Р Е Ш
Е Н И
Е № 1205
гр.
Пловдив,19.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІII
н.с., в публично съдебно заседание на втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 1803/2019 год. по описа на
ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№19-1030-000416/ 31.01.2019 год., издадено от ******** *****към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на И.К.Д., с
ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8
точки.
По съображения изложени в
жалбата си и в съдебно заседание И.К.Д. моли съда да отмени наказателното
постановление /НП/.
Въззиваемата страна сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата
е основателна.
С
акта за установяване на административно нарушение с бланков № 048208 от 16.01.2019г. било констатирано, че същата дата около
11:50 часа на път II-86-км 14+750 с посока гр.
Асеновград жалбоподателят И.К.Д. като водач на лек автомобил – „Ауди
А4”, с рег. № ** **** **, собственост на „ХЕНКЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД управлявал описания по-горе процесен автомобил, като
спрял на пътен знак „Б 2”, с което виновно нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът е бил предявен на жалбоподателя,
който се запознал със съдържанието му и го подписал с възражение. Получил и
препис от него. В законосутановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал
писмени възражения.
Въз основа констатациите в
акта било издадено и атакуваното НП, като административнонаказващият орган
/АНО/ в наказателното постановление описал идентична с АУАН фактическа
обстановка досежно мястото на нарушението, дата и час, но приел, че на
порцесната дата и място жалбоподателят е управлявал не лек автомобил – „Ауди А4“ с рег. № СВ 7917, а л.а. „Тойота
Аурис” с рег. № ** **** **. Издаденото НП било връчено на жалбоподателя на 19.02.2019г. Поради
несъгласие с посоченото в НП нарушение и наложеното административно наказание,
в срок, пред РС гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Описаната фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства – АУАН, оправомощителна
заповед, справка за нарушител/водач и от свидетелските показания на ***************
Й.П.И., който потвърждава изложените от него в АУАН факти и обстоятелства, но
сочи че не си спомня какъв автомобил е упрявлявал жалбоподателят. Съдът
кредитира показанията на св. И. като последователни, кореспондиращи си с
писмените доказателства, макар и същите да са изключително ограничени откъм
възпроизведени релевантни факти и обстоятелства – месторабота, длъжност и
авторство относно съставения АУАН.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Същественото при
производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена
ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените
в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и
законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на
актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или
непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно – наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
В тази връзка съдът
установи недопустими противоречия в обстоятелствената част на НП,
представляващи съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи реквизита
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на нарушението и обстоятелствата, на
които се основава то. В тази връзка от една страна в АУАН е посочено, че на
процесната дата и място жалбоподателят е извършил нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като водач на лек автомобил – „Ауди А4“ с рег. № ** **** **, но от друга
страна в НП е отразено, че МПС-то с което жалбоподателят е извършил
констатираното нарушение, е било л.а. „Тойота Аурис“ с рег. № ** **** **. По
този начин се стига до абсурдната хипотеза ,в която на жалбоподателя се вменява
едно и също нарушение заедно и също време и място, но извършено с различни
МПС-та. Този релевантен за предмета на делото факт, а именно кое точно е
управляваното от жалбоподателя МПС, не се установява дори и от свидетелските
показания на разпитания в съдебно заседание актосъставител, който заявява, че
няма никакъв спомен за управлявания от жалбоподателя автомобил. Не подлежи на
съмнение в теорията и съдебната практика, че правото на защита включва запознаването
на нарушителят с фактическите и правните рамки на вмененото му нарушение. От
изричните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН следва, че задължителен
реквизит на фактическите рамки на нарушението е неговото точно описание. В този
смисъл посочването на различно МПС, с което е извършено нарушението в АУАН и НП
съществено затруднява правото на нарушителя да разбере фактическите рамки на
повдигнатото му обвинение и да организира защитата си. От гореизложеното може
да се изведе и извод, че с НП деецът е наказан за деяние съвсем различно от
вмененото му с АУАН, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед на всичко
гореизложено настоящият състав намира, че административнонаказателното
производство е строго формален процес, който предоставя максимална прецизност
при индивидуализацията на конкретното нарушение. Само редовно съставените
актове, при които са спазени въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура, имат доказателствена стойност и могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание. От своя страна налагането на административно
наказание се предхожда от несъмнено и категорично доказано извършено
административно нарушение. В случая описаната в НП фактическа обстановка,
относно обстоятелствата по извършване на нарушението е неясна и противоречива, ограничаваща
възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем.
Наред с това посочената нередовност препятства съда при осъществяване на
правомощието му за преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН.
Настоящата инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление,
посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при
издаването му.
Изложеното налага извод за
наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при
издаване на НП, което по своя характер е съществено и представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1030-000416/
31.01.2019 год., издадено от ******** *****към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на И.К.Д.,
с ЕГН **********, на основание чл.
183, ал.2, т.3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК