Решение по дело №356/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 227
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20202100500356
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 227     Година 2020, 21 февруари          гр.Бургас

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                  четвърти въззивен граждански състав

на двадесет и първи февруари                  година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар …………………………..

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

гражданско дело № 356 описа за 2020 година

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.4 и т.6 от ГПК и е образувано по подадената от К.З.К. *** - длъжник по изп.дело № 20167050400362 по описа на ЧСИ Илко Бакалов - рег.№ 705 на КЧСИ, с район на действие - БОС, жалба с вх.№ 280/02.01.2020 г. против отказ на ЧСИ, обективиран в разпореждане изх.№ 58/03.01.2020 г. на ЧСИ Бакалов, да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Твърди се, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като последното изпълнително действие по изпълнителното дело е поискано от взискатела с молба от 04.05.2017 г., след което по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което производството се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради липсата на предприети изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години. Твърди се, че поради това, неправилно ЧСИ е отказала да прекрати производството по делото. Претендира се отмяна на обжалвания отказ.

 

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК са постъпили възражения от взискателя по изпълнителното дело - „ВиК“ ЕАД с ЕИК *********, с който подадената от длъжника жалба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че след посоченото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие, по изп.дело е предприето и друго изпълнително действие – на 26.02.2018 г. – е наложен запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД (обстоятелство, което според взискателя се признава от длъжника в жалбата му), поради което не е наличие настъпила перемпция по изпълнителното дело. Претендира се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на съдебни разноски на взискателя в размер на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение.

 

Представено е становище от ЧСИ Илко Бакалов, в което са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Подробно е изложена хронологията на извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че в посочения от жалбоподателката срок, липсва пасивно поведение и незаинтересованост на взискателя, поради което жалбата е неоснователна.

 

Съдът намира подадената жалба за допустима, тъй като е подадена в законовия срок, от легитимирано лице - длъжник по изпълнителното дело, против действия, за които законодателят е предвидил възможност за обжалване в чл.435, ал.2, т.6 от ГПК - отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.

 

Разгледана по същество, съдът намира и жалбата за неоснователна.

 

От приложеното изп.дело 20167050400362 по описа на ЧСИ Илко Бакалов се установява, че делото е образувано по молбата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, ЕИК ********* въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC Несебър на основание Заповед за изпълнение № 704/12.09.2014 г по ч.гр.д.753/2014 г. по описа на НPC, по силата на който длъжникът-жалбоподател К.З.К. е осъден да заплати на взискателя сумата от 1374.05 лв, представляваща незаплатена стойност по издадени фактури за ползвани ВиК услуги за периода 20.01.2012 г.- 25.07.2014 г., с отчетен период по фактури от 26.08.2011 г. до 15.07.2014 г., както и сумата от 327.48 лв съдебни разноски. Установява се, че с молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на ЧСИ и всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

На 18.04.2016 г. на длъжника е изпратена ПДИ. Изискани са справки в НАП, КАТ, МДТ гр.Несебър относно притежавани от длъжника недвижими имоти и движимо имущество.

На 16.05.2016 г. е изпратено до КАТ Бургас запорно съобщение за налагане на запор на лек автомобил БМВ рег.№ А3496 ВХ и запорът е наложен на 20.05.2016 г.

На 04.05.2017 г. с нарочна молба, взискателят е поискал налагане на възбрана и опис на недвижимо имущество на длъжника. Изготвено е постановление за налагане на възбраната върху 1/3 ид.ч от ПИ с идентификатор 53822.17.9, находящ се в с.Оризаре, общ.Несебър и върху 1/3 ид.част от СОС с идентификатор 51500.506.536.2.19, находящ се в гр.Несебър, в сграда №2, разположена в ПИ с идентификатор 51500.506.536. Постановлението е вписано в АВ Несебър на 25.09.2017 г.

На 26.02.2018 г. е изискана справка от регистъра на БНБ и е наложен запор на открита банкова сметка *** (запорно съобщение изх.№ 1484/26.02.2018 г. и писмо изх.№ 481400/12.03.2018 г. на Банка ДСК ЕАД до ЧСИ Бакалов).

На 02.01.2020 г. е входирана молба от адв.Е.Ф. – пълномощник на длъжника, с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 03.01.2020 г., ЧСИ е отказал да прекрати изп.дело.

 

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. За да се приложи посочената разпоредба следва да е налице бездействие на взискателя, дезинтересирането му от производството по принудително изпълнение и десезиране на съдебния изпълнител, при което взискателят да не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия и да може да се направи предположение, че същият е загубил интерес от продължаване на процеса - нещо, което не е налице в процесния случай.

В настоящия случай, от образуването на изп.дело до подаването на искането за прекратяване на производството и до подаване на процесната жалба, не се констатира период от 2 години, в който да не са искани от взискателя и извършвани от ЧСИ същински изпълнителни действия по делото. Неоснователно е твърдението на длъжника-жалбоподател, че е налице бездействие от страна на взискателя в периода след 04.05.2017 г., поради което, според настоящия състав, изпълнителното производство не се е прекратило. Както се посочи по-горе, със запорно съобщение изх.№ 1484/26.02.2018 г., е наложен запор на открита банкова сметка ***.

Ето защо съдът приема, че не е настъпило прекратяване (перемция) на изпълнителното производство, поради което отказът на ЧСИ да обяви прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразен, а подадената против него жалба – неоснователна.

 

С изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.З.К. *** - длъжник по изп.дело № 20167050400362 по описа на ЧСИ Илко Бакалов - рег.№ 705 на КЧСИ, с район на действие - БОС, жалба с вх.№ 280/02.01.2020 г. против отказ на ЧСИ, обективиран в разпореждане изх.№ 58/03.01.2020 г. на ЧСИ Бакалов, да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                              2.