Р
Е Ш Е
Н И Е № 116
гр. Стара Загора, 30.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на деветнадесети
март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря З.Д.
и с участието на прокурора П.Г.
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 759 по описа за 2014
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Х.К.,
гражданин на Република Турция, чрез пълномощника му адв. Д.С. против Решение № 348/22.10.2014 г. по
АНД № 961/2014 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 43-0000293/ 01.09.2014 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция Стара Загора при Изпълнителна агенция «Автомобилна
администрация». В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на
приложимия материален закон - отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на съда за формална и материална
законосъобразност на НП. Поддържа, че нито съдържанието на съставения акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, нито съдържанието на
издаденото НП са му станали известни поради факта, че не владее български език.
Въз основа на подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с
което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Ответникът Изпълнителна агенция «Автомобилна
администрация» чрез Регионална дирекция Стара Загора,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Районен съд Казанлък е потвърдил като законосъобразно НП № 43-0000293/ 01.09.2014 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» Стара Загора въз
основа на АУАН № 189524/30.08.2014 г., с
което на Х.К., гражданин на Република Турция, на основание чл.93в,
ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложена
глоба в размер на 1500 лв. Като административно нарушение за преценени
обстоятелствата, че на 30.08.2014 г. около 20,30 ч в района на гр. Гурково, на
изхода за Велико Търново, извършва международен превоз на товари от Репулика
Германия до Република Турция, управлявайки състав от ППС влекач ДАФ с рег. № HD-11-NUR и
прикачено полуремарке с рег. № HD-53-NUR, и двете собственост на „Euronur” SRL, като
при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Европейската спогодба AETR,
водачът на превозно средство, оборудвано с тахограф марка „Siemens” VDO-1324, не
можел да представи тахографските листа от предходните 28 дни, всеки ръчен запис
или удостоверение по образец. Представил е тахографски лист за 30.08.2014 г.,
поставен в 12,10 ч.
При
осъществения контрол за законосъобразност на НП районният съд приема, че
извършването на административно нарушение e
доказано по безспорен и несъмнен начин. Обосновава, че няма допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Обстоятелството, че при
съставяне и връчване на АУАН не е осигурен преводач, според съда не е накърнило
процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същият е разбрал в какво е обвинен
и е реализирал правата и законовите си възможности по ЗАНН. По отношение наложеното наказание е възприето, че съответства
по вид и размер на фиксираното в закона, поради което не са налице основания за
изменението му.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационният състав на Административен съд Стара Загора не споделя
извода на районния съд, че в производството по налагане на административно
наказание на Х.К. на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
В
случая не е спорно, а и от данните по делото се налага несъмнения извод, че
нарушителят е турски гражданин, който не владее писмено или говоримо български
език. При тези обстоятелства е следвало да му бъде осигурен надлежен превод на
съставения АУАН, за да се разяснят посредством преводач правата във
връзка със съставения АУАН. Необходимо е също така освен АУАН с превод
задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с него се ангажира
административнонаказателната отговорност на конкретно лице.
Нормата на чл. 21, ал.2 от НПК,
която съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, намира приложение и в
административнонаказателното производство, изисква на лица, които не владеят
български език, да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език,
като за целта им бъде назначен преводач.
Следователно
нарушаването на правото на превод /чрез
пренебрегване от страна на органа, ръководещ съответния стадий на
производството, на задъллжението му да разясни на разбираем за нарушителя език
в извършването на какво нарушение е обвинен, при спазване на
нормативноустановените изисквания за това/
рефлектира върху правото на защита, тъй като на практика лицето не би могло да
разбере в какво се състои административното обвинение, за да организира
адекватно своята защита, а ограничаването на правото на защита винаги се
квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на
процеса по реализиране отговорността на нарушителя, и предполага отмяната на
санкционния акт. Разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН предвижда след съставянето на акта, същият да бъде предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Предявяването на
акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по отношение
на тези, които са чужденци и не владеят български се назначава преводач,
съгласно чл.21, ал.2 от НПК и чл. 142, ал.1 от НПК. Изискването на чл.21, ал.2 от НПК ще бъде изпълнено и в случаите, когато, при съгласие
на нарушителя, за преводач се назначи лице, присъстващо на местоустановяването
на нарушението или на местосъставянето на акта и владеещо езика на нарушителя,
като данните на това лице следва да бъдат надлежно закрепени в акта. В случая това не е направено, т.е. не
може да се приеме, че актът е предявен в присъствието на преводач, нито че НП му е преведено, каквото е изискването на закона.
Направените отбелязвания в АУАН и НП не
променят този извод, тъй като по делото не е установено действителното им
съдържание чрез надлежен превод. Не може безкритично да се възприеме
направеният от районния съд извод, че жалбоподателят е разбрал естеството на
вмененото му нарушение, възразил е против констатациите в АУАН и впоследствие
при издаване на НП е попълнил декларация, че не желае преводач. Поради липса на
превод не става ясно дали такава декларация се съдържа в материалите по делото
доколкото вписванията в АУАН и НП са сравнително еднакви, а в показанията си
актосъставителят твърди, че по съставения АУАН са направени възражения от
лицето. Поради това и предвид неустановеното по делото действително владеене на
турски език изявленията на свидетеля в тази насока не могат да бъдат ценени
като убедително доказателство. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПК,
към която препраща чл.84 от ЗАНН, е категорична и неспазването на указаното с
нея задължение за назначаване на преводач е абсолютно основание
за отмяна на НП като издадено в изцяло
опорочена процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност.
По тези съображения касационният
състав на Административен съд Стара Загора намира, че жалбата е основателна, а
решението на районния съд е неправилно. То следва да бъде отменено като се
постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразното
НП № 43-0000293/01.09.2014
г., издадено от директора на Регионална дирекция Стара Загора при Изпълнителна
агенция «Автомобилна администрация».
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 348/22.10.2014 г. по АНД №
961/2014 г. на Районен съд Казанлък, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 43-0000293/ 01.09.2014 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция Стара Загора при Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация»,
като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.