Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XIII въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретаря Ирен Иванова и прокурора Ирина
Арменова, като разгледа докладваното от съдията Борисова ВНОХД № 2106/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на адвокат И.В. от САК – служебно назначен защитник на подсъдимия А.С.Ч. срещу
присъда № 26594 от 30.01.2019 г. по НОХД № 9628/2018 г. Софийски районен съд,
НО, 99 състав, с която подсъдимият А.С.Ч. е признат за виновен в извършено престъпление
по чл. 194, ал.1 НК за това, че на 15.09.2017 г. около 11,00 часа в град София,
бул. „Никола Вапцаров”, в дворно пространство зад блок 29, отнел чужди движими
вещи, а именно черна на цвят чантичка от плат за носене през рамо на стойност
17.50 лева; сумата от 500.00 евро равняваща се на 977.92 лева; сумата от 600.00
лева; мобилен телефон марка „НОКИА”, модел „1600” на стойност 35.00 лева и
мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „Е6-00” с ИМЕИ 354875046433733 на стойност
50.00 лева - всичко на обща стойност 1680.42 лева, от владението на Т.Р.Т., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.303, ал.2 НПК във вр. чл.54, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден
по повдигнатото му обвинение за и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца,
изтърпяването на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК, с три
години изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.3 НПК, подсъдимият
Ч. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 393.57 /триста деветдесет и три лева и
петдесет и седем стотинки/ лева, а по сметка на СРС направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 95.33 /деветдесет
и пет лева и тридесет и три стотинки/ лева.
С въззивната жалба се излагат съображения
за явна несправедливост на размера на наложеното наказание на подсъдимия Ч.. Твърди
се, че размера на наложеното наказание не съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Защитата сочи, че първата съдебна инстанция не е
преценила добре всички обстоятелства, които са показателни за личността на
подсъдимия, като например семейното му положение, пълното му съдействие на
разследващите органи и фактът, че към момента на извършване на деянието е бил
неосъждан. Прави се искане за изменение на присъдата като се намали размера на
наложеното наказание.
В проведеното по реда на чл.327 НПК закрито съдебно
заседание въззивният съд е приел, че за правилното
решаване на делото не се налага събирането на доказателства.
В
хода на въззивното производство, адвокат В. - защитник
на подсъдимия Ч. поддържа жалбата и пледира за намаляване на размера на
наложеното наказание. Алтернативно се моли за замяна на наложеното наказание с
по-леко.
В
хода на въззивното производство, представителят на
прокуратурата настоява за потвърждаване на първоинстанционната
присъда, т.к намира същата за обоснована и счита, че с наложеното наказание и
определения му размер ще бъдат изпълнени целите на генералната и на
индивидуалната превенция по отношение на подсъдимия.
Подсъдимият
Ч. поддържа казаното от своя адвокат.
В
своята последна дума на основание чл.333, ал.2 НПК подсъдимия
Ч. се придържа към исканията на
адвоката си, изразява съжаление за постъпката си, заявява, че това повече няма
да се повтори.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните изложени във въззивната
жалба и допълнения към нея и като провери законността и обосноваността на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие по глава двадесет и седем от
НПК, а именно по реда на чл.371, т.2 НПК по искане на подсъдимия Ч.. При
прилагане на диференцираната процедура, районният съд е разяснил по реда на
чл.372, ал.1 НПК правата на подсъдимия по чл.371 НПК и го е уведомил, че
съответните доказателства събрани в хода на досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата. След разясняване на правата на подсъдимия Ч.,
същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират други доказателства за тези факти.
Районният съд с протоколно определение по реда на чл.372, ал.4 НПК е обявил, че
при постановявате на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е
изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или
допълнения в нея. Оценъчната дейност на съда не е довела до логически грешки,
волята му е обективирана ясно и точно, което
позволява проверка на изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, която се
основава на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и средства за тяхната проверка,
а именно: показанията на свидетелите Т.Р.Т., Б.М.Т., И.Н.Л., протоколи за оглед
на местопроизшествие; протокол за претърсване и изземване и определение на СРС,
НО, 7 състав по нчд № 16074/2017 г., с което е
одобрен същия; заключението по изготвената съдебно медицинска експертиза на
свидетеля Т.; заключението по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимия Ч.; заключението по изготвената съдебно
оценителна експертиза; справка за съдимост на подсъдимия Ч., направеното
самопризнание на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и всички
останали приложени и приети писмени доказателства в хода съдебното производство
по делото.
При това положение се установява следното от
фактическа страна, а именно:
Подсъдимият
А.С.Ч., е роден на *** г. в гр. Габрово, българин, български гражданин,
осъждан, неженен, със средно образование, безработен, с постоянен адрес:***4 и
настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
На
15.09.2017 г. преди обяд в град София, бул. „Никола Вапцаров”, в дворно
пространство зад блок 29 се били събрали трима познати - свидетелите Т.Т., Б.Т.и подсъдимият А.Ч.. Тримата употребявали алкохол,
като се черпили с бира и водка. Около 11:00 часа на същата дата между свидетеля
Т.Т. и подсъдимия Ч. възникнал скандал, тъй като
свидетеля Т.се оплакал, че когато нощувал при подсъдимия Ч. бил хванал дрешни въшки. Обиден от думите на свидетеля Т., подсъдимият
Ч. го нападнал и му нанесъл множество удари с ръце и крака, при което свидетеля
Т.паднал на земята. След това подсъдимия Ч. оставил свидетеля Т.на земята, т.к.
забелязал мъжката му чантичка оставена върху масата. Подсъдимият решил да я
вземе, тъй като предположил, че в нея има пари, предвид факта, че почерпката
била осигурена от свидетеля Т.. В изпълнение на своето решение, в същия времеви
период, а именно около 11:00 часа на 15.09.2017 г., подсъдимият А.Ч. грабнал от
масата чантичката на свидетеля Т., след което избягал с нея. В чантичката на
свидетеля Т.имало сумата от 500.00 евро; сума от 600.00 лева; мобилен телефон
марка „NOKIA”, модел „1600” и мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „Е6-00” с
ИМЕИ 354875046433733. Всички вещи били собственост на свидетеля Т.Т.. Паричната сума представлявала получено от свидетеля Т.трудово
възнаграждение за периода, в който работил през лятото на 2017 г. в гр. Созопол,
като пекар в закусвалня.
От
заключението на допуснатата в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на инкриминираните вещи към 15.09.2017 г.
е следната: чантичка на стойност 17,50 лева; сумата от 500.00 евро равняваща се
на 977,92 лева; сумата от 600 лева; мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „1600”
на стойност 35.00 лева и мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „Е6-00” с ИМЕИ
354875046433733 на стойност 50.00 лева, всички вещи на обща стойност от 1680,42
лева.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е извел и правилни
фактически изводи, въз основа на извършения от него анализ на доказателствената съвкупност събрана по делото. Видно е в
случая, че събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, както и средствата за тяхната
проверка са еднопосочни, логични и последователни, поради което районния съд с
оглед на разпоредбата на чл.373, ал.3 във вр. с чл.372, ал.4 НПК правилно и
законосъобразно им се е доверил без да извършва детайлен анализ с оглед на така
посочените разпоредби. Независимо от това, законосъобразно районния съд е
преценил, че събраните по делото доказателства подкрепят самопризнанието на
подсъдимия Ч. и това е така, защото в случая всички действия по разследването и
съставените протоколи за тях са извършени правилно и законосъобразно, а чрез
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието спрямо подсъдимия Ч.. Законосъобразно
районния съд е оценил и средствата за проверка и доказване, като им е дал вяра,
поради обстоятелството, че същите изясняват не само авторството на деянието, но
и изпълнителните действия извършени от подсъдимия Ч., които от обективна страна
са довели до настъпване на обществено опасния резултат, а именно противозаконното
отнемане на процесните вещи от владението на свидетеля Т..
Правилни
и законосъобразни са и правните изводи на районния съд, т.к. почиват на
безспорно и категорично установената по делото фактическа обстановка. От
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
подсъдимия Ч. е извършил престъплението по чл.194, ал.1 НК, т.к. е осъществил,
както неговите обективни, така и субективни признаци. Деянието е било довършено
от подсъдимият, след като той е установил своя фактическа власт върху вещите с отнасянето
им. Отнемането им е станало без съгласието на свидетеля Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, след което ги е отнесъл в неизвестна посока. Подсъдимият
Ч. безспорно е отнел процесните движими вещи, които са собственост на свидетеля
Т., за което по делото са събрани достатъчно по обем доказателства. Кражбата е
типично резултатно престъпление, като престъпния резултат е именно промяната
във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие
на деянието, което по делото несъмнено се установи.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият Ч. е
съзнавал, общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал, целял те да настъпят. Всичките му действия, извършени в
логична последователност показват, че той е съзнавал, че отнема чужди движими
вещи, без съгласието на техния собственик, като действията на подсъдимия
показват и намерението му противозаконно да присвои отнетите вещи.
Въззивният съдебен състав
намира възраженията и исканията на адв.В., относно
определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“, които са обективирани във въззивната жалба и тези в хода по същество
на делото за неоснователни, поради което не следва да бъдат уважени. За
престъплението по чл.194, ал.1 НК законодателят в санкционната част на
диспозицията на материално правната норма е предвидил наказание „лишаване от
свобода“ в размер до 8 /осем/ години. Това престъпление е не само умишлено, но
по смисъла на разпоредбата
на чл.93, т.7 НК е и „тежко престъпление“, т.к. за същото е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години. Съобразявайки този факт, първата
инстанция изключително прецизно е взела предвид всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, което е в противовес на твърдяното от защитника на
подсъдимия. Действително, в мотивите на присъдата единствено семейното
положение на подсъдимия Ч. не е обсъдено, но въззивният
съд е на мнение, че това обстоятелство не би довело до внушително облекчаване
положението на подсъдимия, а още по-малко да обоснове явна несправедливост на
наложеното наказание. От друга страна
правилно първия съд е посочил, че самопризнанието на подсъдимия не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к е съобразено
при приложението на разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК и това би означавало една и
съща предпоставка да бъде взета в предвид два пъти в полза на извършителя,
каквато не е целта на закона. В конкретния случай правилна е преценката на
първия съд за липсата на многобройни и смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимия Ч., поради което и законосъобразно контролирания съд не
е приложил разпоредбата на чл.55 НК при определяне на вида на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“. При това положение районният съд правилно е
преценил, че на подсъдимия Ч. следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“. При определяне на размера на това наказание първия съд правилно е
приложил разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК с оглед проведената диференцирана
процедура по чл.371, т.2, глава 27 НПК, при което след като е определил на
подсъдимия Ч. размер на наказанието от 1 /една/ година го е намалил с една
трета и е наложил на същия наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 /осем/
месеца.
На следващо място законосъобразен в
случая е подхода на първия съд и при приложение на института на чл.66, ал.1 НК.
За да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК първия съд е съобразил
обстоятелството, че подсъдимия Ч. повече от 10 /десет/ години не е извършвал
престъпления независимо от предходните му осъждания спрямо, които е настъпила
абсолютната реабилитация по смисъла на чл.88а, ал.1 НК. От приложената по делото
справка за съдимост се установява, че подсъдимият Ч. е осъждан многократно,
като последното му от 30.09.2005 г., когато е влязло в сила определение, с
което му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година
измежду наказанията наложени му по НОХД № 1486/2005 г. по описа на СРС и НОХД №
2026/2004 г. по описа на СРС, което е определено да се изтърпи при „строг“
режим. От приложената по делото справка на ГлД“ИН“,
МП се установява, че подсъдимия Ч. е изтърпял наложените му до момента
наказания, а от изтърпяването на наложените му наказания по отделните присъди
са изтекли предвидените в чл.88а от НК срокове преди инкриминираната дата -
15.09.2017 г., поради което към този момент спрямо него е настъпила абсолютната
реабилитация, поради което и същия следва да се счита неосъждан.
Въззивният съдебен състав се
съгласява, че целите на наказанието по чл. 36 НК спрямо подсъдимия Ч. могат да
бъдат постигнати и без да е необходимо същия да изтърпи ефективно така
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца.
Налице са материално правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.
66, ал. 1 НК, т.к. за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице, не се
налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно
изтърпяване на така определеното му наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа
на този извод на съда се явяват данните за личността на подсъдимия, сред които
не се установяват такива, сочещи на негативна в социален аспект характеристика.
За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай
не е нужно оказване на въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на
подсъдимия в място за лишаване от свобода. Видно от изразеното искрено
съжаление, същият осъзнава тежестта на последиците от стореното, към което има
действително критично отношение. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава
извода, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето му
не се налага да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя
прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и
справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното
наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в
противен случай не биха се постигнали целите на специалната превенция на наказанието.
При определяне на размера на изпитателния срок, контролирания съдебен състав
правилно е съобразил личностовите данни на
подсъдимия, като едновременно с това е отчел обстоятелството, че законодателят
изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за
поправяне на подсъдимия, като въз основа на това разумно е приел, че именно изпитателен
срок в размер от 3 /три/ години ще окаже максимално поправително и
продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и
останалите членове на обществото.
В случая е неприложима разпоредбата
на чл. 55 НК, която независимо от това, че е относима
към всички престъпления, визирани в особената част от НК, то за да бъде
приложена е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: смекчаващите
обстоятелства да са изключителни и/или многобройни; както и най-лекото
наказание, предвидено за съответното престъпление да се явява несъразмерно
тежко. Контролираната инстанция е съобразила конкретиката
на казуса и законосъобразно е преценила, че тези императивни изисквания не са
налице. От друга страна в случая не са налице основания за замяна на
наказанието „лишаване от свобода“ с наказанието „пробация“
предвид данните за личността на дееца.
Предвид изхода на делото, районният
съд правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал.3 НПК е възложил в
тежест на подсъдимия Ч. направените
по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав намира обжалваната първоинстанционна присъда за
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Същата е
постановена при безспорна и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр.
чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
30.01.2019 г.,
постановена по НОХД № 9628/2018 г. по описа
на СРС, НО, 99 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.