№ 825
гр. Пазарджик, 23.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело
№ 20225220103716 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
И на второ повикване в 13:45 се явиха:
За ищеца „**“ ЕООД – редовно призован, не се явява представител. От
процесуалния представител на ищцовото дружеството адв. Г. Х., са
постъпили писмени бележки с вх. №11915/17.05.2023 г., в които е изразено
становище за даване хода на делото, по приемане на депозираната
експертиза, както и становище по съществото на правния спор.
Ответникът К. Д. П. - редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Явява се вещото лице Б. С. Д..
С оглед редовното призоваване на страните съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Искът е с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Г. И. Х.,
пълномощник на „**” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр**,
представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, с адрес на кантората:
1
г***, срещу К. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: село ** с която е предявен
установителен иск с цена 3400,55 лева - главница, 1562,94 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва, във връзка с постъпило възражение от длъжника К.
Д. П., срещу издадената Заповед изпълнение на основание чл.410 ГПК, по гр.
д. № 2387/2022г. В подадената молба, ищецът твърди, че вземането било
възникнало на основание „Договор за потребителски кредит № 1911- 1305578
от 17.06.2019г.“, сключен между „Обединена българска банка“ АД - кредитор
и К. Д. П.-кредитополучател. Твърди се, че съгласно чл. 1 от договора,
банката била одобрила и предоставила па ответника, потребителски кредит в
размер на 19 500 лева, по посочена в исковата молба номер на
разплащателната сметка, обслужваща дълга по кредита, така както страните
са били уговорили в чл. 5 от договора. Твърди се още, че целта на отпуснатия
кредит, съгласно чл. 12 от договора била за покриване на потребителски
нужди и текущи разплащания на кредитополучателя, както и, че с
предоставянето на разрешения кредит „ОББ“ АД била изпълнила точно
задължението си по договора, като отпуснатият кредит от 19 500 лева бил
усвоен изцяло на 17.06.2019г. Твърди се също така, че съгласно чл. 2, срокът
на действие на договора бил 84 месеца от датата на първо усвояване на
кредита и бил дължим съгласно подписан погасителен план, като
кредитополучателят се бил задължил да погаси усвоения кредит на 83 равни
месечни вноски в размер на 291,97 дева и една последна изравнителна вноска
в размер на 291,41 лева, дължими на 10-то число на месеца, за период от
10.07.2019г. до 10.06.2026г. Твърди се още, че съгласно чл.6, ал. 1 Главницата
по кредита се олихвявала с годишен лихвен процент по редовен дълг, равна на
сбора на Променлив годишен лихвен процент в размер на 0,2 % /нула цяло п
двадесет стотни/процента, плюс фиксирана надбавка в размер на 6,6 % /шест
цяло и шестдесет стотни/, че Годишният процент на разходите към датата на
сключване на кредита бил 7,72 %. Посочено е, че в чл. 6.2 било предвидено,
че лихвеният процент по просрочен дълг бил равен па сбора от годишния
лихвен процент по редовен дълг и наказателна лихва в размер на 10 /десет/
пункта годишно. Ищецът твърди, че в настоящото производство била
претендирана единствено договорна лихва в размер на редовния лихвен
процент уговорен в чл. 6.1, въпреки допуснатото от кредитополучателя
просрочие, като вноските по лихвата са били определени по размер и падеж в
погасителния план неразделна част от договора за кредит. Твърди се, че
2
съгласно чл. 7, ал.2, кредитополучателят дължал еднократна такса за
кредитна оценка в размер на 250,00 лева и такса в размер на 0,50% върху
усвоената част от кредита, в случаи на преструктуриране. Твърди се още, че
като неразделна част от договора, кредитополучателят бил подписал и
получил „Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на
„Обединена българска банка“ АД за кредити на физически лица“, в която
ясно и точно била посочена методиката за изчисляване на лихвата, както и, че
в чл. 19 било предвидено и право на отказ от договора, което
кредитополучателят можел да упражни в 14/четиринадесет/ дневен срок
/чл.19.1/ от датата на сключване на договора, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина. Твърди се, че Кредитополучателят не
бил уведомил банката, че желае прекратяване на договора, а напротив, сумата
на кредита била усвоена и използвана, но била останала непогасена. На
следващо място, се твърди от ищеца, че с текста на чл. 18.4. от договора,
страните се били споразумели, че банката имала право да прехвърля правата
си по договора за кредит на трето лице, като на 15.12.2021 г. по силата на
„Договор за прехвърляне на парични вземания“ „ОББ“ АД било прехвърлило
на „**“ ЕООД Портфейл от вземания, определени п индивидуализирани в
Приложение № 1А към Договора за цесия, включително и вземането си към
К. Д. П., произтичащо от процесният договор за кредит. Твърди се, че
прехвърленото вземане към ответника било подробно описано на страница №
43 в Приложение №1А, под № 3617, с посочени номер и дата на сключване на
договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника, и дължима сума по елементи.
Твърди се също така, че за периода след датата на цесията - 15.12.2021 г., до
депозиране на настоящата искова молба, нямало постъпили плащания при
ищеца. Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно
чл.99, ал.4 ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба.
Относно изискуемостта на вземането, е посочено от ищеца, че крайният срок
за погасяване на потребителския кредит бил 10.06.2026г., като със заявление
за издаване на заповед за изпълнение, депозирано в РС-Пазарджик на
28.07.2022г., ищецът „**“ ЕООД бил претендирал вземане в общ размер на
4963,49 лева, от което 3400,55 за главница и 1562,94 за възнаградителна
/редовна/ лихва, които суми представлявали сбор от падежиралите и
непогасени вноски по главницата и лихвата до падежна дата 10.08.2021г., и
следователно, според ищеца, изискуемостта им била обективен факт настъпил
3
преди датата на образуване на заповедното производство. Моли се съдът да
се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните по делото, че „**“ ЕООД има вземане към К. Д.
П., за което е била издадена заповед за изпълнение, на основание чл. 410 ГПК,
по гр.д. № 2387/2022г. по описа на РС- Пазарджик, а именно: 3400,55 лева-
главница, представляваща сбор от непогасените вноски за главницата,
съгласно погасителен план, за периода от 10.04.2020г. до 10.08.2021г., ведно
със законна лихва върху нея, както и 1562,94 лева - договорна лихва в размер
на редовен лихвен процент, представляваща сбор от непогасените вноски за
лихвата, съгласно погасителен план за периода от 10.04.2020г. до
10.08.2021г., включително. Претендира се присъждане на направените в
настоящото исково производство разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер 360,00 дева, с ДДС. Моли се съдът, съгласно т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г., да се произнесе и по дължимостта на
разноските за заповедното производство, в размер на 99,27 лева държавна
такса и 180 лева адв. хонорар с ДДС. Формулирани са доказателствени
искания.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от
ответника.
Съдът УКАЗВА на страните в производството, че всяка една от тях носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея
факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, а именно ищецът следва да докаже наличието на валидно
договорно правоотношение с ответника, основанието и размерите на
претендираните от него вземания, както и наличието на надлежно
правоприемство от страна на кредитора по първоначално сключения договор.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК се произнесъл по
доказателствените искания на ищцовата страна, поради което и в днешното
съдебно заседание, съдът пристъпва към събиране на допуснатите по делото
доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което е депозирано от вещото лице Б. С. Д. на
15.05.2023 г., в срока по чл. 199 от ГПК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА
4
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д.: – на 52 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм заключение, което поддържам. Представям нова справка-
декларация, тъй като в тази, която съм представила по делото има допусната
техническа грешка. Моля да приемете новата коректна справка-декларация.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза
депозирана от вещото лице Б. С. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице Б. С. Д. в размер на 350
лв., което да се изплати от внесения по делото депозит.
ПРИЛАГА по делото коригираната справка-декларация изготвена от
вещото лице Д..
След изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът счете
делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът ОБЯВИ на страните, че ще се произнесе с решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, не по-късно от 23.06.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:50
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5