№ 757
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110112122 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК от П. Б. Р. срещу „ М.“
АД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването му по
давност за следните парични вземания: сумата от 3000 евро, представляваща
главница по сключен Договор за издаване и ползване на между народна
кредитна карта VISA CLASIC от 13.07.**г., сумата от 740.60 евро,
представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009г. до 07.07.**г.;
сумата от 632.32 лева, представляваща разноски, извършени в заповедното
производство, присъдени със заповед за изпълнение, издадена от ВРС и
изпълнителен лист от 22.07.**г., въз основа на който е образувано ИД
№**/2020г. по описа на ЧСИ №849- Ивета Ернандес.
Излага се, че ИД било образувано от „Райфайзенбанк“ ЕАД на
20.08.**г. повече от 5 години от издаване на изпълнителния лист. На
03.09.**г. била вписана възбрана върху имот, който не бил собственост на
ищцата, като възбраната била заличена на 08.02.2022г. На 10.11.2016г. бил
сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк“ ЕАД и ответника и
конкретен договор за цесия от 19.04.2022г. Ищцата не била уведомена за
1
цесията. Твърди се, че вземането е погасено по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на иска. Твърди се, че въз основа
на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС, по
искане на „Райфайзенбанк“ЕАД е образувано ИД №341/**г. по описа на ЧСИ
Надежда Денчева. Същото било прекратено с постановление на ЧСИ от
28.11.2018г. впоследствие било образувано ИД №**/2020г. по описа на ЧСИ
Ивета Ернандес. Ответното дружество придобило вземането с договор за
цесия 19.04.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.11.2016г., за което било изпратено уведомление до ищцата.
Оспорва се да е настъпила погасителна давност за вземането. Твърди се, че на
03.09.**г. била вписана възбрана върху идеална част от имот, притежавана от
ищцата. След това отново през месец септември **г. била връчена покана за
доб0воролно изпълнение. На 10.12.**г. била изпратена призовка за
принудително изпълнение с опис и оценка на възбранения имот. На 11.08.
2016г. била постъпила молба от ищцата, с която искала да бъде вдигната
наложената възбрана върху имота и изразявала готовност да заплаща дълга
доброволно. На 28.11.2018г. делото било прекратено с постановление. На
20.08.2020г. старият кредитор депозирал молба за образуване на ново
изпълнително дело, по което били изискани и извършени следните
изпълнителни действия : на 20.08.2020г. било изпратено запорно съобщение
до „Райфайзенбанк“ ЕАД; на 16.09.2020г. бил наложен запор върху банковите
сметки на ищцата в „Юрабанк България“ АД; на 01.12.2020г. било направено
искане за вписване на възбрана, като същата била вписана на 03.12.2020г.
Сочи се и че погасителна давност за вземането не е текла в периода съгласно
Закона за мерките й действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на НС от 13.03.2020г. Счита се, че от страна на ищцата е
направено признание на вземането по смисъла на чл.116,а.“а“ ЗЗД с
депозираната молба на 11.08.2016г. Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
На 22.07.**г. в полза на Райфайзенбанк България ЕАД е издаден
изпълнителен лист по гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС въз основа на Заповед
за изпълнение №4928/10.07.**г. срещу П. Б. Р. за следните суми : сумата от
2
3000 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от
даата на подаване на заявлението в съда – 08.07.**г. до окончателното
изплащане; сумата от 740.60 евро, представляваща наказателна лихва за
периода 31.08.2009г. до 07.07.**г., дължими по Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa Clasic от 13.07.**г.; сумата от
632.32 лева – разноски.
Изискано е и е приложено по делото препис от ИД №***********, от
който е видно, че същото е образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС по молба на взискателя
„“Райфайзенбанк България“ЕАД от 22.08.**г.
В молбата за образуване на изпълнително дело е отправено искане за
извършване на а запор на сметки, работна заплата и други вземания, както и
опис и възбрана върху имущество на длъжника.
На 03.09.**г. е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от стоматологичен
кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и бул.“**“ №54.
На 11.08.2016г. П. Б. е отправила искане за вдигане на възбраната, тъй
като имотът е продаден, искане за редуциране на заема и е изразила готовност
да за плащане на определена сума след редуциране на дълга. Възбрана е
заличена от ЧСИ на 12.08.2016г.
С Постановление от 28.11.2018г. изпълнителното производство по ИД
№************ е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По молба от 20.08.2020г. на Райфайзенбанк България ЕАД е образувано
ИД №************ по описа на ЧСИ № 894-Луиза Ернандес. В молбата е
отправено искане за налагане на запор върху банкови сметки, трудово
възнаграждение, проучване на имуществото на длъжника.
На 08.09.20214г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в
Райфайзенбанк България ЕАД.
Със запорно съобщение от 16.09.2020г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „Юробанк България“АД. С уведомление от
27.10.2020г. банката е посочила, че в банковите сметки на длъжника няма
достатъчно средства и по тях има предишно наложен запор.
На 03.12.2020г. е наложена възбрана върху 1/4 ид.ч. от стоматологичен
кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и бул.“**“ №54.
3
На 20.01.2021г. е наложена възбрана върху ид.ч. от имоти в с.Л..
На 17.06.2022г. като взискател по делото е конституирано „М.“АД,
придобило процесното вземане с договор за цесия от 19.04.2022г. С молба от
същата дата е отправено искане за извършване на справка за наличието на
трудови договори и налагане на запор върху трудови възнаграждения.
С Постановление от 11.08.2022г. производството по ИД по молба на
взискателя, на основание чл.433, ал.1, т. ГПК.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
С доклада е дадена правна квалификация на иска като такъв по чл.439
ГПК, което предполага съществуването на изпълнително производство. От
доказателствата по делото се установява, че изпълнителното делото е
прекратено на 11.08.2022г., поради и коректната правна квалификация на
претенцията е по чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът оспорва вземането на ответника с възражението, че същото е
погасено по давност.
Съдебноустановеното вземане се погасява с изтичане на пет години от
влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като
давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД.
Съобразно утвърдената съдебна практика– Решение № 31/09.09.2010г.,
постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение
№325/13.01.2016г. , постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС,
IIIг.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително
производство е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали
повече от пет години.
По делото се установява, че ответникът има вземане срещу ищеца по
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №9020/**г. по описа на ВРС въз основа
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От данните по приложеното
изпълнително дело се установява,че заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила на 10.07.**г. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД срокът
на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата
4
съгласно чл.116, б.”в” се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение.
Съгласно разясненията дадени в т.10 от мотивите на ТР №2/2015г.,
постановено по т.д. №2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С подаване на молбата от 22.08.**г. и отправеното в нея искане за
налагане на запор върху банкови сметки и възнаграждения е прекъсната
давността за вземането / в този смисъл е решение №37/24.02.2021г. по гр.д.
№1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о.,/ . В цитираното съдебно решение е
посочено,че в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя
не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
По ИД ************ на 03.09.**г. е наложена възбрана върху върху ½
ид.ч. от стоматологичен кабинет, находящ се в гр.Варна, бул.** №63 и
бул.“**“ №54, за който съгласно приложения НА №74, том VII, дело №** на
нот.№192-Диана Стоянова се установява, че не собствен на длъжника от **г.
Други действия респ. искания от взискателя не са били предприети. На
11.08.2016г. П. Б. е отправила искане за вдигане на възбраната, тъй като
5
имотът е продаден, искане за редуциране на заема и е изразила готовност да
за плащане на определена сума след редуциране на дълга. С Постановление
от 28.11.2018г. изпълнителното производство по ИД №************ е
прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Съдът намира възражението на ответника, че с подаване на молбата от
11.08.2016г. от П. Б. е прекъсната давността за неоснователно. Съобразно
ТР№4/2019г., за да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от
Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на
длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е
адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с
оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на
кредитора. Въз основа на мотивите на решението под признаване на
вземането се има предвид ясно и недвусмислено изявление на длъжника за
наличие на конкретен дълг към момента на извършването му. Изявленията в
молбата от 11.08.2016г. не отговарят на посочените критерии. Същевременно
наложената възбрана не е била върху имущество на длъжника, поради което
не носи след себе последица по прекъсване на давността за процесното
вземане.
Всичко изложена налага извод, че след образуване на ИД
№************ до прекратяването му с Постановление от 28.11.2018г. не са
извършени изпълнителни действия годни да прекъснат давността, която е
изтекла към 22.09.2019г. Впоследствие образуваното ИД №************ по
описа на ЧСИ № 894-Луиза Ернандес по молба от 20.08.2020г. на
Райфайзенбанк България ЕАД е било по погасено по давност вземане и
извършените не са релевантни към настоящия спор.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения ИЛ е погасено по давност, поради и което предявеният иск е
основателен и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват разноски на
основание чл.78,ал.1 ГПК : в размер на 365 лева за заплатена държавна такса
и 850 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
6
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 ГПК по
отношение на П. Б. Р., ЕГН: **, че ответникът „М. ” АД, ЕИК :** със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Сава Раковски”
№**,ап.14, не разполага с право на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност за следните парични вземания: сумата от 3000
евро, представляваща главница по сключен Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта VISA CLASIC от 13.07.**г., сумата от 740.60
евро, представляваща наказателна лихва за периода 31.08.2009г. до 07.07.**г.;
сумата от 632.32 лева, представляваща разноски, извършени в заповедното
производство, присъдени със заповед за изпълнение, издадена от ВРС и
изпълнителен лист от 22.07.**г., въз основа на който е образувано ИД
№**/2020г. по описа на ЧСИ №849- Ивета Ернандес.
ОСЪЖДА „М. ” АД, ЕИК :** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Георги Сава Раковски” №**,ап.14 да заплати на П. Б. Р., ЕГН:
**сумата от 1215/хиляда двеста и петнадесет/ лева , представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7