Присъда по дело №398/2017 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:

ЯРП е предявила обвинение против подсъд. П.Г.Д. *** за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2  вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК и срещу подсъд. И.Н.И. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението спрямо двамата подсъдими. За извършеното деяние пледира на подсъд. П.Д.  да се определи наказание по чл. 55 ал.1 т.1 НК, около средния размер, а спрямо И.И. – на осн. Чл. 55 ал.1  т.2 б.“б“НК се определи наказание  пробация.

Подсъд. П.Д. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. За извършеното деяние чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК в минимума предвиден в общата част на НК или да бъде приложен института на условното осъждане.

Подсъд. И.И. участва лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по предявеното му обвинение. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Чрез защитата си счита обвинението за доказано и моли да му бъде наложено наказание пробация с първите две задължителни пробационни мерки.

Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимите , съотнесено към събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

В периода между 20.00ч на 18.02.2016г до 7.00ч на 19.02.2016г подсъдимите П.Д. и И.И. ***. Минавайки покрай дом №*** на същата улица видели срещу него магазин за дрехи, собственост на ЕТ“***- Х.Х.“. Двамата подсъдими решили да извършат кражба на дрехи от магазина. В изпълнение на намисленото с помощта на камък И. счупил едно от витринните стъкла на магазина. От външната страна на витрината имало монтирана метална решетка. През отвор на решетката и счупеното стъкло подсъдимите промушили ръцете си и взели следните вещи, които се намирали изложенви в близост до счупеното стъкло: 12 бр. дамски жилетки, 7бр. мъжки якета, 4 бр. дамски елеци, 4 бр. якета, 9 бр. дамски блузони, 20бр. дамски рокли, 3 бр. дамски блузи, 6 бр. дамски анцузи. Всички вещи били собственост на на ЕТ“*** Х.Х.“. Отнетите вещи подсъдимите отнесли в дома на И.. По-късно подсъдимите заедно със св. Г.Г. – майка на И. с таксиметров автомобил отишли до гр. С. в дома на св. С.П.. На следващата сутрин подсъдимите и св. Г. с помощта на св. П. продали вещите на различни граждани.

След разкриването им от органите на полицията с Протокол за доброволно предаване подсъд. И. предал 1 бр. елек от шушляков плат (грейка), , 1 бр. дамски елек, 1 бр. дамска блуза

От заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза на 2915лв.

Видно от заключението на изслушаната дактилоскопна експертиза иззетите при огледа на местопроизшествието дактилоскопни следи съвпадат с отпечатъците на десен среден пръст на подсъд. И..

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъд. Д. е многократно осъждан, като по отношение на него има постановени и влезли в сила петнайсет присъди. Със Споразумение , одобрено с Определение № ***, влязло в законна сила на 13.06.12 е осъден на 2 год. И шест месеца лишаване от свобода. Наказанието е изтърпяно от Д. на 12.09.14г. С Пр. № *** постановена по НОХД № *** на ЯРС, влязла в законна сила на 21.09.10 е осъден на една година и пет месеца лишаване от свобода  за престъпление, предствляващо опасен рецидив. Наказанието е изтърпяна на 1.10.11.

Подсъд. И. е с чисто съдебно минало.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа самопризнанието на подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: показаниятан ас видетелите Х., П., П., Г., писменото заключение на изслушаните дактилоскопна и стоково-оценителна експертизи, приложените писмени доказателства : протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум,протокол за доброволно предаване, характеристична справка ДПС, удостоверение от Агенцията по вписвания, справка за съдимост – 2бр.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимите Д. и И. с деянието си са осъществили състава на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2  вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК за Д. и  чл. 195 ал.1 т.3 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК за И., тъй като за времето от около 20.00ч. на 18.02.2016г до 7.00ч. на 19.02.2016г в гр. Я. ул*** от магазин за дрехи на ЕТ *** действайки в съучастие, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, счепване на стъкло на витрината на магазин са отнели чужди движими вещи на обща стойност 2915лв от владението на собственика им ЕТ“*** Х.Х.“., без негово съгласие , с намерение противозаконно да ги присвоят, като Д. е действал в условията на опасен рецидив, а Г. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си .

Налице е извършено съставомерно деяние по посочените текстове на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин   както от самопризнанията на подсъдимите така и от всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства. Предмет на престъплението са били чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали определена парична стойност. При определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра на заключението на вещото лице, като комепетентно и обективно изготвено, и неоспорено от страните по делото. Владението върху процесните вещи се е упражнявало от техния собственик – едноличния търговец „***-Х.Х.“. С отнемането на вещите от  фактическата  власт на собственика подсъдимите са прекъснали упражняваното от него владение и са  установили свое такова. Липсвало е предварително съгласие на собственика на вещите за извършването на това своене. Съдът прие, че и двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители , тъй като и двата са взели участие в осъществяване на изпълнителното деяние.  

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. Видно както показанията на св.Х. така и от данните от огледния протокол , подсъдимите са си осигурили достъп до отнетите вещи посредством счупване на витринния прозорец на магазина,  който по безспорен начин следва да се разглежда като преграда, здраво направена за защита на имот. Преодоляването  на посочената преграда е било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните вещи.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият Д. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и „б“ НК, тъй като е осъществил деянието по настоящата присъда след като е бил осъждан с влязла в сила присъда (НОХД *** на ЯОС) за тежко умишелно престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, което е постановено да изтърпи ефективно и е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода  за умишлени престъпления от общ характер преди изтичане на преклузивния 5 годишен срок по чл. 30 НК. Всичко това определя цялостната квалификация на извършеното от Д. деяние по чл. 196 ал.1 т.2 от НК.

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите са съзнавали, че лишават от фактическа власт досегашния собственик на вещите, предвиждали са преминаването им в тяхна фактическа власт и пряко са целели нейното установяване.  Налице е била и користна цел при извършване на деянието, за което свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му подсъдимите  са се  разпоредили с процесните вещи, в свой интерес. Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в извършването на деянието съвместно с другия подсъдим, като общността на умисъла е била резултат на съвместно взетото решение за извършване на кражбата.

Съдът прие, че подсъд. И. , макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си . За да достигне до горния извод съдът изходи от доброто общо психическо и физическо развитие на подсъдимия , липсата на болестни процеси , които да са повлияли на възприятно-влевата сфера на И.. Доказателство в тази насока е наличието на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените обяснения в хода на досъдебното производство.

При определяне вида и размера на наложеното  на подсъдимите наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления по настоящем в страната, високата стойност на отнетото имущество От друга страна взе предвид, младата възраст на подсъдимия И.,   изразеното критично отношение от страна на подсъдимите към извършеното, дадените подробни обяснения в хода на досъдебното производство, с което са способствали за разкриване на обективната истина по делото. С оглед на всичко това съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и същевременно най-лекото предвидено в текста на чл. 196 ал.1т.2 НК наказание от три години лишаване от свобода за Д. и 3 мес. Лишаване от свобода за И. е несъразмерно тежко за извършеното, поради което определи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК за Д. като наложи наказание под специалния минимум по чл. 196 ал.1 т.2 НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца и на осн. Чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ за И. замени наказанието лишаване от свобода с пробация. Съдът наложи следните две пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Съдът счете, че са налице законни пречки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК предвид наличните предходни осъждания на Д. на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, поради което и определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на осн. чл. 189 НПК, съдът ги осъди да заплатят  направените по делото разноски в размер на по 72.24лв, вносими в приход на републиканския бюджет, по сметката на ОД МВР Ямбол и в размер на по 10лв, вносими в полза на съдебната власт, по сметката на ЯРС.

Иззетите по делото веществени доказателства – 1 бр. шушляков елек- грейка, 1 бр. дамски елек, 1 бр. дамска блуза, след влизане на присъдата в сила съдът постанови да бъдат върнати на собственика им ЕТ“*** Х.Х.“

 По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                          Районен съдия: