№ 63293
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА Частно
гражданско дело № 20241110115761 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от а срещу В. М. Н. за сумата от 837,13лева (осемстотин тридесет и
седем лева и 13 стотинки), представляваща неплатени дължими такси , 1 341,72лева
(хиляда триста четиридесет и един лева и 72 стотинки), представляваща неустойка по
чл.6.2. от договор за потребителски кредит 382399, претендирани въз основа на
Договор за потребителски кредит № 382399 от 23.12.2019 г., вземанията по който са
прехвърлени в полза на а с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
21.07.2022 г.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посоченото вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
1
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени
отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания за такси и неустойка за непредоставяне на обезпечение.
За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството,
че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените
съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на
клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат
допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по същия. Вероятната основателност на
неравноправния характер на сочената клауза в случая следва пряко от твърденията в
заявлението, като при това се подкрепя от представените към него доказателства –
договор за кредит, общи условия към него, договор за предоставяне на поръчителство.
Наред с това се констатира и общото основание за отхвърляне на заявлението
по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК поради констатирано противоречие с добрите нрави и
императивни правила на закона, каквито са посочените норми в приложимия към
процесните правоотношения ЗПК – чл. 10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България), чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК (при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва). Предвиждането на
такова допълнително възнаграждение цели обогатяване на кредитора над допустимите
от закона рамки и представлява договаряне във вреда на потребителите. Последното е в
разрез с моралните принципи и представлява драстична форма на незачитане и
пренебрегване на принципа на добросъвестност, елемент от който се явява
съобразяване съдържанието на договора с моралните норми. Създава се фактическо
положение нетърпимо от правния ред, поради което и не може да получи
потвърждение в съдебно производство по установяване дължимостта на твърдяно
2
вземане.
Наред с това задължение на кредитора е да положи грижата на добрия търговец
при водене на делата си и начисляването на допълнителни такси за това е в нарушение
на добрите нрави и също води до скрито оскъпяване на заема.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата сумата от 29,22 лв. за държавна такса и
20,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от а срещу седем лева и 13 стотинки), представляваща неплатени дължими
такси , 1 341,72лева (хиляда триста четиридесет и един лева и 72 стотинки),
представляваща неустойка по чл.6.2. от договор за потребителски кредит 382399,
претендирани въз основа на Договор за потребителски кредит № 382399 от 23.12.2019
г., вземанията по който са прехвърлени в полза на а с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. както и в частта за разноските над
сумата от 29,22 лв. за държавна такса и 20,07 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3