Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.11.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд граждански
състав
на шестнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: В. З.
прокурор: Санко
Банчев
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 814 по описа на РС-Харманли
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от И.М.М., с ЕГН:********** ***, действащ чрез
пълномощник адвокат
А.Г., против Прокуратура на Република
България, гр. София, бул.„*******”
№*****, представлявана от Главен прокурор на Република България, в която се твърди, че на ищеца
било повдигнато на 27.07.2018г. обвинение по Досъдебно производство №182/2018г.
по описа на РУ-Харманли за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4
предл.2-ро, вр. чл.194, ал.1 от НК. По гореописаното досъдебно производство
била образувана прокурорска преписка №293/2018г. на РП-Харманли. На
17.09.2018г. прокурор от Районна прокуратура - Харманли внесъл в съда
обвинителен акт срещу ищеца И.М. за това, че за времето от 17.03.2018г. до
20.03.2018г. в гр.Харманли, обл.Хасково, отнел чрез използване на техническо
средство /подправен ключ/ чужди движими вещи - 1 /едни/ бр. моторен трион с
дължина на шината
По образуваното в Районен съд-Харманли НОХД №3 85/2018г. била
постановена Присъда №43/19.12.2018г., с която И.М.М. бил признат за виновен в това, че за времето от 17.03.2018г. до 20.03.2018г.
в гр.Харманли, обл.Хасково отнел чужди движими вещи - 1 /едни/ бр. моторен
трион с дължина на шината
По подадена от защитата срещу осъдителната присъда въззивна жалба било
образувано ВНОХД № 16/2019г. на Окръжен съд - Хасково. Същото приключило с
Присъда №6/19.02.2019г., с която на основание чл.336, ал.1, т.3, вр. чл.334, т.2 от НПК била отменена
Присъда №43/19.12.2018г. по НОХД №3 85/2018г. на РС-Харманли в
наказателно-осъдителната й част и в частта за разноските, като подсъдимият И.М.
бил признат за НЕВИНЕН по повдигнатото му обвинение и на основание чл.304
от НПК бил оправдан. Присъдата влязла в законна сила на 06.03.2019г.
В хода на воденото срещу подсъдимия М. наказатено производство той
ангажирал адвокат, който да го защитава като обвиняем, да участва в
извършването на процесуално-следствените действия и да го представлява пред
съда. На този адвокат заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 1000,00 лв. Заплащането на горепосоченото
адвокатско възнаграждение се налагало с оглед упражняването от страна на подсъдимия на гарантираното му от закона право на защита.
С оглед на горното намира, че бил налице в полза на ищеца фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.1-во от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
който гласи: „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано...”. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължала обезщетение „за
всички имуществени и неимуществени щети, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице”.
Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение представлявало имуществена щета, претърпяна от
него заради незаконосъобразно образуваното и водено срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателната присъда на съда. Заплащането на адвокатското възнаграждение, респ. претърпяването на
посочената щета, било пряка и непосредствена последица
от воденото срещу ищеца наказателно дело, тъй като било направено при упражняване на неговото законно право на защита и заради
необходимостта от осъществяването на същата. Налице бил следователно фактическият състав
на горепосочените правни норми, на основание на които ищецът имал право да бъде обезщетен за всички вреди от имуществен характер, които
му били причинени в резултат на образуваното и водено спрямо него наказателно
производство, което приключило с оправдателна присъда. Счита, че обезщетението се дължало заедно
със законната лихва върху него, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 19.02.2019г., в какъвто смисъл е и постановеното в т.4
от TP №3/22.04.2004г. по т.д. 3/2004г. на ВКС.
По силата на чл.7 от ЗОДОВ пасивно легитимирана да отговаря по исковата претенция била Прокуратурата на Република
България, чиито органи и длъжностни лица със своите незаконни актове и действия
станали причина за воденето на наказателното производство срещу ищеца и
намиращите се в причинна връзка с него имуществени и неимуществени вреди.
Моли да се постанови решение, с което на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да се ОСЪДИ ответника ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от Главния прокурор, с адрес в гр.София,
бул.»*******»№*******, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.М.М., ЕГН:**********,***, сумата от 1 000,00
лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
щети в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконно воденото срещу него
Досъдебно производство №182/18г. по описа на РУ - Харманли към ОД - МВР -
Хасково, приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №16/2019г. на Окръжен съд
Хасково, която сума да се заплати заедно със законната лихва върху нея, считано
от датата на влизане на присъдата в сила - 06.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Прокуратура
на Република България чрез РП-Харманли,
в който се сочи, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Заявява, че наличието на действително търпени вреди било елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а
ищецът в подкрепа на тези свои твърдения, не представил никакви доказателства,
от които да бъде установено, че действително търпял имуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от твърдяното от него „незаконно” обвинение. Ангажирал бил само недоказани твърдения, от които
не можело да бъде установено, че съществувала пряка
причинна връзка между тях и обвинението на Прокуратурата на Република България,
по което била влязла в сила присъда № 6/19.02.2019 г., постановена по ВНОХД №
16/2019 г. по описа на ОС-Хасково, с която той бил оправдан за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 НК. Предвид този факт налице била липсата на основен елемент от фактическия състав на отговорността по
ЗОДОВ. Претенцията на ищеца не намирала основание в чл.2 от ЗОДОВ, като в
случая не била налице нито една от изброените хипотези, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда. В случая нямало налице и нарушение на чл.5 от ЕКЗПЧОС, а и ищецът не сочил такива доказателства, поради което по своето основание предявеният иск
бил недоказан. Липсвали каквито и да било доказателства
в подкрепа на твърденията му, че действията на органите на Прокуратурата на
Република България били в пряка причинно-следствена
връзка с твърдените от него претърпени имуществени вреди по характер и размер,
изложени в исковата молба. Действията на прокуратурата били законоустановени и липсват
доказателства в обратна насока. Материални вреди, вследствие на незаконното
обвинение реално не били претърпени.
Оспорва иска на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди и по размер.
При условията на алтернативност твърди, че претендираната сума за обезщетението от 1000.00 /хиляда/ лева за
причинени имуществени вреди била
прекалено завишена и не отговаряла на
критериите по чл.52 от ЗЗД, както и на задължителната съдебна практика,
съгласно ППВС № 4-1968 година. Воденото
наказателно производство не се отличавало с
фактическа и правна сложност и същото приключило в разумен срок, а именно от
образуването му на 26.04.2018 г. до влизането в сила на въззивната присъда на
06.03.2019 г. Самото обвинение траяло през един много по-кратък период от
време, а именно от привличането на ищеца И.М. като обвиняем на 29.06.2018
година до 06.03.2019 година. В тази връзка, не били налични доказателства за пряка причинно-следствена връзка между
обвинението за престъпление от общ характер и твърдените от И.М. претърпени
имуществени вреди, а така също и не били налице и
доказателства, които да установяват действителни и реално търпени вреди, като
пряк и непосредствен резултат от обвинението. Претенцията на ищеца била
изключително завишена и не съответна на претендираните вреди, на икономическия
стандарт в Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи по искове с
правно основание чл.2 от ЗОДОВ, включително и тази на ЕСПЧ.
Претенцията на ищеца не била
съобразена и с упражнената принуда, тъй като му била взета най-лека мярка за
неотклонение, предвидена в разпоредбата на чл.58 от НПК - „Подписка" и не били установени данни да са прилагани спрямо него други мерки за
процесуална принуда. Предвид всичко изложено дотук бил спазен от органите на прокуратурата принципът за разумен срок,
установен в чл.22 НПК „Разглеждане и решаване на делата в разумен срок",
инкорпорирал правилото начл.6, т.1 отЕКЗПЧ.
По изложените съображения намира, че исковата претенция на ищеца и
фактите и обстоятелствата, на които се основавала са изцяло недоказани. Възразява срещу съдържащото се в
петитума на исковата молба искане за заплащане на разноски по настоящото дело.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно, че на
ищеца И.М. е било повдигнато на 29.06.2018г. обвинение по Досъдебно производство №182/2018г. по описа на
РУ-Харманли за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 предл.2-ро, вр. чл.194, ал.1 от НК, както и че с Присъда №6/19.02.2019г., влязла в
сила на 06.03.2019г., по ВНОХД № 16/2019г. на
Окръжен съд – Хасково е отменена Присъда
№43/19.12.2018г. по НОХД №385/2018г. на РС-Харманли, като ищецът И.М. е признат за НЕВИНЕН по
повдигнатото му обвинение и оправдан. Тези обстоятелства се потвърждават от материалите (Постановление за привличане като обвиняем от
29.06.2018г., обвинителен акт на РП-Харманли от 17.09.2018г., Присъда №43/19.12.2018г. по НОХД №3 85/2018г. на РС-Харманли, Присъда №6/19.02.2019г. по ВНОХД №
16/2019г. на Окръжен съд – Хасково), съдържащи се в приложените по настоящото дело НОХД №385/2018г. на РС-Харманли, ведно с ДП №182/2018г.
по описа на РУ-Харманли и ВНОХД № 16/2019г. на Окръжен съд
– Хасково.
По посоченото НОХД №385/2018г.
на РС-Харманли ищецът И.М. е бил защитаван от адв.Гергана Георгиева, видно от приложеното
пълномощно от 14.11.2018г. (л.26). Съгласно договора за правна зашита и
съдействие е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал.1,
т.3, предл.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. А съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени щети, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен
характер, тъй като тя възниква при наличие на изрично предвидените в специалния
закон предпоставки и не е обусловена от наличието на виновно поведение от страна
на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая основанието за
ангажирането отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е
било повдигнато обвинение, т.е. бил е привлечен
в качеството на обвиняем по конкретно престъпление, като впоследствие е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт. От приложеното ДП №182/2018г. по описа на РУ-Харманли и съдържащото се в него
Постановление за привличане като обвиняем от 29.06.2018г., както и от
впоследствие внесения в съда обвинителен акт на РП-Харманли от 17.09.2018г. се установи
категорично, че на ищеца И.М. е
било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.195,
ал.1,т.4,пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, както и че същият е бил признат за невиновен и оправдан с Присъда №6/19.02.2019г. по ВНОХД №
16/2019г. на Окръжен съд – Хасково, с която е отменена Присъда №43/19.12.2018г. по НОХД №385/2018г. на РС-Харманли, влязла в
сила на 06.03.2019г.
Следователно налице е основание за ангажиране отговорността на държавата по
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, като съобразно предвиденото в чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички в
случая имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претендира се заплатено
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца И.М. за защитата му в съдебната
фаза на наказателното производство в размер на 1000 лв. Безспорно във всеки
стадии на наказателното преследване лицето има право на адвокатска защита,
поради което това право не може да му бъде отречено, както и необходимостта да
заплати възнаграждение на процесуалния представител. На л.26 от НОХД №385/2018г. на РС-Харманли е приложен договор за правна защита и
съдействие и пълномощно. От този документ се установява, че ищецът е заплатил
адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В случая в процесния договор за правна помощ е вписано
извършеното плащане в брой на договорената сума.
В ТР № 1/2017/11.12.2018
г. на ОСГК на ВКС е прието, че в НПК не е уредена отговорността за разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за
невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено.
Затова няма пречка тези разноски да се претендират като имуществена вреда в
производството за обезщетение на основание чл. 2, ал. 1
от ЗОДОВ, както е и в случая. От
друга страна в
отговора на исковата молба Прокуратурата е направила възражение, че
договореният адвокатски хонорар е завишен
по размер и несъотвестващ на претендираните вреди и на съдебната практика по
аналогични случаи. Настоящата инстанция
намира, че в случая не следва да се произнася по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК, а по предмета на делото. Но независимо от това няма
основание за намаляването на претенцията за имуществените вреди, доколкото
адвокатското възнаграждение, заплатено в съдебната фаза на наказателното
производство, не е в завишен размер. Видно от приложените наказателни дела, развили се
пред две инстанции, по същите са проведени общо три редовни съдебни заседания,
събирани са доказателства, като в тях ищецът е бил защитаван от процесуален
представител – защитника адв.Георгиева. Предвид това и заплатената от ищеца
сума в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение не е прекомерна, тъй
като е уговорена в размер малко над минималния от 800 лв., предвиден в чл.13
ал.1, т.3 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ
Ето защо и като пряка и непосредствена
последица от упражняване на правото на защита срещу незаконния акт искът за
заплащането им е основателен. Безспорно е налице и причинно-следствена връзка
между вредите и неправомерното обвинение, които не биха настъпили в противен
случай. Доколкото по делото не са
ангажирани доказателства от ответника за погасяване на задължението му към
ищеца за заплащане на тази сума, то съдът приема, че следва да уважи иска за сумата
от 1000 лв., предстравляваща обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разясненията,
дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г.
на ВКС, ОСГК, началният момент на забавата /съответно началният момент на
дължимостта на мораторната лихва/ при незаконни актове на правозащитни органи,
изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от
влизане в сила на оправдателната присъда, поради което в настоящия случай
съдът, въз основа на установените факти в производството /оправдателната
присъда е влязла в сила на 06.03.2019 г./, намира, че законната лихва върху
претендираното обезщетение за вреди се дължи, считано от 06.03.2019г. /в този
смисъл и решение
№ 191/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6686/2014 г., IV г.о/.
С оглед уважаването на иска за имуществени
вреди, на основание чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди изцяло внесената от него ДТ,
както и адвокатски хонорар в размер на 300
лв., определен съгл. чл.7 ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура
на Република България, гр. София, бул. „ ********” №**, представлявана от Главен прокурор на РБългария, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, да заплати на И.М.М., с ЕГН:**********
***, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие на
обвинението му в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. II, вр. чл.194, ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила на 06.03.2019г. Присъда №6/19.02.2019г. по ВНОХД №
16/2019г. по
описа на Окръжен съд – Хасково, с която е отменена Присъда №43/19.12.2018г. по НОХД №385/2018г. по описа на РС-Харманли, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 06.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София,
бул. „ *****” №*****, представлявана от Главен прокурор
на РБългария, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на И.М.М., с ЕГН:**********
*** направените по делото
разноски в размер на общо 310.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|