Решение по дело №247/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба от "Ч. ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, Промишлена зона "О.", представлявано от едноличния собственик и управител А.П.Ч., чрез адв.Д.Н. ***, съдебен адрес:***, ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000303 по чл.171, т.2а,б."а" от ЗДвП, издадена на 28.08.2023г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС влекач "***" с регистрационен номер **** за срок от шест месеца, като са отнети СРМПС №******* и 2 броя рег.табели №****.Иска се отмяна на заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на принципа за съразмерност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Д.Н. ***, който поддържа жалбата. Твърди липса на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за ПАМ, като има предвид, че чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав субективното отношение на собственика на ППС към извършеното с него нарушение, което обаче не означава, че при липсата на каквато и да било обективна и субективна съпричастност на собственика на превозното средство, както е в случая, той следва да търпи неблагоприятни правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Установено е по делото, че управителката на фирмата не е знаела за това, че е била отнета книжката на единия от шофьорите, той не ги е уведомил. От приложената заповед се вижда, че нарушението, допуснато от него, за което му е отнета книжката, е за личен автомобил, който даже не е негова собственост. Мярката е наложена още през декември, той е уведомен, както е видно, през април месец, но не е уведомил ръководството на фирмата.Дори и баща му, разпитан като свидетел, не е знаел, че е с отнета книжка. Затова счита, че липсват материалноправните предпоставки за налагане на мярката.Поддържа изложеното в жалбата, че в случая е нарушена нормата на чл.6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, според която административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Както е заявено от свидетеля Ч., в момента той има назначени двама души, поради това че автомобилът е спрян от движение, те не могат да работят, което носи загуби за фирмата, тъй като тя има договори, които не могат да бъдат изпълнени и дефакто без те да знаят какво е правил техният шофьор, на практика носят последиците от неговото неправомерно поведение.Счита също, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законната представителка на дружеството въобще не е била уведомена за образуваното производство за прилагане на ПАМ, не е изслушана да заяви каквото има да каже по въпроса. Тя просто е извикана и й е връчена процесната заповед, което счита, че е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, според която индивидуалният административен акт се издава като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. От приложената Заповед № 345 е видно кога е издадена, кога е връчена, но от нея не става ясно дали към 27.08.2023 г. тя все още е била в сила, там е записан срок – година и шест месеца до решаване на въпроса за отговорността, но дали е решен този въпрос доказателства няма. Моли на изложените в жалбата основания и това, което заявява в съдебно заседание съдът да отмени атакуваната заповед за прилагане на ПАМ и ако решението бъде в тази посока, да присъди направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съгласно представен списък.

Ответната страна – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З.А., която моли съдът да остави жалбата без уважение.Счита, че издаденият индивидуален административен акт е законосъобразен, като същият е издаден при условията на обвързана компетентност. За административния орган не е съществувала друга възможност, освен да упражни правомощията, които законът му е предоставил и в случая го е задължил да осъществи. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, налице са били материално правните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. По отношение на твърденията за това, че собственикът на процесното МПС не е знаел за това, че водачът е бил лишен от право да управлява МПС счита, че в случая не се касае за наказание, а за мярка за административна принуда, която следва да се наложи при наличие на визираните в закона обстоятелства. По отношение на търпените вреди от налагането на мярката счита, че това са неща, които следва да се уредят между работодателя и работника, тъй като от поведението на работника работодателят търпи тези вреди. Държавата няма как да отговаря за подобни вреди. В случай че мярката бъде отменена, това ще са естествените последици и всички ние като общество в лицето на държавата ще отговаряме за нещо, което като спор има частноправен характер.С оглед на изложеното и всички събрани доказателства, моли да бъде постановен съдебен акт, с който съдът да потвърди така наложената мярка и да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение, алтернативно - прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар на насрещната страна. В определения от съда срок представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000303 по чл.171, т.2а,б."а" от ЗДвП, издадена на 28.08.2023г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС влекач "***" с регистрационен номер **** за срок от шест месеца, отнети са СРМПС №***** и 2 броя рег.табели №****.

Заповедта е връчена на 28.08.2023г., жалба срещу същата е подадена в Административен съд Ямбол на 31.08.2023г. от адресата на акта, в качеството му на собственик на превозното средство с прекратена регистрация - "Ч. ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния срок за обжалване и пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Във връзка с компетентността на административния орган по делото е представена Заповед № 326з-99/01.02.2022г. на Директора на ОДМВР-Ямбол за оправомощаване на длъжностни лица, които да прилагат принудителна административни мерки по Закона за движението по пътищата(ЗДвП).В раздел І, т.1.3 от заповедта изрично като длъжностно лице е предвиден Началник сектор“Пътна полиция“ – за територията на ОДМВР-Ямбол. Предвид това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при хипотеза на изрично оправомощаване от ръководителя на службата за контрол.

Заповедта за ПАМ е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) или по реда на чл. 69а от същия, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Релевантните в случая факти за осъществено нарушение са доказани със събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е установен собственикът на превозното средство, както и че същото на 27.08.2023г. е било управлявано от Е. В. В. в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка от вида „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, наложена му със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000345 от 23.12.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР – Сливен, заради управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не са представени доказателства за това дали при налагане на процесната ПАМ Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000345 от 23.12.2022 г. е била в сила, същата е връчена на 13.04.2023г. и влязла в сила на 27.04.2023г.. По делото ответната страна е ангажирала в тази връзка и друго писмено доказателство – Споразумение от 12.10.2023г. по НОХД №983/2023г. на Районен съд Ямбол, сключено между Е. В. В. и прокурор от РП-Ямбол, одобрено от Районен съд Ямбол.Със същото Е. В. В. се е признал за виновен за това, че на 27.08.2023г. около 13.40ч. в ****, е управлявал моторно превозно средство влекач „***“ с рег.№****, с прикачено към него полуремарке „*“ с рег.№******* в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС, наложена му със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000345 от 23.12.2022г. на Началник РУ към ОДМВР – Сливен. Следователно към датата на издаване на процесната заповед – 28.08.2023г., е било налице фактическото основание за налагане на ПАМ - нарушителят е управлявал превозното средство при действието на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000345 от 23.12.2022 г., с която свидетелството му за управление на МПС е било отнето.С оглед признанието на нарушителя, сторено на 12.10.2023г., когато е сключено споразумението по НДОХ №983/2023г. на Районен съд Ямбол, съдът приема този факт за безспорно доказан.

За да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка, е необходимо да е доказано управление на ППС от лице, чието СУМПС е било отнето - в случая Е. В. В. е признал този факт, както сочат и показанията на свидетелите Ч. и В., за което на датата на извършване на деянието му е бил съставен и АУАН.

Свидетелските показания на Ч. и В., досежно обстоятелството, че собственикът не е знаел, че водачът на превозното средство е с отнето СУМПС, не обосновават извод за неприложимост на мярката. Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че наложената ПАМ спрямо собственика е несъразмерна.При предоставяне на собственото си ППС за управление на друг водач нормална грижа на собственика е да се увери в неговата правоспособност, което в случая не е било сторено.Съдът споделя изцяло в тази връзка доводите на насрещната страна за това, че временното спиране от движение на ППС чрез прекратяване на регистрацията му е превантивна мярка, която цели да препятства възможността да бъде извършено ново нарушение с конкретното ППС, както и цели да ангажира собственика да осъществява контрол за законосъобразното ползване на ППС, включително и в случаите, когато го предоставя на свои служители.

Мярката е наложена за минималния предвиден в закона срок, при безспорно доказано управление на ППС от водач с отнето СУМПС, при което е съответстваща на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

С оглед на изложеното жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на ответната страна за разноски, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в минимален размер от 100лв., съобразно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал.1 от АПК Административен съд Ямбол,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ч. ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, Промишлена зона "О.", представлявано от А.П.Ч., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0813-000303 по чл.171, т.2а,б."а" от ЗДвП, издадена на 28.08.2023г. от Началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Ямбол, с която на "Ч. ТРАНС" ЕООД, ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС влекач "***" с регистрационен номер **** за срок от шест месеца, отнети са СРМПС №******* и 2 броя рег.табели №****. .

ОСЪЖДА "Ч. ТРАНС" ЕООД, ЕИК *********, гр.Ямбол, Промишлена зона "О.", представлявано от А.П.Ч., да заплати на Областна дирекция на МВР-Ямбол, гр.Ямбол, ул.“Преслав“ №40, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100(сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия:	/п/ не се чете