Решение по дело №2094/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 616
Дата: 7 декември 2017 г. (в сила от 9 март 2018 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20172150202094
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№616                                                        07.12.2017г.                                              гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и пети октомври                                        две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Радостина Менчева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 2094 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на О. Олегов С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.Киев, СССР, с паспорт № *********, издаден на 18.01.2013г. от ФМС 71117, с адрес в България: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Лагуна” № 7 против Наказателно постановление № 17-0304-002736 от 08.08.2017г. на Началника на РУ на МВР - гр.Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя С. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.6 от ЗДвП, на същият е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. се явява лично и с процесуалния си представител. Ангажира гласни доказателства.

За РУП-гр.Несебър, в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.07.2017г., около 17.40 часа, на пътна отсечка гр.Несебър – с.Равда, срещу хотел „София”, органите по КАТ констатирали, че при управление на лек автомобил „Мерцедес” с рег.№ А 2769 НА, жалбоподателят С. извършил неправилна маневра „изпреварване” и се ударил в автобус с рег.№ А 3975 ММ, като допуснал материални щети. На место, контролните органи установили, че водачът на лекия автомобил бил в явно нетрезво състояние – олюлявал се и миришел на алкохол. Поканен същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+” с фабр. № 0325, както и да даде кръв за химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0001177, който водачът отказал да получи /л.15/. За така констатираните нарушения, на жалбоподателя С. бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят С., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си не оспорва обстоятелството, че при движение по пътна отсечка Несебър-Равда е бил участник в ПТП с автобус. Твърди, че три пъти бил тестван с Алкотест Дрегер за употреба на алкохол, както и че не е отказвал да даде кръвна проба за химически анализ. Отрича да му е бил издаван талон за медицинско изследване, както и че не е отказвал получаването на такъв. Относно отказа да подпише съставения му АУАН, жалбоподателят сочи, че не разбирал български език и не могъл да разбере съдържанието му, и какви са последиците за него. Наред с това сочи, че при съставянето на АУАН били допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че същият не бил съставен в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, а именно – шофьора на автобуса.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Д.Д. – мл.автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър, свидетел при установяване на нарушението. Същият установява пред съда, че на процесната дата – 30.07.2017г., след 17.40 часа, получил съобщение за настъпило ПТП между лек автомобил и автобус, на пътна отсечка Несебър-Равда, срещу хотел „София”, в района на кръстовището. При отиване на место с колегата му Димитър Вуков, полицейските органи установили и двете МПС. От разговор с водача на автобуса установили, че водача на лекия автомобил извършил неправилна маневра „изпреварване”, в резултат на което нанесъл материални щети на автобуса. Пристъпили към проверка на документите на двамата водачи и на управляваните от тях МПС. След като проверили документите на автобуса и на автобусния шофьор, контролните органи поискали документите на водача на лекия автомобил. Последният им отговорил, че не носи никакъв документ – нито лична карта, нито свидетелство за управление на МПС. След това, органите по КАТ пристъпили към проверка на водачите за употреба на алкохол. При направеният тест на водача на автобуса, резултата бил отрицателен. При направените пет-шест опита за тестване на водача на лекия автомобил /жалбоподателят С./, всички били неуспешни. В тази връзка актосъставителят Д. сочи, че водачът на лекия автомобил бил в явно нетрезво състояние – миришел на алкохол, олюлявал се и говорел несвързано. Актосъставителят твърди, че показал на водачът С. как да вдиша въздух в апарата, но последният отказал да бъде тестван. За изясняване самоличността на водача, акт.Д. и свид.Вуков отишли в жилищният комплекс, в който живеел същият. Акт.Д. се качил на втория етаж с водача, където последният предоставил на Д. шофьорска книжка, карта за временно пребиваване и паспорт. След като взел документите, актосъставителят излязъл заедно с жалбоподателя извън сградата и седнали на беседката, находяща се в двора на сградата, където на жалбоподателят бил съставен АУАН. Преди съставянето на акта, актосъставителят Д. обяснил на жалбоподателя С., че може да даде кръв за анализ, за което следва да посетят медицинско заведение. Водачът отказал да даде кръв за анализ, както и да получи съставения му талон за медицинско изследване. Пред съда, акт.Д. установява, че след като съставили акт на водача С., същият им казал, че на същия ден руски войски имали празник и по този повод С. се бил почерпил.   

Недоказани останаха изложените в жалбата и в съдебно заседание възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. По първото възражение,        че АУАН е съставен в отсъствието на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, от показанията на акт.Д. се установява, че както той, така и колегата муДимитър Вуков са били свидетели при установяване на нарушението, както и че двамата са били заедно през цялото време до съставянето н АУАН на жалбоподателя. Последното налага извода, че е била спазена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която задължава АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите /поне двама/, които са присъствали при установяване на нарушението.

Съдът не кредитира показанията на водената от жалбоподателя свидетелка Светлана С. в частта им досежно причината съпруга й да не може да бъде тестван за употреба на алкохол, а именно – новите му зъби пради евентуалната й заинтересованост от изхода по делото. Самата свидетелка заявява в показанията си, че четири часа по-рано същият ден са пили червено вино със съпруга си. В този смисъл са и показанията на акт.Д., който установява, че по време на проверката жалбоподателя С. миришел на алкохол, олюлявал се и говорел несвързано.

Неоснователно е и възражението, че в случаят е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като при съставянето на АУАН не му е бил осигурен преводач, който да му разясни съдържанието на акта и нарушените разпоредбите, посочени в него. В ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която вече в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. В този смисъл Решение № 843/12.05.2015 г. на АдмС- Бургас по КНАХД № 367/2015 г. В случаят, от показанията на акт.Д. се установява, че след като е съставил АУАН на водача, същият е превел съдържанието му на руски език на жалбоподателят, който е разбрал за какви нарушения му е съставен акта. Самият актосъставителят установява пред съда, че е изучавал осем години руски език, а през 2013г. е преминал тримесечен курс във Варна, където също изучавал руски език. Показанията на актосъставителя за езиковата му квалификация се потвърждават и от показанията на водения от жалбоподателя свидетел Светлана С. /съпруга на жалбоподателя/, която установява също, че акт.Д. е говорел доста добре руски език.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира възражението за нарушено право на защита от страна на жалбоподателя С. за неоснователно. Стана ясно, че същият е бил запознат на разбираем за него език със съставения му акт за административно нарушение. Липсата на отбелязване на това обстоятелството в АУАН дори да съставлява нарушение, не е съществено по смисъла на закона. Изводът, който се налага е, че на процесната дата – 30.07.2017г., жалбоподателят С. безспорно е извършил вменените му във вина административни нарушения, поради което е бил законосъобразно санкциониран.

Що се отнася до наложените на жалбоподателя С. административни наказания, съдът, като взе предвид че същите са определени във фиксирания от закона размер, счита, че съответстват на характера и степента на обществена опасност на извършените нарушения като деяния и съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0304-002736 от 08.08.2017г. на Началника на РУ на МВР - гр.Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на О. Олегов С., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. в гр.Киев, СССР, с паспорт № *********, издаден на 18.01.2013г. от ФМС 71117, с адрес в България: с.Равда, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”Лагуна” № 7, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.6 от ЗДвП, на същият е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: