичен оток на епиглотиса и ларингса, с
оплаквания от затруднено и болезнено преглъщане, дрезгав глас; преживян силен
стрес. По механизъм, болезненият оток в лявата слепоочна област съответства на
удар с или върху твърд тъп предмет, болезнеността по предната повърхност на
шията с леко кръвонасядане в основата вдясно и повърхностно охлузване вляво,
съчетани с оток на ларинкса, отговарят на стискане на шията с ръка/ръце;
кръвонасяданията на двете длани и охлузването по гърба на лявата длан в
основата откъм палеца могат да се получат при предпазване от удари с ръце.
Уврежданията могат да се получат по начина, описан от пострадалата.
Възстановителният период е с продължителност от около 2 седмици относно
физическите увреждания. Пострадалата е изпитвала умерено силни болки в момента
на нанасяне на травмите и за период от 3-5 дни след нея, след което болките постепенно намаляват. Освен болките
при душене, може да има силен стрес, задух, последващо затруднено хранене
поради болезнено и затруднено преглъщане. Експертът не може да каже с
категоричност дали по-късно нарушеното здравословно състояние и проведено
лечение има пряка връзка с претърпения
инцидент, но е възможно изживеният силен стрес да доведе до влошаване на
налично сърдечно заболяване.
Имайки предвид изложеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на 24.12.2015г. около
обед, ответницата Р.Х.С. е нанесла физически травми на ищцата И.С.Я., а именно
– блъскане, удряне, душене и притискане в стената, следствие на което
пострадалата е получила: контузия на главата с болезнен оток в лявата слепоочна
област, кръвонасядане в основата на шията отпред в дясно, болка в областта на
гръкляна отляво и по шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата на
шията отпред вляво, болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща се
при дълбоко вдишване, няколко кръвонасядания по гърба на дланите и на двете
ръце, охлузване на гърба на лявата длан в основата на палеца; оток на
епиглотиса и ларингса, с оплаквания от затруднено и болезнено преглъщане,
дрезгав глас; преживян силен стрес. Показанията на свидетеля П.В. съпоставени с
представените по делото писмени доказателства – медицинската документация от
Спешна помощ, издадена в деня на инцидента и другите медицински документи,
издадени няколко дни след датата на деянието, в които пострадалата е съобщила
за инцидента и състоянието си, налагат извода за извършено от ответницата
противоправно деяние.
Установена е и пряка причинно – следствена връзка с
осъщественото противоправно деяние на ответницата - физическите увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Следствие на
инцидента, ищцата е преживяла и психически стрес, което състояние подробно се
установява от показания на разпитаните свидетели И.Я. и А.Я., които са били до
нея непосредствено след инцидента и в периода на възстановяването.Изложеното води
до извода, че са налице всички предпоставки за реализиране отговорността на
ответницата по чл.45 ЗЗД.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
всички факти и обстоятелства, имащи значение за справедливото му определяне.
Въззивинят съд изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, изложени по повод определяне размера на дължимото
обезщетение. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя и останалите фактическите и правни изводи
на първоинстанционния съд и по силата на
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Трявна, като по този начин те стават част от фактическите и правни констатации на настоящото решение.
Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Съдът намира за неоснователни направените в жалбата
оплаквания относно противоречия в показанията на св. В.при проверката от
прокуратурата и изложеното пред съда. Самият свидетел в съдебно заседание
обяснява, че при предишния си разпит е бил по – лаконичен, тъй като не желаел да
се разгласява случая и да се допускат такива отношения между живущите в блока.
Поради това пред съда той разказва това което е възприел с по големи
подробности без да са налице противоречия в показанията му.
Неоснователно е и оплакването, че писмените
доказателства – лист за преглед в спешно отделение от 24.12.2015 г.,
консултация със специалист УНГ № 54 от 26.12.2019 г. и съдебномедицинско удостоверение № 230/ от 28.12.2015 г. на
отделение Съдебна медицина МБАЛ”Д-р Тота Венкова „ Габрово, са документи с
невярно съдържание. Приложените по делото медицински документи не са оспорени
от ответната страна и се ползват с доказателствена сила относно удостоверените
в тях обстоятелства, а съдебномедицинското удостоверение от отделение Съдебна
медицина МБАЛ”Д-р Тота Венкова „ Габрово, като официален свидетелстващ
документ, издаден от съдебен лекар и удостоверяващ здравословното състояние на
прегледания, се ползва с материална доказателствена сила. След като доказателствената сила на представеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение не е оборена от ответницата, последното
следва да се цени с оглед разпоредбата на чл.
179, ал. 1 ГПК, тъй като по своята
правна същност представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материална доказателствена сила, относно фактите и обстоятелствата,
удостоверени в него. Съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар
при отделение за съдебна медицина е официален свидетелстващ документ, тъй като
материализира изявление на длъжностно лице (извършващият прегледа лекар) в това
му качество, в рамките на неговата компетентност и по установения ред и форма.
Представените по делото други два медицински документа са издадени от лекар при
извършване на личен преглед на пострадалата в деня на инцидента – 24.12.2015 г.
и вторична проверка няколко дни по късно от лекар – специалист УНГ на
26.12.2015 г., се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила,
тъй като по своята правна природа също представляват официални удостоверителни
документи. В тази връзка неоснователно е възражението на ответницата, че
последните са съставени само въз основа на оплаквания на пострадалата относно
инцидента, тъй като медицинската диагноза и предписаните мерки са поставени
след извършен личен преглед на лицето.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да
бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на 550 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като решението е окончателно и не подлежи на обжалване,
не се налага спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.2 ГПК.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79/14.01.2019 г., постановено
по гр.д. № 330/2018 г. по описа на Районен съд Трявна.
ОСЪЖДА Р.Х.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на И.С.Я., съдебен адрес:***, чрез адв. И.Ж./, сумата от
550,00 лв. /петстотин и петдесет/ - направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: