№ 1467
гр. *** , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502639 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1029 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. № 11550/2019г. по описа на
СГС, ГО, 28 с-в, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗАД „Алианц
България“ АД е осъден да заплати на Л. В. У. обезщетение за причинените й емоционални
болки и страдания от смъртта на Т. Л. У., починала на 11.03.2019 г. в резултат на ПТП,
настъпило на 18.01.2019 г. по вина на водач на МПС - л. а. м.„Хюндай ХР - В“ с ДК№ ***,
управлявано от Г. И. П., за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, в размер на 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2019 г. до окончателното и
изплащане, както и сума в размер на 252 лв. /двеста петдесет и два лева/, направени
разноски съразмерно на уважената част от иска.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, а в полза на адв.
Я. Д. сумата от 3 930 лв. /три хиляди триста и деветдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната от него правна защита.
1
По компенсация Л. В. У. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД сумата
от 90 лв./деветдесет лева/, разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Л. В. У. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
за разликата над сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., и моли съда да увеличи
размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейната майка.
Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително претърпените и
доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна функция, а именно да
компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост. Изтъква факта, че
справедливият размер би бил 200 000 лв., така както го е определила и поискала с исковата
молба, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на най-близкия за нея човек. Ищцата
е имала силна връзка с майка си, тя е била нейна опора и е получавала от нея необходимото
съдействие в живота. Съдът не е взел под внимание, че ищцата е била на 26 години, когато е
загубила майка си и все още не е имала свое семейство. Майка и дъщеря са живеели сами
заедно и видно от доказателствата по делото двете са били заедно във фаталната нощ при
пресичането на пешеходната пътека. Пред очите на дъщерята, майката е получила
смъртоносни увреждания. Смъртта е настъпила 2 месеца след ПТП, в който дъщерята всеки
ден е била при майка си, страдала е за нея, надявала се е да преживее травмата, което
увеличава травмиращия период на тревожност и страдания. Все още не е преживяла
загубата на майка си. Изпаднала е в тежка депресия, затворена е в себе си. Останала е без
най-близкия си човек, наред с това е нямала баща до себе си, който е починал през 2016г.
Претендира разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „Алианц България“ АД оспорва решението в
неговата осъдителна част изцяло и моли да бъде намален размера на присъденото
обезщетение респ. искът да бъде изцяло отхвърлен. Посочва, че законът и съдебната
практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които
зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в държавата, от една страна,
и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, от друга. В случая
от кредитираните от първостепенния съд свидетелски показания по никакъв начин не може
да се направи обоснован извод за особеност на съдържанието на връзката между ищцата и
пострадалата.
На второ място релевира отново възражението за съпричиняване, което съдът е приел
за недоказано пълно и главно. Твърди, че от всички приети и ценени от
първоинстанционния съд доказателства /писмени, гласни и заключението на в. л. по САТЕ/
се установява по безспорен и категоричен начин, че пострадалата Т. У. е пресякла
процесната пешеходна пътека при ограничена видимост. В о.с.з. св. И. /водач на автобуса от
2
градския транспорт, находящия се на местопроизшествието към момента на настъпването
му/ посочва, че е спрял управлявания от него автобус в непосредствена близост до
пешеходната пътека, като по този начин видимостта на пресичащите от дясно на ляво
пешеходци, гледано от позицията на автобуса, е била ограничена. Тоест, към момента на
навлизане на платното за движение за пресичане по пешеходната пътека, пострадалата У. не
е разполагала с необходимата видимост, така щото да се увери, че може да пресече
необезпокоявано и безопасно платното за движение. С оглед своите габарити - дължина,
височина и широчина, управляваният от св. И. автобус е ограничавал съществено
видимостта на пресичащата пострадала, като единственото правилно и технически
съобразено с конкретната ситуация действие за нея е било да не предприема пресичане, а да
изчака автобусът да отмине и след това да премине необезпокоявано пешеходната пътека.
Вещото лице е посочил, че и двамата участници са имали ограничение на видимостта един
към друг, като водачът на автомобила в конкретните условия не е имал техническа
възможност да предотврати събитието, а пострадалата е имала такава възможност, но
въпреки това не го е сторила. Двете възможности за пострадалата да предотврати
процесното произшествие са били или да ускори своя ход при пресичане по пешеходната
пътека, с цел да не се достигне до контакт между тялото й с това на автомобила, или да не
предприема пресичане при условие, че е била налице хипотезата на чл.114, т.2 ЗДвП -
ограничение на видимостта на пресичащия пешеходец. Счита за неоснователни изложените
във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното
обезщетение. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Л. В. У. твърди, че на 18.01.2019г. Г. И. П. управлявал л. а. м. „Хюндай ХР -
В“ с ДК № *** в гр. ***, по ул. „Бойчо Бойчев“ от бул. „Монтевидео“ към кв. „Суходол“ и в
района на спирка на градски транспорт СМГТ 0685, върху пешеходна пътека, обозначена с
маркировка М.8.1, ударил пресичащата на пешеходна пътека Т. Л. У. /нейна майка/. Същата
била хоспитализирана в УБМАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с фрактура на нос, фрактура на ляв
глезен, кома, контузия на мозъка, с опасност за живота. След почти двумесечно лечение
майка й починала в болницата на 11.03.2019г. Внезапната й смърт била приета тежко от
дъщеря й Л. В. У. . Помежду им имало изградена силна връзка на обич, привързаност,
уважение, майка й била най - важният човек в живота, особено след смъртта на баща й през
2016г. Липсата на майчината обич и подкрепа щели да я съпътстват до края на живота.
Влошило се психичното й здраве, усещала постоянна напрегнатост, мъка и скръб. Посочва
още, че за л.а. била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, което тя е сезирала с молба - претенция от 29.03.2019г. и до изтичане
3
на законоустановения тримесечен срок не е платено доброволно обезщетение. Претендира
обезщетение в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.06.2019г. до окончателното изплащане и присъждане на разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, оспорва иска по основание и размер, като
не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на л. а. м. „Хюндай ХР - В“ с ДК № *** със срок на действие 07.08.2018г. -
28.08.2019г. Твърди, че липсват елементи на деликтния състав т.е. ударът е бил
непредотвратим, отговорността на виновния водач на МПС не била установена по
надлежния ред, липсва причинно - следствена връзка между ПТП и причинените на Т. Л. У.
увреждания. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в
пресичане на пътното платно от пешеходката, на необозначено място, внезапно навлязла на
пътя, без да съобрази скоростта и отстоянието на приближаващия л.а. Оспорва ищцата и майка й
да са били в много близки отношения, както и твърденията за претърпени от Л. В. У.
неимуществени вреди, които да са в причинно - следствена връзка с ПТП. Претендира
разноски.
От фактическа страна се установява, че на 18.01.2019г., около 06.40ч. в гр. ***,
по ул.„Бойчо Бойчев“ в района спирка на градски транспорт СМГТ 0685, върху пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка М.2 е настъпило ПТП между л. а. м. „Хонда“, модел
„ХР-В“, управлявано от Г. И. П. и пешеходеца Т. Л. У., която непосредствено след това е била
настанена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ с фрактура на носа и на ляв глезен, кома, контузия
на мозъка, с опасност за живота.
От заключенията по допуснатата АТЕ /депозирано на л.127/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
произшествието е настъпило на ул. „Бойчо Огнянов“, в района на дом № 63, на спирка на
масовия градски транспорт. Пътното платно е с две ленти за движение - по една във всяка
от посоките на движение и вертикална пътна маркировка:пътен знак А 13 - „Изкуствени
неравности по пътя“, пътен знак А 18 - „Пешеходна пътека“, пътен знак В 26 - „Забранено
е движение, със скорост по - висока от означената“, с означена стойност 30; пътен знак В 24
- „Забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди", пътен знак Д 17 - „Пешеходна пътека“, и хоризонтална напречна пътна
маркировка М 8.1 - „Пешеходна пътека тип „Зебра“. Непосредствено преди удара л. а. м.
„Хонда ХР - В“ се е движил по ул. „Бойчо Бойчев“ в посока кв. Суходол със скорост от 46
км./ ч. По същото време пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на
пешеходна пътека, движейки се със скорост от 3. 8 км./ч. Поради ограничена видимост в
тъмната част на денонощието водачът на автомобила е предприел изпреварване на автобуса,
спрял преди пешеходната пътека, и е възприел наличието на пешеходци върху пешеходната
пътека на разстояние едва 12.90 м. преди нея, като е предприел промяна в посоката на
движение в дясно, но поради липса на минимална странична дистанция е настъпил контакт
4
между лявото огледало на автомобила с лявата част на пешеходката и задностоящия й крак
с части от купето в областта на предно ляво колело.
Мястото на удара е настъпило изцяло върху пешеходната пътека. Причините за
настъпване на процесното ПТП според вещото лице са изцяло от субективен характер,
касаещи водача на л.а., който е предприел изпреварване на автобуса на забранено място /при
двойна непрекъсната линия/ и с превишена скорост за пътния участък, при допустима
максимална от 30 км/ч.. Вещото лице е определило опасната зона за спиране на автомобила
при скорост от 46 км./ ч. от порядъка на 32.17 м. Видимостта е била ограничена както за
водача на л.а., така и за пешеходката, поради наличието на спрелия автобус. Водачът на
автомобила не е имал техническа възможност да предотврати произшествието, но при
движение със скорост не по - висока от 27 км./ ч. ударът е бил предотвратим. От своя страна
пешеходката е можела да го предотврати като ускори своя ход.
С оглед изясняване механизма на ПТП по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства - разпит на св.И., разпитан в о.с.з. на 27.01.2020г., чийто показания
съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
Свидетелят И. твърди, че като водач на автобус № 111 се движил на въпросната дата
по ул.„Бойчо Бойчев“ от ул.„Монтевидео“ към кв. „Суходол“. Било около 6 сутринта, тъмно
и мокро. Преди спирката на автобуса имало осветена пешеходна пътека, върху която
стъпили две жени, вероятно майка и дъщеря, затова той спрял, за да ги пропусне. Видял в
страничното огледало, че в същото време от лявата му страна го изпреварвал с висока
скорост лек автомобил. На това място имало осветени знаци за пешеходна пътека и двойна
непрекъсната линия. По това време жените били стигнали почти в средата на пешеходната
пътека и автомобилът минал буквално през тях, като след удара, спрял в ламарините на
строящата се метростанция. Пътното платно било с двойна непрекъсната линия, поради
което автомобилът на парктика преминал в насрещното пътно платно, движейки се с около
60 км./ч.
С оглед гореизложеното съдът намира, че възражението на застрахователя за
съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно т.е. правилен е изводът на първа
инстанция за липсата на принос от страна на починалата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД. При
наличието на пешеходна пътека, пътни знаци за наличието на такава, за забрана за
изпреварване в района на спирка на градски транспорт, при максимално разрешена скорост
от 30 км/ч. и движение с около 50 км/ч. и при положение, че и двете пешеходки вече са се
намирали по средата на пътеката т.е. не са навлезли внезапно и непредвидимо, съдът
намира, че единствено субективните действия на водача на л.а. са причина за настъпване на
ПТП. Още повече същият е имал ограничена видимост както поради наличието на спрелия
автобус, така и поради ранния час от 06.40 часа, но е бил длъжен да предвиди наличието на
пешеходци, отиващи на работа в района на спирката.
От заключението по допуснатата СМЕ /депозирано на л.133/, кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че Т. У. е
била хоспитализирана в Клиниката по спешна неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ на 18.01.2019г, като в историята на заболяването е отбелязано, че тя е починала на
11.03.2019г. или 3 месеца по-късно. Тежката ЧМТ с изпадане в коматозно състояние е
наложила интубирането й за поддържане на жизнените функции и е била предприета
емпирична широкоспектърна антибиотична профилактика за превенция на възпалителен
5
процес на белите дробове с рентгенов контрол. Вещото лице е дало заключение, че между
травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт на Т. У. е налице пряка
причинно - следствена връзка.
От приетото по делото удостоверение за наследници /л.49/ се установява, че ищцата Л. У. / на 26г./ е дъщеря на
Т. У. /на 62 г. към датата на ПТП/ и наследник по закон на починалата т.е. притежава
активна процесуална и материално-правна легитимация.
По делото във връзка с твърдението на ищцата за претърпени неимуществени вреди,
в резултат на смъртта на нейната майка, са събрани гласни доказателствени средства, които
съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.
В о.с.з. на 18.12.2019г. е разпитана св.Б. /братовчедка на ищцата/, която заявява, че
ищцата и майка й са живеели заедно, в едно домакинство, заедно ходели по почивки и навсякъде,
отношенията им били на обич и подкрепа, ищцата била нейна единствена дъщеря и тежко
преживяла загубата на майка си. Живеели заедно след смъртта на баща й през 2016г. /съпруг
на починалата/. Починалата не била добре със зрението, особено след като й правили
операция, затова двете ходели навсякъде заедно. Видяла ищцата непосредствено след ПТП,
когато Т. постъпила в болница и останала там до смъртта си, а Л. я посещавала ежедневно.
След смъртта на майка си, тя се затворила, плачела често, много й липсвала. Ищцата и брат
й /който живеел отделно/ организирали всички ритуали във връзка с погребението на Т..
Между майка и дъщеря съществували дребни недоразумения, но не и тежки конфликти.
На 29.03.2019г. ищцата е депозирала пред ответното дружество претенция за
доброволно изплащане на обезщетение. Няма доказателства по делото такова да е било
изплатено. Следователно считано от 29.06.2019г. ответното дружество се намира в забава.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
6
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл. 432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като съгласно чл.20, ал. 2 ЗДВП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и чл.119 ал.1 ЗДвП /да
намали скоростта преди пешеходна пътека/. Като не е спазил тези свои задължения,
водачът не е възприел като опасност пешеходките, въпреки че е имал техническа
възможност да намали скоростта респ. да спре преди мястото на удара.
Недоказано пълно и главно е възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като била пресякла на необозначено за това място, в тъмната част от
денонощието и при внезапно навлизане в опасната зона на водача на л.а., както и в
нарушение на чл.114, т.2 ЗДвП, съгласно която разпоредба на пешеходците е забранено да
пресичат платното за движение при ограничена видимост. САС съобрази, че ПТП е
настъпило на пешеходна пътека в района на спирка на масовия градски транспорт, при
наличие на вертикална пътна маркировка:пътен знак А 13 - „Изкуствени неравности по
пътя“, пътен знак А 18 - „Пешеходна пътека“, пътен знак В 26 - „Забранено е движение, със
скорост по - висока от означената“, /т.е. 30 км/ч./; пътен знак В 24 - „Забранено
изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди", пътен
знак Д 17 - „Пешеходна пътека“, и хоризонтална напречна пътна маркировка М 8.1 -
„Пешеходна пътека тип „Зебра“. Двете пешеходки са преминали вече до средата на
платното, което автоматично изключва твърдението за внезапната им поява.
Анализирани в своята съвкупност всички тези факти автоматично изключват
наличието на принос.
Настоящата инстанция счита, че безспорно нормите, регламентиращи правилата за
движение по пътищата установяват значително по- високи изисквания към водачите на
автомобили за осигуряване на безопасността на движението, отколкото към пешеходците,
тъй като последните са особено уязвими участници в движението по пътищата (чл.5, ал.2,
т.1 ЗДвП). В настоящия случай, видно от заключението на АТЕ, водачът е допуснал няколко
на брой нарушения, като е имал обективната възможност да предотврати настъпването на
7
процесното ПТП, ако се бе движел с по-ниска от 50 км/ч. скорост и не бе преминал в
насрещното пътно платно, в опит да изпревари автобуса, удар изобщо не би настъпил.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените й вреди от смъртта на майка й. Ищцата
попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга.
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата Л. У. /на 26г./ претендира претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за нея човек –
майка й Т..
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалата е била на 62 години
към датата на ПТП през 2019г., че ищцата е имала силна връзка с майка си, тя е била нейна
опора и е получавала от нея необходимото съдействие в живота, че ищцата е била на 26
години, когато е загубила майка си и все още не е имала свое семейство т.е. не е
еманципирана, че майка и дъщеря са живеели сами заедно, в едно домакинство и видно от
доказателствата по делото двете са били заедно във фаталния ден при пресичането на
пешеходната пътека, което означава, че пред очите на дъщерята майката е получила
смъртоносни увреждания т.е. тя е пряк очевидец на станалото, което увеличава обема на
преживените болки и страдания. Налице са прекъснати отношения на привързаност,
взаимност, уважение и помощ от страна на майка към дъщеря. Същевременно съдът отчита
и обстоятелството, че смъртта е настъпила след немалък период от време - 3 месеца след
ПТП, в който дъщерята всеки ден е била при майка си в болницата, страдала е допълнително
за нея, надявала се е да преживее травмата. Свидетелката Б. посочва, че тя все още не е
преживяла загубата на майка си, изпаднала е в тежка депресия, затворена е в себе си.
Останала е без най-близкия си човек едва на 26-годишна възраст, наред с това е нямала баща
до себе си, който е починал преди това - през 2016г. От друга страна съдът отчита
икономическата конюктура в страната към 2019г.
Ето защо САС намира, че обезщетението следва да бъде увеличено по размер до 140
000 лв. В този смисъл решението следва да бъде частично отменено в неговата
отхвърлителна част - за разликата над 120 000 лв. до 140 000 лв., като се присъдят
допълнително още 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2019г.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
8
инстанции решението следва да бъде частично отменено в обжалваната отхвърлителна част
и потвърдено в останалата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 200 000 лв., като жалбата на ищцата е частично
основателна, а тази на застрахователя е изцяло неоснователна. Затова в полза на
последния не се дължат разноски за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателя-ответник дължи в полза на жалбоподателката-
ищец направените разноски пред въззивна инстанция, но такива няма направени и не следва
да се присъждат.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на 4730 лв. съобразно чл.7 ал.2 т.4 Наредбата, съобразно уважения
материален интерес, без вкл.20% ДДС за явяване пред въззивна инстанция.
Разноските за първа инстанция следва да бъдат преизчислени, както следва:
На осн.чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи на ищцата направените разноски, в
размер на 420 лв. От тях дължими с оглед уважената част от иска, са само 294 лв.
На осн.чл.38 ал.2 ЗА е дължимо адв.възнаграждение върху уважената част от иска
/140 000 лв. общо/ или 4730 лв. вместо присъдените 3930 лв.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи в полза на застрахователя направените
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете /60 000 лв./ Платени са 300 лв. за вещи
лица, като дължими са само 90 лв. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. за първа инстанция или общо сумата от 390 лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. от общо 5600
лв. вместо 4800 лв. или допълнително още 800 лв.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1029 от 06.02.2020г., постановено по гр. д. № 11550/2019г. по
описа на СГС, ГО, 28 с-в, в обжалваната отхвърлителна част, за разликата над 120 000 лв. до
140 000 лв., дължимата д.т. и разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***“ № 59, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Л. В. У. ЕГН ********** от гр. ***,
ж.к. „***“ бл. *** ет.7 ап.35, чрез адв. Я. Д. - САК, съдебен адрес: гр. ***, ул.*** 36, ет.2,
разликата над 120 000 лв./сто и двадесет хиляди лева/ до 140 000 лв., /сто и четиридесет хиляди
9
лева / или допълнително сумата от още 20 000 лв./двадесет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на майка й Т. Л. У., починала
на 11.03.2019 г. в резултат на ПТП, настъпило на 18.01.2019 г. по вина на водач на МПС - л.
а. м.„Хюндай ХР - В“ с ДК№ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 294 лв./двеста деветдесет и
четири лева/, направени разноски пред първа инстанция, с оглед уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***“ № 59, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. Я. Д. - САК, ЕГН **********, гр. ***,
ул.*** 28, ет.1, сумата от 4730 лв./четири хиляди седемстотин и тридесет лева/, без ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за явяване
пред въззивна инстанция, както и сумата от 4730 лв./четири хиляди седемстотин и тридесет
лева/, без ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ за явяване пред първа инстанция, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, бул.
„***“ № 59, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА СГС сумата от 5600 лв. /пет хиляди и
шестстотин лева/ вместо 4800 лв. или допълнително още 800 лв./осемстотин лева/, на осн.чл.78
ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Л. В. У. ЕГН ********** от гр. ***, ж.к. „***“ бл. *** ет.7 ап.35, чрез адв. Я. Д.
- САК, съдебен адрес: гр. ***, ул.*** 36, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ЗАД „Алианц
България“ АД със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № 59, ЕИК ***, сумата от
общо 390 лв./ триста и деветдесет лева/, направени разноски пред първа инстанция,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10