Решение по дело №137/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №65 от 11.09.2013 г., постановена по наказателно частен характер дело №68/2013 г., Ардинският районен съд е признал подсъдимия Е. Ф. О. с ЕГН *, за виновен в това, че на 07.05.2013 г., около 12.00часа в с.Б., О.А., обл. К., причинил на С. М. Е. от с.Ш.п., обл.Х., лека телесна повреда – болка и страдание без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удар в областта на лявата лопатка с твърд, тъп предмет – тъпата метална част на брадва, от която се е образувала подутина на меките тъкани с размери 13/14 см., като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с извършване на противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, поради което и на основание чл.78а, във вр. с чл.132, ал.1, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подс.Е. Ф. О. е осъден да заплати на С. М. Е., сумата в размер на 300лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на извършване на деянието 07.05.2013 г. да окончателното й изплащане, като гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 1500 лева, е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Е. Ф. О. е осъден да заплати на С. М. Е., направените от последния деловодни разноски в размер на 152 лева, както и да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева по сметка на РС- А..

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Е. Ф. О., който чрез защитника си – А.М. И. Ш. от АК- К., я обжалва като неправилна и необоснована. Твърди, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установило по категоричен и безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Присъдата почивала единствено върху твърденията посочени от тъжителя и показанията на св.Сакъб Дурмуш, приятел и близък на тъжителя, които били противоречиви, не се подкрепяли от обясненията на тъжителя и с показанията на останалите разпитани свидетели, както и с извършения следствен експеримент.

Моли, да се отмени обжалваната присъда и осъдения подсъдим да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез А.Ш., поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Алтернативно моли деянието да се преквалифицира в такова по чл.130, ал.3 от НК, тъй като от същото деяние на подсъдимия била нанесена средна телесна повреда от тъжителя. Претендира за присъждане на разноски.

Ответника по жалбата – тъжителят С. М. Е. лично и чрез повереника си - А.Д. Ч. от АК - К., счита жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и обоснована. Представя постановление от 09.10.2013г. за прекратяване на наказателно производство водено срещу С. М. Е. за престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. Ф. О. и тъжителят С. М. Е. са в родствена връзка по съребрена линия. Двамата притежават недвижими имоти- къщи в с. Б., община А., находящи се в общ УПИ/ Парцел XI с неурегулирана дворищна регулация по ПУП на селото, при обща стена между двете сгради. В последните няколко години отношенията между двамата се влошили във връзка с имотни спорове около парцела и построените в него постройки с обща стена, като през последната година, година и половина, споровете прераснали в системни скандали с размяна на обидни изрази. За два от тези инциденти в РУП- А. били образувани преписки с № 181 от 25.10.2012 г и № 5 от 07.01.2013 г.

На 07.05.2013 г. тъжителят, заедно със своя племенник от с.Ш.п.- св. Д., пристигнали в с.Б., за да изчистят жилището на тъжителя, където той щял да настани през лятото своя брат от Турция, който бил със здравословни проблеми. При пристигането си забелязал, че по общата стена между неговата къща и тази на подсъдимия О., напред към стълбищна площадка, имало изградена бетонна стена, която според пострадалия навлизала в неговата част от стълбищната тераса и засенчвала изцяло входа към дома му. В това време видял подсъдимия да излиза от неговата жилищна постройка и се обърнал към него с думите: „Ти си построил тази стена без мое разрешение, аз пък ще я съборя". Последвал поредния скандал между двамата, при който те взаимно започнали да си разменят обиди и псувни. Тъжителят С. Е. взел от дома си един голям чук, приближил се близко до стената и с гръб по посока на входа, на дома на подсъдимия, започнал да нанася удари с чука по бетонната стена. Нанесъл няколко удара по бетонната стена с намерение да я разруши и събори, но опита му бил неуспешен. В същото това време, виждайки какво прави С. Е. и разßирайки за намеренията му, подсъдимия Е. О. влезнал за кратко в своя дом и след миг излезнал, като държал в лявата си ръка малка брадвичка с дължина на дръжката около 40 см. Стигайки до стената преместил брадвата в дясната си ръка, хванал се с лявата за стената и накланяйки се напред нанесъл удар с тъпата метална част на брадвата в гърба на пострадалия, в областта на лявата лопатка, в момент, когато последния удрял изградената стена. От неочаквания удар и получената внезапна болка пострадалия приклекнал, пуснал чука надолу и го подпрял с металната му част на земята, като в този момент подсъдимия се канел да му нанесе втори удар. Виждайки опасността, която грози пострадалия, св.Д., който се намирал на около 10-15 метра от двамата и гледал какво става, се извикал към подсъдимия: „Калеко, брадва!". След този вик, пострадалия инстинктивно се извъртял към подсъдимия, вдигайки в същия момент с две ръце чука, за да се предпази, като с него пресрещнал удара на брадвата на подс.О.. Последният изтървал брадвата и тя паднала на бетонната площадка. В същото време тялото на подсъдимия, в областта на гърдите срещнала част от вдигнатия за защита чук от пострадалия, подс. О. загубил равновесие и паднал от стълбищната площадка върху купчина отпадъчни строителни материали, струпани под нея. Тъжитлят С. Е. взел изпуснатата от подсъдимия брадва и я заключил в своя дом, след което двамата със св.Д. бързо напуснали мястото, тъй като при ставането си след падането, подсъдимия започнал отново да ги псува, обижда и да хвърля по тях твърди предмети. Двамата се прибрали в с. Ш.п., където вечерта разказал на свой познат- св. Д. какво се е било случило през деня и къде изпитва болка. На 09.05.2013 г., пострадалият посетил съдебен лекар при МБАЛ-Хасково, който го освидетелствал, като установил и отразил в СМУ № 194/2013 г, че е установил контузия под формата на подутина с размери 14/13 см, в областта на лявата лопатка, като е описано, че същото е причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и е възможно да се получи по начина и при обстоятелствата посочени от пострадалия. Било е причинено страдание.

От заключението на извършената по делото по писмени данни СМЕ №50/2013г., се установява, че на пострадалия С. Е. е било причинено: контузия на гърба под формата на оток в областта на лявата лопатка, с размери 14/13 см., като полученото увреждане е получено при действието на твърд, тъп предмет и е възможно да е причинено по време и начин така, както е съобщил освидетелствания - при удар с тъпата част на брадва. Било е причинено болка и страдание, като според заключението на вещото лице възстановителния период на това увреждане траел около една-две седмици. При разпита му в съдебно заседание обяснява, че силата на удара, с която е било причинено увреждането, не е била голяма, клоняща от слаб към среден интензитЕ.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на свидетелите С. Д., М. Х., А. А., П.Д. и Х. М., които съдът възприема изцяло; от части от обясненията на подс.Е. О.; медицинско удостоверение изх.№194/2013г., заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза № 50/2013 г., полицейски преписки с № 181 от 25.10.2012 г и № 5 от 07.01.2013 г. по описа на РУП-А., свидетелство за съдимост и характеристична справка на подсъдимия, писмени материали от РП- А., ЦСМП- К. и др.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият Е. Ф. О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл132, ал.1, т.4, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за което е признат за виновен от първоинстанционния съд, а именно: на 07.05.2013 г., около 12.00часа в с.Б., О.А., обл.К., причинил на С. М. Е. от с.Ш.п., обл.Х., лека телесна повреда – болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в оток в областта на лявата лопатка с размери 14/13 см., като телесната повреда е причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с извършване на противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. От обективна страна безспорно се установи, че подс.О. чрез използване брадва е нанесъл удар в областта на гърба - лявата лопатка на пострадалия, с което действие е причинил травматично увреждане – оток с размери 14/13 см., което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като увреждането е било причинено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с извършване на противозаконно действие- опит да разруши и събори чрез удари с голям чук изградена бетонна преградна стена, като от тези действия е било възможно да настъпят тежки последици за виновния- да се увреди имуществото му.

От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.Е. О. е желаел и целял причиняването на телесна повреда, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба, че подсъдимият не бил извършил инкриминираното престъпление и по делото нямало доказателства за това. Както бе посочено и по-горе в решението, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние се установява от показанията на свидетеля С.Д., който единствен е бил пряк очевидец на извършеното от подс.Е. О. деяние. За да кредитира показанията на посочения свидетел, който е племенник на тъжителя и като такъв се явява заинтересован от изхода на делото, съдът съобрази, че показанията му кореспондират с показанията на св.Д., на който още в деня на инцидента, тъжителят е разказал за същия, какво се е случило и че го боли рамото, като бил посъветван, а по-късно и придружен от Д. до съдебен лекар за освидетелстване. В съответствие с показанията на свидетелите Д. и Д., както и на твърденията в тъжбата, че пострадалият е бил ударен по гърба, в областта на лявото рамо, е и приетото по делото съдебномедицинско удостоверение и изготвената СМЕ. От последното се установява, че констатираното увреждане отговаря да е получено по време, място и начин, така както съобщава пострадалия. Останалите разпитани свидетели преразказват разказаното им от подсъдимия и отношенията между последния и тъжителя. Показанията им обаче не опровергават показанията на св.Д., който както бе вече посочено е единственият пряк очевидец на инцидента. С оглед изложеното следва да се направи несъмнения извод, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимият Е. Ф. О.. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че той не е удрял тъжителя, тъй като същите се опровергават от показанията на св.Д., който е бил пряк очевидец на случилото се между подсъдимия и тъжителя, които показания от своя страна се подкрепят от обсъдената по-горе СМЕ. Неоснователни се явяват твърденията на защитата на подсъдимия, че последния е бил ударен с чук по челото и рамото от тъжителя и ако се приеме, че над С. Е. е имало нанесен удар, то в случая следвало да се приложи института на реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК. Настоящия въззивен състав като прецени всички събрани по делото доказателства намира тези твърдения за неоснователни. Това е така, тъй като по делото са представени доказателства за образувано досъдебно производство № 75/2013г. по описа на РУП- А., срещу С. М. Е. за извършено при същия инцидент престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2 от НК спрямо Е. Ф. О., като е представено и постановление на прокурор от РП- А. за прекратяване на това досъдебно производство, което обаче не е влязло в сила. На тези обстоятелства се позовава и подсъдимия, включително и във въззивната си жалба. С оглед изложеното, не може да намери приложение разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, тъй като същата е приложима, когато пострадалият е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, каквато в случая не се установи да е налице.

Районният съд е направил правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия Е. Ф. О., поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.

Причиненото телесно увреждане – контузия на гърба под формата на оток в областта на лявата лопатка с размери 14/13 см., което е причинило болка и страдание, е в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия. При определяне размера на претендираното обезщетение, съдът съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 300 лева е тази, която ще обезщети пострадалия С. Ф. О.. С оглед вида и характери на телесното увреждане, както и възстановителния период, съдъ‗ намира, че присъдената сума е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания от пострадалия, както и негативните изживявания след случилото се. Съответно правилно в останалата му част над уважения размер до пълния предявен такъв от 1500 лева, гражданския иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото правилно са възложени в тежест на подсъдимия и направените от тъжителя разноски по делото в размер на 152 лв., както и правилно е присъдена държавна такса от 50 лева върху уважения размер на предявения граждански иск.

С оглед на изложеното, присъдата на РС – А. като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №65 от 11.09.2013 г., постановена по НЧХД №68/2013 г. по описа на Районен съд - А..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.