Р Е Ш Е Н И Е № 323
гр. Пловдив 12.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове: Пламен
Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. № 361 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 във връзка с чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Обжалвано е Постановление от 05.12.2017г.
постановено по изп. д. № 20077590400077 по описа на Частен съдебен изпълнител
Никола Видев, с което намалява размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на длъжника И.С.Г. от 900 лева на 300 лева.
Жалбоподателят И.С.Г. моли съда да отмени
постановлението на съдебният изпълнител и му присъди пълния размер на разноските,
направени в изпълнителното производство.
Взискателят Н.Т.С. счита жалбата за неоснователна и
моли съда да я остави без уважение.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът намира жалбата за неоснователна
поради следното:
Производството по изпълнителното дело е прекратено с
Постановление от 25.08.17г., поради това че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. На
17.09.17г. длъжникът чрез адв. А. и адв. М. е поискал присъждането на разноски,
като съдебният изпълнител е определил разноски в размер на 900 лв. След направено
искане от взискателя до съдебния изпълнител последният е намалил разноските на
длъжника на 300лв. Така определените разноски длъжникът счита, че са занижени и
е подал настоящата жалба.
Следователно предмет на делото е размерът на
разноските дължими на длъжника.
От нормата на чл. 79 от ГПК не може да се извлече
правото на длъжника на разноски при прекратяване на изпълнението. Тази норма
указва случаите, при които разноски, направени от взискателя остават за негова
сметка, т.е. не се възстановяват от длъжника, но не създава право на длъжника
да получи разноски при прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че процесуалният
закон не предвижда ред, по който съдебният изпълнител да присъжда в полза на
длъжника разноски. От друга страна нормата на чл. 404 от ГПК не включва акт на
съдебен изпълнител, с който се определят разноски за длъжника, а това значи, че
такъв акт не подлежи на принудително изпълнение.
Доколкото нормата на чл.271, ал.1, изр. второ от ГПК
не допуска влошаване положението на жалбоподателя обжалваното постановление
следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 05.12.2017г.
постановено по изп. д. № 20077590400077 по описа на Частен съдебен изпълнител
Никола Видев, с което намалява размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на длъжника И.С.Г. от 900 лева на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.