МОТИВИ към
Присъда № 113/06.04.2017г.,
постановена по НОХД № 7858/2016г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу П.М.Р. – роден на ***г***, ****
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН: **********
за това, че на 01.06.2016г. в гр.Пловдив е причинил на С.П.Й. *** средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето – престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебното производство е
предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск
от С.П.Й. против подс.П.М.Р. в размер на 20 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 129 ал.2 вр.с ал.1
от НК, изразяващи се в болки, страдания, ведно със законната лихва от момента
на деянието – 01.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
С.П.Й.
е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия,
като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Прави анализ
на събрания доказателствен материал, като счита, че от показанията на
разпитаните свидетели се установил механизма на причиняване на телесната
повреда на пострадалия Й.. Ето защо предлага на Съда да признае подс.П.Р. за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед предходните му
осъждания и обществената опасност на дееца, предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. За гражданския иск предлага на Съда да бъде
уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от момента на увреждането.
Повереникът на гражданският ищец
и частен обвинител С.Й. – адв.С. счита, че тезата на прокурора се подкрепя от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като моли Съда да признае
подсъдимия за виновен. Заявява, че неговия клиент иска подсъдимия да „влезе в
затвора“, тъй като след деянието се страхувал да излиза и се криел от
подсъдимия, който бил агресивен към него и му причинил телесната повреда без да
има някакви подбуди за това. Ето защо моли наказанието лишаване от свобода да
се изтърпи ефективно.
Гражданският ищец и частен
обвинител С.Й. подържа изцяло изложеното от повереника му, като заявява, че са
му избити два зъба и го било страх да ходи до магазина, тъй като подсъдимия
живеел наблизо.
Подсъдимият П.Р. заявява, че уважава пострадалия Й.,
но не е съгласен, че последния се страхува, тъй като се виждали всеки ден и
нямало страх. Й. се криел и не искал да говори с него, да се разберат. Иска от
Съда да не влиза в затвора и ако е необходимо да плати глоба, както и
обезщетение на пострадалия, тъй като има син и дъщеря, за които трябва да се
грижи. Желае да помогне на пострадалия и да си останат приятели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Подсъдимият П.М.Р. е роден
на ***г***, **** български гражданин, със средно образование, женен, работещ,
осъждан, ЕГН: **********.
На 01.06.2016г. около 22,00ч. св.С.Й. и приятелите му
– св.Л.Д. и св.И.В. седнали на пейка пред магазин „Триумф“ на ул.“Лев Толстой“
в гр.Пловдив, където говорили и употребявали алкохол. Към тях се присъединил и
подс.П.Р., който също употребявал алкохол. Подсъдимият употребил голямо
количество алкохол и станал агресивен, при което св.С.Й. му предложил да се
прибира, защото е много пиян. При тази забележка подс.Р. се ядосал, отишъл до
св.Й. и му ударил юмрук в лицето. От удара св.Й. паднал на земята и усетил, че
в следствие на удара два предни зъба са му паднали. Подсъдимият започнал да го
рита с крак, като нанасял удари по тялото му. Това ставало пред погледа на св.Л.Д.
и св.И.В., както и намиращият се на отсрещния тротоар св.М.К.. Св.Д. и В.
хванали подсъдимия и започнали да го успокояват, като през това време св.Й.
успял да избяга и се скрил в намиращото се наблизо заведение “24 часа“. След
това там отишли св.Д. и В., а малко по-късно в заведението влязъл и подсъдимия.
Това уплашило св.Й., който станал и си тръгнал. На следващия ден св.Й. отишъл в
съдебна медицина и си извадил медицинско свидетелство, в което съдебен медик
установил телесните увреждания, причинени на св.Й. от нанесения му побой.
Описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия П.М.Р. и изцяло от показанията на свидетелите С.П.Й.,
И.В.В., М.Г.К., както и от показанията на св.Л.Д.Д., дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 от НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.Й., И.В., М.К.
и Л.Д., от които показания се установява, че свидетелите седели пред магазин
„Триумф“ и към тях се присъединил подс.Р.. Последният употребил голямо
количество алкохол и св.Й. му казал да се прибира. След това подс.Р. ударил Й.
в лицето, като последния паднал на земята, а подсъдимия започнал да го рита.
След това св.Д. и В. се намесили и отблъснали подсъдимия, а св.Й. успял да
избяга. Й. бил много уплашен и дори се изпуснал по малка нужда в гащите си.
Успял да се скрие в близкото заведение „24 часа“, където отишли приятелите му Д.
и В.. Там тримата седнали на една маса и си поръчали по едно питие, а подс.Р.
влязъл, за да се измие. Когато св.Й. видял подсъдимия, побързал да стане и
тръгнал към дома си. Показанията на тези свидетели са последнователни,
кореспондиращи по между си и допълващи се взаимно, поради което Съдът ги приема
за обективни и ги кредитира изцяло.
Отчасти следва да бъдат кредитирани обясненията на
подс.П.Р., който не спори, че е бил на мястото и в компанията на свидетелите,
но отрича да е нанасял удари на св.Й., а твърди, че последния сам е паднал и се
ударил. Именно в частта за падането Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като
приема последните за защитна теза, която коренно се различава от показанията на
посочените по-горе свидетели.
В хода на съдебното
следствие бе прочетено и прието заключението от назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза по отношение на телесните увреждания
на св.С.Й.. От заключението, изготвено от вещото лице д-р Й.Ш. се установява,
че на св.Й. е била причинена средна телесна повреда, а именно избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето. Телесната повреда е настъпила в
следствие на нанесен силен концентриран удар с твърд тъп предмет в устата на
св.Й. и отговаря по механизъм на нанасяне на изложеното от свидетелите, а
именно удар с юмрук в лицето. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, пълно, съобразено
с поставените задачи и специалните знания на вещото лице. Заключението
кореспондира и със събраните свидетелски показания и медицинските документи,
представени по делото и кредитирани от Съда, както бе посочено по-горе.
При така установената по несъмнен
и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият П.М.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 01.06.2016г. в гр.Пловдив е причинил на С.П.Й. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
От обективна страна се събраха
достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.П.Р.
е нанесъл удар с ръка, свита в юмрук по лицето на пострадалия св.С.Й., в
областта на устата му, в следствие на което му избил предни зъби, като с това
си действие е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна формата на вината на
подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият
е разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение
да увреди пострадалия св.С.Й., като му нанесъл удар и така е постигнал
вредоносния резултат.
За извършване на престъпление
по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, Съдът следва да отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. В настоящият случай като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да се отчетат предходните осъждания на подс.Р.. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъдат отчетени тежкото му семейно и материално
положение – полага грижи за двете си деца, има тежко материално положение,
изказва съжаление за стореното и поднася извиненията си на пострадалия. С оглед на изложеното Съдът счита, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК, при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието лишаване
от свобода да бъде заменено с наказание ПРОБАЦИЯ за срок от една година при
следната съвкупност от пробационни мерки:
- по чл.42а ал.2 т.1 от НК –
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“*** за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да
се изпълнява три пъти седмично:
- по чл.42а ал.2 т.2 от НК –
„Задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА;
- по чл.42а ал.2 т.4 от НК –
„Включване в програма за обществено въздействие“;
- по чл.42а ал.2 т.6 от НК –
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът
счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има
превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.
Безспорно с виновното си поведение подс.П.Р. е причинил
на св.С.Й. неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да репарира.
Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от
разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, Съдът
изложи съображения по-горе, като прие, че подс.Р. е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. В конкретният случай по отношение на размера на претенцията на
гражданският ищец Съдът констатира, че гражданският ищец претендира от
подсъдимия сумата от 20 000 лева. За наличието на болки и страдания по
делото са налице гласни доказателства от пострадалия св.Й.. Същият се оплаква,
че към този момент трудно дъвче и говори, изпитвал силни болки както към
момента на причиняване на телесната повреда, така и до настоящ момент. Ето защо
и с оглед събраните по делото доказателства Съдът счита, че така предявеният
граждански иск следва да бъде уважен до размера от 3 000 /три хиляди/ лева,
като над този размер до пълният предявен размер от 20 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Посочената сума се дължи ведно със законната лихва от момента на
деянието – 01.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс. П.М.Р., следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Съда в полза на ВСС, държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на 120 лева, както и сумата от 40
лева, представляваща разноски по делото.
На осн. чл. 189 ал.3 от НПК подс.П.Р. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 160 лева,
представляващи направено разноски в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване
на деянията – незачитане на установения в страната правов ред и незачитане на
личната неприкосновеност.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.