РЕШЕНИЕ
№ …………..……../02.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито
заседание, проведено на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участие на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 3993 по описа за 2020 г. по описа на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.Г.М.,
в качеството на майка и законен представител на детето Д.Ц.Р., срещу Ц.М.Р., с
която е предявен иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 127, ал. 1 от СК за
изменение на присъдената с влязло в сила решение №*/26.06.2014 г., постановено
по гр.д. №276/2014 г. по описа на РС- *, 7 състав, от 120 лева на 300 лева, вносима до всяко пето число на месеца, за който
се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на
детето.
Твърди се в исковата молба, че с решение №340/26.06.2014
г., постановено по гр.д.
№276/2014 г. по описа на РС- *, 7 състав, влязло в сила на 26.06.2008г.,
ответникът е осъден да заплаща сумата от 120лв. месечно, като родителските
права са предоставени на майката и определен режим на лични отношения на
майката. Излага се, че Д. е във втори клас и разходите за учебни пособия и
осигуряване на жизнения му стандарт са се увеличили. Посещавал уроци по
плуване, тренировки по баскетбол, които се заплащали допълнително. Твърди се,
че майката работи на постоянен трудов договор, но средствата не достигали, за
да осигури необходимия стандарт на живот на детето. Ответникът отглеждал и
търгувал със зеленчуци, от което получавал високи доходи и можел да участва в
издръжката на детето съобразно изменящите нужди. По тези съображения моли за
уважаване на иска и претендира разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа в предявения
размер. Настоява се, че от събраните доказателства се установява наличието на
възможност на бащата да предоставя по-висок размер на издръжката, както и
нуждите на детето. Подчертава се, че доходите на майката са ирелевантни за
определяне на дължимия размер на издръжката от бащата.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника Ц.М.Р.,
с който се оспорват наведените в исковата молба твърдения. Оспорва твърденията,
че реализира високи доходи, като посочва, че не работи по трудово
правоотношение. Твърди, че не разполага с имущество, което да е източник на
доходи. Твърди, че извън месечната издръжка поема и разходите за облекло и
извънкласни занимания на детето си. Сочи, че има възможност да заплаща издръжка
в минимален размер. Подчертава, че ищцата работи по трудово правоотношение с
месечно възнаграждение над средното за страната и притежава недвижим имот.
В
открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли за прекратяване на производството, евентуално
за отхвърляне на иска. Настоява се, че доходите на бащата са изключително от дейността
му като земеделски производител, която предвид социално-икономическата
обстановка в страната е затруднена. Намира, че издръжката следва да се определи
в минимален размер.
Конституирана
по реда на чл.15 ЗЗДт „Дирекция социално подпомагане” – гр. *
изразява становище, че първоначално
определен размер на издръжката е под минимално установения за страната, поради
което следва да бъде изменена до размер, в който
бащата е в състояние да изплаща и предоставяща реална възможност да се разчита
на нея.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от
приобщеното удостоверение за раждане на детето Д.Ц.Р., роден на *** г., негови родители са К.Г.М. и Ц.М.Р..
По силата на решение №340/26.06.2014 г., постановено по гр.д. №276/2014 г.
по описа
на РС- *, 7 състав, влязло в сила на 26.06.2008г.,
ответникът Ц.М.Р. е осъден да заплаща на детето Д.Р. издръжка в размер на 120лв. месечно.
Видно от справка от Служба вписвания – *, за периода до 01.09.2020 г. върху
притежаания от майката недвижим имот, представляващ с.о.с. с идентификатор №*, находящ
се в гр. *, е вписана законна ипотека в полза на кредитор „*“ АД.
От представената справка за актуално състояние на
всички трудови договори и данни за осигуряване по отношение на К.Г.Й. се
установява, че майката получава осигурителен доход в среден размер около 1400лв.
Не е спорно между страните, че след предявяване на
иска ищцата е сключила граждански брак,
което обстоятелство е ирелевантно към предмета на
спора.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля *. и *.
От показанията на свидетеля * М. се установява, че грижи за общото дете на
страните Д., полага К.. Установява се, че синът им посещава баскетбол и
плуване, за които заплаща К., като размерът на таксата за плуване е 70 лв. на
месец, а за баскетбол – 50лева-60 лева на месец. Заплащали се допълнителни
разходи за стол за хранене в училището, където се обучава детето им. Установява
се, че Ц. полагал труд като земеделски
производител в с. *.
От показанията на свидетеля * се установява, че Ц. работи като
земеделски производител и има оранжерии за зеленчуци в с. *. В момента нямало пазар за
зеленчуците, като работата в оранжериите, които били отопляеми, била сезонна. Споделя, че Ц. изпитвал финансови затруднения,
поради липсата на пазар за продукцията.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на произовдството съдът се
произнесъл с определение №*/13.08.2020 г., като поради
въведени повторно възражения по въпроса в хода на устните състезания от
ответника, следва да се посочи следното:
В хода на производството на 12.05.2020 г. е постъпила
молба с правно основание чл. 127, ал. 1 СК от К.Г.М. и Ц.М.Р., за одобряване на
постигнатото между страните споразумение за изменение на местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето
им Д.Р., роден на *** г., определени с решение № 340/26.06.2014 г., постановено по гр.д. №276/2014 г.
по описа
на РС- *, 7 състав. Със същото се преурежда въпросът
за издръжката в полза на детето. С определение №6170/13.05.2020 г. съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по постъпилата молба
за утвърждаване на споразумението с правно основание чл.127, ал. 1 от СК. В
съдебно заседание на 12.06.2020 г. ищцата К.Г.М. в качеството на майка и
законен представител на детето Д.Ц.Р. заявява, че не поддържа споразумението,
поради което поддържа така предявения първоначален иск за изменение на
издръжката от 120лв. на 300лв. Съдът като е съобразил, че поради липса на
съгласие споразумението между родителите не може да бъде утвърдено е постановил
разглеждане на делото по първоначално заявения иск с правно основание чл.150 от СК, производството, по който е все още висящо, доколкото страните не са
изразили отказ или оттегляне по него. С протоколно определение от 12.06.2020 г.
съдът е връчил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника и
му предоставил едномесечен срок за отговор по чл. 131 от ГПК. В рамките на
предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал
отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания
за редовност на същия по чл.131 ГПК.
Искането на ответника за прекратяване на
производството е неоснователно. Разпоредбата на чл.321 от ГПК е неприложима в
настоящото производство, тъй като в случая не е предявен иск за развод, а иск
за изменение на издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Фактът на насрочване
на съдебно заседание за утвърждаване на постигнато в хода на производството
споразумение не означава трансформация на производството от един вид в друг,
още повече, че въпросът за издръжката е бил обхванат от постигнатото между
страните споразумение. Доколкото обаче последното не се поддържа от ищцата и
същата заявява, че поддържа първоначално предявения иск за изменение на
определената издръжка, липсва основание за прекратяване на производството по
делото. От друга страна, в съдебно заседание
ищцата е уточнила обстоятелствата, предмет на депозираната искова молба, поради
което не е основание за прекратяване на делото на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
С доклада по делото, приет за окончателен в открито съдебно
заседание на 27.11.2020 г., за което страните са били редовно уведомени, е
докладван предявения иск за изменение на издръжка от 100 лв. на 300лв., като
възражения срещу така изготвения доклад, възпроизвеждащ твърденията и исканията
на страните по делото, не са постъпили от никоя от страните. В това съдебно
заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител, е заявила, че поддържа
предявения иск, поради което и производството по делото се преценява за редовно
и допустимо и искът подлежи на разглеждане по същество.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест
на ищеца е да докаже, че е да докаже
наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена
издръжката, конкретните разходи за отглеждане на детето, потребностите му и
необходимите средства за тяхното задоволяване, както и възможностите на всеки
от родителите да заплаща издръжка. В тежест на ответника от своя страна, е да докаже правоизключващите и
правонамаляващите си възражения, вкл. доходите, които получава родителя, комуто
са предоставени родителските права.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в т.ч.
съгласно Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС, нуждите на лицата, които имат право
на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които
са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени
и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
В случая не е спорно, а и се установява от приетите
доказателства, че К.М. и Ц.Р. са родители на 8- годишното дете към датата на
предявяване на иска Д.Р..
Обичайните и нормални нужди на дете в тази възраст,
с оглед правилното му отглеждане и развитие и възпитание, предполагат категорична нужда от средства
за покриване на ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и
средства за посрещане на разходите, свързани с обучението му.
При присъждане на предходната издръжка детето е било
на две години, като логично неговите нужди са се повишили, налице е изменение и
в обществено – икономическата обстановка и с оглед многократното покачване на
минималната работна заплата за страната до сумата от 610лв. за 2020г. Средният месечен разход
на едно дете на възраст между 7-14 години, което се отглежда при роднини,
близки или в приемно семейство, е в размер на 262,50 лв., съгласно критериите,
уредени в чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗкД, вр. чл. 12, ал. 3 ЗСП и ПМС № 305 от
19.12.2017 г. (обн. ДВ. бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.).
В случая обаче освен покриване на
ежедневни нужди, от анализа на ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля * М., които показания съдът кредитира като
последователни и вътрешнологични, незаинтересовани от изхода на спора, се
установява, че за детето Д. се реализират разходи за допълнителни занимания за
тренировки по баскетбол в размер на около 50-60лв., а отделно от това детето
посещава и плуване, таксата, за което възлиза в размер на около 70 лева на
месец. Същевременно, няма твърдения и не се установява детето Д. да има
извънредни нужди от медицински характер или други извънредни разходи, които да
обуславят допълнителни разходи на значителна стойност. С доклада по делото е
указано на ищеца, че не сочи доказателства в тази насока, като до приключване
на съдебното пред настоящата инстанция, такива доказателства не са ангажирани.
С оглед горното и съобразявайки
възрастта и обичайните нужди на детето и ангажираните доказателства, съдът
възприема за необходим общ размер на издръжката от 300лв.
Така определеният общ размер на необходимата за детето
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
В
случая майката е трудово заета, като получава доказано средномесечно брутно
трудово възнаграждение от близо 1400лв.
Същевременно, майката полага преките и непосредствени грижи за детето Д.
и поема внезапно възникващите разходи за него.
Бащата
от своя страна е в трудоспособна възраст, като от ангажираните гласни доказателства
посредством разпита на * М.,
които са еднопосочни и последователни, се установява, че ответникът упражнява дейност като земеделски
производител, която е основен източник на неговите доходи. Данни за точния
размер на реализирания от ответника доход не са ангажирани.
Независимо
от това обаче спрямо детето Д. майката е тази, която разходва допълнителни
разходи за обучение и социални дейности, които да допринесат за личностното му
развитие и успешно бъдеще. Установи се от анализа на ангажираните по делото
доказателства, че детето посещава извънкласни занимания, което би допринесло за
физическото и интелектуалното му усъвършенстване. Въпросът за спазване на
режима на лични отношения между бащата и детето, както и относно водени между
страните дела за домашно насилие, е неотносим към предмета на настоящия спор
относно размера на издръжката, поради което не следва да се обсъжда. За
пълнота, следва да се отбележи, че в случай че бащата прекарва повече време със
сина си, би осигурявал по-голям размер на издръжка и би обезпечавал по-голяма
част от неговите нужди, когато детето е при него. Безспорно, за правилното
развитие на детето са необходими финансови средства, които, в присъдения с бракоразводното
решение размер от 120лв., са крайно недостатъчни за обезпечаването му.
Съобразявайки
всички гореописани обстоятелства, съдът намира, че бащата следва да поеме
размер на издръжката от 170лв. Този размер следва да е възможен за изплащане
съвместно със собствените му разходи. Не се установиха извънредни нужди над
обичайните такива, както и разходваните
средства за посещение на занимания по плуване и тренировки по баскетбол, необходими
за издръжка на детето Д. към настоящия момент. Не се установи по безспорен и
категоричен начин възможността на бащата да заплаща такава в по-висок размер. Действително,
дейността на земеделски производител предполага сезонна работа, но по делото
липсват доказателства за размера на дохода, получаван от бащата в периода на
реализация на продукцията в резултат на дейността му. От друга страна, съдът
намира, че установените от свидетеля Тодоров финансови затруднения са временни,
обвързани, както със сезона, така и със социално-икономическата обстановка
понастощяем, поради което не могат да обосноват присъждане на издръжка в
абсолютно минимален размер, както се настоява от ответника. Останалата част от
издръжката следва да бъде поета от майката, тъй като тя предоставя част от необходимата издръжка
и в натура.
Така
мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на издръжката по
отношение на детето Д.Р. е основателен до посочения размер, като издръжката
бъде изменена чрез увеличаването й от 120лв. на 170лв. месечно, считано от датата на предявяване на
иска – 10.04.2020 г., вносима до всяко пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до навършване
на пълнолетие на детето.
За
разликата над уважения размер от 170лв. до претендирания размер от 300лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Варненски районен съд държавна такса съразмерно на уважената част от иска в
общ размер от 72лв.
Ищцата
е отправила искане за присъждане на разноски, но поради липса на доказателства
за сторени такива, не следва да се присъждат.
В
полза на ответника съобразно отправеното искане и отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцата, чрез процесуален представител, е релевирала своевременно възражение за
прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Искът за измененение на
издръжката е оценяем, като цената на иска се определя съобразно чл. 69, ал.
1, т. 7 от ГПК. При иск за изменение на издръжката, какъвто е предявен в
случая, цената на иска, се определя само
от увеличението, което се търси, поради
което с оглед цената на иска в случая от 6480лв., претендирания
от ответника размер от 600лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, е под
предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер от 654лв. С оглед на това на
ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 433,33 лв., съобразно
отхвърлената част от иска (изчислени по формулата 600х4680/6480), на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
размера на присъдената
с решение №340/26.06.2014 г., постановено по гр.д. №276/2014 г. по описа на
РС- *, 7 състав, издръжка,
дължима от бащата Ц.М.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***21, в полза на
детето Д.Ц.Р.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител К.Г.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, като я увеличава от 120лв. (сто и двадесет
лева) на 170 лева (сто и
седемдесет лева), вносима до всяко пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.04.2020г.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие
на детето, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над присъдените 170 лева (сто и седемдесет лева) месечно, до претендираните 300лв. (триста лева)
месечно, на основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА Ц.М.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***21, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата в общ размер от 72лв. (седемдесет и два лева),
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, в
качеството на майка и законен представител на Д.Ц.Р., ЕГН *********, да заплати на Ц.М.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***21, сумата от 433,33 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски
окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: