Определение по дело №6/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 68
Дата: 3 февруари 2022 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Светлин Емилов Стефанов
Дело: 20223600500006
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 68
гр. Шумен, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20223600500006 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 423 от ГПК.
Съдът е сезиран с възражение с вх. № 10678/29.11.2021г. депозирано от
Н. Р. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш... чрез адв. Д. С. от АК – Варна срещу
заповед за изпълнение № 124/02.04.2021 г. на парично задължение по чл.410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 20213630100873 по описа на РС – Шумен, по
която е издаден и изпълнителен лист № 368 от 27.07.2021 г. в полза на
заявителя.
Излага, че на 29.11.2021г., след като на 19.11.2021г. и е била връчена
ПДИ по изп. д. № 998/26.10.2021г. на ЧСИ Д. З. е направила справка в РС –
Шумен и е узнала, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение. Твърди, че
така издадената заповед за изпълнение не и е била връчена лично и не
познава лицето, което е получило за нея заповедтта и съобщение, че срещу
нея се води ч.гр.д. № 20213630100873 по описа на РС – Шумен. Сочи, че не
познава лицето С.П. – адм. секретар, никога не я е виждала и нямало как да и
връчи книжа по делото, още повече, че живеела на постоянният си адрес в гр.
Ш... и винаги имало човек в домът й. Предвид изложеното, моли на осн. чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК съда да спре и обезсили Заповед за изпълнение №
124/02.04.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 20213630100873 по описа на РС –
Шумен, както и да и бъде възобновен срока по чл. 414 от ГПК и да бъде
спряно ИД № 998/26.10.2021г. на ЧСИ Д. З. до приключване на настоящото
1
дело, тъй като ще и бъдат причинени вреди. Прилага доказателства –
разписка подписана от С.П., адв. пълномощно, договор за правна защита и
съдействие и моли да и бъдат присъдени направените по настоящото дело
разноски в размер на 425.00лева от които 25.00 лева – д.т. и 400.00 лева – адв.
хонорар.

Депозиран е писмен отговор във връзка с горепосоченото възражение
на длъжника от заявителя – "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
...., действащо чрез процесуалния си представител юрк. М.Г., в което излага
становище за неговата неоснователност и недоказаност. Твърди, че не е
налице нарушение на процедурата на връчване, връчването е удостоверено с
официален документ, съставен от призовкар, приложен по делото, поради
което връчването е редовно. Моли съда да не уважи възражението и да им
бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер
на 150.00лева – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Окръжен съд - Шумен, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на
своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Предвиденият в
нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК едномесечен срок започва да тече от
момента на узнаването на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай, възражението е подадено в срока по чл. 423 от
ГПК, изхожда от легитимирана за производството страна, отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон и се явява процесуално
допустимо.
Разгледано по същество, възражението на молителката е неоснователно,
поради следното:
Производството по приложеното ч. гр. д. №20213630100873 по описа на
РС – Шумен, е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК на цесионера
"Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по което е издадена процесната
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено
2
длъжника Н. Р. Н. с ЕГН ********** да заплати на заявителя сумата от
1401.54 лева – главница по договор за потребителски кредит ЕС
240076/15.01.2009 г., сключен от длъжника с "Юробанк България" АД
(предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД), в последствие
прехвърлен по силата на договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г.
на „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК ...., което от своя страна го е прехвърлило на
"Агенция за събиране на вземания“ ООД, правоприемник на който е "Агенция
за събиране на вземания“ АД – понастоящем "Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия от 23.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението; 135. 07 лева – договорна лихва за периода от 15.01.2009 г. до
24.02.2015 г.; 386.34 лева – обезщетение за забава, за периода от 25.02.2015г.
до 31.03.2021г., както и съдебно-деловодни разноски от които 38.46 лева –
д.т. и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 124/02.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
20213630100873 по описа на РС – Шумен.
Видно от приложенията по делото, лицето извършващо дейност по
призоваване за връчване на издадената заповед е извършило три посещения
на адреса на длъжника в гр. Ш....., както следва: на 16.04.2021 г. в 18.00ч., на
08.05.2021 г. в 13.30ч. и на 25.05.2021г. в 09.20ч., от които това на
08.05.2021г. - неприсъствен ден(събота), при които не е установило адресата и
е извършено залепване на уведомление на 25.05.2021 г. на входната врата, с
указания в 2-седмичен срок, длъжника да се яви в канцеларията на РС-
Шумен, стая 204 за получаване на съдебни книжа по дело № 873/2021г. Няма
спор, че уведомлението е залепено по постоянния и настоящ адрес на
молителката и на който същата изрично посочва, че живее, както и, че винаги
имало човек в него.
Независимо от горното заповедният съд е изискал и справка за
действащи трудови договори от НАП и след получена такава на 15.06.2021г.
е разпоредил и уведомяване на длъжника чрез работодателя му. Заповедта е
надлежно връчена на длъжника чрез работодателя „Български пощи“ ЕАД и
връчването е извършено с посочен получател С.П. – административен
секретар на 24.06.2021г.
3
След изтичане на срока по чл. 414 от ГПК, заповедният съд е
констатирал, че заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в законна сила и на осн.
чл. 416 от ГПК е разпоредено издаване на изпълнителен лист. Образувано е
изпълнително производство № 20218760400998 при ЧСИ Д.З. с рег. № 876, по
което длъжникът твърди, че на 19.11.2021г. е получил ПДИ. Изискана е
служебна справка от ЧСИ Д. З. за датата на връчване на ПДИ и уведомление,
като в отговор е представено копие на връченото на длъжника уведомление за
насрочен опис, от което е видно, че същото и е редовно връчено на
18.11.2021г.
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК предоставя на длъжника по
заповедното производство възможност да подаде възражение пред въззивния
съд в случаите, когато поради нарушаване на процесуалните му права при
връчването на заповедта или поради особени непредвидени обстоятелства,
той не е могъл да оспори вземането, предмет на заповедта, чрез депозиране
съобразно чл. 414, ал. 1 от ГПК на писмено възражение пред заповедния съд.
Хипотезите, в които се счита, че длъжникът е бил лишен от тази възможност,
са изчерпателно уредени в т. 1 - т. 4 на цитираната норма и наличието им
следва да бъде доказано от длъжника. В случая, възражението на длъжника се
основава на твърдения за нередовност на връчването, представляващо
обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдът в настоящия
му състав счита, че не е налице основание да се приеме, че длъжникът не е
бил надлежно уведомен за издадената срещу него заповед за изпълнение,
поради което е бил лишен от възможност да оспори заявеното пред съда
вземане.
Доколкото призовката/съобщението е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата
автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се
осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от
доказателствената сила на официалното удостоверяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК, в редакцията й,
действаща към датата на извършване на процесуалните действия по връчване
на издадената срещу длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение, намираща приложение и при връчване на заповед за изпълнение,
4
когато длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не
се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва
уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е
осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. В
уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда,
когато връчването става чрез служител на съда, както в настоящия случай,
както и, че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване
на уведомлението. Съобщението се смята за връчено, с изтичането на срока
за получаването му от канцеларията на съда. В настоящия случай, горната
процедура е спазена.
Видно от данните по делото, в указания в залепеното уведомление
двуседмичен срок Н. Р. Н. не се е явила за получаване на процесната заповед,
ведно с останалите книжа. На основание чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, съдът
служебно е извършил справка в НАП за регистриран трудов договор на
търсеното лице. От предоставената спраква /л. 17/ се е установило, че
длъжникът е страна по трудово правоотношение, учредено на 18.11.2019г. с
„Български пощи“ ЕАД, Регионално управление на „Североизточен регион на
Български пощи ЕАД“ – Варна, бул. С..... и в резултат на това е разпоредено
връчване по местоработата на адресата, на основание цитираната разпоредба.
Заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на лицето С.П. – административен
секретар на 24.06.2021 г. на адреса на местоработата на длъжника и вписан
такъв за кореспонденция с НАП, като за да е редовно връчването, закона не
посочва на кого следва да се връчи заповедтта и за да е редовно, е достатъчно
връчването да е извършено по месторабота или по местослуженето на
лицето.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува
систематично с чл. 46, ал. 2 от ГПК. Съгласно двете процесуалноправни
норми, когато адресатът не е открит за лично връчване на съобщението,
законодателят е предвидил възможността връчването да стане по месторабота
чрез работодателя на търсеното лице. Фактите в конкретния казус могат да
бъда изцяло подведени под хипотезата на цитираните норми.
Въззивният съд счита, че в случая е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1,
2 и 3 от ГПК, поради което връчването чрез работодател на 24.06.2021 г. е
редовно и законосъобразно.
5
С оглед на формираните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд -
Варна приема, че иницииралото настоящото производство възражение по чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК от 29.11.2021 г. не следва да бъде прието, тъй като не e
налице посочената от длъжника хипотеза на цитираната норма. Предвид
крайния извод на съда, неоснователно се явява и искането за спиране на
изпълнението на заповедта за изпълнение по аргумент от противното на
правилото установено в чл. 423, ал. 3 изр. второ от ГПК.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски за
настоящото производство, като при този изход на спора, такива следва да
бъдат присъдени на заявителя "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП съда определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Настоящото определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
тъй като по съществото си производството е извънинстанционно, след като е
насочено към отмяна на влязла в сила заповед; актът по чл. 423 от ГПК не
съставлява определение по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК, което да прегражда
по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в
закона; не е определение и по смисъла на ал. 3, тъй като въззивният съд се
произнася не като въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от
закона правомощия.
Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 10678/29.11.2021г. депозирано от Н.
Р. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш... чрез адв. Д. С. от АК – Варна срещу
заповед за изпълнение № 124/02.04.2021 г. на парично задължение по чл.410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 20213630100873 по описа на РС – Шумен и
издадения изпълнителен лист № 368 от 27.07.2021 г., поради ненадлежно
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Н. Р. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш... да заплати на
"Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски за
6
настоящото производство в размер на 100.00 (сто) лева – юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7