ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
86
гр. Пловдив, 19.02.2020
г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори
наказателен състав, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД №
61 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ от
НПК.
С определение №
55 от 23.01.2020 г. по ЧНД № 13/2020 г. на * окръжен съд, на основание чл. 440
вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без уважение
молбата на осъдения С.Д.Х. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание лишаване от свобода с протоколно определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 4256/2018 г. на * съд – *.
Недоволен от
постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание,
е останал осъденият, който е подал частна жалба чрез своя защитник адв. В., с
искане съдебния акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и
да се постанови условното му предсрочно освобождаване.
Окръжна
прокуратура – *и Началникът на Затвора –*не са изразили становище по подадената
жалба.
Апелативният
съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – *, на основание чл.
437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от адв. И. В., редовно упълномощена от
осъдения С.Д.Х., с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на
наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираната по-горе протоколно
определение за одобряване на споразумение. * окръжен съд е разгледал
постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните.
Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното
му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за
своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция,
поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение,
осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно
първият съд е отчел становището на затворната администрация по изпълнение на плана
на присъдата, съгласно което при осъдения не се отчита изявена мотивация за
включване в трудова дейност, като се наблюдава самосъхранителна ориентация и
поведение – не успял да се наложи като трайно работещ във външна фирма, поради
проявената избирателност към възлаганата работа, формално участвал в
предлаганите мероприятия и дейности, предвидени за осмисляне на престоя.
Честите прекъсвания на изпълнението също така не давали възможност за преценка
на истинността на декларираната от лишения от свобода мотивация за промяна на
поведението към спазване на законосъобразен начин на живот. Препоръчва се
продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от
свобода в посока по самокритично преосмисляне на факторите за криминалната
изява и на тази основа реализиране на просоциална поведенческа промяна.
Не могат да бъдат споделени доводите в жалбоподателя,
че първата инстанция не е обърнала внимание на обстоятелството, че различни
служители на затворната администрация представили идентични становища във
връзка с искането на осъдения за предсрочно условно освобождаване, като не
обсъдила тези становища и провела формален процес и анализ на доказателствените
източници. Това оплакване не намира опора в материалите по делото, тъй като
обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като действително индивидуален
план по чл.156 от ЗИНЗС в случая не е бил изготвян. Съгласно данните по делото,
с оглед ниския риск от рецидив, не е бил изготвен план на присъдата, като на
осъдения било наложено поддържащо пенетенциарно третиране с цел предпазване от
допълнителна криминализация и съхраняване на семейните връзки. Индивидуалната
корекционна дейност била отчетена като водеща до положителни резултати, което
не налагало препланиране на целите за третиране на правонарушителя. Тези цели
са били базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който
отчел ясно изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения
от свобода трябвало да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна
на криминалното му поведение и насочването му към нагласи за законосъобразен
начин на живот, като била отправена препоръка в плана на присъдата да се
включат именно отчетените проблемни зони. Видно от материалите по делото
първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за оценка на осъдения,
като през призмата на тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса
дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и резултата
от корекционното въздействие върху Х.. Законосъобразно и в съответствие с
разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията
е взела предвид при оценката на риса на осъдения всички негови компоненти, като
е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди неред с цялостното поведение на
лишения от свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на
ИСДВР Н. Б. е бил ползван при изводите за резултатите от корекционния процес
при лишения от свобода наред с всички останали данни за поведението на
осъдения. Подходът на първия съд не може да бъде критикуван, тъй като видно от
съдържанието на този доклад инспекторката е отразила свои преки впечатления от
поведението на осъдения, а не е „копирала“ чужди становища, каквото е
оплакването на защитата. Становищата на началника на затвора във връзка с
искането за предсрочно условно, които според защитата „копирали“ друго
становище и това било прието безкритично от инстанцията, всъщност не са били
ползвани като източници на доказателствени факти, тъй като само заявяват позицията
на началника на затворната администрация по основателността на молбата за
предсрочно освобождаване. Правилно, обаче, първият съд се е позовал на доклада
на ИСДВР, тъй като е текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и
в този смисъл източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на
присъдата.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за
правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно
първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да
продължи.
Поради
изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от
горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 23.01.2020 г. по
ЧНД № 13/2020 г. на * окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.