№ 9197
гр. С, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Д. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110129790 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от ЕТ „СЛ – 2000 – СТ.Н.“ с ЕИК*******, чрез адв. Кр. Е.,
срещу „ЦБД *** ЕООД с ЕИК *******, иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за
установяване дължимостта на сумата 1922,18 лева, представляваща сбор от неплатени
консумативи за нает имот Къща за гости „Б.Д.“ в гр. АПР., кв. Център, ул. „В.Л.“ № 17, за
електроенергия и за периода 19.06.2022г. – 17.09.2022г., за част от които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 68414/2022г. на СРС, 70 състав. Иска присъждането на
законната лихва върху главницата и разноски.
Ответникът, представляван от управителя Петя Илиева в законния срок не представя
отговор и взема становище за неоснователност на исковете, сочи подробни съображения, че
от една страна имало внесен от него депозит в размер на 1000 лева, от друга –
прекратяването на договора за наем /въпреки че е било след отправено предизвестие/ било
съпътствано със запечатване на обекта от полиция и нереализирани приходи за ответника
поради отменени резервации. Твърди отделно, че посочените суми за комунални сметки са
плащани редовно.
С първоначално предявената искова молба се претендират и 1145,57 лева за
изразходвана вода /за които има издадена Заповед за изпълнение по цитираното дело/, като
искът в тази част е оттеглен и делото – прекратено с определение от о.с.з. в сила от
09.11.2023г.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
1
Страните не оспорват, а и от писмените доказателства по делото се установява, че
между тях е имало валидно наемно правоотношетие като ищецът е бил пренаемодател, а
ответното дружество – пренаемател на обект Къща за гости „Б.Д.“ в гр. АПР., кв. Център, ул.
„В.Л.“ № 17. Сключени бил Договор от 01.02.2021г. със срок на действие една година от
датата на сключване.
Съгласно чл. 20 от договора пренаемателят се задължава да заплаща на пренаемодателя
всички комунални разходи по имота, като то става по следния начин: пренаемодателят
заплаща тока и водата и префактурира сумите на пренаемателя, който от своя страна ги
заплаща на пренаемодателя в брой, в деня на издаване на фактурата.
На 01.02.2021г. е съставено Разписка между страните по договора, като е удостоверено, че
Станислав Христов Недялков получил от Цветомир Ивайлов Илиев сумата 1000,00 лева
съгласно чл. 6 от Договор от 01.02.2021г. за преотдаване по д наем.
С предизвестие, отправено от ответника до ищеца, съставено на 01.09.2022г. /на л. 25/
ответното дружество заявява на ищеца, че прекратява договора считано от 01.10.2022г. На
екземпляра по делото не става видно кога и как този документ е получен от ищеца.
Съгласно приетата по делото ССЕ счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно.
В съответното от счетоводна гледна точка място са отразени три фактури с издател ищеца и
получател ответника:
Фактура № *******/29.08.2022г. за ел. енергия на стойност 56,64 лева по друга
фактура, цитирана в ССЕ и 725,49 лева по трета такава, като дължимата сума с ДДС е
782,13 лева;
Фактура № ******/16.09.2022г. за ел. енергия на стойност 70,12 лева по друга фактура,
цитирана в ССЕ и 767,19 лева по трета такава, като дължимата сума с ДДС е 841,46
лева /след отстъпка 163,31 лева/
Фактура № ********/13.10.2022г. за ел. енергия на стойност 95,74 лева по друга
фактура, цитирана в ССЕ и 583,47 лева по трета такава, като дължимата сума с ДДС е
324,94 лева /след отстъпка 490,11 лева/.
Според заключението за така съставените фактури не е отразено плащане.
Изследваните от ССЕ горецитирани фактури са представени и в препис от ищеца, ведно с
разписки за плащането им чрез Изипей – л. 40 – 42 от делото.
Останалите събрани по делото доказателства не сочат на релевантни за предмета на делото
факти, поради което съдът не дължи обсъждането им.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
На първо място, по частичното прекратяване на иска за част от вземането, за което
2
има издадена заповед по чл. 410 ГПК по заявеното оттегляне, съдът дължи обезсилване на
заповедта в тази част, което и ще бъде постановено с настоящото решение.
Искът е доказан по основание. Имало е валиден Договор за преотдаване под наем.
Задължението за заплащане на тока за обекта е регламентирано, че се дължи от
пренаемателя и начина на плащане е регламентиран в чл. 20 от договора – пренаемодателят
го плаща, издава фактура на пренаемателя и той я плаща. Доказа се, че надлежно са
издадени фактури, задълженията по които не са погасени. Твърденията на ответника, че той
бил плащал физически тока останаха недоказани. Ищецът представи разписките за плащане,
и по приетата ССЕ, която съдът кредитира изцяло, фактурите не са погасени.
Начисленията са за период, в който страните са били във валидни облигационни
правоотношения, което и не се оспорва.
Това, че е платен депозит от ответника 1000,00 лева е доказано. Не се прави обаче
нито възражение за прихващане, нито се предявява обратен иск, нито се твърди, че на
някакво основание този депозит да може да се приспадне от задължението за ток. По
диспозитивното начало в процеса страните са тези, които следва да правят доказателствени
искания, и съдът не може сам по своя инициатива да събира доказателства или да въвежда
твърдения и аргументи вместо тях. Така фактът на плащането, което може да е било
съотнесено и към други дължими вземания, остава ирелевантен факт за настоящия спор.
По размер искът също е доказан. Дори по ССЕ се дължи повече отколкото е
предявено /общо за 1948,53 лева/, поради което съдът ще уважи иска по предявения размер,
а именно: общо 1922,18 лева, като в противен случай би се произнесъл свръх-петитум.
По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца и по направеното искане се дължат разноски.
Установяват се платените в заповедното производство 61,40 лева за ДТ и 420,00 лева платен
адвокатски хонорар, които обаче следва да се присъдят по съразмерност с оглед
обезсилената част от заповедта за изпълнение. Конкретно се дължат 38,44 лева за ДТ и
263,16 лева за адвокатски хонорар, или общо 301,60 лева.
Що се касае до сторените в исковото производство разноски, същите се дължат в
цялост, по списъка на л. 54 от делото общо в размер на 890,00 лева, които и ще бъдат
присъдени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че „ЦБД *** ЕООД с ЕИК
*******, със седалище: гр. С, ул. „М.К.“ № 60, ДЪЛЖИ на ЕТ „СЛ – 2000 – СТ.Н.“ с ЕИК
*******, със седалище: гр. С, ул. „СТ.В.“ № 16, сумите, за част които е издадена Заповед за
3
изпълнение по ч.гр.д. 68414/2022г. на СРС, 70 състав, както следва: 1922,18 /хиляда
деветстотин двадесет и два лв. и 18 стотинки/ лева дължими ведно със законната лихва от
15.12.2022г. до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 4071/06.02.2023г., издадена по ч.гр.д. 68414/2022г.
на СРС, 70 състав, в частта, с която се присъждат 1145,57 лева /част от главницата/.
ОСЪЖДА „ЦБД *** ЕООД с ЕИК *******, със седалище: гр. С, ул. „М.К.“ № 60, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „СЛ – 2000 – СТ.Н.“ с ЕИК ******* сумата 301,60 /триста и един лв. и 60
стотинки/ лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ЦБД *** ЕООД с ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ „СЛ – 2000 – СТ.Н.“ с ЕИК ******* сумата 890,00 /осемстотин и деветдесет/ лева
разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4