ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 924
гр. Перник, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 276703/12.10.2021г., подадена от
адв.Р.З. - пълномощник на А.И. - ответник по гр.д.№538/2021 год. по описа на
ПРС, съдебен адрес:***; против Протоколното определение от 05.10.2021 год.
за отказ за спиране на производството по гр.д. №538/2021 год. по описа на
ПРС;
В частната жалба се излагат следните съображения, че на 01.10.2021г.
адв.Р.З. подал молба по гр.д.№538/ 2021г. по описа на ПРС за спиране на
делото, тъй като между същите страни е образувано и е спряно гр.д.
№6115/20г. по описа на ПРС, което спиране от своя страна е обжалвано с
касационна жалба, като на 05.10.2021г. в открито съдебно заседание съдът
оставил без уважение молбата.
В срок сочи, че обжалва горното определение на ПРС като
незаконосъобразно и неправилно и моли ПОС, да го отмени и върне делото с
указания, по следните съображения:Обжалваното определение не било
мотивирано.Обжалваното определение за отказ за спиране на гр.д.
№538/2021г. противоречало на правилата на чл.229,ал.1, т.4 от ГПК. Сочи, че
в мотивите на определението си съдът не е преценил правилно и задълбочено
събраните по делото доказателства, нито доводите на страните, нито е
проверил.
Препис от жалбата е бил изпратен на другата страна, която в срок е
депозирала отговор на жалбата, чрез адв. С., в която е посочено, че жалбата е
процесуално недопустима, като се атакува определение, което не е
преграждащо и не подлежи на обжалване самостоятелно. Цитирана е съдебна
1
практика на ВКС в посочения смисъл. Моли се жалбата да бъде оставена без
разглеждане, като се претендират и разноски по чл. 80 ГПК, съгласно
представен списък.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, втори съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и материалите по делото,
намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, като макар и от ПРС в
атакуваното протоколно определение за отказ за спиране на производството
по делото пред ПРС на основание чл.229, ал.1, т .4 ГПК, съдът да е посочил,
че-„ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок, считано
от днес за страните“, то така дадените указания от съда не са
законосъобразни. Това е така защото, както основателно се възразява в
отговора на частната жалба, то не се касае за определение, което подлежи на
самостоятелно обжалване. Видно от Определение №382/12.09.2019 по дело
№1738/2019 на ВКС, ГК, IV г.о., в която е даден отговор на въпроса-
„..дали определението, с което съдът е отказал да спре производството
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на обжалване или
не…“,то в същото е посочено, че –„По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК
на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в
изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с
което се отказва спиране на исковото производство, поради което
възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената
от „Демано” ООД [населено място] срещу такова частна жалба №
792/29.11.2018 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274,
ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може
да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата
на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които
преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и
разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на
производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година ,
постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях
е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се
прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от
ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено
по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на
определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита
на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да
предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С
оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези,
които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да
се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се
отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и
по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК
може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер,
2
макар и временен такъв, би имало определението за спиране на
производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно
това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК, За разлика от него определението, с което е отказано спиране на
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на
обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на
основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще
бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото
с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 1/2017 година
на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие
на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо. Затова,
независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване,
съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното
решение.“.
Настоящата съдебна инстанция, напълно споделя доводите, застъпени в
цитираното определение на ВКС, който дават пряк отговор на въпроса, дали
посоченото определение подлежи на обжалване отделно от решението, като
отговорът на въпроса е отрицателен, като се касае за определение, което не е
преграждащо производството по делото, а със същото нещо повече е отказано
спиране на производстовото по делото в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК,
и проверка за правилността му следва да се извърши евентуално при проверка
на крайния акт по делото от горната инстанция, но същото не подлежи на
отделно обжалване, за което съдът не намира, че следва да преповтаря
доводите в цитирания акт на ВКС, като напълно споделя същите. Поради
което и се налага извод, че ПРС е дал погрешни указания, че това
определение подлежи на обжалване, и страните, водени от така дадените
указания са го атакували пред ПОС. Следователно водим от всички изложени
дотук доводи, съдът намира, че подадената частна жалба следва да се остави
без разглеждане като процесуално недопустима, като производството по
делото следва да се прекрати.
Разноски
Ответната страна по жалбата е отправила искане за присъждане на
разноски по делото пред ПОС, като е представила списък по чл. 80 ГПК, за
направени разноски в размер на 200 /двеста/ лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и е представила договор за правна защита и съдействие с
отбелязване, че същите са заплатени в брой на адв. С..
Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл.
81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по
частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по
материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва
продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма
разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се
вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е
решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в
3
настоящото производство / в този смисъл и Определение №234/24.06.2020
по дело №1958/2019 на II т.о./
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, с вх. №
276703/12.10.2021г., подадена от адв.Р.З. - пълномощник на А.И. - ответник
по гр.д.№538/2021 год. по описа на ПРС, съдебен адрес:***; против
Протоколното определение от 05.10.2021 год. за отказ за спиране на
производството по гр.д. №538/2021 год. по описа на ПРС с правно основание
чл.229, ал.1, т.4 ГПК, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 659 по описа на ОС-
Перник за 2021 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4