РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500384 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Д. Г. М., чрез процесуалния й представител адв.И.Н.,
против решение №689/27.05.2022г., постановено по гр.д.№1772/21г. по описа
на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Д. Г. М. пасивно
субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“
ЕАД, гр.Варна и Я. П. Е. да заплатят солидарно на ищцата обезщетение в
размер на 30 000 лв. за причинените й неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия
на служителите на ответника, проявени при извършване на операция на
26.04.2017г. с участието на д-р Я. Е. във връзка с фрактура на първи лумбален
прешлен, при която е извършено неправилно поставяне и разпространение на
костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти, ведно
със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането -
26.04.2017г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.49 и чл.45 от ЗЗД,
както и Д. Г. М. е осъдена да заплати на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Света Марина“ЕАД сумата от 2 050лв. - сторени
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и е осъдена да
заплати на Я. П. Е. сумата от 2 005 лв. - сторени съдебно-деловодни разноски,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като решението е постановено при участието на
1
трето лице помагач на страната на ответника „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ ЕАД - ЗАД
„Армеец“, гр.София. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Въззиваемите „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение Света Марина“ ЕАД и Я. П. Е. в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.Р.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС
да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Третото лице помагач ЗАД „Армеец“ в депозирания отговор по жалбата в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител ю.к. Б.Д.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС
да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 03.08.2021г.
ищцата Д. Г. М. излага, че на 22.04.2017г. паднала по стълби, получила
увреждания и силни болки в гърба, поради което на 24.04.2017г. била приета
за диагностично уточняване и лечение в „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение Света Марина“ЕАД, гр.Варна. Била й поставена
диагноза фрактура на тялото на Л1 /първи лумбален/ прешлен.На 26.04.2017г.
била оперирана по повод посочената фрактура от оперативен екип към
болницата, включващ проф. д-р Я. П. Е., д-р Б. П. И. и д-р М. Н. М.. След
операцията продължавала да изпитва силни болки, които не се повлиявали от
болкоуспокояващи.Положението й започнало да се влошава, не можела да се
движи, обслужва и да извършва елементарни дейности. Предвид горното се
наложило да направи консултация с други специалисти. След провеждането й
била приета за лечение в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД, гр.София на
24.10.2017г. Констатирало се след изследвания на гръбнака със скенер, че е
налице неправилно поставяне и разпространение на костния цимент в
спиналния канал и интервертебралните фораменти, което представлявало
риск от сериозни усложнения и предизвиквало силни болки, дори в състояние
на покой. Било установено, че клиничното състояние и данните от скенера за
неврална компресия са индикация за оперативно лечение.Такова било
извършено на 31.10.2017г.При операцията била отстранена установената маса
от костен цимент, оказващ компресия на нервните структури. След
операцията болката намаляла и отзвучала.
Вследствие първата неуспешна операция ищцата претърпяла силни болки
и страдания в резултат от действията на екипа от лекари и неполагане на
дължимата грижа и неизпълнение на първата операция по дължимия
2
стандарт. Претърпяла и редица неудобства от битово естество, ограничена
подвижност, трудно и продължително възстановяване. Шокът от
преживяното, силната физическа болка, уплахата и последвалия дискомфорт
сложили началото на и сега продължаващи безсъние, тревожност за
здравословното й състояние и безнадежност. При консултацията й с
психиатър било констатирано разстройство в адаптацията. Предвид
изложеното претендира за така претърпените неимуществени вреди
ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Света Марина“ЕАД, като възложител на работата по см. на чл.49 от ЗЗД, и Я.
П. Е., като изпълнител, да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сумата от
30 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждане - 26.04.2017г. до окончателното изплащане.
Ответниците „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
Света Марина“ ЕАД и Я. П. Е. в депозираните писмени отговори в срока по
чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените искове и
молят да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излагат, че след приема на
ищцата на 24.04.2017г. при осъществено КТ изследване на лумбалните
прешлени е установена компресионна фрактура на Л1 прешлен. След
клинично обсъждане е решено, че е необходимо оперативно лечение. Ищцата,
предоперативно, след детайлно информиране за естеството на операцията и
свързаните с нея потенциални рискове, е подписала информирано съгласие за
рисковете и евентуалните усложнения. На 26.04.2017г. ответникът Я.Е. и
неговият екип извършили операция кифопластика при спазване на всички
правила на съвременната неврохирургична практика и съществуващите
неврохирургични стандарти. Болната е раздвижена и вертикализирана през
първи следоперативен ден, оперативните рани са заздравели без
компликации, същата не е имала оплаквания при изписването, нито
неврологичен дефицит. Имала е определени два контролни прегледа - на
05.05.2017г. и на 18.05.2017г., на които тя не се явила. Евентуалното изтичане
на костния цимент в спиналния канал и интервертебралните фораменти е
едно от най-често срещаните усложнения при такава операция и не може да
се квалифицира като лекарска грешка.Ищцата след операцията и до
изписването й не е имала болки или оплаквания, които да сочат на подобни
усложнения. Ако и да е имала сочените в исковата молба оплаквания, вкл.
психологични такива, то те не са резултат от извършената от Я.Е. операция. В
условие на евентуалност се оспорва размерът на претендираното обезщетение
като несъобразен с характера, степента и обхвата на увреждане, лечебния и
възстановителния период, социално-икономическата обстановка в страната и
съдебната практика.
В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответното
дружество привличането на трето лице помагач - ЗАД „Армеец” АД,
гр.София, предвид сключен със същото договор за застраховка
„Професионална отговорност на медицински персонал” с покрит
застрахователен риск към 26.04.2017г.
3
С определение №4046/15.11.2021г. е конституирано от
първоинстанционния съд като трето лице помагач на страната на ответното
дружество ЗАД„Армеец”АД.
В депозираното становище третото лице помагач моли предявените
искове да бъдат отхвърлени, като поддържа, че не са налице предпоставките
за ангажиране деликтна отговорността от ответниците. Твърди, че
осъществените манипулации и медицински интервенции, вкл. техният вид и
естество, съответстват на добрите медицински практики, проведеното
лечение е адекватно, правилно и съответства на действащите стандарти и
нормативни изисквания. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между проведеното лечение и твърдените вреди. Поддържа изцяло
съображенията за неоснователност на исковете, изложени от ответниците.
Възразява за съпричиняване от страна на ищцата поради общо тежко
физиологично и здравно състояние.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.45, чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Претендира се деликтната отговорност на ответника и гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответното дружество в качеството му на
болнично заведение, носещо отговорност за вредите от личните виновни
действия и/или бездействия на лицата, на които е възложена от него работа по
оказване на медицинска помощ и други медицински дейности, предвидени в
Закон за здравето. Здравното заведение отговаря тогава, когато е осъществено
виновно противоправно поведение от неговите служители при оказване на
медицинска помощ и в пряка причинно-следствена връзка с това тяхно
поведение стои настъпилото увреждане.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
са установява, че ответникът е в трудово правоотношение с ответното
дружество от 2011г. и понастоящем, и в качеството си на служител в
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света
Марина“ЕАД е оперирал ищцата в болничното заведение на 26.04.2017г., от
която операция се твърди, че се произтекли процесните вреди.
Съгласно чл.79 от ЗЗ медицинската помощ се осъществява чрез прилагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а
съгласно чл.80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за
добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от
ЗСОЛЛДМ. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната
медицинска помощ и осигуряване защита правата на пациента, а
медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
4
здравеопазването. Съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗ едни от основни принципи на
правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество
на медицинска помощ. Противоправно е всяко поведение на лекар, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика
методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6,
ал.1 от ЗЛЗ, Правилата за добра медицинска практика и с основни принципи
на правото на медицинска помощ като своевременност, достатъчност и
качество. В съдебната практика се приема - напр. решение №77/30.05.2017г.
по гр.д. №2956/16г., ВКС, IV гр.о., че предвид така цитираната нормативна
разпоредба при произнасяне по въпроса осъществен ли е деликт при
изпълнение на медицинска дейност при определяне на поведението като
противоправно е необходимо да се посочи в какво конкретно се изразява
нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра
медицинска практика и съответно, ако такива нарушения не са установени в
производството, то и не би могло да се приема, че е налице подобно
противоправно поведение, което да обуслови носене на деликтна
отговорност.
От заключението на СМЕ от 08.04.2022г. на в.л. доц.д-р И.В., изготвено
въз основа на представената по делото медицинска документация, вкл.
образна диагностика, и след преглед от в.л., и обясненията на в.л. в о.с.з. на
29.04.2022г., както и от обясненията на същото в.л. при повторното му
изслушване по реда на чл.267, ал.2 от ГПК пред въззивната инстанция в о.с.з.
на 15.03.2023г., се установява, че по повод претърпян травматичен инцидент
на 22.04.2017г. ищцата е приета на 24.04.2017г. в клиника по неврохирургия
при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Света
Марина“ЕАД за диагностициране и лечение. След компютърна томография е
установено компресионно счупване на тялото на първи поясен прешлен /Л1/.
Измерената височина в предната трета на тялото на прешлена е 15 мм., в
средната трета 14 мм. и в задната трета 20 мм. Този факт нарушава
биомеханиката на гръбначния стълб и при съответните субективни
оплаквания от локална болка, както и болка в зоните на травмираните
периферни нерви, след обсъждане на обща клинична конференция и въз
основа на медицинската документация е решено, че е показана за оперативно
лечение. Оперативната интервенция е проведена на 26.04.2017г. Извършена е
кифопластика с лицензирана система „Ulrich“ - след двустранен достъп по
прешлен Л1, под рентгенов контрол, с 2 игли е проникнато до тялото на
прешлена през педикулите/крачета/ на прешлена. С неутрална течност е
раздуто балонче във фрактурираното тяло на прешлена, чрез което се
коригира вертебралната деформация /височината на прешленото тяло/ и е
възстановена 3D формата му. След раздуването течността е извадена обратно
и на нейно място е аплициран вертеброцимент. Процедурата е „златен
стандарт“ при подобно травматично фрактуриране с декомпресия на
прешлен/избира се в 90% от случаите/, защото позволява възстановяване 3D
формата на прешлена, преодолява възбудната сетивност и евентуално
5
двигателната симптоматика и позволява скорошното вертикализиране на
пациента за ранна рехабилитация.
От извършената компютърна томография на 30.05.2017г. се установява
изтичане на известно минимално количество вертеброцимент под надлъжната
връзка /сублигаментарно/ на тялото на първи поясен прешлен,
разпространяващ се двустранно към междупрешлените отвори, като е
създадена милиметрова компресия назад към нервните елементи. Този факт
може да се свърже с усещането за локална болка в тази област, съчетана с
такава по хода на тези нерви. Ищцата е консултирана на 24.06.2017г. в
УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД, гр.София и при неповлияване от
препоръчана консервативна терапия е показана за микрохирургична
декомпресия.Насочена за прием на 16.10.2017г., приета на 24.10.2017г. При
приема е отбелязано наличие на аксиална болка в лумбален отдел, болка и
перистезия по Л1 и Л2 двустранно. На 31.10.2017г. е осъществена нова
операция, при която е отстранен костен цимент, оказващ компресия върху
гръбначно мозъчния конус и нервните коренчета /декомпресивна
ламиноктомия - почистване на цимента и освобождаване на коренчетата от
цимента, който ги подпира/. При оперативната ревизия е документирано, че
са направени широки фораминотомии на Л1-Л2, установена централна и
рецесуална стеноза от сублигаментарно разположена маса от костен цимент и
последната е отстранена. Изписана е на 03.11.2017г. с изход от заболяването -
отзвучала болкова симптоматика. Тези нервни коренчета, които са били
притиснати от цимента, са довели у ищцата до радикулопатия /болезненост,
възбуда на сетивната симптоматика на коренчетата на гръбначномозъчните
нерви/, средно-тежка степен /при визуална-аналогова скала за болка от 0 до
10, при нея е било 4-5/. Изливът на вертеброцимент при кифопластика е най-
често срещаното усложнение. Общо усложнения при тази процедура се
наблюдават в 3-4% от случаите, а от тях 30-73% са изтичанията на цимент в
епидуралното пространство на гръбначно-мозъчния канал. Така, защото
циментът се вкарва ръчно с априкатор, създаден специално за тази
система.Операторът преценява според състоянието на фрактурирания
прешлен какво количество цимент ще е необходимо, за да се възстанови
формата му /при лумбалните прешлени е от 5 до 7 куб.см./. При ищцата,
според фрактурата й, е следвало да се постави цимент в целия прешлен, за да
може да се възстанови формата му, и така е поставен. В процеса на
изваждането на иглата минимално количество/милилитри/ цимент е
последвало върха на иглата и е тръгнало назад към канала. Това количество е
останало сублигаментарно разположено, т.е под лигаментната връзка
/съединителна тъкан, която свързва костите/ и не е можело да се аспирира
обратно. Можело е, ако пръстът на хирурга се е вдигнал една секунда по-рано
от буталото на апликатора, да няма излив и подпиране към лигамента назад
към канала, като циментът щеше да остане в границите на тялото на
прешлена. В много случай изтичането на подобно количество цимент
сублигаментарно може да остане асимптомно, без оплаквания от пациента, но
6
при ищцата са били налице оплаквания поради възникналата радикулопатия.
Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно
дадено от в.л., последното притежаващо необходимата специалност,
работещо извън гр.Варна, хабилитиран преподавател във висше учебно
заведение и началник на клиника в университетска болница. Оплакванията,
че същото е предубедено, защото е защитил докторантура в МУ-Варна,
където първият ответник е ръководител катедра и е бил част от журито по
защита докторантурата/последното не е установявано по делото/ намира за
неоснователни, доколкото се касае за изключително косвени аргументи.
Извън горното вещото лице, анализирайки представената по делото
медицинска документация и давайки заключение съобразно знанията си от
медицинска гледна точка, е дало заключение, че действително е налице
изтичане на ветеброцимент извън тялото на прешлена, каквито и именно са
твърденията на страната. Дали чрез горното са нарушени медицинските
стандарти и правилата за добра медицинска практика, съответно налице ли е
деликт, е правен извод. Заключението и следва да бъде ценено в съвкупност с
целия останал събран по делото доказателствен материал.
Към 26.04.2017г. е действащ медицински стандарт „Неврохирургия“,
утвърден с Наредба №37/20.08.2010г./отм. 18.07.2017г./ и общи медицински
стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия,
съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична
хирургия и лицево-челюстна хирургия, утвърдени с Наредба
№3/27.01.2015г./отм. 19.05.2017г./.Кифопластиката не е посочена като
самостоятелен вид хирургична интервенция в тях /както е в сега действащия
медицински стандарт „Неврохирургия“, утвърден с Наредба №7/20г./, но
според вида си попада в раздел XIII, втора група-операции с голям обем и
сложност, декомпресивна ламинектомия в лумбалния отдел. Не се
установява гореописаните действия, осъществени по време на операцията, да
са в противоречие с предписанията на действалите към 26.04.2017г.
стандарти, включващи изисквания към болничната структура според нивото й
на компетентност /оборудване, лаборатории, операционни и др./, към
съответния специалист относно необходимата му специалност, клиничен опит
и професионална квалификация и операционния екип, както и принципите
при избора на операция /теоретично и практическо владеене на оперативните
техники, както и владеене на диагностични техники, позволяващи
интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на
решения относно вида и обема на хирургическата намеса; да не се увреди
болният; да се реши болестният проблем; да се отстрани болестта или да се
облекчи състоянието; да има условия за интраоперативно доуточняване на
диагнозата, да съществуват условия за справяне с възможните хирургични
усложнения/, и относно необходимостта от писмено декларираното
„информирано съгласие“ в стандартизиран документ, съдържащ посочената в
стандарта информация.
По делото е представено подписаната от ищцата преди операцията
7
декларация за информирано съгласие, включващо информация и относно това
какво е заболяването й, какво лечение се предвижда, както и това, че е
възможно възникването на усложнения при диагностично-терапевтичните
процедури/вкл. хирургически/. Лекарят, дал разясненията според формуляра -
д-р Б. И., е разпитан като свидетел в производството. Съгласно показанията
му ищцата е работила като санитар в УМБАЛ „Света Марина“ЕАД в друго
отделение, била е насочена към тяхната клиника от служител на болницата
след падане при инцидент. Хоспитализирали я, направили й необходимите
изследвания/кръвни и образни/, разяснили заболяването й-фрактура на
прешлена и какво следва-оперативно лечение. Свидетелят й дал разяснения
относно рисковете от операцията, началникът на клиниката също й обяснил
подробно.След операцията състоянието й било добро, вертикализирана била
след няколко часа/4-5/ след операцията, не се констатирали неврологични
проблеми /засягане на нерв, на неврологична структура, слабост в краката и
др./, дори се движила на високи токчета, била усмихната, обслужвала се сама.
Не е изложила оплаквания по време на престоя си след операцията /ако е
споделила такива е щяло да й се направят нужните изследвания, вкл. скенер/.
Ищцата не се е явила след операцията на назначените й два задължителни по
ЗК контролни прегледа, дори не дошла да й бъдат махнати конците и повече
нямали наблюдения над нея. В идентичен смисъл относно състояние на
ищцата след операцията са и показанията на св.Д.С./старша медицинска
сестра в отделението по неврохирургия/. Показанията на посочените двама
свидетели следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, т.к. са
служители на ответното дружество. Относно устните разяснения преди
операцията не са опровергани от останалия събран доказателствен материал.
Съгласно показанията на св.Г.П./съжителстващ на фактически начала с
ищцата/, той посетил ищцата в същия ден след операцията за 15 минути, тя
била права пред вратата, минал лекар и тя му казала, че я боли, а той обяснил,
че е нормално до около 20 дена след операцията да я боли.На другия ден
отново се видели, излезли отпред пред болницата за 15 минути, вървяла
трудно, казала, че я боли от операцията. Повече не се е връщала в тази
болница/впоследствие и я уволнили от там, малко след първата операция/,
вземала болкоуспокояващи. У дома не можела изобщо да се обслужва, да
става, помагали й да става, да отиде до баня, тоалет. До втората операция
тоалет в банята й правила дъщеря й. След втората операция пак имала болки,
но не така фрапиращи, но продължават, казали й, че трябва и трета операция,
за да се доизчисти цимента, защото на този етап не можело да се направи
повече, и да й слагат болтове.Ходили лятото на 2017г. до Гърция, но само, за
да си купи лекарства, по време на пътуването била с болкоуспокояващи.
Съгласно показанията на св.М.П., същата е близка приятелка на ищцата.
След първата операция ищцата не можела да се грижи за себе си, за дома си,
не можела да спи от болки.Излизали 1-2 пъти в морската градина. Два месеца
след операцията решила да потърси второ мнение. Не е ходила на контролни
прегледи в болницата, нито се е връщала на работа там/била в болнични, а
8
после й споделила, че са й прекратили трудовото правоотношение, била
разочарована, обидена от факта, че докато страда я махат от работа, водила
дело за отмяна на уволнението/. След втората операция е по-добре, може да
спи, излиза, идва в къщата на свидетелката, помага й за нейните деца.Няма
силни болки, но им обяснили, че се налагала трета операция, за да се
доизчисти цимента. Причината да не я направи е финансова.
Показанията на св.Г.Панайотов следва да се ценят при условията на чл.172
от ГПК. В показанията на втората група свидетели има и известни
противоречия, доколкото според св.Г.П., той не е живял с ищцата във
фактическо съжителство към 2017г., а едва от 2019г., а според св.М.П.
същият живее отдавна с ищцата, вкл. от преди 2017г.Има противоречие и
относно състоянието след първата и втората операция. От една страна ищцата
още в деня на операцията е била изправена, на следващия ден е излязла за 15
минути пред болницата, а след като се прибрала в дома си, вече изобщо не
можела да става, да се обслужва, да отиде до баня, тоалет/при положение, че
изтеклият цимент се втвърдява окончателно за няколко часа след поставянето
и впоследствие няма промяна/, същевременно 1-2 пъти е излязла до морската
градина. Показанията относно момента на уволнение /малко след първата
операция/ противоречат от своя страна на представеното по делото решение
по гр.д. №9213/18г. по описа на ВРС, съгласно което уволнението е било
извършено със заповед от 11.04.2018г. поради неявяване на работа в период
от повече от два последователни дни след изтичане на последния й болничен
лист на 12.03.2018г., т.е. 11 месеца след първата операция и 5 месеца след
втората. Показанията, според които останал цимент и след втората операция,
поради което болките продължават, не се подкрепят от представената по
делото медицинска документация, вкл. епикризата, издадена от УМБАЛ
„Свети Иван Рилски“ЕАД по повод операцията на 31.10.2017г., а и
противоречат на изложеното от ищцата в исковата молба, както и на
обясненията й пред в.л. при изготвяне на СПЕ, според които след контролна
КТ в „Сити клиник“ й обяснили, че нова операция може да се наложи поради
изтъняване на цимента. Показанията на св.Г.П. за изпитвани изключително
силни, нетърпими болки след първата операция до втората не кореспондират
с представеното от ищцата становище от 24.06.2017г. от консултиралия я в
УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ЕАД, гр.София неврохирург доц. д-р К.
/същият, който я е оперирал впоследствие на 31.10.2017г./, при което след
разчитане на находката от контролен скенер е прието, че има изтичане на
вертеброцимент към гръбначния канал и двата рецесуса и стеснение, като при
неповлияване от консервативно лечение е показана за микрохирургична
декомпресия. След тези констатации е насрочен прием едва за 16.10.2017г.,
т.е. приблизително 3 месеца и половина по-късно/фактически приета на
24.10.2017г./, или състоянието й не е преценено като изискващо спешна
хирургична намеса за отстраняване на изтеклото количество вертеброцимент,
а напротив е прието, че това състояние може да се повлияе от консервативно
лечение.
9
При така извършената съвкупна преценка на ангажираните по делото
доказателства, съдът приема, че с поведението си ответникът не е нарушил
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии,
горецитираните медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от
ЗЛЗ, Правилата за добра медицинска практика /действащи към 2017г. са само
Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в България,
приети от БЛС, утвърдени от МЗ 2013г.; към 2017г., а и понастоящем, не са
изготвени и не са одобрявани по предвидения ред специализирани правила за
добра медицинска практика за специалност „Неврохихургия“/ и основните
принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и
качество.Заболяването на ищцата - счупване на лумбален прешлен е било
правилно диагностицирано, проведената за лечението му хирургична
интервенция кифопластика е била правилно подбрана и извършена.
Вертебралният цимент е поставен на необходимото място вътре в тялото на
прешлена, количеството, което е впръскано, е съобразено с конкретната
фрактура на прешлена на ищцата и е било необходимо, за да се възстанови
правилната му форма и той да може да зарасне нормално с тази си форма.
Изтичането на известно количество вертеброцимент е най-често срещаното
усложнение при подобни интервенции, защото вкарването му се извършва
ръчно с апликатор под мониторово наблюдение. При ищцата обаче
изтичането, станало при изваждане на иглата, е на милиметри под
лигаментния сегмент и в епидуралното пространство на гръбначно мозъчния
канал /а не в дуралния сак/ и е довело до притискане на нервните коренчета и
съответно болков синдром, но същото е в рамките на приетия медицински
риск при подобен род интервенции и не е довело до сериозни усложнения,
застрашаващи състоянието й, поради което и деянието на ответника не може
да се окачестви като противоправно. Предвид липсата на противоправност, не
е налице фактическият състав, предвиден в нормата на чл.45 от ЗЗД,
съответно предявеният против него иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД е
неоснователен, а предвид неговата неоснователност е неоснователен и искът с
пр.осн. чл.49 от ЗЗД, предявен против ответното дружество.
Предвид съвпадане крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответното дружество
следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски
пред настоящата инстанция, представляващи адв.възнаграждение в размер на
3 600 лв., заплатено по банков път на 04.10.2022г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №689/27.05.2022г., постановено по гр.д.
10
№1772/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, да заплати на „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение Света Марина“ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 3 600лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - ЗАД
„Армеец”АД на страната на „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение Света Марина“ЕАД.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11