№ 10
гр. Враца , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен И. Шумков
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен И. Шумков Гражданско дело №
20201420102067 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК
Производството е образувано по постъпила искова молба от В.Д. М. - М. със
съгласието на нейната майка и законен представител В. В. М. срещу Д.Л. М. - М. за
увеличаване размера на присъдената издръжка от 60,00 лв. на 247,50 лв., считано от
подаване на исковата молба.
В исковата молба се навеждат твърдения, че детето В.Д. М. - М. е общо на страните,
като с решение по гр. дело № 1260/2009 г. на РС Враца упражняването на родителските
права е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 60,00 лв. с 1 % месечна лихва за всяка просрочена вноска. Сочи, че от тогава изминал
период от близо 11 години, в което време се променили икономическите условия в страната.
Нараснали нуждите на детето за задоволяване на потребностите му. През 2020/2021 г. детето
следва да е в 10 клас в СУ „Христо Ботев“ гр. Враца, като сочи, че няма здравословни
проблеми. Твърди се, че майката се грижи и за друго дете, родено на 02.11.2018 г., като
получава обезщетение за майчинство в размер на 380,00 лв. Излага се, че ответникът в
последните 10 години работи в Кипър, като средната заплата там е в размер на 1600 евро и
няма други задължения за издръжка. Счита, че необходимата на детето месечна сума е в
размер на 400 лв., от която 247,50 лв. следва да се поеме от ответника, а майката да
осигурява остатъка от 152,50 лв. Поради изложеното моли съда да измени първоначално
определения размер на издръжка, като го увеличи от 60,00 лв. на 247,50 лв., платима до 10-
то число на текущия месец, считано от датата на предявяване на исковата молба до
настъпването на основания за изменение или прекратяване на плащането, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, чрез назначения му по делото особен представител,
ответникът оспорва предявения иск по размер за сумата над 163,00 лв. Сочи, че в исковата
молба не се твърдят да са налице потребности за детето, извън обичайните за възрастта му.
1
Излага се, че не се сочат доказателства, че ответникът работи в Кипър. Моли искът да бъде
отхвърлен за сумата над 163,00 лв. до пълния предявен размер от 247,50 лв. като
неоснователен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Установява се, че с решение по гр. дело № 1260/2009 г. на РС Враца е прекратен
бракът между страните В. В. М. и Д.Л. М. – М., като е утвърдено постигнатото между тях
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права над детето Вайа Д. М.
– М. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
60,00 лв. с 1 % месечна лихва за всяка просрочена вноска, считано от завеждане на молбата
за развод.
Не се спори между страните, а и видно от приетото удостоверение за раждане от
25.02.2005 г. на Община Враца, издадено въз основа на акт за раждане № 0130/25.02.2005 г.,
детето В.Д. М. – М. е родено на 24.02.2005 г. от майка В. В. М. и баща Д.Л. М. – М..
От приетото по удостоверение за раждане, издадено от Столична община въз основа
на акт за раждане № 1585/06.11.2018 г., се установява, че след прекратяване на брака
майката В. В. М. има родено на 02.11.2018 г. друго дете - М. Л. Л., чийто баща е лицето Л.
Е. Л..
От представените справки, издадени от ТД на НАП гр. Велико Търново относно
актуалното състояние на действащи трудови договори по отношение на майката на детето В.
В. М. и на бащата Д.Л. М. – М. се установява, че по отношение на майката е налице вписано
трудово правоотношение с ЕТ „Искра Йорданова – Тони“, считано от 07.10.2016 г., като
осигурителният доход за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г. варира в размер от
402,04 лв. до 610,00 лв. месечно. По отношение на ответника Д.Л. М. – М. се установява, че
за периода от 27.08.2019 г. до 19.01.2021 г. няма регистрирани трудови договори на
територията на страна, като по отношение на него не са налице и внасяни осигурителни
вноски.
От издадено от ЕТ „Искра Йорданова – Тони“ - работодател на В. В. М.,
удостоверение с изх. № 21/03.02.2021 г. се установява, че брутният доход на майката на
детето за периода от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г. е в размер на 770,60 лв. и нетен доход за
същия период – в размер на 582,04 лв.
Дирекция „Социално подпомагане”-Враца ангажира становище за основателност на
предявения иск, като счита, че решение в този смисъл би било в най-добър интерес за
детето.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Л.
Е. Л. – живеещ във фактическо съжителство с майката на детето - В. В. М. от три години. От
разпита му се установява, че за детето В., която е почти на 16 години, грижи полагат той и
майката на детето. Свидетелства, че ответникът поддържа контакт с детето само през
социалните мрежи и по телефона, тъй като живее и работи в Кипър от поне 10 години. Сочи,
че ответникът се връща рядко в България - през около две години. Преди две години
последно предоставял издръжка за детето, като от тогава не е предоставял издръжка.
Заявява, че детето В. е в 10 клас и има отличен успех в училище, както и нормалните нужди
за възрастта, на която е. Детето ползвало ежедневно разходи за транспорт до училище, като
посещавало отделно и платени уроци по математика, а така също и школа по танци. По
отношение на финансовите възможности на ответника свидетелства, че същият има такива,
тъй като работи в Кипър като готвач в ресторант или хотел, публикувал много снимки на
2
приготвяните от него ястия.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съобразява вероятната тяхна
заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в
обстоятелствата, с правна квалификация чл. 150 СК.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи изменение в
обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна
във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете
алтернативно дадени предпоставки.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и
имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл. 142, ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия
минимум предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Към момента на устните състезания минималната работна
заплата за страната е в размер на 650,00 лв., т.е. нормативно установеният минимум на
издръжката възлиза на 162,50 лв. на месец.
Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му,
разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.
Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва
порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване
на неговите текущи нужди.
От датата на предходното определяне на размера на издръжката за детето В.Д. М. -
М. в размер на 60,00 лева месечно по гр.д. № 1260/2009 г. на Районен съд-Враца до датата
на предявяване на исковата молба, е изминал период от време от около единадесет години.
През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради
протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и
услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че детето
В.Д. М. - М. към момента на устните състезания е навършила почти 16 години, в
подрастваща ученическа възраст, поради което съдът счита, че същата има завишени
потребности за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности. Детето във
финансово отношение има нужди, сравними с нуждите на неговите връстници. Тези
обстоятелства налагат извода, че от момента на първоначалното присъждане на издръжката
е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържаното дете по смисъла на т.
19 от Постановление № 5 от 16.11. 1970 г. на Пленума на Върховния съд.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за
двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.
Предвид тези съображения и с оглед представените по делото доказателства, при
съобразяване със законовите елементи за определяне на размера на издръжката, визирани в
чл.142, ал.1 от СК, и като съобрази факта, че преките грижи по отглеждането и
3
възпитанието на детето се полагат от неговата майка В. В. М., както и че по отношение на
детето се доказа необходимостта от допълнителни средства, свързани с извънкласно
обучение, посещение на школа по танци и транспортни разходи, настоящият съдебен състав
приема, че за задоволяване потребностите на детето е необходима посочената от ищцовата
страна обща месечна сума от 400,00 лв., от които бащата Д.Л. М. - М. да заплаща
претендираната сума от 247,50 лв., като разликата до определения общ размер се поеме от
майката. Съдът намира, че така определената издръжка за детето В.Д. М. - М. в посочения
размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на родителите му.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките
на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия за
развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство. Според нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Съгласно решение № 534 от 28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1800/2009 г., III г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК, съобразявайки
указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970 г. и служебната си роля по въпроса за определяне на
издръжката по размер, съдилищата не следва да възлагат на родителя, комуто предоставят
упражняване на родителските права, да провежда пълно и главно доказване относно
конкретен размер на доходите, с оглед материалните възможности на другия родител да
дава издръжка, при положение, че същият е в чужбина и с неустановен адрес. Когато
задължен да дава издръжка родител, след като е разделен от семейството си в страната,
живее и работи в държава с официално приет по - висок праг на минимални доходи при
трудова дейност, тази именно величина следва да бъде съобразена с оглед възможностите
му. В случая се установи, че бащата на детето Д.Л. М. - М. не живее заедно с детето си си в
България, а живее и работи в Република Кипър /в този смисъл показанията на свидетеля Л.
Л./, която държава е с официално приет по-висок праг на минимални доходи в сравнение с
Република България /видно от официално посочената информация на уебсайта на
Министерство на труда, социалните грижи и социалното осигуряване на Р. Кипър, към
датата на устните състезания размерът на минималната работна заплата е в размер на 870
евро на месец, а относно служители, които са работили при работодателя поне шест месеца,
минималната месечна работна заплата е в размер на 924 евро/. Ето защо, независимо от
факта, че не е установен точният размер на получаваните от бащата на детето доходи, то
съдът не е обвързан с установения в закона минимален размер за Р. България.
Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
По разноските:
С оглед изхода по делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 300,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част на предявения иск.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВрРС държавна такса върху платежите до
навършаване пълнолетие на детето върху увеличения размер на издръжката в размер на
225,00 лева, както и сумата от 180,00 лв. – заплатено възнаграждение за особен
представител на ответника.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на постановената със съдебна спогодба, одобрена по гр. дело №
1260/2009 г. по описа на РС Враца издръжка, която Д.Л. М. – М., ЕГН ********** е
задължен да заплаща на детето В.Д. М. – М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител В. В. М., ЕГН **********, като я увеличава от 60,00 лева на 247,50 лева,
платима до 10-то число на текущия месец, считано от 27.08.2020 година до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, поради което:
ОСЪЖДА Д.Л. М. – М., ЕГН ********** да заплаща на детето В.Д. М. – М., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител В. В. М., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 247,50 лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от
27.08.2020 година до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Л. М. – М., ЕГН ********** да заплати на
детето В.Д. М. – М., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител В. В. М.,
ЕГН **********, сумата от 300,00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК Д.Л. М. – М., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумите от:
225,00 лева държавна такса върху платежи на увеличената издръжка до навършване
пълнолетие на детето;
180,00 лева възнаграждение за особен представител, първоначално заплатено от
бюджета на съдебната власт.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок,
считано от 24.02.2021 г. на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК, а в частта му, в която е постановено
предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба в
едноседмичен срок от посочената дата пред Окръжен съд гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5