Р Е Ш Е Н И Е
Номер 53
06.04.2022 г. град
Русе
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Вилиана Върбанова
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Елица Димитрова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Диана Неева като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 36
по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Е.Т. *** против
Решение № 7/05.01.2022 г. постановено по АНД № 2334/2021 г. на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0453-000360/21.10.2021
г. на Началник РУ при ОД МВР - Русе, РУ -Сливо поле, с което за нарушение на
чл. 44, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179,
ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, изречение пето от ЗДвП, на касационния
жалбоподател Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева
и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т.
1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец. От касационната инстанция се иска
да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното
наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора не се явява и не се представлява. Претендира разноски.
Ответникът по касация – РУ-Сливо
поле при ОД МВР-Русе, редовно призован, не се представлява, не ангажира
становище по оспорването
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като счита,
че решението следва да остане в сила като законосъобразно и правилно.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на В.Д.Д. против Наказателно
постановление № 21-0453-000360/21.10.2021 г. на Началник РУ при ОД МВР - Русе, РУ
-Сливо поле, с което за нарушение на чл. 44, ал. 1 от, на основание чл. 179,
ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, изречение пето от ЗДвП, на Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец. Безспорно е установено, че на 12.10.2021 г. като
водач на товарен автомобил Д. е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
предизвика ПТП с материални щети, но не е спрял да установи настъпилите последици
във връзка с извършеното ПТП. За да потвърди процесното наказателно постановление,
първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това
основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер,
фиксиран от закона. При постановяването на решението не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно
фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Русе
е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касаторът релевира
възражение за необоснованост на обжалваното решение, тъй като счита, че то е постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неизясняване на
фактите по делото по безспорен и несъмнен начин и до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
На първо място следва
изрично да се подчертае, че необосноваността на обжалвания акт не е касационно
основание по смисъла на чл. 348 от НПК.
Несъстоятелно е
твърдението в каасционната жалба, че атакуваното съдебно решение не съдържа
мотиви – напротив, същото има мотивна част, в която ясно, точно и пълно е описана
фактическата обстановка и приложимите към нея материални норми на закона.
Самият жабоподател признава, че виновно е допуснал нарушенията, за които е
санциониран и е че е спрял на около 2 км от местопроизшествието само поради
повреда на кормилната уредба. Това твърдение житейски необосновано, тъй като при
повреда в кормилната уредла е изключително трудно, а понякога и невъзможно да изминеш 2 км и да отбиеш
превозното средство за спиране на специална пътна отбивка. Отделно от това, ако
само посочената повреда е причина за спиране, то тогава налице е ясно изразено
желание от страна на Д. да не остане на местопроизшествието, а да напусне
същото възможно най-бързо.
На следващо място не може
да се приеме за основателно твърдението, че жалбоподателят сам е съобщил за
нарушението, тъй като е сторил това едва около 40 минути след инцидента, а не
както се изисква незабавно да предприеме действия в тази насока.
Твърденията в касационната жалба
относно „повърхностния
анализ и едностранчив анализ на доказателствения материал е довел и до
неправилното приложение на материалния закон. Така, ако РРС като въззивна
инстанция, беше положил максимални усилия по дирене на обективната истина, щеше
да достигне до изводи, оборващи твърдението за извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.“ не се споделят от настоящият
касационен състав, тъй като не отговарят на действителното съдържание на
обжалвания съдебен акт.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от жалбоподателя. При този изход на спора, касационният
състав намира, че разноски в полза на Д. не се следват.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/05.01.202 г. постановено
по АНД № 2334/2021 г. на Районен съд - Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.