РЕШЕНИЕ
№ 1439
гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330103538 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А.. В. Р. против „Ти Би Ай Банк“ АД, с
която се предявява установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26,
ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ***/
27.03.2018 г. на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, т.9 и
т.10 ЗПК, евентуално за признаване на недействителността на клаузата за „еднократна
такса за оценка на риска“ в размер на 15,31 лв., уговорена в чл.7.1 от договор за
потребителски кредит № ***/ 27.03.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит за закупуване на стока № ***/ 27.03.2018 г. Ищецът посочва, че в
чл.7.1 била уговорена такса, свързана с усвояване и управление на кредита –
„еднократна такса за оценка на риска“ в размер на 15,31 лв., дължима в деня на
подписване на договора, която се финансирала от кредитора и следвало да се
възстанови от длъжника заедно с месечните вноски. Поддържа, че договорът е
недействителен поради нарушение на нормите на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Сочи, че
кредиторът не е предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна информация.
В договора не се съдържали конкретни параметри на общата дължима сума, нито
размерът на възнаградителната лихва, а само ГПР. Намира, че е налице порок поради
липса на посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент – чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за
1
последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени
суми. Твърди, че от чл.9 от договора не ставало ясно дали лихвеният процент по
кредита действително е фиксиран или референтен. Твърди, че не е спазено изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. Сочи и порок поради неспазване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК.
Поддържа, че договорът е недействителен, тъй като липсвал погасителен план.
Намира, че уговореното възнаграждение за заплащане на „еднократна такса за оценка
на риска“ в размер на 15,31 лв. е недължимо на основание чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, а
също и като уговорено в неравноправна клауза съгласно чл.143, т.19 ЗЗП. Поради
изложените съображения предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен
отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че не
са налице сочените от ищеца пороци на договора за кредит. Твърди, че на потребителя
е предоставен стандартен европейски формуляр, в който е описана необходимата
преддоговорна информация, което е декларирано от него в клаузата на чл.25.13.1 от
процесния договор. Посочва, че в чл.11.2 от договора е инкорпориран погасителен
план, в който са посочени брой, размер и падеж на погасителните вноски. Намира, че в
случая е приложим фиксиран лихвен процент, поради което не следвало да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните суми. Поддържа,
че са спазени законите изисквания на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК. Твърди, че
начислената такса за оценка на риска в размер на 15,31 лв. не е свързана с
управлението на кредита, като плащането й не обуславяло дали потребителят ще усвои
кредита, или не. Таксата била включена в разходите по кредита, които заедно с
лихвения процент формирали ГПР. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно трайната съдебна практика в случаите, когато е сезиран с нарочен
установителен иск за прогласяване на недействителност на договор, съдът е
обвързан от основанията за недействителност, посочени от ищеца в исковата
молба. Недопустимо е при формулирани фактически основания и петитум съдът да се
самосезира с решаване на подобен, но различен по предмет спор за недействителност
на сделката, тъй като счита, че на друго основание тя е нищожна, респ. унищожаема.
Ако процедира по този начин, съдът се произнася по непредявен предмет на иска и
2
актът му подлежи на обезсилване. При предявен установителен иск с правна
квалификация чл. 26 ЗЗД с изрично посочени в исковата молба основания за
недействителност силата на пресъдено нещо обхваща порочността, респективно
липсата на порочност на атакуваната сделка само на посочените основания и не
лишава ищеца от възможността в същото производство да съедини и други искания за
недействителност на същата сделка или да стори това в отделен процес. Това е така,
защото ищецът по иск за недействителност на договор, за разлика от ответника по иск
за изпълнение на договорно задължение, не е длъжен в рамките на един иск или един
процес да изчерпи всичките си правоизключващи възражения. Колко от тях, кои и кога
ще бъдат въведени зависи от суверенната преценка на ищеца, като съдът е обвързан от
наведените фактически и правни основания. В този изричен смисъл решение № 949 от
7.09.2010 г. по гр. д. № 653/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 868/15.02.2010 г. гр.
дело № 2976 по описа за 2008 г., ВКС, решение № 233/ 31.07.2015 г., по гр.д. № 4380
по описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 198/ 10.08.2015 г., по гр.д. № 5252 по
описа за 2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 33/02.07.2015 г., по гр.д. № 3903/2014 г.,
ВКС, I г.о., решение № 267/03.10.2011 г., по гр.д. №1362 по описа за 2010 г., ВКС, IІІ
г.о., решение № 495 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 696/2011 г. на ВКС.
Съгласно изложените по-горе принципни положения, съдът дължи да разгледа
предявения установителен иск само на изложените в исковата молба основания, а
именно – нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във
вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, както и нарушение на чл.5 ЗПК, а
също и евентуалния иск за недействителност на клаузата на еднократна такса за оценка
на риска, като противоречаща на чл.10а, ал.2 ЗПК.
От фактическа страна, не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Ти
Би Ай Банк“ АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит за закупуване на стока № ***/ 27.03.2018 г. По силата на
договора на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 255,20 лв., за закупуване на
стока – 1 бр. тенджера, като съгласно чл.2, т.1 кредиторът превежда съответната сума
от средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за
заплащане на продажната й цена. Не е спорно, че заемната сума е усвоена. Страните не
спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение,
обективирано в представения екземпляр на договор за потребителски кредит.
На първо място, ищецът се позовава на нарушение на нормите на чл.5 ЗПК.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗПК Преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
3
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Така
описаната информация се предоставя под формата на стандартен европейски формуляр
за предоставяне на потребителски кредити съгласно приложение № 2. Така твърденият
от ищеца порок не е налице. В чл.25.13.1 от договора за потребителски кредит изрично
е посочено, че преди сключване на договора, кредиторът е предоставил на потребителя
своевременно, безвъзмездно, на хартиен носител и на български език, необходимата
информация във формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация“ за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на процесния договор, съобразно изразените от потребителя
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. По
този начин са спазени законовите изисквания за предоставяне на потребителя на
необходимата преддоговорна информация във връзка със сключвания от него
потребителски кредит. Въпреки изпълнението на законовите изисквания, следва да се
има предвид, че дори и да не е предоставен стандартен европейски формуляр, то това
не води до автоматична недействителност на договора за кредит на наведеното от
ищеца основание по чл.22 ЗПК. Поради това първото основание за недействителност,
заявено от ищеца, е неоснователно.
На следващо място, ищецът се позовава на нарушение на договорното
съдържание, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Съгласно тази
разпоредба в договора следва да се съдържа лихвеният процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. Това изискване е изпълнено, като съгласно чл.9 от договора лихвеният
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е 9,66 %. Посочено е също, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината. От текста на договора следва, че лихвеният процент е
фиксиран, като е посочен също и начинът на олихвяване на главницата, който е изцяло
в полза на потребителя – върху остатъчната главница след заплащане на месечната
погасителна вноска. Затова не е налице наведения от ищеца втори порок в договорното
съдържание.
Неоснователен е и доводът за нарушение на нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
съгласно която в договора за потребителски кредит следва да се посочи и годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
4
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Това съдържание е изцяло изпълнено от
клаузата на чл.10 от договора за потребителски кредит, в която е посочен общият
размер на задължението на потребителя, а именно – 278,18 лв., при ГПР – 31,59 %.
Упоменато е също, че при просрочие от страна на потребителя дължимата от него сума
ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15 от договора. По този начин за
потребителя е ясно с каква сума се оскъпява предоставения от кредитора кредитен
ресурс, като са посочени и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР.
Не е налице нарушение и на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Съгласно тази разпоредба
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая, че чл.11.2 от договора се съдържа погасителен план, видно от
който задължението по кредита ще се изплаща на 6 месечни погасителни вноски с
падежна дата 5-то число от месеца, като размерът на първите пет вноски е 46,36 лв., а
на последната – 46,38 лв. В случая, доколкото приложимият лихвен процент е
фиксиран – 9,66 %, то не е необходимо да е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, доколкото съгласно
цитираната разпоредба това е приложимо при различни лихвени проценти. Отново за
потребителя е налице пълна яснота за размера на погасителната вноска и
периодичността на погасяване, каквато е и целта на разпоредбата на чл.11 ЗПК и
следващата недействителност при неспазването й.
В заключение, съдът намира, че са спазени законовите изисквания за
съдържание на процесния договор за потребителски кредит, които се твърди от ищеца
да са нарушени. Процесният договор е действителен, не страда от наведените от ищеца
пороци, поради което предявения главен иск следва да се отхвърли.
С отхвърлянето на главния иск настъпва вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявения евентуален иск за недействителност на клаузата на чл.7.1 за
заплащане на еднократна такса за оценка на риска. Съгласно тази клауза посочената
такса в размер на 15,31 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се
финансира от кредитора и се възстановява на потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането –
декларация, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписване на договора. Съдът намира, че тя е уговорена в противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
5
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Разходите за оценка на риска, представляват разходи, свързани с усвояване на
кредита. Задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за
платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и възмездно
ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с добросъвестността е да се
възлага в тежест на длъжника такса за оценка на кредитното му досие.
Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който въз основа на оценката взима
информирано решение за кредитиране на длъжника на основание
платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между страните.
Поради това предявеният евентуален иск за прогласяване на нищожността на
посочената клауза ще се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а именно сумата от 40 лв. съгласно представен списък на разноските.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв., от което ще се присъди сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.. В. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. П. ****
срещу „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ет.6, искове за признаване
за установено между страните, че договор за потребителски кредит № ***/ 27.03.2018
г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.10а, ал.2 ЗПК клаузата „Еднократна такса за оценка на риска“, предвидена в т.7.1 от
договор за потребителски кредит № ***/ 27.03.2018 г., сключен между А.. В. Р., ЕГН:
6
********** и „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, ет.6.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на А.. В. Р., ЕГН: ********** сумата от 40 лева (четиридесет лева) –
съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А.. В. Р., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати
на „Ти Би Ай Банк“ АД, ЕИК ********* сумата от 50 лева (петдесет лева) – съдебно
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7