РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 24.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора СВЕТЛА И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 200 / 2019 год. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 79 от 10.07.2019 г., постановено по НАХД № 110/2019 г., Тетевенският районен съд, първи състав, е потвърдил изцяло Наказателно постановление № 19-0451-000165 от 19.03.2019 г. на Началника на РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч, с което на В.Д. И., ЕГН: **********,***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал В.Д. И., ЕГН: **********,***, който чрез адв. К.Т. от САК, съдебен адрес: ***, е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът твърди, че не е извършил административно нарушение /като не се уточнява кое конкретно от трите административни нарушения, за които е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление/. Сочи, че липсва умисъл, т.к. той като водач на автомобила не е бил надлежно информиран от собственика на автомобила А.В.за служебно прекратената регистрация на МПС. Не се оспорва, че касаторът /жалбоподател пред РС/ е управлявал процесния автомобил на сочените в НП и АУАН място и дата, както и не се оспорва, че регистрацията на автомобила е била прекратена поради неизпълнение на задължението на собственика да сключи застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо се отрича съставомерност на административното нарушение /като не се конкретизира кое конкретно от трите административни нарушения, за които е издадено НП/, поради липса на умисъл. Касаторът твърди, че АУАН и НП не съдържат необходимите реквизити, без да конкретизира кои реквизити. Отделно касаторът намира, че РС е следвало да приеме случаят за маловажен по чл. 28 от ЗАНН и на това основание да отмени наказателното постановление. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло оспореното НП. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. К. Т. от САК, която поддържа касационната жалба, като сочи гласни доказателства, които касационната инстанция не е допуснала, като е изложила мотиви в протоколно определение на 17.09.2019 г.
Ответникът по касационната жалба – РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, като правилно РС е приел, че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и правилно РС е приел, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което е потвърдил наказателното постановление.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС-Тетевен е потвърдено Наказателно постановление № 19-0451-000165 от 19.03.2019 г. на Началника на РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч, с което на В.Д. И., ЕГН: **********,***, са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; 2. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.; 3. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв.
Районният съд е изложил подробно мотиви относно липсата на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и относно съставомерност на административните нарушения и тяхната правилна квалификация, които се споделят и от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС и не следва да ги повтаря. Отделно в решението на РС са обсъдени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, развити и в касационната жалба.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само сочените в жалбата пороци на решението.
Касаторът релевира единствено материална незаконосъобразност на решението на РС. Касационната инстанция не споделя доводите на касатора относно липса на умисъл, като касаторът не сочи за кое конкретно от трите административни нарушения твърди липса на умисъл.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За разлика от НК, в административнонаказателния процес в общия случай непредпазливите деяния са наказуеми, освен ако е предвидено изрично изключение в съответния специален закон. За нито едно от трите административни нарушения, за които е издадено обжалваното наказателно постановление, не се предвижда такова изключение, като същото липсва изобщо за административните нарушения на ЗДвП, които в общия случай обикновено са извършени при непредпазлива форма на вината.
Ето защо касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за липса на доказателства за умисъл, защото за съставомерност на всяко едно от трите административни нарушения, за които е издадено настоящото наказателно постановление, е достатъчно непредпазлива форма на вината.
Отделно според касационната инстанция не са налице предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, т.к. обществената опасност на извършените нарушения с нищо не се отличава от типичния случай на такива нарушения по чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП с оглед дефиницията на чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН.
Касаторът не оспорва фактическата обстановка, възприета от РС, която се установява от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви по между си, подробни и ясни. При това положение извършените административни нарушения не може да бъде квалифицирани като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. Липсват смекчаващи вината обстоятелства, като обществената опасност на извършените три административни нарушения не е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на такива нарушения по чл. 140, ал. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че пред районния съд жалбоподателят не е сочил доказателства, като са липсвали и доказателсвени искания за допускане на гласни доказателства пред РС. В касационната инстанция не са допустими гласни доказателства – чл. 219, ал. 1 от АПК, поради което и настоящата инстанция е оставила без уважение искането на касатора за гласни доказателства, поискано за първи път едва пред касационната инстанция.
В допълнение наложените с процесното наказателно постановление глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месец са минималните, предвидени в чл. 175, ал. 3, от ЗДвП, а наложените глоби в размер на 10 лв. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са фиксирани в закона.
Поради това и трите административни наказания, наложени с Наказателно постановление № 19-0451-000165 от 19.03.2019 г. на Началника на РУ - Ябланица към ОДМВР- Ловеч, съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН, като размерът на същите отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а решението
на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 10.07.2019 г., постановено по НАХД № 110/2019 г. на Тетевенския районен съд, първи състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: