№ 387
гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100009 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от
Ж.А. К. от гр. С. срещу нейния син Д. Г. Ч.. Защита се иска, освен за молителката, още и за
двамата ѝ родители.
В молбата се твърди, че от една година ответникът упражнява физически и психически
тормоз върху майка си, баба си и дядо си. Отначало той живеел при бабата и дядото в гр. С.,
а самата молителка се намирала в И.. По-късно ответникът наел жилище в гр. П., но
продължавал да идва при баба си и дядо си и да ги притеснява, намирайки се под влиянието
на алкохол или дрога. Това наложило молителката да се завърне от И., за да се погрижи за
тях. В периода от 21.12.2020 г. до 03.01.2021 г. тя два пъти се обаждала на тел. 112 във
връзка с действия на своя син. На 02.01.2021 г. синът направил опити да влезе в къщата на
баба си и дядо си първо като разбие дървената врата, а след като не успял да го направи – и
през прозореца на мазето, който счупил. Опитите останали неуспешни. Ответникът обаче
по-рано бил взел резервните ключове от автомобила на дядо си и без негово разрешение го
управлявал, при това – след употреба на алкохол. Той заявил, че ще ползва автомобила
винаги, когато пожелае, а ако не – ще го разбие.
Молителката твърди, че тя и родителите ѝ живеят в постоянен страх в резултат от
действията на нейния син.
След дадени указания за представяне на декларация по чл. 9 от ЗЗДН са представени
декларации от молителката и нейните родители за случилото се на 02.01.2021 г. и е
поискано и издаване на заповед за незабавна защита.
1
С молбата се прави искане за издаване на „ограничителна заповед за достъп до
къщата“, в която живеят молителката и нейните родители.
В хода на делото молителката лично и чрез адвоката – представител в рамките на
оказаната и правна помощ поддържа исканията си. Нейните родители, конституирани като
пострадали лица по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН, също поддържат направеното от нея
искане. Ответникът чрез упълномощен адвокат оспорва всички твърдения за извършено
домашно насилие.
Единственото действие на домашно насилие, което е конкретно описано в молбата и
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН и попада в едномесечния период по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, е
пристигането на ответника на 02.01.2021 г. около 18,30 ч. в пияно състояние пред къщата на
неговите майка, баба и дядо и опитите му да проникне в нея първо през дървената входна
врата, а по-късно и през прозореца на мазето, при което той нанесъл материални щети –
обелил част от облицовката на вратата на къщата и счупил прозореца на мазето.
Вярно е, както сочи ответната страна, че за това действие не са събрани преки
доказателства извън представените от молителката и пострадалите декларации.
Декларацията обаче по силата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН има стойността на пряко
доказателство наред с всички останали събрани по делото доказателства. Тя се подкрепя
косвено от данните за обаждане на телефон 112 по същото време и от представените снимки
на вратата и прозореца на мазето (заедно с фактура за поставяне на ново стъкло на
прозореца) след счупването им от ответника. Няма никаква пречка снимки да бъдат
допуснати и ценени като доказателства по делото по реда на чл. 204 от ГПК и съдът намира
за неоснователно възражението на пълномощника на ответника, че тези снимки не
представляват доказателства от гледна точка на тяхната допустимост. Колкото до това, че от
тях не могат да се получат данни за това, че повредата на облицовката на вратата и
счупването на стъклото на прозореца са извършени именно от ответника, и то по времето,
което се сочи, това е вярно, затова тези снимки имат стойност само на косвено
доказателство, подкрепящо извода, направен въз основа и на други данни по делото, в
случая – на декларацията. Събраните доказателства в подкрепа на тезата на молителката не
се опровергават от други данни по делото и твърдението за действията на ответника на
02.01.2021 г. следва да се приеме за доказано.
От гледна точка на ЗЗДН извършеното следва да се квалифицира като психическо
насилие по отношение на молителката и двамата пострадали, доколкото няма категорични
данни да става дума за непосредствен опит за физическо насилие.
Събрани са данни за това, че ответникът и в близкото минало е имал нееднократно
подобни прояви по отношение на баба си и дядо си, като не е стигал до физическо насилие
срещу тях, но им е отправял заплахи, а освен това и друг път е нанасял материални повреди
на дома им – например през лятото на 2020 г. по данни на свидетелката С. е нахлул в дома
2
им, държал се е агресивно и е счупил стъкла, парчетата от които дядо му вече бил събрал
малко по-късно, когато пристигнала свидетелката, повикана от уплашената баба на
ответника. Към този момент неговата майка – молителката, се намирала в чужбина и по
нейни твърдения именно тези събития наложили връщането и, за да помогне на родителите
си. По думите на същата свидетелка тя има лични впечатления от това, че ответникът често
употребява алкохол, като пие направо от бутилка, докато се разхожда из дома на баба си и
дядо си. Не се доказват твърденията за агресивни прояви на ответника по отношение на
трети лица, в частност срещу неговата приятелка и на бившето му работно място, но
данните за нееднократна агресия срещу баба му и дядо му са достатъчни, за да се направи
извод за системност на това негово поведение и нужда от по-засилени мерки за защита от
домашно насилие, действащи за по-дълъг срок – според съда това трябва да бъде
максималният срок, още повече, че в случая не се налага отстраняване от съвместно
обитавано жилище.
В молбата е направено искане за защита само по отношение на дома на молителката
и пострадалите лица. Тъй като въпреки засиленото служебно начало по този вид дела нищо
не изключва и диспозитивното начало по отношение на избора на мерките по вид, съдът
намира, че следва да се съобрази с искането в молбата и да наложи ограничителни мерки
само по отношение на самите лица и на тяхното жилище, без изрично да споменава местата
им за отдих и социални контакти, макар да го е направил в заповедта за незабавна защита.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Налага мярка за незабавна защита на Ж.А. К., ЕГН **********, В. Е. К., ЕГН **********, и
А. П. К., ЕГН **********, тримата от гр. С., ул. „Б.“ № 11а, срещу домашно насилие,
извършено на 02.01.2021 г. от техния син и внук Д. Г. Ч., ЕГН **********, живущ в гр. П.,
ул. „П.Р.“ 7, ет. 4, изразяващо се в опити против волята им да проникне в жилището им,
като задължава Д. Г. Ч. да се въздържа от домашно насилие срещу Ж.А. К., В. Е. К. и А. П.
К. и му забранява да приближава Ж.А. К., В. Е. К. и А. П. К., както и жилището им на ул.
„Б.“ № 11а в гр. С. за срок от 18 месеца.
Налага на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗСДН на Д. Г. Ч. от гр. П. глоба в размер 200 (двеста) лева за
това, че на 02.01.2021 г. е упражнил домашно насилие спрямо Ж.А. К., В. Е. К. и А. П. К..
Осъжда Д. Г. Ч. да заплати държавна такса от 25 лв. по сметката на Пазарджишкия районен
съд.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
3
страните.
Копия от заповедта и решението да се връчат на началника на РУ на ОДМВР – гр. С. и на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4