№ 1403
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502812 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 06.04.2022г по гр.д. № 960/2019г СГС, ГО, І-16 състав е осъдил
ЗАД ”ДаллБогг: Живот и здраве”АД да заплати на И. И. И. сумата от 70 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 8544.46лв- обезщетение
за имуществени вреди, всички вреди претърпени при ПТП, настъпило на 04.01.2018г
по вина на водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432,ал.1 от
КЗ. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 100 000лв. Съдът е приел, че не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца . С решението си
съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните
разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за сумата от
40 000лв и обезщетение за имуществени вреди за сумата от 4272.23лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД ”ДаллБогг:
Живот и здраве”АД в осъдителната част за сумата над 40 000лв – обезщетение за
1
неимуществени вреди и за сумата над 4272.23лв- обезщетение за имуществени вреди, с
твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил
материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен
чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че не са
съобразени всички обстоятелства във връзка с травмите на ищеца, както и тяхното
възстановяване. Поддържа, че не всички претендирани разходи от ищеца са във връзка
с неговото възстановяване. Поддържа,че неправилно СГС е приел, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца и неправилно е приложена
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Моли съда, след като съобрази изложеното в
жалбата, да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове за
посочените суми.
На свой ред ищецът И. И., представляван от адв. Д., е депозирал насрещна
въззивна жалба против решението на СГС в отхвърлителната му част, с оплакване за
неправилност. Поддържа, че неправилно е приложен чл.52 от ЗЗД и определеното
обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо и занижено. Моли решението
на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде изцяло уважен.
В о.с.з. въззивникът ЗАД ”ДаллБогг: Живот и здраве”АД се представлява от адв.
П., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по съображения,
изложени в нея. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Въззивникът – ищец И. И. се представлява в о.с.з. от адв. Л., който поддържа
своята насрещна въззивна жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски
по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не страда от пороците , посочени във възивната
жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 40 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 4272.23лв-
обезщетение за имуществени вреди , дължими се на ищеца от ответника на процесното
основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД
”ДаллБогг: Живот и здраве”АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред
ищеца за причинените му вреди от ПТП настъпило на 04.01.2018г, причинено от
водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД , за размера на дължимото се
обезщетение за имуществени вреди и въпроса за наличието и обема на съпричиняване
на увреждането от страна на пострадалия.
В о.с.з. на 22.03.2021г е изслушан свид. Б., участник в същото ПТП, който
установява,че колата му- л.а. Фиат е поднесла, завъртял се е, навлязъл е в насрещната
лента, след което се е ударил в насрещно движещ се джип, джипът се е завъртял и се е
ударил във Форда, който се е движил зад него. Според свидетеля този удар е бил
3
страничен за л.а. Форд/управляван от ищеца/.
В о.с.з. на 07.03.2022г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. И., който дава
заключение , че ударът между л.а. Ланд Роувър и л.а. Форд Фокус е бил челен кос, а
след завъртане на л.а. Ланд Роувър същият удря л.а. Форд със задна част в задната
част. Вещото лице сочи още, че л.а. Форд е оборудван с предпазни колани и въздушни
възглавници. Според вещото лице при възприетия механизъм на ПТП на тялото на
ищеца са действали сили първо напред, после наляво и нагоре.При първия удар тялото
на ищеца е политнало напред и лявото коляно е достигнало зоната между арматулното
табло и вратата. Преместването на торса е било ограничено от колан и въздушна
възглавница, които обаче не предоставят защита на краката. Главата е контактувала с
горната част на рамката на предна лява врата. Ако е бил без колан тялото на ищеца би
политнало напред, ограничено от въздушната възглавница. Политането на тялото
наляво и нагоре не би било ограничено и тялото би контактувало с части от интериора
и като цяло травмите биха били аналогични, но с по-силно изразен интензитет в
горната част на тялото. Вещото лице сочи още,че към момента на ПТП скоростта на
движение на л.а. Форд е била относително ниска.
В о.с.з. на 28.06.2021г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р М., който дава
заключение, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на главата
с разкъсно - контузна рана в лявата теменна област, счупване на левия ацетабулум с
изкълчване на лявата тазобедрена става, аксонална увреда с пареза на
общия перонеален нерв и тибиалния нерв вляво, най - вероятно с исхемична генеза.
Според вещото лице счупването на лявата ацетабуларна ямка засяга предимно задната
стена и колона, придружена е с изместване на бедрената глава нагоре и назад, с
разкъсване на ставната капсула и връзковия апарат, травмиране на меките тъкани и
разположеният зад ставата седалищен нерв. Изместената тазобедрена става е
придружена с деформация, неестествено положение на крайника и много силни болки
при всеки опит за движение. Патоморфологично травмата на главата засяга кожата и
меките тъкани, има нарушаване на целостта им и образуване
на разкъсно - контузна рана, което е довело до болки и страдания. Според вещото лице
първоначално болките са били изключително силни, получавани са при всеки опит за
раздвижване на изкълчената става, отзад е разположен седалищния нерв, костните
фрагменти са разместени, развива се голям хематом и посттравматичен оток и в крайна
сметка това е водило до тежък болков симптом. След наместването болките са
намалели, поставена е директна екстензия в супракондилната област на бедрената
кост, крайникът е в дренажно положение върху Браунова шина. След операцията
болките са породени от проникването през меките тъкани, травмата на нерва,
постоперативния хематом и развиващия се посттравматичен оток, както и от
поставянето на металните импланти. В постоперативния период основните болки се
дължат на засягането на проводимостта на нерва и усещанията за постепенното му
4
възстановяване, свързани с ограничение на определени движения, липса и промяна на
сетивността. На по - късен етап е започнала рехабилитация и болковите усещания са
породени от необходимостта за възстановяване на обема на движенията, силата и
еластичността на мускулите. Според вещото лице парезата в резултат на
променената проводимост на нервите е предизвикала ограничение на движенията. В
момента вещото лице сочи,че ищецът има изтръпване в дисталната страна на крайника,
нарушена походка, не може да ходи на пети и е налице степажна походка. Има
ограничен обем движения на лява колянна става и лява глезенна става. Според
експерта ищецът се е придвижвал с патерици за период около 8 месеца. Според
вещото лице счупването на ацетабулума е наместено добре, движенията в
тазобедрената става са възстановени, травмата на нервус тибиалис е отзвучала и
засегнатите мускули са с възстановена функция. Вещото лице сочи,че към момента на
прегледа на ищеца е налице аксонално увреждане на общия перонеален нерв в ляво,
водеща до пареза на мускулите от предната и странична мускулни групи
на подбедрицата и мускулите по гърба на ходилото, което е свързано с променената
походка и ограничените активни движения в лявата глезенна става . Отчитайки
давността на първичната травма /преди повече от 3 години/, проведеното лечение,
вещото лице счита, че увреждането на общия перонеален нерв има траен характер и не
се очаква подобрение във функцията му. Движенията на лява колянна става и
хипотрофията на бедрения мускул могат да се подобрят с физиолечение и
рехабилитация. Експертизата приема, че трайно е нарушена функцията на
общия перонеален нерв и не се очаква подобрение след 3 годишен период от травмата.
Според експерта няма данни придружаващите заболявания на ищеца /хипертония
и неинсулинозависим захарен диабет/ да са причина за настъпване на травмата и да са
повлияли на възстановителния период. Вещото лице сочи още, че представените от
ищеца фактури /без една/ касаят провежданото лечение вследствие на ПТП, като една
от тях е за избор на екип, което е по желание на пациента.
В о.с.з. на 22.03.2021г е изслушана свидетелката И.а, съпруга на ищеца, която
установява,че ищецът е бил в тежко състояние и е лежал 10 дни в Пирогов.Установява,
че в болницата ищецът е бил с тежест на крака и не е трябвало изобщо да мърда,
свидетелката е стояла при ищеца денонощно. От болницата е придвижен до дома си ъс
специализиран транспорт. Установява,че ищецът е страдал от силни болки, три месеца
е бил на легло, изцяло обслужван от Свидетелката. Установява,че след около три
месеца е почувствал облекчение, започнал да се присяда.Установява, че около 7-8
месеца ползвал патерици Установява, че понастоящем левият крак на ищеца е
с пареза, изтръпнала му е дясната ръка, и не може много да я движи. Установява още,
че в момента ищеца не може да работи, бил е шофьор на автобус, и е на пенсия.
Свидетелските показания се подкрепят от изслушаната СМЕ. Свидетелят
установява факти, които е възприел лично и които не се опровергават от доказателства
5
по делото, поради което показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата
обстановка по делото.
По делото са представени доказателства – фактури на името на ищеца- за
направени разходи от ищеца във връзка с неговото лечение и за репатриране на
автомобила му.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищеца е бил на
58години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищеца травми- контузия на
главата, счупване на ляв ацетабулум с изкълчване на лява тазобедрена става и
аксонална увреда с пареза на перонеален и тибиален нерв, като съобрази претърпяната
оперативна намеса, продължителния период на интензивни болки, продължителия
възстановителен период, продължителния период на ползване на помощни средства за
движение, болките при ползваните рехабилитационни услуги, продължителния
период, в който ищецът е имал нужда от помощ в ежедневието , невъзстановените
увреждания с неблагоприятна прогноза за бъдеще, преживяния стрес при инцидента,
променения начин на живот на ищеца съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 70
000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на увреждането – в
случая 2018г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в страната,
доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
По делото са представени неоспорени от ответника документи за плащане на
суми от ищеца, по причина претърпяното ПТП.
Заплащаните разноски от ищеца представляват увреждане на неговото
имуществено състояние вследствие на ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника –въззивник за недължимост на
6
възстановяване на разноските за избор на екип и транспорт със специализирана
линейка. Ищецът има право да избере медицински услуги гарантиращи най-пълно
възстановяването на неговото здраве, даващи му сигурност за възможно най-пълно
възстановяване.Ако ищецът е направил такива разноски и то в разумнни размери , те
са в причинна връзка с уврежданията претърпени от ПТП и за тези разноски
увреждащото лице, съответно неговия застраховател по договор за ЗЗГОА дължи
обезщетение. Същото се отнася до ползвания специализиран транспорт. Ищецът е
претърпял тежка увреда на долен крайник, с невъзможност за придвижване. Същият е
имал нужда от транспорт, ползвал е такъв, което се установява и от изслушания
свидетел И.а. За ползването на транспорта на ищеца е издадена фактура, стойността на
която се явява в причинна връзка с претърпяното отищеца увреждане от ПТП.
Платените средства за лечение на пострадалото лице при деликта безспорно са
имуществени вреди, причинени от деликта. Това са разходи направени за лечението на
увреден при деликт и увреждащото лице дължи тяхното репариране. Задължението на
увреждащото лице съществува и понастоящем, не е погасено и той дължи на ищцата
да възстанови разходите, направени за нейното лечение. Съответно това задължение
тежи и върху застрахователят на неговата ГО.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта и
увреждането в отговора на ИМ, което следва да се разгледа от настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищеца, който е
управлявал с несъобразена скорост и без да използва обезопасителен колан.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Застрахователят, който носи тежестта да докаже направените от него
възражения, недоказва по категоричен начин част от твърдяните от него факти. По
делото, от изслушаната САТЕ, се установява, че ищецът е бил с колан при настъпване
на ПТП, като в противен случай травмите му биха били идентични и с по-голяма
концетрация в горната част на тялото . Вещото лице установява още и че ищецът е
управлявал МПС с относително ниска скорост , както и че е направил всичко за да
намали възможността за участие в произшествието.
От изложеното съдът приема извод, че по делото не се доказва противоправно
поведение на ищеца в причинна връзка с настъпването на деликта или неговото
увреждане. Напхравеното възражение за съпричиняване се явява недоказано и
неоснователно.
7
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава-
Началният период на дължимост на лихва за забава не е предмет на въззивно
обжалване, поради което и въззивният съд не дължи служебна проверка на
правилността на решението в посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Поради неоснователността на двете жалби съдът не присъжда разноски по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261221 от 06.04.2022г , постановено по гр.д. №
960/2019г на Софийски градски съд , ГО, 16 състав в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8