№ 316
гр. гр.Велинград, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВЕТА Н. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20245210100039 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
правно основание иск по чл. 144 от СК.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от И. Д. К., ЕГН
**********, против М. И. К., за осъждане на ответницата да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 12.10.2023г, до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
В исковата молба ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, поради
което е сред лицата по чл. 140 СК – дължащи й издръжка. Излага, че е
студентка в първи курс редовна форма на обучение в Софийския университет,
което е свързано с разходи за обучението й, а именно - семестриална такса в
размер на 450 лева за всеки семестър, наем на общежитие и сметки в размер
близо 70 лева ежемесечно за периода на учебната година от октомври до юни,
транспортни разходи - за пътуване от гр. Велинград до гр. София в размер на
70 лева седмично, месечна карта за градски транспорт в гр. София в размер на
15 лева, учебници за първи курс в размер на 86 лева, както и обичайните
ежедневни разходи за издръжка. Сочи, че баща й й осигурява месечна
издръжка в размер на 400 лева /100 лева на седмица/ за допълнителни разходи,
извън описаните, нужни за издръжката й в гр. София, включително за храна.
1
Твърди, че баща й Димитър Кюркчиев е поел също всички разходи за
обзавеждане на стаята й в общежитието, като закупил легло, гардероб, матрак
и др. на стойност 858 лева. Поддържа, че не работи по трудово
правоотношение и заради интензивната ангажираност в университета с
учебни занятия няма възможност да упражнява дейност, от която да реализира
доходи. Поддържа, че не притежава движимо или недвижимо имуществено, от
което да се издържа. Ищцата твърди, че майка й има възможност да заплаща
претендирания размер на издръжка без особени затруднения, тъй като не
страда от заболявания и може да упражнява трудова или друга дейност и
разполага с имущество, от което да реализира доходи, за което прилага
справка от публичния достъп до имотния регистър. Предвид, че двамата
родителите били задължени да осигурят необходимата издръжка на децата си
и, че в настоящият случай само баща й осигурявал средства за издръжката на
нея и на непълнолетния й брат, иска от съда да постанови решение, с което да
осъди М. И. К. да й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от
12.10.2023г. до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва допустимостта и
основателността на иска. Намира иска за неоснователен. Оспорва, че И. Д. К. е
редовен студент, с доводи, че в исковата молба не е уточнено в кое учебно
заведение и какъв курс на обучение се обучава. Оспорва, че ищцата към
настоящия момент не може да се издържа от труда си. Поддържа, че профилът
на обучение на висшите учебни заведения предоставя възможност за работа в
свободното време, събота и неделя, както и през четиримесечните ваканции на
висшите учебни заведения през лятото. Поддържа и, че на студентите редовно
обучение се отпуска стипендия при добър успех, но дъщеря й не полагала
никакви усилия да си намери работа и сама да се издържа. Същевременно
била пълнолетна и в работоспособна възраст и за нея съществувала
презумпцията, че е в състояние сама да осигурява необходимите й средствата
за издръжка. Дори и да се обучава в редовна форма на обучение, което е
пречка да работи и да реализира доходи от труд по трудово правоотношение,
през времето в което се обучава за периода от 01 октомври до м. юни всяка
година, за нея нямало пречка да работи и да реализира доходи през останалите
четири месеца, когато е във ваканция. Счита, че издръжката на пълнолетни
деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на
2
имуществото си, се дължи само ако не съставлява особено затруднение на
родителя, което означавало, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особени
затруднения да отделя средства за издръжка на пълнолетното си дете. Излага,
че няма доходи, безработна е, не притежава никакви недвижими имоти, МПС
или други движими вещи, от които би могла да осигури издръжка на ищцата.
През 2022 г. работила 6 месеца в цех за преработка на селскостопанска
продукция в Ирландия, но всичките спечелени средства инвестирала в
семейното жилище в с. Дорково, за закупуване на техника, в момента в което
живеели ищцата и баща й. През 2023 г. също е работила в Ирландия за около 5
месеца, но вече по полето при прибиране на селскостопанска продукция,
работата била непостоянна, в зависимост от времето. Доходите й стигали
единствено да си плати разходите по квартира и храна, изпращала по 100 евро
месечно за издръжка на непълнолетния си син Добрин в България. Прибрала
се без спестени пари. От септември месец 2023 г. е в България, търси си
работа, но не може да си намери. Част от средствата от продадения личен имот
в с.Бърдарски геран през 2006 г. вложила в ремонт на семейното жилище в с.
Дорково - за смяна на дограмата и монтиране на парно отопление. Поради
всичко изложено, плащането на издръжка на ищцата би представлявало за
ответницата затруднение и би застрашило физическото й оцеляване.
Претендира искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С Определение № 231 от 20.03.2024 г. е обявено от съда за безспорно
между страните обстоятелствата, че ищцата И. Д. К. е дъщеря на ответницата
М. И. К. и че е навършила пълнолетие, но не е навършила 25 години.
От уверение № 112/12.10.2023 г. издадено от СУ „Св. Климент
Охридски“, гр. София, се установява, че ищцата през учебната 2023/2024 г. е
записана в зимен семестър на първи курс, редовна форма на обучение в
посоченото висше учебно заведение /л. 53 от делото/.
От служебна бележка изх. № 60-06-02-14230/09.07.2024 г. от Агенция по
заетостта се установява, че ответницата е регистрирана като търсещо работа
3
лице в дирекция „Бюро по труда“ от 25.01.2024 г. /л. 166 по делото/.
От справка от Агенция по вписвания с изх. № 66-00-1005/31.05.2024 г. се
установява, че ответницата не притежава недвижимо имущество.
От представената и приета по делото справка от платформата „Revolut“
за периода от 31.12.2022 г. до 17.06.2024 г. се установява, че ответницата е
получила приходи в общ размер от 21 992,33 евро /л. 147- 163 от делото/.
Сумата разделена на периода за който е получена възлиза на размер
многократно надхвърлящ минималната работна заплата за 2022г., 2023г. и
2024г. още повече установения от Министерски съвет праг на бедност.
Съответно твърдението на ответницата, че изплащането на издръжка на
пълнолетната й дъщеря би съставлявало особено затруднение за нея не се
доказва. Преценката, която съдът дължи е винаги конкретна и зависи от
установеното имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако
учат, се дължи, само ако не съставлява особено затруднение за родителите.
Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се
установи, че детето учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си,
като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволят без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
В случая безспорно се установи, че ищцата, няма сключени трудови
договори, не получава други възнаграждения, няма движимо или недвижимо
имущество от които може да реализира доходи, с които да се издържа по
време на обучението си.
По делото е представено Решение №205 от 04.06.2024г. по гражданско
дело № 827/2023г. по описа на Районен съд – Велинград, видно от което
ответницата М. К. се задължава да заплаща месечна издръжка на
непълнолетното си дете Добрин Димитров Кюркчиев, като съдът не намира,
че това обстоятелство предпоставя невъзможността на ищцата да изплаща
издръжка и на дъщеря си и не то я въвежда в особени затруднения.
4
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. По отношение на същите
страната, която носи доказателствената тежест, следва да проведе главно
доказване, което поради това трябва да бъде и пълно, т. е. такова, което да
създаде у съда сигурно убеждение за тяхното съществуване. В конкретния
случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число
установения размер на реализирания от ответницата доход, липсата на
недвижимо имущество, като се отчетоха и грижите които полага ответницата
за своите възходящи, наличието на алиментни задължения на ответницата към
нейно ненавършило пълнолетие деце, съдът намира, че ответницата би могла
без особено затруднение да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна
издръжка в минимално установения от закона размер. Ищцата в
производството е провела пълно и главно доказване на твърденията си, че
заплащането на издръжка от майка й няма да представлява особено
затруднение за нея, представяйки документи удостоверяващи наличните
средства на ответницата в „Revolut“ - мобилна система за парични
транзакции, която функционира като мобилен портфейл, като наличието на
сумите не е оспорено от ответницата.
Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи. Минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С ПМС № 193/12.10.2023 г. миминалната
работна заплата е определена в размер на 933.00 лева, считано от 01.01.2024г.
За периода 01.01.2023г. - 31.12.2023г. с ПМС № 497/29.12.2022 г. е определена
минимална работна заплата в размер на 780.00 лева. С оглед изложеното
минималната месечна издръжка за 2023г. се равнява на 195,00 лева месечно.
След 01.01.2024г. минималната месечна издръжка се равнява на 233,25 лева
месечно. Съдът е обвързан единствено от посочения минимален размер на
месечната издръжка.
Съдът счита, че издръжка в размер на 233,25 лева месечно за целия
претендиран период е справедлива, с оглед доходите на ответницата и
потребностите, с оглед образованието, на ищцата.
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковата претенция се
явява основателна до размер от 233,25 /двеста тридесет и три лева и двадесет
5
и пет стотинки/ лв. месечно, предвид което ответницата следва да бъде
осъдена да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 233,25 /двеста
тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от иска, а ответната страна - за отхвърлената част. Ищцата е
доказала направени разноски по делото в размер на 1348 лв. /л. 171 от делото/,
поради което и следва да й бъдат присъдени разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, в размер на 786 лева - съобразно уважената част от иска. Ответницата е
доказала направата на разноски по делото в размер на 500 лв. платено
адвокатско възнаграждение /л. 170/, поради което и следва да й бъдат
присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 291,56 лева.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за
сметка на бюджета на съда, а ответницата да бъде осъдена да заплати в полза
на съда държавна такса върху уважената част от него в размер на 335,88 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.144 от СК, М. И. К., ЕГН **********, да
заплаща на пълнолетната си дъщеря И. Д. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 233,25 /двеста тридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/ лева, считано от 15.01.2024г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
пълния претендиран в размер на 400 лева месечно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149, във вр. с чл. 144 от СК, М. И. К., ЕГН
6
**********, да заплаща на пълнолетната си дъщеря И. Д. К. ЕГН **********,
месечна издръжка за минало време в размер на 233,25 /двеста тридесет и
три лева и двадесет и пет стотинки/ лева, считано от 12.10.2023г. до
14.01.2024 г., включително, ведно със законната лихва за забава, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран в размер на 400 лева
месечно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. И. К., ЕГН **********,
да заплати на И. Д. К., ЕГН **********, сумата от 786 лева, представляваща
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И. Д. К., ЕГН **********, да
заплати на М. И. К., ЕГН **********, сумата от 291,56 лева, представляваща
разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. И. К. с ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд - Велинград, сумата от 335,88 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо
ГПК, предварително изпълнение на решението относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик с
въззивна жалба по реда на глава двадесет и втора от ГПК в двуседмичен
срок, считано от получаване препис от решението от страните, а в частта
му относно допуснатото предварително изпълнение, решението, имащо
характер на Определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик с частна жалба по реда на глава двадесет и първа от ГПК в
едноседмичен срок.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8