№ 313
гр. С., 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20221800500329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв ГПК.
С решение № 63/16.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 817/2019 г. по
описа на Самоковски районен съд, е признато за установено по предявени oт
„Т. С.“ ЕАД искове срещу Н. П. Т., с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че същият дължи на „Т.“ ЕАД сумата от
1376.17 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2016г. до м. април 2018 г., за топлоснабдяване на имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх. Б, ет.6, ап. 34, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение пред СРС до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 1376.17 лева до
пълния предявен размер от 1376.18 лева.
Отхвърлени са изцяло исковете за установяване съществуването на
вземания на „Т. С.“ ЕАД срещу Н. П. Т. за следните суми: за сумата 89, 29
лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до
19.11.2018 г. върху претендираната главница, представляваща цена на
топлинната енергия, доставена в периода от м. май 2016 г. до м. април 2018
г.; за сумата 42, 38 лева, представляваща главница – дължими суми за дялово
разпределение за периода от месец октомври 2015 г. до месец април 2018 г. и
за сумата 7, 80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2015
г. до 19.11.2018 г. върху главницата, съставена от суми за дялово
1
разпределение.
С оглед изхода на делото в тежест на Н. П. Т. са възложени 355, 05
лева за сторени разноски, от които 77, 52 лева разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №126/2019г. по описа на РС- Самоков и 277, 52 лева
разноски в първоинстанционното производство.
„Т. С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Н.Т. сумата от 64,40 лева,
представляваща сторени разноски по делото, съобразно отхвърления размер
на исковете.
Посочено е, че решението е постановено при участието на
привлеченото от ищеца трето лице- помагач „Т.- С.” ЕООД”.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство- Н.Т., в частта му, в която е прието за установено, че същият
дължи на „Т.-С.“ ЕАД сумата от 1376.17 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2016 г. до м. април 2018 г.,
за топлоснабдяване на имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх. Б, ет
.6, ап. 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред СРС до
окончателното й изплащане, както и в частта му за присъдените разноски на
ищеца, с доводи, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
Поддържа, че съдът не е кредитирал всички събрани по делото
доказателства, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, както
и това, че неправилно е приложил последиците от тежестта на доказване
относно задълженията на ответника. Счита, че при въведената в процеса
доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже за какъв брой
обитатели е начислил количеството топла вода в имота. Твърди също така, че
неправилно е било прието, че това обстоятелство е следвало да се докаже от
страна на ответника по делото
Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел за
неоснователни и недоказани възраженията му направени с ОИМ свързани с
това, че извършените в имота дялови разпределения не отразяват
действителното количество доставена и реално потребена топлинна енергия,
както и това, че не е било доказано по каква методика и начин е отчетена
топлата вода ползвана от него.
На следващо място сочи, че претендираните суми от страна на ищеца
са били начислени единствено въз основа на частни документи – фактури и
извлечения от счетоводни справки, които са съставени от ищеца. Ето защо
същите нямали материална доказателствена сила.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
районния съд в обжалваната му част, с което са приети за установени
задължения на ответника за доставена топлинна енергия от „Т.-С.“ ЕАД, за
лихва за забавено плащане и разноски по делото в полза на ищеца, и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявеният от „Т. С.“ АД
установителен иск като неоснователен и недоказан в обжалваната му част и
2
да приема, че претендираните суми не се дължат.
В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от „Т. С.“ ЕАД, с
който се оспорва същата като неоснователна. Отправя се искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение и оставяне на въззивната
жалба без уважение.
Третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД, не е ангажирало становище по
делото.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Окръжният съд намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 126/2019 г. по описа на РС –
Самоков е, че на 30.11.2018 г. ищецът по делото е депозирал в СРС заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Н.Т. за
следните суми: 1376.18 лева, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м .05.2016 г. до м. 04.2018 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх. Б, ап. 34, аб. № 07ЗЗ01,
ведно със законната лихва върху тази сума, в размер на 89,29 лева, 42.38 лева
за дялово разпределение за периода от 10.2015 г. до 04.2018 г., както и
лихвата върху тази сума в размер на 7.80 лева.
Издадена е заповед за изпълнение за претендираните суми, която е
приета за връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. В срока по чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.
Видно от приложения по делото договор за продажба на недвижим
имот от 24.09.2004 г./л.25 от п. д./, отразен в нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 14, том VII, рег.№ 14400, дело № 1047/2004 г. на нотариус
В. Благоева с район на действие СРС, се установява, че Р.Р. и Р.Д. са продали
на Н.Т. следния свой собствен недвижим имот, а именно апартамент № 34,
находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх. Б, ет. 6, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59.64 кв. м.
Видо от заявление- декларация с вх. № 4141/19.10.2004 г. се
установява, че Н.Т. е заявил откриване на партида съгласно Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД.
С договор № 27/17.07.2002 г./л.17 от п.д./, сключен между „К.“ ЕООД
/впоследствие „Т. С.“/ и Етажна собственост с адрес гр. С., жк. „К.С.- Б.“, бл.
214, вх. А, Б и В, е уговорена доставка и монтаж на измервателни уреди,
отчитане на същите, извършване на “топлинно счетоводство“ за етажната
собственост, доставка и монтаж на термостатни винтили, термостатни глави и
индикатори, разпределение на разхода за топлинна енергия, индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Към договора е приложен списък на
3
живущите във вход Б към посочения жилищен блок към 2002 г./л. 20 от п.д./.
Видно от приложеният договор от 29.07.2015 г. сключен между „Т.
С.“ АД и „Т. С.“ ЕООД, се установява, че второто дружество се е задължило
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия на
потребителите /собственици и ползватели/ в сграда- етажна собственост, а
ищецът се е задължил да приема предоставените данни и въз основа на тях да
определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От приложените по делото извлечения от сметки на ищеца се
установява, че начислената стойност на доставената топлинна енергия за
периода м. 08.2013 г. до м. 04.2016 г. за топлоснабдяван имот с абонатен
номер № 07ЗЗ01, находят се в гр.С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх.2, ет.6, ап.
34/л.21.-24 от п.д./.
По делото са представени изравнителни сметки, издадени на името на
Н.Т. от фирма „Т. С.“ ЕООД, както и протоколи от неосигурен достъп за
имота на ответника за отделните периоди от процесния имот от 01.05.13 г.-
30.04.2016 г., но отново не и за претендирания период.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т. С.“ АД от 2016 г. като в същите е посочено,
че купувачите са длъжни да уведомяват продавача за промяна на титуляра на
правото на собственост или на вещното право на топлоснабдявания имот в 30-
дневен срок от настъпването на това обстоятелство, следва да заплащат
дължимите суми за топлинната енергия за битови нужди по
двукомпонентната продажна цена; да осигурява на продавача при
необходимост, свързана с изпълнение на задълженията му достъп до
помещенията и отоплителените тела и средствата за дяловото разпределение
в имота. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 45-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото е изслушано заключение на съдебно- техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които се
установява, че сумите за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с
действащата към момента нормативна уредба в областта на енергетиката и
общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца
на потребители от района на гр. С.. За процесния период на ответника е била
начислена топлинна енергия за отопление- „сградна инсталация“, която е
поделена солидарно между останалите собственици в блока, които са
прикачени към абонатна станция и реално потребена гореща вода. Посочено
е, че дължимата сума за процесния период е в размер на 1408.89 лева, като са
взети предвид и законните лихви. Въпреки това, доколкото вещото лице не е
посочило въз основа на какви документи е стигнало до тези изводи, същите не
следва да се кредитират в своята цялост. Нещо повече първоначалната
техническа експертиза е изготвена за период различен от процесния по
делото, факт който правилно е бил отбелязан от първоинстанционния съд.
4
От ангажираните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Е.Ж., се установява, че ответникът е отоплявал процесния имот с
климатик и няма радиатори, защото са били демонтирани.
С оглед на установената фактическа обстановка, окръжният съд
намира от правна страна следното:
По делото са предявени искови претенции по чл. 422, ал.1 ГПК вр. с
чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
За да се приеме, че ответникът дължи сумите, претендирани от него
като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, че в абонатната станция в
сградата, където е имота на ответника, има монтиран топломер, годно
средство за техническо измерване, че дяловото разпределение е извършвано
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуални разпределители и правилно изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената ТЕ.
От обсъдените доказателства по делото се установява, че ответникът
има качеството на потребител. Съгласно чл. 153 ЗЕ, уреждаща отношенията в
конкретния случай, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на Н.Т. че тъй като името на същия не фигурира в списък на живущите за
включване в топлинно счетоводство на фирма, то същият не е потребител, тъй
като списъкът е за живущите към 2002 г. Видно от представените заявление-
декларация от 19.10.2004 г. и НА за продажба на недвижим имот от
24.09.2004г № 14, том VІІ, рег.№ 14400, дело № 1047/2004 г. се установява, че
Н.Т. има качеството на потребител на топлинна енергия, съгласно цитираната
разпоредба от закона. По делото се установява още, че процесният имот е
топлоснабден /в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна
мрежа/, което е посочено и в заключението на изслушаната СТЕ.
Доколкото няма данни между страните да е сключен индивидуален
писмен договор, уреждащ техните отношения, то като съдържание на
съществуващото между тях отношение следва да се считат посочените в
закона -ЗЕ и в общите условия, против които въззивникът не е възразил по
съответно чл. 150, ал.3 ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството има
задължение да доставя топлинна енергия, а клиента има задължение да
заплаща реално доставената им енергия, съгласно посоченото в закона и в
ОУ.
Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите в сгради -
етажна собственост, реално доставената на границата на собственост
топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. С други думи, законът гарантира правото
на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до
5
абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата
се налага утвърждаване на конкретни правила за разпределение на
топлинната енергия между собствениците, респ. ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата. В този смисъл всеки потребител на топлинна
енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена,
съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището, и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, изчислена въз основа на отопляемия обем на имота.
Отчитането на доставената топлинната енергия до абонатната станция се
осъществява посредством средство за техническо измерване в абонатната
станция, а индивидуалното разпределение- посредством индивидуални
разпределители или топломери и водомери. Съобразно закона на
разпределение подлежи подадената топлинна енергия, след приспадане на
технологичните разходи, като остатъка се дели на толинната енергия за
горещо водоснабдяване и за отопление, като ТЕ за отопление на имот се
сформира от ТЕ за отопление на самия имот, ТЕ отдадена от сградната
инсталация, ТЕ за отопление на общите части. Ако в сградата е въведена
система за дялово разпределение, а потребител на ТЕ няма монтирани
индивидуални разпределители, то разпределението се извършва съобразно и
чл. 144, ал.6 ЗЕ.
Възражението във въззивната жалба, че тъй като отоплителните тела
са били демонтирани от имота на ответника, за което са ангажирани гласни
доказателства, не може да се приеме за основателно, тъй като в случай на
такова демонтиране, следва да са налице съставени констативни протоколи от
страна двете страни по делото, които да удостоверят това обстоятелство и
момент, от който е налице такова демонтиране. Ангажираните свидетелски
показания не могат да се приемат като достатъчни да установят твърдението
на ответника в тази насока.
На база на заключението на вещото лице по СТЕ може да се направи
извод, че дори и да не е имало работещи отоплителни тела в имота, ТЕ е
разпределяна по методика, като са взети отчетите на техническите средства в
имота-на водомера за БГВ, поради неосигурен достъп за отчет и
начисленията е следвало да се правят служебно.
По отношение на релевираното възражение за това, че
претендираните суми от страна на ищеца са били начислени единствено въз
основа на частни документи – фактури и извлечения от счетоводни справки,
които са съставени от ищеца, съдът намира същото за основателно. Видно от
материалите по делото от страна на ищеца не са били приложени издадени
фактури за процесния период, а именно 05.2016 г.- 04.2018 г.
На следващо място, представени извлечения и документи за
6
извършени индивидуални корекции на сметки на посочения абонат също са
относими за период, касаещ отпоплителен сезон извън процесния.
Ето защо, доколкото няма доказателства ищецът да е предоставил
някакви доказателства за водени редовно счетоводни документи, отразяващи
потреблението па топлинна енергия по абонати, както и доказателства за
реално начислени сметки за ответника за процесния период, то исковата
претенция следва като недоказана да бъде приета за неоснователна.
Твърдението на вещото лице, че е изготвило своите заключения, въз основа
на представени от ищеца документи, не може да компенсира липсата на
доказателства, които не само да бъдат оценени от съответният съдебен орган,
но и по които да бъде организира ефективна защита от ответната страна по
делото. Ето защо първоинстанционното решение в обжалваната част следва
да бъде отменено и постановено ново, с което бъде отхвърлен предявеният
установителен иск като неоснователен.
Решението в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете за
установяване съществуването на вземания на „Т. С.“ ЕАД срещу Н. П. Т. за
следните суми: за сумата 89, 29 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.12.2016 г. до 19.11.2018 г. върху претендираната главница,
представляваща цена на топлинната енергия, доставена в периода от м. май
2016 г. до м. април 2018 г.; за сумата 42, 38 лева, представляваща главница –
дължими суми за дялово разпределение за периода от месец октомври 2015 г.
до месец април 2018 г. и за сумата 7, 80 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 30.11.2015 г. до 19.11.2018 г. върху главницата, съставена от
суми за дялово разпределение като необжалвано е влязло в сила.
С оглед на изложеното, окръжният съд следва да се произнесе по
направените по делото разноски. Ответникът по въззивната жалба- Н.Т.. е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски пред
двете инстанции, които са в обща сума на 1427,50 лева, от които 700 лева,
сторени в хода на първоинстанционното производство и 727,50 лева, сторени
разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 63/16.02.2022 г., постановено по гр.д.№
817/2019 г. по описа на Самоковски районен съд, с което е признато за
установено по предявени oт „Т. С.“ ЕАД искове срещу Н. П. Т., с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че същият
дължи на ищеца сумата от 1376.17 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м. май 2016г. до м. април 2018 г.,
за топлоснабдяване на имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“, бл. 214, вх. Б,
ет.6, ап. 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред СРС до
7
окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените oт „Т. С.“ ЕАД искове срещу Н. П. Т., с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
че същият дължи на ищеца сумата от 1376.17 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2016г. до м.
април 2018 г., за топлоснабдяване на имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К.С.“,
бл. 214, вх. Б, ет.6, ап. 34, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение пред СРС до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Я.“ №23Б, да заплати на Н. П. Т., ЕГН**********, сумата от 1427,50
лева, от които 700 лева, сторени разноски в хода на първоинстанционното
производство и 727,50 лева, сторени разноски пред въззивната инстанция.
В останалата част, решението като необжалвано е влязло в сила.
На осн. чл. 280, ал.2 ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца- „Т. С.“ ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8