№ 69
гр. *** , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ в публично заседание на единадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500139 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 260000/ 04.01.2021 година по гр.д. № 2303/ 2019
година по описа на РС – ***, с което е прогласена на основание чл. 146, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите, във връзка с чл. 143 ал. 1, т. 18 и 19 от Закона за защита на
потребителите, във връзка с чл. 26, ал.1, предложение 1 от ЗЗД по отношение на
„******“ АД – *****, като универсален правоприемник на „******“ АД, нищожността
на договорни клаузи, именно клаузата на чл. 25 от Договора за кредит, съгласно която
„При погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в
настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови
разлики са за сметка на кредитополучателя и клаузата на чл. 28, б. „в“ от Договор за
жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 година и идентичната клауза на Анекс № 1/
15.10.2008 година към същия, съгласно който кредитополучателят декларира че е
формиран от „******“АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове
включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левове или еврова
ревностойност да бъде различно от първоначалната сума в оригинална валута
/швейцарски франк/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или
швейцарски франк/лев. „******“ АД не носи отговорност при настъпване на
1
неблагоприятни последици, вследствие на промяна на евентуалния курс евро/
швейцарски франк или швейцарски франк/лев. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
„******“ АД е осъдена да заплати на Г. ЕДР. Д. сумата в размер на 6137.50 лева,
представляваща платено при начална липса на основание поради приложения на
неравноправни договорни клаузи прехвърлящи валутния риск върху ищцата, както и
на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница, начиная от подаване
на исковата молба - 17.06. 2019 година до окончателното изплащане. Банката е осъдена
на основание чл. 55 ал. 1, пр.1 от ЗЗД да заплати на СТ. К. Д. сума в размер на 12
157,92 лева за представляващо платено при начална липса на основание поради
приложение на неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху
ищеца както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница,
начиная от подаване на исковата молба - 17.06.2019 година до окончателното
изплащане. С решението е отхвърлен предявеният от Г. ЕДР. Д. и СТ. К. Д., иск на
основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъдена юробанк АД - град ***** за заплати да им
заплати сумата в размер на 800 лв за представляваща имуществена вреда - загуба в,
изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвени депозиране на
нотариална покана в размер на 700 лв и платена нотариална такса за връщане на
поканата в размер на 100 лв, в резултат от виновно противоправно поведение на
банката приложения на неравноправни договорни клаузи за прехвърлящи евентуалния
риск върху Г. и С.Д.и, като неоснователен и недоказан. Отхвърляне и претенцията за
законната лихва върху главницата. Присъдени са и направените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 260606/01.02.2021 г. от „******" АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** 1766, ул. „****т" № 260,
представлявана от Д. Ш. - изпълнителен директор, и М.В. - прокурист, чрез
пълномощника им Б. К., юрисконсулт, срещу решение № 260000 от 04.01.2021 г. по
гр.д. № 2303/2019 г. по описа на РС-***. Излагат, че не са доволни от решението на
първоинстанционния съд, считат същото за неправилно, в частта, с която са уважени
предявените обективно съединени искове. Излагат подробни съображения и молят да
бъде отменено решението на РС-*** , като въззивният съд постанови друго, с което
отхвърли изцяло предявените искове, като им бъдат присъдени сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК вх. е постъпил отговор на въззивна жалба вх.№
261412/16.03.2021 г. от Г. ЕДР. Д., ЕГН ********** и СТ. К. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. ***, ж.к „*******", ****** чрез адв. Р. АТ. Х. – САК. Считат
въззивната жалба на ответника за необоснована, а изводите в нея за неправилни, а
решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и
постановено в съответствие със събрания доказателствен материал по делото, като
съдът е взел предвид и константната съдебна практика по идентични и сходни случаи.
2
Молят съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение и
да остави без уважение въззивната жалба на банката, като им бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски. Излагат подробни съображения в тази
насока, позовават се на съдебна практика.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
Въззиваемите се явяват лично и с адн. Р.Х., поддържат подадения отговор на
въззивната жалба, оспорват възивната жалба и молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно по изложените в отговора съображения.
Претиндират направените разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 2303/
2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за
установено следното:
Между „******” АД, клон ***, като кредитор, а Г. ЕДР. Д., като
кредитополучател, СТ. К. Д. и още две лица, като солидарни длъжници, е сключен
Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 година, обезпечен с ипотека,
съгласно който банката предоставила на Г.Д. кредит в размер на 100 000 CHF.
Съгласно чл. 23 ал. 1 погасяването на кредита ще се извършва на месечни погасителни
вноски, включващи част от главницата, лихва и месечна такса, съгласно погасителен
план, представляващ приложение № 1 към настоящия договор. Уговорен е крайният
срок на договора - 252 месеца от датата на първо поред усвояване.
В чл. 25 е предвидено, че при погасяване на вземанията на банката във валута,
различна от тази, посочени в настоящия договор, което предполага арбитражни
операции, евентуалните курсови разлика са за сметка на кредитополучателя. Между
страните е уговорена лихва (възнаградителна) формирана от базовия лихвен процент за
този вид кредит, актуализиран в първия работен ден на всеки месец, и надбавка 1.30%.
Към момента на сключване на договора базовия лихвен процент е 4.49%.
Съгласно чл. 28, б. „в“ кредитополучателят декларирал, че е информиран от
****** ад и приема, че при ползването на кредит с швейцарски франкове включва
валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левове или евро в равността
нощ да бъде различна от първоначалната сума в оригиналната валута / швейцарски
франк /, при промяна на валутния курс евро / швейцарски франк или швейцарски
франк / лев. ****** АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни
последици за следствие на промяна на валутния курс евро / швейцарски франк или
швейцарски франк / лев. За обезпечаване на кредита в полза на Банката е учредена
3
ипотека върху недвижим имот, а именно: Апартамент № А3, находящ се в гр. Варна,
ул. „Антон Неделчев“ № 26, ет.4, със застроена площ от 69,71 кв. м., изба № 15 със
застроена площ 4.71 кв.м., както и 5.9461 % идеални части от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж, както и 12.кв.м. ид.ч. от дворно място – УПИ № Х-І, с
площ от 243.58 кв.м., квартал 299, 9-ти м.р. на град Варна.
На 15.10.2008 година към договора е сключен Анекс № 1 в който е променен чл.
13 от договора, като е увеличена надбавката към лихвения процент на 2.30 %.
Уговорени са и условията при които банката има право едностранно да промени
приложимия към договора за кредит лихвен процент, възможност за предсрочно
погасяване на дълга, промяна на такси и пр.
С преводно нареждане от 16.10.2008 година е преведена сумата от 64 000 евро,
равностойност на 98 579.20 CHF.
Между страните е сключен Анекс № 2/ 19.02.2014 година, с който е уговорен
гратисен периода, размера на месечната вноска, нов погасителен план, крайният срок
за издължаване на кредита и пр.
С Нотариална покана, връчена на 23.03.2019 година, Г. и С.Д.и са поискали в 14-
дневен срок от получаване на поканата банката да предприеме необходимите действия
по превалутиране на договора за кредит в размер на 64 562. 23 швейцарски франка да
бъде превалутиран в лева по курса, по който е освен кредита, а именно 1. 26977, т.е.
следва да бъде превалутиран на 81 979.19 лева, тъй като курса на швейцарския франк е
надвишил курса при който кредит е усвоен, като разликата е в размер на 17 821. 33 лв.
Направено искане тази сума да бъде възстановена на длъжниците по кредита, като
явяваща се платена при начална липса на основание. Претендирана е сумата от 700 лв
адвокатско възнаграждение. Банката е отказала да изпълни направеното искане, като е
изложила съображения за неоснователност на твърденията за нищожност на клаузите
на чл. 25 и чл. 28, б. „в“ от Договора, че промяната на лихвения процент е уговорена в
договора, както и че са предоставили необходимата информация от която длъжниците
да се информират относно прогнозните очаквания за промяната на курса на
швейцарския франк, спрямо останалите валути.
Приложени са вносни бележки за изплащане на кредита.
На 12.11.2019 година е вписано преобразуване на“******“ АД, чрез вливане в
„Юробанк Бъргария“ АД.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза от заключението на
която се установява, че задълженото лице е погасявала редовно кредита до 29.06.2016
година. За периода от тази дата до 17.12.2018 година по кредита не са извършени
4
плащания и същия изпада в просрочие. На 17.12.2018 година са внесени 17050. 21
швейцарски франка или 29 814 лева, с която сума е погасена голяма част от
просрочието. Започват редовни вноски по месеци, като към 31 юли 2020 година
просрочията са намалели до 1316.76 швейцарски франка. Еекспертът констатират, че
курсът на швейцарския франк към лева след 2014 година драстично се е покачил и
въпреки преференциалните курсове на банките по кредити, си остава висок. Вещото
лице посочва, че не лихвения процент, а курсовете разлики утежняват клиентите с по-
високи вноски. Остатъкът по процесния договор за банков кредит е както следва:
редовна главница - 58 303.95 швейцарски франка; просрочена главница - 945. 92
швейцарски франка; текущо начислени лихви по редовна главница 72.44 CHF; текущо
начислени лихви по просрочия – 3.55 CHF; просрочени лихви по редовна главница –
315.32 CHF; просрочени лихви по просрочия 11.97 CHF; просрочени такси – 40.00
CHF, общо 59 693.15 CHF. Според заключението разликата между валутния курс към
16.10.2008 година /датата на усвояване на кредита/ и валутния курс на CHF в дните на
вноските от месец юни 2014 година до месец юни 2019 година е в общ размер 14 480.45
CHF х 1.26977 равняващо се общо на 18295.42 лева, от които Г.Д. е внесла 4833.55
CHF по 1. 26977, равняващо се на 6137.50 лева, а С.Д. - 9574.90 CHF по 1. 26977,
равняващо се на 12157.92 лева.
При така изложените факти в обжалваната част на решението, съдът приема, че е
сезиран с:
иск по чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143 от ЗЗП, предявен от Г. и С.Д.и, против
„******“ АД, с правоприемник „******“ АД, да бъде признато за установена
неравноправност на клаузата на клаузата на чл. 25 от Договора за жилищен кредит,
сключен на 06.10.2008 година, съгласно която „При погасяване на вземанията на
банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага
арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на
кредитополучателя“;
иск по чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143 от ЗЗП, предявен от Г. и С.Д.и, против
„******“ АД, с правоприемник „******“ АД, да бъде признато за установена
неравноправност на клаузата на чл. 28, б. „в“ от Договор за жилищен кредит №
3037/R/06.10.2008 година и идентичната клауза на Анекс № 1/ 15.10.2008 година към
същия, съгласно който кредитополучателят декларира че е информиран от „******“АД
и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е
възможно крайната цена на кредита в левове или еврова равностойност да бъде
различно от първоначалната сума в оригинална валута /швейцарски франк/, при
промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.
„******“ АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици,
5
вследствие на промяна на евентуалния курс евро/ швейцарски франк или швейцарски
франк/лев“;
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД „******“ АД да бъде осъдена да
заплати на Г. ЕДР. Д. сумата в размер на 6137.50 лева, представляваща платено при
начална липса на основание поради приложения на неравноправни договорни клаузи
прехвърлящи валутния риск върху ищцата, както и на основание чл. 86 от ЗЗД
законната лихва върху тази главница, начиная от подаване на исковата молба - 17.06.
2019 година до окончателното изплащане;
осъдителен иск на основание чл. 55 ал. 1, пр.1 от ЗЗД банката да бъде осъдена да
заплати на СТ. К. Д. сума в размер на 12 157,92 лева за представляващо платено при
начална липса на основание поради приложение на неравноправни договорни клаузи,
прехвърлящи валутния риск върху ищеца както и на основание чл. 86 от ЗЗД законната
лихва върху тази главница, начиная от подаване на исковата молба - 17.06.2019 година
до окончателното изплащане.
От доказателствата по делото – писмени и заключението на съдебно-
икономическата експертиза безспорно се установява, че на 06.10.2008 година между
страните е сключен договор за ипотечен кредит за сумата от 100 000 CHF за срок от
252 месеца при лихвен процент 5.79%. В чл.13, ал.1 и ал.4 от договора е посочено, че
лихвата се формира от базовия лихвен процент, който към датата на сключването е
4.49% плюс стандартна надбавка в размер на 1.3 %. Постигнато е съгласие, че при
погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в
настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови
разлики са за сметка на кредитополучателя – чл. 25.
Съгласно чл. 28 кредитополучателят и съдлъжниците са декларирали, че
приемат общите условия и тарифата на банката, които са получени от тях при
подписването на договора. Уговорено е в клаузата на чл. 28, б. „в“ съгласно която
кредитополучателят декларира че е информиран от „******“АД и приема, че
ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно
крайната цена на кредита в левове или еврова равностойност да бъде различно от
първоначалната сума в оригинална валута /швейцарски франк/, при промяна на
валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „******“ АД не
носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на
промяна на евентуалния курс евро/ швейцарски франк или швейцарски франк/лев.
На 15.10.2008 година между страните е сключено допълнително споразумение,
като съгласно чл.13 от Договора е променен, като надбавката към БЛП за жилищни
кредите в швейцарски франкове е увеличена с 1%, от 1.30 % на 2.30%. Месечната
6
погасителна вноска е 745.53 CHF.
С Анекс №2 от 19.02.2014 година е уговорено обезщетение за забава в
изпълнението от страна на кредитополучателя/ солидарния длъжник като сбор от
уговорената в чл. 13, ал.1 от Договора лихва и надбавка 2% върху неиздължените суми
по главница за времето от деня в който изтича срока определен от банката по реда на
чл. 4, ал.2 до деня на изпълнение. Предвидено е всички разходи по изготвяне на
пазарни оценки на ипотекираното имущество да е за сметка на длъжниците.
Ищците основават своите претенции на неравноправност, респ. нищожност на
клаузите по договора за кредит по смисъла на чл. 143, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, пр.1 от
Закона за защита на потребителите, касаещи прехвърлянето на валутния риск от
промяната на швейцарския франк изцяло върху потребителя.
Ищците са потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП - всяко физическо
лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което
като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. В конкретния случай безспорно се касае за финансова услуга,
каквато е и процесният договор за ипотечен кредит, предвид легалното определение в
§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП - всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране,
застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане, поради което
по отношение на атакуваните клаузи са приложими разпоредбите на глава шеста от
ЗЗП.
Неравноправна по смисъла на чл. 143, вр. 146 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена
индивидуално.
Неравноправните клаузи са прогласени за нищожни при действието на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая не се твърди, а и видно от
приложеното по делото договор и анекси, е видно, че договорът за кредит е уговорен
при общи условия, т.е. не е приложимо изключението по чл. 146, ал.1, пр.2 от ЗЗП.
В конкретния случай твърдението на Банката е, че клаузите, предмет на спора са
уговорени индивидуално, тъй като са включени в договора –посочен е размерът на
кредита и валутата, и длъжниците са информирани за валутния риск.
Действително в чл. 28, ал.1, б. „в“ от договора кредитополучателят/
съдлъжниците са декларирали, че са информирани от Банката, че ползването на кредит
7
в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита
в левове или еврова равностойност да бъде различно от първоначалната сума в
оригинална валута /швейцарски франк/, при промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „******“ АД не носи отговорност
при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на евентуалния
курс евро/ швейцарски франк или швейцарски франк/лев“. С тази клауза длъжниците
са поели за своя сметка риска и всички негативни последици при евентуална промяна
на валутния курс. Макар и формално да са изпълнени изискванията за информираност,
тази клауза не отговаря на императивната нормата на чл. 147 от ЗЗП , която предвижда
клаузите на договорите да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин и при
съмнение относно смисъла на определеното условие то да се тълкува по благоприятен
за потребителя начин. От предоставеното по делото досие по кредита не се установява
банката да е предоставила достатъчна информация (в дългосрочен план) на ищците,
преди сключване на договора, която да им позволи да извършат преценка относно
риска, икономическите последици от драстичната промяна на курса на валутата, в
която е сключен договора и българския лев. В този смисъл предвид липсата на
информация преди сключване на предварително изготвения от банката договор, без да
може да повлияе на съдържанието им.
По отношение клаузата на чл. 25 от Договора, в която е уговорено, че при
погасяване на вземанията на банката във валута, различна от тази, посочена в
настоящия договор, което предполага арбитражни операции, евентуалните курсови
разлики са за сметка на кредитополучателя. Както бе посочено по-горе съгласно
разпоредбите на чл. 143, вр. 146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, е прогласена за нищожна, освен ако клаузата
е уговорена индивидуално. В приложените по делото доказателства липсват данни за
предварително предоставена информация на ясен и разбираем език какво се влага в
цитираната клауза, т.е. какви биха били икономическите последици от приложението
й, за да може потребителят да прецени дали би сключил договор при тези условия,
както и възможност за промяната им. Освен това тази клауза, създава значителен
дисбаланс в правата и задълженията на страните по смисъла на чл.3, пр.1 от директива
93/13/ ЕИО.
При тези съображения, настоящият въззивен състав намира, че заявените главни
претенции, съответно с правно основание чл. 146, ал. 1, пр.1, вр. чл. 143, ал.1, т. 18 и 19
от ЗЗП, предявен от Г. и С.Д.и, против „******“ АД, с правоприемник „******“ АД, да
бъде признато за установено, че клаузата на чл. 25 от Договора за жилищен кредит,
сключен на 06.10.2008 година, съгласно която „При погасяване на вземанията на
8
банката във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, което предполага
арбитражни операции, евентуалните курсови разлики са за сметка на
кредитополучателя“; и да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 28, б. „в“ от
Договор за жилищен кредит № 3037/R/06.10.2008 година и идентичната клауза на
Анекс № 1/ 15.10.2008 година към същия, съгласно който кредитополучателят
декларира че е информиран от „******“АД и приема, че ползването на кредит в
швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в
левове или еврова равностойност да бъде различно от първоначалната сума в
оригинална валута /швейцарски франк/, при промяна на валутния курс
евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев. „******“ АД не носи отговорност
при настъпване на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на евентуалния
курс евро/ швейцарски франк или швейцарски франк/лев“, са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода от главните установителни искове, предвид акцесорния си
характер, основателни и доказани са и предявените осъдителни искове чл. 55, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД „******“ АД: да бъде осъдена да заплати на Г. ЕДР. Д. сумата в размер на
6137.50 лева, представляваща платено за периода м. юни 2014 година до м. юни 2019
година при начална липса на основание поради приложения на неравноправни
договорни клаузи прехвърлящи валутния риск върху ищцата, както и на основание чл.
86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница, начиная от подаване на исковата молба
- 17.06. 2019 година до окончателното изплащане; да бъде осъдена да заплати на СТ. К.
Д. сума в размер на 12 157,92 лева за представляващо платено за периода м. юни 2014
година до м. юни 2019 година при начална липса на основание поради приложение на
неравноправни договорни клаузи, прехвърлящи валутния риск върху ищеца както и на
основание чл. 86 от ЗЗД законната лихва върху тази главница, начиная от подаване на
исковата молба - 17.06.2019 година до окончателното изплащане.
Претенцията на ищците-въззиваеми се основава на база неоснователно
обогатяване, като получени от Банката без основание суми, предмет на иска. Предвид
изложеното по- горе за нищожност на атакуваните клаузи на Договора за жилищен
кредит и анексите към него, сумата, предмет на иска е получена на нищожно
основание, т.е. начална липса на основание, поради което подлежат на връщане
предвид разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр1 от ЗЗД. Не се спори между страните, че тези
суми са платени от кредитополучателите на Банката-кредитор, това се установява и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза. Размерът е формиран от
разликата между валутния курс към момента на сключване на договора и курса към
датата на погасяване на всяка вноска за периода м. юни 2014 година до м. юни 2019
година, установен от експертизата и неоспорен от страните.
9
С оглед изложените по-горе мотиви решение № 260 000/ 04.01.2021 година на
РС – ***, постановено по гр.д. № 2303/ 2019 година по описа на същия съд, следва да
потвърдено в обжалваната част.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 900 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 000/ 04.01.2021 година на РС – ***,
постановено по гр.д. № 2303/ 2019 година по описа на същия съд, следва да потвърдено
в обжалваната част.
ОСЪЖДА „******“ АД - *****, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
град *****, район „*/***“, ул.“****т“ № 260, представлявана от изпълнитерите
директори П.Н. Д., Д.Б. Ш., А.В.Я. и прокуриста М.И.В., съдебен адрес град *****
1000, ул. „******“ № 6, да заплати на Г. ЕДР. Д. , ЕГН **********, и на С.К. С., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес в град ***, Ж.К. „*******“ бл. 319, вх. В, ап.13,
ет.3, сумата от 900 (деветстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при наличие на основание по чл. 280 и 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10