№ 34
гр. В., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20221420102793 по описа за 2022 година
Х. Д. Д. с ЕГН ********** чрез адв. М. Д.,с.адрес гр.В., ул. Л. № *** е
предявила иск против „ЕОС МАТРИКС,, ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С.,
пк.**, район В. , кв. „М.д.,, ул. Р.П.К., *, сграда М.Т., *, с който признае за
установено по отношение на ответника в настоящето производство „ЕОС
МАТРИКС,, ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С., пк.**, район В., кв. „М.д.,, ул.
Р.П.К., *, сграда М.Т., * ,че ищцата НЕ ДЪЛЖИ сумата от 4350,78 лв. ,от
които - 3653,45 лв. главница по договор за кредит от 2011 г. , договорна лихва
в размер на 297,73 лв. ,за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г. , 9,79 лв.
наказателна лихва за периода 26.08.11 до 20.03.12 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на главницата,
79,22 лв. държавна такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар ,/ за които е издаден
изпълнителен лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело №1727/2012г. по описа на
ВРС,поради изтичането на погасителна давност.
Предявения иск е с правно основание чл.439 във вр.с чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор ,с който
оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето и като неоснователна и
недоказана по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на
разноски.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение на пълномощника на ищцовата страна.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема следното:
В Заповедно производство пред ВРС по ч.гр.д.№ *** на 03.05.2012 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на „Юробанк Еф Джи България”АД
против ищцата за процесните суми.
Възоснова на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело пред
ДСИ В. с №** Същото не е представено по делото и по което ищцата
твърди,че въпреки събирането на част от сумите, последното валидно
изпълнително действие по това дело е извършено на 06.12.2013 г., съгласно
отметката на изпълнителния лист. В продължение на години не са предприети
действия за събиране на сумите по една или друга причина.На 05.04.2016 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
На 19.11.2018 г. пред ЧСИ Г.Б. peг. №722 при КЧСИ със същият
изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело, с
което да се събират дължимите от ищцата суми. Взискател е „ЕОС Матрикс,,
ЕООД гр. С., позовавайки се на извършена цесия. Данни за надлежното
уведомяване на ищцата за извършеното прехвъряне на дълга нямало. Чл. 99,
ал.З ЗЗД изрично предвижда, че задължение на първоначалния кредитор е да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Затова и
легитимация на цесионера да предприема правни действия за упражняване
правата по цесионната сделка спрямо длъжника възниква и се определя от
уведомлението. Този извод следвал и от правилото на чл.99 ал.4 от ЗЗД,
според която прехвърлянето има действие спрямо длъжника и третите лица от
момента на съобщаването от стария кредитор. Следователно, за да породи
действие, съобщаването следва да бъде извършено от стария кредитор. Макар
съобщението да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие
между страните - респективно правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на договора за цесия, значението му е с оглед на
третите лица, между които и длъжника. Прехвърлянето на правото има
действие за всички трети лица от 2 момента, в който съобщението е получено
от длъжника- чл.99 ал.4 от ЗЗД. До този момент титуляр на вземането за
третите лица остава цедентът. Затова до момента на получаване на
съобщението от длъжника, негов кредитор е цедентът, като едва след
2
уведомяването за извършеното прехвърляне, същият престава да бъде
кредитор на длъжника. „Юробанк и ЕФ ДжиБългария,, АД не е уведомявала
ищцата за извършена цесия. Дори да приемем, че и „ЕОС МАТРИКС,, ЕООД
имат необходимата легитимация да извършат това действие /т.е. са изрично
упълномощени от „Юробанк и ЕФ Джи България,, АД/, то отново не може да
се счете за извършено, тъй като няма получено нарочно уведомление. След
образуването на изп. дело № ***
Съдът не споделя тези съображения на ищцовата защита.
В приложеното фотокопие от изп.дело №*** на ЧСИ Б. е наличен договор за
цесия от 18.01.2016г. между
„Юробанк и ЕФ Джи България,, АД и настоящия ответника, като видно от
приложения списък на вземания е цедирано и вземането към ищцата.Налице е
уведомление от ищцата,по отношение на което няма доказателства за
надлежно връчване,но реално дали е уведомен длъжника или не последния е
изпълнил надлежно ако не е уведомен за цесията.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новата погасителна давност за вземанията,
предмет на изпълнителното производство започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие .
Видно от отметките върху изпълнителния лист поставени по изп.дело
№437/2012г. последната отметка за събрана сума е от 07.02.2014г./като
щемпела е нечетлив/,съответно щемпела поставен от ДСИ на лист първи от
изп.лист е посочено последно валидно изпълнително действие на 06.12.2013г.
Следващото валидно изпълнително действие е налагане на запор на ищцата
възоснова на запорно съобщение от ЧСИ от 18.04.2019г. по новообразуваното
изпълнително дело 776/2018г. Дори отчетена от по-късната дата ,т.е. от
08.02.2014г. до 18.04.2019г.,когато е извършено последващо валидно
изпълнително действие е изтекла законоустановената в чл.110 ЗЗД пет
годишна погасителна давност по отношение на главницата и съответно и три
годишната давност предвидена в чл.111,б.”в” от ЗЗД по отношение на
лихвите.При което вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени
по давност и исковата претенция е изцяло основателна и доказана и следва да
бъде уважена.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата деловодни разноски
3
за настоящата инстанция за внесена държавна такса в размер на 174.03 лв. и
550 лв. адвокатско възнаграждение.Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно същото е в
минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Д. Д. с ЕГН **********
представлявана по делото от адв. М. Д.,с.адрес гр.В., ул. Л. № *** не дължи
на „ЕОС МАТРИКС,, ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С., пк.**, район В. , кв.
„М.д.,, ул. Р.П.К., *, сграда М.Т., *, сумата от 4350,78 лв. ,от които - 3653,45
лв. главница по договор за кредит от 2011 г. , договорна лихва в размер на
297,73 лв. ,за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г. , 9,79 лв. наказателна
лихва за периода 26.08.11 до 20.03.12 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, 79,22 лв.
държавна такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар ,/ за които е издаден
изпълнителен лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело №1727/2012г. по описа на
ВРС,поради изтичането на погасителна давност.
ОСЪЖДА„ЕОС МАТРИКС,, ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр. С., пк.**, район В. ,
кв. „М.д.,, ул. Р.П.К., *, сграда М.Т., * да заплати на Х. Д. Д. с ЕГН
********** деловодни разноски за настоящата инстанция внесена държавна
такса в размер на 174.03 лв. и адвокатско възнаграждение 550 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4