Присъда по дело №595/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 63
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 31 юли 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330200595
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 63
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
и прокурора Пресиян Георгиев Георгиев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Наказателно дело от
общ характер № 20215330200595 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДС. Х. Н. В. – родена на *** в град С., живуща на
адрес ***, ***, с българско гражданство, със завършено средно образование,
не работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че на 08 октомври 2020 година в град Пловдив е
повредила противозаконно чужди движими вещи, а именно игрална машина
„Super – V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, като
нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева; игрална машина
„Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984, като
нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева; игрална машина
„Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, като нанесените щети на
машината са на стойност 1 509,76 лева или всичко на обща стойност 6 162,78
лева, собственост на „Макао 2“ ООД, ЕИК: ********* – престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 216, ал. 1 от НК вр. с чл.
58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК й ОПРЕДЕЛЯ наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, като
НАМАЛЯВА така определеното наказание с ЕДНА ТРЕТА и я ОСЪЖДА на
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА
ГОДИНА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
ПРИЗНАВА ПОДС. Х. Н. В. – родена на *** в град С., живуща на
адрес ***, ***, с българско гражданство, със завършено средно образование,
не работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: **********, за
ВИНОВНА в това, че на 08 октомври 2020 година в град Пловдив, е
причинила лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно разстройство на
съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен комационна кома, е
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
на М.Г. К. с ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански
подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1
от НК вр. с чл. 58а, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК Й ОПРЕДЕЛЯ наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА, като
НАМАЛЯВА така определеното наказание с ЕДНА ТРЕТА и я ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Х. Н. В.
ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
2
определеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ЕДНА ГОДИНА времето, през което подс. Х. Н. В. е била
задържана по реда на ЗМВР за 24 часа със Заповед № 438зз-348 от 08.10.2020
г. на полицейски орган при Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, считано на
08.10.2020 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ОСЪЖДА ПОДС. Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец „Макао
2“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 6162,78 лева, представляваща общата
стойност на претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 216,
ал. 1 от НК – повредените противозаконно чужди движими вещи – игрална
машина „Super – V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-
474009, като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева;
игрална машина „Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен номер
092080-473984, като нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27
лева; игрална машина „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, като
нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева, или всичко на
обща стойност 6 162,78 лева, собственост на „Макао 2“ ООД, ЕИК:
*********, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПОДС. Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец М.Г. К. с
ЕГН: **********, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснение,
унижение на достойнството, в следствие на извършеното спрямо нея
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причинена на
08.10.2020 г. в гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно
разстройство на съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен
комационна кома, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, на М.Г. К. с ЕГН: **********, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху тази
сума от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ПОДС. Х. Н. В. да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск на „Макао 2“ ООД, ЕИК: ********* в размер на
3
246,51 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
ОСЪЖДА ПОДС. Х. Н. В. да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск на М.Г. К. с ЕГН: ********** в размер на 60 лева
по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ПОДС. Х. Н. В. да
заплати на гражданския ищец на „Макао 2“ ООД, ЕИК: ********* сумата от
600 лева направени разноски по делото за процесуално представителство от
повереник.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ПОДС. Х. Н. В. да
заплати на гражданския ищец и частен обвинител М.Г. К. с ЕГН: **********
сумата 600 лева направени разноски по делото за процесуално
представителство от повереник.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Х. Н. В. да
заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 322
лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата.
ПОСТАНОВЯВА ВЕЩЕСТВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО – преносима
памет /флашка/, да ОСТАНЕ по делото за срока на неговото съхранение.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 595/2021г. по описа на ПРС - IХ н.с.

Районна прокуратура гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу Х. Н. В. – родена на
*** в град С., живуща на адрес град С., ***, ***, с българско гражданство, със завършено
средно образование, не работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: ********** за:
1. престъпление по чл.216, ал. 1 от НК - за това, че на 08 октомври 2020 година в град
Пловдив е повредила противозаконно чужди движими вещи, а именно игрална машина
„Super – V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, като нанесените
щети на машината са на стойност 1 509,76 лева; игрална машина „Super – V+Gamonator
52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984, като нанесените щети на машината са на
стойност 3 147.27 лева; игрална машина „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892,
като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева или всичко на обща
стойност 6 162,78 лева, собственост на „Макао 2“ ООД, ЕИК: *********;
2. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК - за това, че на
08 октомври 2020 година в град Пловдив, е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно
разстройство на съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен комационна кома, е
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на М.Г. К. с
ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански подбуди;
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск,
предявения от гражданския ищец – ощетеното юридическо лице „Макао 2“ ООД, ЕИК:
********* срещу подсъдимия Х. Н. В., за сумата от 6162,78 лева, представляваща общата
стойност на претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК –
повредените противозаконно чужди движими вещи – игрална машина „Super –
V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, като нанесените щети на
машината са на стойност 1 509,76 лева; игрална машина „Super – V+Gamonator
52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984, като нанесените щети на машината са на
стойност 3 147.27 лева; игрална машина „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892,
като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева, или всичко на обща
стойност 6 162,78 лева, собственост на „Макао 2“ ООД, ЕИК: *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Съдът също така е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск, предявения от гражданския ищец М.Г. К. с ЕГН: **********, за сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
притеснение, унижение на достойнството, в следствие на извършеното спрямо нея
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причинена на 08.10.2020 г. в
гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, изразило се със степенно разстройство на съзнание, но без пълна загуба
на съзнание до степен комационна кома, довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, на М.Г. К. с ЕГН: **********, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
В съдебно заседание подсъдимия В. и нейният защитник – адвокат Б. са заявили, че
желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки становището
1
им е определил да се проведе предварително изслушване на страните, в хипотезата на чл.
371 т.2 от НПК. В хода на същото предварително изслушване, след като съдът е разяснил на
подсъдимия правата и по чл. 371 от НПК и след като я е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371
т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил
самопризнание и в съдебно заседание е заявила, че се признава за виновен по повдигнатото
и обвинение, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид
направеното самопризнание от подсъдимия съдът, след като е установил, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
с определение по чл.372 ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид прилагането на
диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, при
провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на
свидетелите и на вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимата, като
посочва, че съдебното следствие се е провело като съкратено такова, като тя е признала
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради което сочи, че безспорно и
категорично е доказано, че подс. В. е извършила процесните деяния от обективна и от
субективна страна при фактическа обстановка и правни квалификации, отразени в
обвинителния акт. Посочва, че доказателствената съвкупност от гласните, писмените и
веществените доказателства изцяло подкрепя изложеното в обвинителния акт, повдигнатите
обвинения и не съществува спор както относно механизма, така и относно авторството на
деянията. Обръща внимание, че въпреки признаването на вината на подсъдимата, тя не е
възстановена стойността на причинените вреди, които никак не са в малък размер, и липсва
необходимия интензитет на критичност към извършеното от нейна страна. Още посочва, че
макар същата да е реабилитирана по право за предходното си осъждане, прави впечатление,
че наложеното й условно наказание лишаване от свобода, в немалък размер, не е изиграло
своя поправителен и превантивен ефект. Ето защо предлага подс. В. да бъде призната за
виновна за извършени от нея престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като и бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК,
което за деянието по чл. 216, ал. 1 от НК да бъде лишаване от свобода в размер на 1 година
и 6 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66 от НК, а за деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12
вр. чл. 130, ал. 1 от НК да й бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на 1
година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 и отложено на основание
чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК бъде
определено общо най-тежко наказание в размер на 1 година и 6 месеца, което да бъде
редуцирано по чл. 58а от НК с 1/3, като това дали да бъде условно, или изтърпяно
ефективно, предоставям на преценкта на Съда. Що се отнася до разноските, посочва, че
същите следва да бъдат възложени на подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, а
вещественото доказателство – преносима памет следва да остане по делото, тъй като, макар
да няма характер на писмен документ, същата е носител на цифрова информация, относима
по наказателното производство, и съхранението й по делото предвид нейния вид и характер,
не би съставлявало затруднение. По отношение на предявените граждански искове за
имуществени и неимуществени вреди посочва, че са основателни и предлага да бъдат
уважени. Моля за произнасяне в тази насока.
2
Повереникът на гражданския ищец „Макао 2“ ООД, ЕИК: *********, както и на
частният тъжител и граждански ищец М.Г. К. посочва, че поддържа становището на
представителя на РП – Пловдив, като фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, бяха признати и се изразява становище да не се събират доказателства за
тях. Посочва, че самопризнанието на подс. Х.В. се подкрепя от целия доказателствен
материал, събран на досъдебното производство, поради което намира, че по отношение на
обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК се доказа както от обективна, така и от субективна
страна. Сочи, че всички събрани по делото доказателства установяват, че на посочената дата
подс. В. е извършила противоправни деяния, които са осъществили тезиса на
престъпленията, за които същата е предадена на съд. По отношение на индивидуализацията
на наказанието за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК се
солидаризира с прокурора, като счита, че предложеното наказание отговаря на закона и на
морала и ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Посочва, че
действително са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено изпълнението
на наложеното наказание на подс. В., тъй като предвиденото наказание е под 3 години,
същата, въпреки че е осъждана за предходно деяние, към настоящия момент е
реабилитирана, за целите на изпълнение на наказанието не е необходимо същото да бъде
реално изтърпяно, като генералната и специалната превенция ще бъдат осъществени в
цялост, в случай, че наложите предложеното от прокурора наказание. На следващо място,
поддържа и двата граждански иска, като по отношение на предявения иск от постр. К. –
счита същия за доказан както по основание, така и по размер, посочва, че са причинени
неимуществени вреди в немалка степен, силата и интензитетът на извършеното деяние от
страна на подсъдимата сочи на упорит умисъл за извършване на това противоправно деяние
деянието, което е осъществила, е било и публично, тъй като е било в присъствието, освен на
клиентите на заведението, и на свидетели, които са колеги на моята доверителка. Предлага
съдът да уважи изцяло предявената от нея претенция, както и направените по делото
разноски, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
По отношение на втория граждански иск, предявен от ощетеното юридическо лице, сочи, че
безспорно се доказват от събраните по делото доказателства, а именно от назначената
експертиза на досъдебното производство, имуществени щети в размер на 6162,78 лева, а те
представляват разходи за ремонт и за отстраняване на щетите на тези апарати,
противозаконно увредени от подс. В., като поддържа иска ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски за адвокатски хонорар на досъдебното и на съдебното производство.
Защитникът на подсъдимия В. – адвокат Б. сочи, че предвид обстоятелството, че
настоящото производство протича по реда на глава 27 от НПК, не е необходимо да се прави
подробен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателствен
материал. Посочва, че В. е предадена на съд с обвинителен акт на РП – Пловдив, в който са
повдигнати две обвинения, като и двете не са тежки по смисъла на закона, като за първото
от тях по чл. 216, ал. 1 от НК се предвижда лишаване от свобода в размер до 5 години, а за
престъплението по чл. 131 от НК – лишаване от свобода в размер до 3 години. Посочва, че
представителите на държавното и на частното пледират наказанията, които да бъдат
наложени на В., ако бъде призната за виновна, да бъдат при условията на чл. 54 от НК, то те
да бъдат в размер, който очевидно сочи, че определянето им следва да бъде при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Взема становище, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, и в този ред на мисли действително може да се приеме, че подсъдимата е
осъществила от субективна и от обективна страна състава и на двете престъпления, за които
е предадена на съд. При определяне на наказанието все пак предлага съдът да прецени дали
не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, доколкото и за двете престъпления липсва
минимум, т. е. при определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК не е изключена
3
възможността наказанието лишаване от свобода да бъде заменено с наказание пробация и за
двете престъпления, като на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК да бъде определено едно
общо най-тежко наказание пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки
по закон, като едно такова наказание, ориентирано близко до предвидения от закона
минимум от 6 месеца, в пълнота биха могли да осъществят целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК. Сочи, че следва да се има предвид тежкото здравословно състояние на
подсъдимата, за което има данни по делото, което до голяма степен не й е позволило,
въпреки огромното нейно желание да възстанови имуществените вреди, по които не спори,
че е причинила, още нейните самопризнания, чистото й съдебно минало, съдействието й за
разкриване на обективната истина, нейното процесуално поведение, което в никакъв случай
не мога да определя като укоримо. По отношение предявените граждански искове – за
първия от тях за имуществените вреди на увреденото дружество счита, че същият е доказан
както по основание, така и по размер, в тази връзка и ако подсъдимата бъде призната за
виновна по обвинението по чл. 216 от НК, следва да бъде уважен изцяло този граждански
иск. Що се касае до гражданския иск за неимуществените вреди, претендирани от страна на
физическото лице К., посочва, че по основание действително няма резерви, но що се касае
до неговия размер, намира същия за прекомерно завишен. Сочи, че се касае се за лека
телесна повреда, причинени са болки и страдания на физическо лице, и сумата от 4000 лева,
ноторна е практиката не само на РС – Пловдив, но и на всички съдилища в страната,
обикновена бива присъждана в случаи, касаещи едно по-тежко престъпление – средна
телесна повреда. Посочва, че с оглед правилата на справедливостта в конкретния случай
обезщетение в размер около 1000 лева би било адекватно на това, което е извършила
подсъдимата, т. е., че по размер следва да бъде редуциран вторият граждански иск за
неимуществените вреди.
Подсъдимият В. посочва, че е съгласна с казаното от защитника,
съжалява, няма какво друго да каже.
В последната си дума заявява, че от съда очаква най-лекото наказание,
по възможност, признала си е всичко, съдействала е изцяло, не е крила нищо,
напълно осъзнава какво е направила. Още сочи, че е имала огромното
желание да плати сумата, но обстоятелствата не са и позволили.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Х. Н. В. е родена на *** в град С., живуща на адрес град
С., ***, ***, с българско гражданство, със завършено средно образование, не
работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: **********
Съдът приема за установено, че на 08 октомври 2020 година, сутринта, подсъзимата
Х. Н. В. посетила игрална зала „***“, намираща се на адрес – град Пловдив, ***, където
започнала да играе хазарт на една от машините. Докато играела тя употребявала и алкохол.
Играта не й вървяла и тя губела пари. Започнала да се ядосва и да недоволства. В един
момент подсъдимата Х. Н. В. се обърнала към К. Т. Н. – свидетел по делото, който играел на
съседната машина и казала, че е полудяла и „ей сега ще *** на ***“ и, че „ще викне хора да
я ***“. Към 12.20 часа тя загубила вложените пари и извикала при себе си *** на залата и
4
поискала от нея бонус, за да продължи на играе. *** на залата – М.Г. К. – свидетелка по
делото, отказала да даде бонус на подсъдимата Х. Н. В., тъй като не били налице
предпоставките за това. Подсъдимата Х. Н. В. започнала да се разправя с *** за игралната
зала. Държала се арогантно. Нарекла я – „***“ и „***“ и й казала - „днес май не са те ***“ и,
че ще я „***“. Свидетелката М.Г. К. казала на подсъдимата Х. Н. В., че ще продължи да
разговаря с нея, когато тя се успокои. Обърнала се и тръгнала към бара. В този момент
подсъдимата Х. Н. В. станала от стола си, нападнала в гръб *** на залата, хванала я за
косата и я дръпнала рязко. Нанесла й няколко удара с ръце по главата. От оказаното й
физическо въздействие свидетелката М.Г. К. паднала на пода. Подсъдимата Х. Н. В.
продължавала да я дърпа за косата. В този момент се намесили свидетелят К. Т. Н., който
играел на съседна машина. Той станал бързо от мястото си, застанал между двете жени.
Издърпал настрани подсъдимата Х. Н. В. и освободил от захвата й свидетелката М.Г. К..
Към тях веднага дотичали свидетелите М. Г. П., В. Е. Д. и С. Д. Р. – и тримата служители на
игралната зала. Свидетелят М. Г. П. помогнал на свидетелката М.Г. К. да стане от пода.
Междувременно някой от персонала подал сигнал до охранителната фирма „Алфа СОТ“,
която охранявала игралната зала. Към 12.45 часа в игралната зала пристигнали двама
служители на посочената охранителна фирма и разпоредили подсъдимата Х. Н. В. да
напусне залата и да ги последва. Подсъдимата Х. Н. В. демонстративно хвърлила фаса от
цигарата си върху една от игралните машини в залата и отишла да прибере нещата си от
машината - „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, на която допреди малко
играела. След като взела личните си вещи, подсъдимата Х. Н. В. изляла остатъка от
газираната си напитка „Кока кола“ в устройството на машината, което приема банкнотите и
се отправила към изхода на залата. Минавайки покрай игралните машини поставени в
средата на залата „Super - V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984 и
„Super - V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, подсъдимата Х. Н.
В. изляла в устройството за приемане на банкноти на първата машина препарат за стъкло, а
в устройството за приемане на банкноти на втората машина изляла гелообразен
дезинфектант. След това подсъдимата Х. Н. В. последвала служителите от охранителната
фирма и напуснала залата.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа
на извършеното от подсъдимия В. цялостно признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371, т.2 от НПК, което
самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както следва:
Самопризнанието на подсъдимия В. се подкрепя от показанията на разпитания в хода
на досъдебното производство свидетели М.Г. К., К. Т. Н., С. Д. Р., В. Е. Д. и М. Г. П., които
показания съдът преценява като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като
истинни. От последните се установява фактическата обстановка, съгласно посоченото в
обвинителния акт.
Съдът взе предвид заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинската експертиза съгласно което в следствие на оказаното й физическо
въздействие от страна на подсъдимата Х. Н. В., свидетелката М.Г. К. е получила телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – изразяваща се в контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно разстройство на съзнание, но
без пълна загуба на съзнание до степен комационна кома е довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота и телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК –
5
изразяваща се в травматичен оток на главата, довел до болка и страдание за около от два до
четири дни от датата на травмата. Съдът приема заключенията на последната експертиза
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото
се установява вида и характера на причиненото на пострадалата Х. Н. В. телесно увреждане.
Съдът още съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство оценъчната експертиза съгласно което след умишленото заливане с
гелообразен дезифектант за ръце на устройството, което приема банкноти, при игрална
машина „Super - V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009 са се
повредили процесорната платка и електромоторите, задвижващи ремъчно-зъбчатия
механизъм на устройството, което подвежда и прибира банкнотите - като нанесените щети
на машината са на стойност 1 509,76 лева. След умишленото заливане с препарат за стъкло
на устройството, което приема банкноти, при игрална машина „Super - V+Gamonator
52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984 са се повредили процесорните платки,
електромоторите, задвижващи ремъчно-зъбчатия механизъм на устройството, което
подвежда и прибира банкнотите, интерфейсната платка отговаряща за захранването и
комуникацията, устройството, в което се съхраняват банкнотите, термоглавата - като
нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева. След умишлено заливане с
газирана напитка „Кока кола“ на устройството, което приема банкноти, при игрална машина
„Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892 са се повредили процесорната платка,
електромоторите, задвижващи ремъчно-зъбчатия механизъм на устройството, което
подвежва и прибира банкнотите, интерфейсната платка и устройството, в което се
съхраняват банкнотите - като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева.
Общата стойност на причинените имуществени вреди на търговското дружество „Макао 2“
ООД, ЕИК: ********* – собственик на трите игрални машини, възлиза на сумата от 6 162,78
лева. Съдът приема заключенията на последната експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и
съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява размера на
имуществените вреди, причинени от подсъдимата В., във връзка с деянието по чл.216, ал.1
от НК.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
I.При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите
действия подсъдимият Х. Н. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по престъпление по престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 08 октомври 2020 година в град Пловдив е повредила противозаконно
чужди движими вещи, а именно игрална машина „Super – V+Gamonator 64/FV680CF2“ с
фабричен номер 092070-474009, като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76
лева; игрална машина „Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-
473984, като нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева; игрална машина
„Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, като нанесените щети на машината са на
стойност 1 509,76 лева или всичко на обща стойност 6 162,78 лева, собственост на „Макао
2“ ООД, ЕИК: *********.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия В. при пряк умисъл като форма и вид на вината.
Същата напълно е съзнавала противоправния характер на поведението си, чиито забранени
6
от закона последици непосредствено е преследвала, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Х. Н. В. – родена на *** в град С., живуща на
адрес град С., ***, ***, с българско гражданство, със завършено средно образование, не
работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че
на 08 октомври 2020 година в град Пловдив е повредила противозаконно чужди движими
вещи, а именно игрална машина „Super – V+Gamonator 64/FV680CF2“ с фабричен номер
092070-474009, като нанесените щети на машината са на стойност 1 509,76 лева; игрална
машина „Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен номер 092080-473984, като
нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева; игрална машина „Premier Multi-
6/EGT" с фабричен номер 115892, като нанесените щети на машината са на стойност 1
509,76 лева или всичко на обща стойност 6 162,78 лева, собственост на „Макао 2“ ООД,
ЕИК: ********* – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
II. На следващо място, при така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът
приема, че със своите действия подсъдимият Х. Н. В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 08 октомври 2020 година в град Пловдив, е причинила лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, изразило
се със степенно разстройство на съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен
комационна кома, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК на М.Г. К. с ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия В. при пряк умисъл като форма и вид на вината.
Същата напълно е съзнавала противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено е преследвала, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
Установява се също и специалният субективен признак – хулиганският мотив, като
подсъдимият В. е целяла да се покаже, че не се смята за обвързана от съществуващите
социални норми за поведение. В случая не се установява В. да е бил провокиран по какъвто
и да е начин от пострадалия К., не се събраха данни същите двама дори да са се познавали.
Напротив – установява е, че подсъдимият В. е целял да извърши една демонстрация на
незачитане физическата неприкосновеност на друго лице, както и на свързаните със същото
обществени отношения.
Ето защо, съдът призна подсъдимия Х. Н. В. – родена на *** в град С., живуща на
адрес град С., ***, ***, с българско гражданство, със завършено средно образование, не
работи, разведена, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че
на 08 октомври 2020 година в град Пловдив, е причинила лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно
разстройство на съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен комационна кома, е
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на М.Г. К. с
ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
7
ПО НАКАЗАНИЕТО:
I.След като намери подсъдимия В. за виновна в това, че в извършила от обективна и
субективна страна деянието по чл. 216, ал. 1 от НК, при индивидуализиране на наказанието
за същото съдът отчете като отегчаващо обстоятелство не малката стойност на
имуществото, предмет на престъплението, както и факта, че се касае за няколко отделни
машини, което показва една определена упоритост на подсъдимата при извършване на
деянието. От друга страна, като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат –
признанието на вината и изразеното съжаление, липсата на предходни осъждания,
доколкото лицето е реабилитирано.
Предвид горното съдът намери, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което на подсъдимия *** следва да бъде определено едно наказание,
ориентирано към на предвидения от законодателя минимум, но не равно на него, предвид
вече коментираните отегчаващи обстоятелства.
Предвид това, съдът при условията на чл. 54 от НК определи и наложи на подсъдимия
Х. Н. В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, като намери същото за справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и че ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от
НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в
минимално необходимо количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4
от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия Х. Н. В. на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от
ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно
събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с
висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
II. След като намери подсъдимия В. за виновна в това, че в извършила от обективна и
субективна страна деянието по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, при
индивидуализиране на наказанието за същото съдът отчете като отегчаващо обстоятелство
това, че деянието е извършено в съвкупност с друго такова, последното – по хулигански
подбуди, което показва една определена упоритост на подсъдимата при извършване на
деянието. От друга страна, като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат –
признанието на вината и изразеното съжаление, липсата на предходни осъждания,
доколкото лицето е реабилитирано.
Предвид горното съдът намери, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което на подсъдимия *** следва да бъде определено едно наказание,
ориентирано към на предвидения от законодателя минимум, но не равно на него, предвид
вече коментираните отегчаващи обстоятелства.
Предвид това, съдът при условията на чл. 54 от НК определи и наложи на подсъдимия
Х. Н. В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА ГОДИНА, като намери
8
същото за справедливо, съответстващо на извършеното престъпление и че ще съдейства в
максимална степен за осъществяване целите по чл.36 от НК, като същевременно ще
съблюдава и принципа за употреба на наказателна репресия в минимално необходимо
количество.
Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.372, ал.4
от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл. чл.58а, ал.1 от НК, съда НАМАЛИ така
определеното наказание с една трета и ОСЪДИ подсъдимия Х. Н. В. на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от
ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно
събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с
висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
ПО ПРИЛАГАНЕ РЕДА НА ЧЛ.23 ОТ НК.
След като определи наказанията на подсъдимия Х. Н. В. за извършените от нея
престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК,
съдът намери, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да определи на Х. Н. В. ЕДНО
ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ЕДНА
ГОДИНА. В този смисъл налице са предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК, доколкото двете
отделни престъпления са извършени преди подсъдимата В. да е имала влязла в сила присъда
за което и да е от тях.
Същевременно, съдът счете, че в случая не са налице предпоставките за прилагане
реда на чл.24 от НК, доколкото счете, че в този си вид и размер наказанието е достатъчно за
постигане цели по чл.36 от НК, предвид вече посоченото за личността на подсъдимия.
Съдът намери, че основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното общо най-тежко наказание ЕДНА ГОДИНА„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
следва да се приспадне времето, през което подс. Х. Н. В. е била задържана по реда на
ЗМВР за 24 часа със Заповед № 438зз-348 от 08.10.2020 г. на полицейски орган при Второ
РУ при ОДМВР – Пловдив, считано на 08.10.2020 г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Също така съдът намери, че изпълнението на така определеното общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за
срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е
осъждана на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът
намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения,
не е наложително същото наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно
събраните по делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с
висока степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
I. След като намери подсъдимия Х. Н. В. за виновенa в извършено престъпление по
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, съдът намери за основателна така предявената и
9
приета за съвместно разглеждане искова претенция спрямо същата от гражданския ищец
„Макао 2“ ООД, ЕИК: *********
Исковата претенция бе доказан по своето основание – извършено престъпление,
което по смисъла на чл.45 ЗЗД се явява деликт.
Искът бе установен и по размер, като в хода на съденото следствие се установи, че с
извършеното деяние подсъдимият В. е причинила на „Макао 2“ ООД, ЕИК: *********
имотна вреда в размер на сумата от 6162,78 лева - представляваща общата стойност на
претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – повредените
противозаконно чужди движими вещи – игрална машина „Super – V+Gamonator
64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, като нанесените щети на машината са на
стойност 1 509,76 лева; игрална машина „Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен
номер 092080-473984, като нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева;
игрална машина „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, като нанесените щети на
машината са на стойност 1 509,76 лева, или всичко на обща стойност 6 162,78 лева
Лихвата за забава се дължи от датата на довършване на престъплението, защото
тогава изпада в забава деликвента.
Ето защо съдът осъди подсъдимия Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец „Макао 2“
ООД, ЕИК: *********, сумата от 6162,78 лева, представляваща общата стойност на
претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – повредените
противозаконно чужди движими вещи – игрална машина „Super – V+Gamonator
64/FV680CF2“ с фабричен номер 092070-474009, като нанесените щети на машината са на
стойност 1 509,76 лева; игрална машина „Super – V+Gamonator 52/FV680CF2“ с фабричен
номер 092080-473984, като нанесените щети на машината са на стойност 3 147.27 лева;
игрална машина „Premier Multi-6/EGT" с фабричен номер 115892, като нанесените щети на
машината са на стойност 1 509,76 лева, или всичко на обща стойност 6 162,78 лева,
собственост на „Макао 2“ ООД, ЕИК: *********, ведно със законната лихва върху тази сума
от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
II.След като призна подсъдимия подсъдимия Х. Н. В. за виновенa в извършено
престъпление с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът
намери, че така предявения от гражданския ищец от М.Г. К. с ЕГН: **********, за сумата от
4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, притеснение, унижение на достойнството, в следствие на извършеното спрямо
нея престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – причинена на 08.10.2020 г.
в гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, изразило се със степенно разстройство на съзнание, но без пълна загуба
на съзнание до степен комационна кома, довело до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, на М.Г. К. с ЕГН: **********, като деянието е извършено по
хулигански подбуди за ДОКАЗАН ПО ОСНОВАНИЕ.
В този смисъл установи се, съгласно вече посоченото, че подсъдимия В. е причинила
на М.Г. К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с лекостепенно
мозъчно сътресение, изразило се със степенно разстройство на съзнание, но без пълна загуба
на съзнание до степен комационна кома, е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Установи се още, че подсъдимия В. е извършил същото престъпление виновно, както
и че гражданския ищец К. е претърпяла неимуществени вреди от същите, изразяващи се в
болки, страдания, притеснение, унижение на достойнството, в следствие на извършеното
10
спрямо нея престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК – съгласно вече
описаната доказателствена съвкупност, а именно – показанията на свидетелите М.Г. К., К. Т.
Н., С. Д. Р., В. Е. Д. и М. Г. П..
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Ето защо приетата за разглеждане искова претенция се преценява като доказана по
основание.
При преценка установеността на исковата претенция по размер, следва да се съобрази,
че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В този смисъл съдът намери, че се касае за претърпени от гражданския ищец
К. неимуществени вреди с умерен интензитет и доколкото горните неблагоприятни
последици могат да бъдат остойностени само по справедливост, поради което съдът намери
обезщетение в размер на сумата от 1 500 лева за достатъчна да обезщети претърпените от
гражданския ищец неимуществено вреди, като се съобрази с обективни критерии за
стойност, като размера на минималната работна заплата за страната към момента на
увреждането.
Подсъдимият *** следва да бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на
увреждането – 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от
непозволено увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от
датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част, а именно до предявения размер за общата сума от 4 000 лева
съдът намери, че искът следва да бъде отхвърлен като недоказан НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР
Ето защо съдът осъди подсъдимия Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец М.Г. К. с
ЕГН: **********, сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, притеснение, унижение на достойнството, в
следствие на извършеното спрямо нея престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1
от НК – причинена на 08.10.2020 г. в гр. Пловдив лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, изразило се със степенно
разстройство на съзнание, но без пълна загуба на съзнание до степен комационна кома,
довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, на М.Г. К. с
ЕГН: **********, като деянието е извършено по хулигански подбуди, ведно със законната
лихва върху тази сума от 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед произнасянето си по гражданския иск с граждански ищец „Макао 2“ ООД,
ЕИК: ********* и доколкото съдът намери последния за основателен, то още счете, че
подсъдимия Х. Н. В. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения
граждански иск на „Макао 2“ ООД, ЕИК: ********* в размер на 246,51 лева по сметка на
РС – Пловдив в полза на съдебната власт.
Отново с оглед произнасянето си по гражданския иск с граждански ищец М.Г. К. и
доколкото съдът намери последния за основателен, то още счете, че подсъдимия Х. Н. В.
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения граждански иск на М.Г.
К. с ЕГН: ********** в размер на 60 лева по сметка на РС – Пловдив в полза на съдебната
власт.
Предвид произнасянето си по гражданските искове, съдът още намери, че на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец „Макао 2“
11
ООД, ЕИК: ********* сумата от 600 лева направени разноски по делото за процесуално
представителство от повереник. Същите разноски се установяват от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие /л.33/.
Също предвид произнасянето си по гражданските искове, съдът още намери, че на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Х. Н. В. да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител М.Г. К. с ЕГН: ********** сумата 600 лева направени разноски по делото за
процесуално представителство от повереник. Същите разноски се установяват от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.29/.
След като намери подсъдимия Х. Н. В. за виновна в извършено престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК, както и по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, съдът намери, че
основание чл. 189, ал. 3 от НПК същата следва да бъде осъдена да заплати направените
разноски по досъдебното производство в размер на 322 лева по сметка на ОДМВР –
Пловдив в полза на държавата.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът намери, че веществено доказателство, както следва - преносима памет /флашка/,
да следва ОСТАНЕ по делото за срока на неговото съхранение. Последното съставлява
носител на цифрова информация, като съхранението му по делото, предвид неговите
размери и характер, очевидно не би съставлявало никакво затруднение.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни