№ 85
гр. Ихтиман, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200185 по описа за 2024 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
„*“ ООД ЕИК *, седалище и адрес на управление с. *, общ. *, обл. Пловдив е
обжалвало електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал.
2, т. 3 ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лева.
В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като в
законоустановения срок е подадена декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, ведно с документи,
установяващи, че за процесния период превозното средство, с което е установено
нарушението, не е ползвано от жалбоподателя. Навеждат се доводи за това, че
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Твърди се, че не е
допустимо за извършването на нарушението да бъде издаден електронен фиш. Сочи се, че
съществува неяснота относно вмененото административно нарушение. По същество се
твърди, че електронният фиш противоречи на материалния закон. Изтъкнати са основания и
за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, в писмено становище, оспорва жалбата, като на първо място
твърди, че е недопустима, тъй като е просрочена. По същество се навеждат доводи за това,
че нарушението е установено чрез Електронната система за събиране на пътни такси и е
създаден доклад с приложени статични изображения. При преминаване през контролно
устройство е установено, че бордовото устройство, което е било монтирано в превозното
средство не е предавало данни за пътуването, което представлява нарушение, отчетено от
системата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 01.06.2021 г. в 07,03 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
1
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на път А-1, км 43+448 е бил заснет влекач с рег. № *, който се е движел с посока
нарастващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него има
подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от
измерената.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал.
3б, вр. чл. 187а, ал. 1, т. 3 ЗДвП на „*“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
От представения по делото договор за сублизинг № 20180724010 от 24.07.2018 г. и
приемо-предавателен протокол от 24.07.2018 г. се установява, че влекач с рег. № * е
предаден на сублизингодателя „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД.
Според приложената по делото декларация от 02.02.2024 г. на представител на „*“
ООД след получаване на електронния фиш е декларирано по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДвП, че
влекачът във връзка с който е установено нарушението е бил във владение на „Транспорт
енд спедишън България“ ЕООД.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът приема, че жалбата е допустима, доколкото съгласно чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП
жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено искане по ал. 3 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на
фиша, като по делото съществуват данни че е била подадена декларация по чл. 187а, ал. 4
ЗДвП, но фишът не е бил анулиран.
Електронният фиш е издаден от териториални и материално компетентен орган
съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш поради обстоятелството, че чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не предвижда
подобна възможност. Вярно е, че цитираната разпоредба препраща към единствено към чл.
179, ал. 3 ЗДвП, но при систематичното тълкуване на чл. 189ж, ал. 7, вр. чл. 167а, ал. 4 ЗДвП
се установява, че законът не забранява за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б
ЗДвП да бъде издаден електронен фиш.
Следва да се има предвид, че в производството по установяване и наказване на
административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са
неотносими, тъй като тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на
нарушението се отнася до съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателното
постановление, а при производството при установяване ни наказване на нарушение чрез
електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава НП. В този смисъл моментът на
издаване на фиша е без правно значение след като не се изтекли общите давностни срокове
от датата на извършване на нарушението.
По същество обаче, съдът приема, че жалбата е основателна.
В Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата е въведена смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние, като са предвидени съответно и
различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите
такси.
2
За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е
предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно
средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и
заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси.
В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки.
От своя страна, разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП предвижда, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3б ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В случая от обективна страна се установи, че на 01.06.2020 г. електронната система
за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № *, който се е движел по
АМ „Тракия“, района на км 43+448, който участък е част от платената пътна мрежа и е
създала доклад за извършено нарушение, тъй като за преводното средство има подадена тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на
чл. 179, ал. 3б ЗДвП, тъй като не е била заплатена дължимата тол такса според категорията
на автомобила, собственост на жалбоподателя, при преминаването му в района на АМ
Тракия, то деянието е представлява маловажен случай.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
3
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени
дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно опредЕ., т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и пр. В хода на производството наказващият орган,
чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за декларираната
категория, респ. за размера на дължимата тол такса.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3б ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде
самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на
извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление,
т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция
трябва да са да съобразени със степента на засягане на обществените отношения от
извършеното административно нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда
процедурата при извършването на маловажни административни нарушения. След като
нарушението е извършено преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 189з (нов - ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г.), съгласно който за нарушенията по този закон не се
прилагат чл. 28 ЗАНН, то по силата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, чл. 28 ЗАНН може да бъде
приложен като по-благоприятен за нарушителя закон.
В този смисъл, според настоящия състав, след като извършеното от страна на
жалбоподателя административно нарушение е маловажен случай, то атакуваният електронен
фиш се явява незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен.
Независимо от горните съображения, съдът намира за уместно да отбележи, че в
принципен план наказващият орган незаконосъобразно е отказал да анулира издадения
електронен фиш, доколкото законният представител на жалбоподателя е подал декларация
по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, придружена с доказателства за това, че автомобилът към датата на
констатиране на нарушението е ползван от друго юридическо лице. Според настоящия
състав непредставянето на копие от СУМПС не е пречка за прилагане на разпоредбата на
чл. 187а, ал. 5 ЗДвП. Очевидно е от съдържанието на законовия текст, че изискването за
представяне на копие от СУМПС с декларацията е задължително, доколкото има значение за
удостоверяване на обстоятелството, че собственикът е предоставил автомобила си на
4
правоспособно лице. Когато обаче превозното средство е предоставено на друго юридическо
лице е очевидно, че няма как да се посочи конкретното физическо лице, което е управлявало
превозното средство. В този смисъл независимо, че жалбоподателят не е изпълнил стриктно
процедурата по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, наказващият орган е следвало да провери твърденията
на законния представител на вписания в свидетелството за регистрация ползвател на
превозното средство и респ. да санкционира юридическото лице, в чието владение се е
намирал същото.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
производството, които предвид изхода на делото се дължат на основание чл. 63д, ал. 1
ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая обаче доказателствата за направени
разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) са постъпили в съда в 11,05 часа - след
насрочения час на съдебното заседание от 10,30 часа на 23.05.2024 г., поради което и
разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5