Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ – 108                      23.06.2020 година                              град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                  Трети състав

На девети юни                                                                              година 2020

В публично заседание в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                       2. Йорданка Майска-Иванова

                       

                                                  

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

в.гр.дело номер 1992 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от А.М.К., ЕГН ********** от гр.Н., ж.к. “М.“, бл.*, ет.*, против Решение № 2822 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 6353/2019 г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявения от него иск за осъждане на ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да му заплати сумата от 1667.62 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 247.10 часа, положен в периода 01.08.2016 год. - 31.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019 год. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 100 лева.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита, че постановеното решение е неправилно и постановено в противоречие с установената практика на Бургаския районен съд и Бургаския окръжен съд. Моли съда за отмяната му и уважаване на предявения иск. Излага подробни съображения за приложимата и действала във времето нормативна уредба, тълкуването й, както и доводи, относно неправилността на атакуваното решение.

В срока предвиден в ГПК другата страна в производството – Областна дирекция на МВР Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46 не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.

Пред Районен съд – Бургас е предявена претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

           При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ищеца лице на 06.11.2019г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 13.11.2019г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника/въззиваем  на 20.11.2019г.

  Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от А.М.К., ЕГН ********** от гр.Н., ж.к. “М.“, бл.*, ет.*, чрез пълномощника си- адв. Станко Кралев - БАК против ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46. Въззивникът твърди, че за исковия период 01.08.2016г. – 31.07.2019г. е заемал длъжност ,,с.п.“ в ОД на МВР – гр.Бургас и като такъв има статут на държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1760 часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към дневен, възлиза на 2011.68 часа дневен труд, съответно преизчислен възлиза на 251.68 часа извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззиваемия да му заплати сумата от 1510 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3,  чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода,  ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.

Въззиваемият е оспорил исковата молба. Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди, че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

           В хода на производството исковете са изменени, след депозиране на заключението на вещото лице и в проведеното открито съдебно заседание на 21.10.2019г. е прието увеличение на иска по размер, като за упоменатия период се претендира сумата от 1667.62лева, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

          Изложените в исковата молба твърдения, че въззивникът за процесния период е заемал длъжност ,,с.п.“ в ОД на МВР – гр.Бургас, както и това, че страните са били в служебно правоотношение, не са оспорени от въззиваемия, затова по реда на чл.153 съдът ги приема за установени.

Както бе изложено по-горе, с исковата молба въззивникът заявява, че за периода 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е полагал дневни и нощни дежурства по график, като при полагането на нощните 8-часови дежурства се е получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време за месеца.

По повод твърденията на страните, съдът взе предвид следното:

Както вече стана ясно, въззивникът е заемал длъжността с.п.“ в ОД на МВР – гр.Бургас и е държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Според действалата за периода 01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“  След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззивникът К. е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. 

          По отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР. При това положение, за процесния период 01.08.2016 г. – 31.07.2019 г.   е действала  Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. на министъра на МВР, в която се съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). В чл. 31  е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.

             В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред нощта, каквато е била уредбата в действалата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като съгласно чл. 31, ал. 2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

           При това положение, въззивният съд намира, че в действащия в процесния период подзаконов нормативен акт е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР.  Настоящият съд обаче намира за неправилни и не споделя изводите на БРС, че тази празнота в специалната уредба не може да се преодолее с аналогично приложение на друг акт, уреждащ сходна материя – НСОРЗ.

         В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, която  предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

          Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на изрична уредба в действащата през процесния период  наредба, издадена от министъра на МВР, за съда се налага извода, че в случая субсидиарно приложение намират правилата на трудовото законодателство, в това число – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.     Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило в действащата наредба, издадена от министъра на МВР, което да определя методологията за изчисляване на отработените нощни часове при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от  НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неправилни изводите на БРС за неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в дневен.

           Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че положеният от въззивника нощен труд за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен труд се дължи  съответна добавка за нощен труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по 0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период, в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към релевантния исков период.

За да докаже твърдението си за положен извънреден труд за процесния период, въззивникът е поискал определянето му посредством експертиза. По делото е назначена и приета СИЕ, в която В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове, регламентиращи възнаграждението на К..

Така за периода 01.08.2016г. – 31.07.2019г. въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил служебното време с общо 247.10 часа. От тук следва заключението, че за процесния период на въззивника се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1667.62 лв. и  законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

             При изложените мотиви на настоящия състав, се налага заключение, че постановеното от БРС решение следва да бъде отменено и постановено ново, в горния смисъл. В полза на въззивника се следват направените в двете инстанции разноски, а въззиваемият ще понесе разноските за СИЕ и д.т. по делото.

 

 

   По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

   ОТМЕНЯВА решение № 2822/04.11.2019г. по гр.д. № 6353/2019г. на БРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

  ОСЪЖДА  ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова, да заплати на  А.М.К., ЕГН ********** от гр.Н., ж.к. “М.“, бл.*, ет.*, чрез пълномощника си- адв. Станко Кралев - БАК, сумата от 1667.62 лв, представляваща  неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от  247.10 часа в периода: 01.08.2016г. - 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба – 01.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата и направените в двете инстанции разноски в размер на 755лв.

           ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, чрез главен юрисконсулт Гергана Владимирова, да заплати по сметка на БОС д. т. в размер на 100.05лв. за двете инстанции, както и 180 лв. разноски за извършената СИЕ.                   

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: