Р Е Ш Е Н И Е
№
230
11.10.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 237 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
С
три отделни жалби по адм.д.5089/2018г. по описа на АССГ адв.В.В. от САК като
пълномощник на К.П.Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: *** оспорва три
решения на НЕЛК - Специализиран състав по психични болести, които са:
1/ЕР
на НЕЛК №0121-016/09.02.2018г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК
№2783/15.11.2017г. общи заболявания към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница, издадено
е ново решение, с което е отменен болничен лист /б.л./
№Е20167720005/19.06.2017г. на ЛКК обща, ПО към болницата и се указва на ЛКК да
издаде б.л. за периода на стационарно лечение на Г. 05.06.2017г. –
19.06.2017г.;
2/ЕР
на НЕЛК №0122-016/09.02.2018г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК №2784/15.11.2017г.
общи заболявания към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница, издадено е ново решение, с
което е отменен б.л. №Е20167720041/04.08.2017г. на ЛКК обща, ПО към болницата и
се указва на ЛКК да издаде б.л. за периода на болничен престой на Г. 20.07.2017г.
– 04.08.2017г. и
3/ЕР
на НЕЛК №0123-016/09.02.2018г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК
№2785/15.11.2017г. общи заболявания към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница, издадено
е ново решение, с което е отменен б.л. №Е20167720070/12.09.2017г. на ЛКК обща,
ПО към болницата и се указва на ЛКК да издаде б.л. за периода на болничен
престой на Г. 04.09.2017г. – 12.09.2017г. Релевират се основанията за оспорване
по чл.146, т.1, т.3 и т.4 от АПК. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила се свързват с просрочени жалби от
осигурителя срещу решенията на ТЕЛК с оглед срока по чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ,
неспазен срок за произнасяне от НЕЛК по чл.47, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ от 15 дни и
нарушение на чл.50, ал.1 и ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ поради липса на преглед на
лицето, неуведомяване за производството, неизследване на записванията в ЛАК и
несъбиране на цялата медицинска документация. Нарушението на материалния закон
се свързва с наличие на хоспитализации и извършен преглед на лицето от ЛКК и
съответствие с чл.24, ал.3 и чл.27 от ПУОРОМЕРКМЕ, което доказва временната му неработоспособност.
Моли се за отмяна на оспорените решения и присъждане на деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорванията.
В
писмена молба вх.№2830/23.05.2019г. пълномощникът на НЕЛК намира жалбата за
неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатените от жалбоподателя адвокатски възнаграждения.
Пълномощникът
на заинтересованата страна ТП на НОИ – гр.Кюстендил намира жалбите за
неоснователни.
Пълномощникът
на заинтересованата страна РД „Социално подпомагане“ – гр.Кюстендил оспорва
жалбите.
Останалите
заинтересовани страни ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница,
ЛКК обща ПО към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница, „В.Б.д.“ ЕООД *** и Агенция за
хора с увреждания не изразяват становище по жалбите.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
По
оспореното ЕР на НЕЛК №0121-016/09.02.2018г. Специализиран състав по психични
болести:
На
жалбоподателя е издадена Епикриза от 19.06.2017г. от МБАЛ „****“ ЕООД –
гр.Дупница, ИЗ №204/3322 за болничен престой през периода 05.06.2017г. –
19.06.2017г. с диагноза: F
33.0 РДР сегашен епизод лек. В анамнестичните данни е посочено, че лицето
постъпва за пореден път в ПО по повод влошаване на психичното състояние, което
налага овладяване в стационарни условия. След проведеното медикаментозно
лечение е записано, че се наблюдава подобряване на депресивното състояние, като
пациентът започнал да общува с близките си и да оказва съдействие на персонала
на отделението. Насочен е към личен лекар и психиатър за амбулаторно наблюдение
и лечение. Издаден е б.л. за временна неработоспособност /продължение/
№Е20167720005/19.06.2017г. от обща ЛКК – Психиатрично отделение към болницата с
разрешен отпуск през периода 05.06.2017г. – 19.07.2017г. или общо 45 дни, от
които 15 дни болничен режим и 30 дни свободен режим. С жалба до ТЕЛК – Дупница изх.№5001-09-664-/17.07.2017г.,
вх.№1677/25.07.2017г. по описа на РЗИ – Кюстендил, директорът на ТП на НОИ –
Кюстендил на основание чл.112, ал.1, т.2 от ЗЗ е оспорил болничния лист,
сочейки дата на неговото узнаване 07.07.2017г. с мотиви, свързани с повишен
контрол относно издаването на болнични листове и обстоятелството, че лицето е в
отпуск за временна неработоспособност от 26.04.2017г. Иска се произнасяне
относно реалното негово състояние, основателността и продължителността на
временната неработоспособност при поставената диагноза и режим на лечение. С ЕР
на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „****“ ЕООД – гр.Дупница №2783/15.11.2017г.
болничният лист е потвърден. В решението е посочено, че е извършен преглед на
лицето. ТЕЛК е установила проведения болничен престой на Г. и е приела отпуска
за необходим предвид естеството на заболяването и работата на лицето. По това
време Г. е работил като механошлосер във „В.Б.д.“ ЕООД ***. С жалба до НЕЛК
изх.№5001-09-664-2/04.12.2017г., вх.№3133/19.12.2017г. по описа на РЗИ –
Кюстендил, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е оспорил ЕР на ТЕЛК, сочейки,
че е узнал за решението на 27.11.2017г. От обратната разписка на л.63 от делото
е видно, че жалбата е изпратена чрез РКМЕ, получена там на 07.12.2017г.
Органите на медицинската експертиза не могат да представят доказателства за
датата на връчване на решението на ТЕЛК на ТП на НОИ – Кюстендил, въпреки
многобройната преписка, касаеща обаче изпращането и получаването на други
писма. Жалбата е входирана в НЕЛК с №144/03.01.2018г. С оспореното решение на
НЕЛК №0121-16/09.02.2016г. е отменено решението на ТЕЛК и е издадено ново
решение, с което болничният лист е отменен и е указано на ЛКК да издаде
болничен лист за периода на стационарно лечение 05.06.2017г. – 19.06.2017г. Решението
е постановено по документи на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. За отмяната
е взето предвид обстоятелството, че болният е изписан след подобряване на
депресивното състояние без да е обективирано състояние, налагащо продължаване
на временната неработоспособност в домашни условия. Решението носи подписите на
председателя и тримата членове на комисията. Връчено е на Г. на 09.05.2018г., а
жалбата по делото е подадена на 08.05.2018г.
По
оспореното ЕР на НЕЛК №0122-016/09.02.2018г. Специализиран състав по психични
болести:
На
жалбоподателя е издадена Епикриза от 04.08.2017г. от МБАЛ „****“ ЕООД –
гр.Дупница, ИЗ №268/4244 за болничен престой през периода 20.07.2017г. – 04.08.2017г.
с диагноза: F
33.0 РДР сегашен епизод лек. В анамнестичните данни е посочено, че лицето
постъпва за пореден път в ПО по повод влошаване на психичното състояние, което
налага овладяване в стационарни условия. След проведеното медикаментозно
лечение е записано, че се наблюдава подобряване на депресивното състояние, като
пациентът започнал да общува с близките си и да оказва съдействие на персонала
на отделението. Насочен е към личен лекар и психиатър за амбулаторно наблюдение
и лечение. Издаден е б.л. за временна неработоспособност /продължение/
№Е20167720041/04.08.2017г. от обща ЛКК – Психиатрично отделение към болницата с
разрешен отпуск през периода 20.07.2017г. – 02.09.2017г. или общо 45 дни, от
които 15 дни болничен режим и 30 дни свободен режим. С жалба до ТЕЛК – Дупница
изх.№5001-09-763/11.08.2017г., вх.№1984/01.09.2017г. по описа на РЗИ –
Кюстендил, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.112, ал.1, т.2
от ЗЗ е оспорил болничния лист, сочейки дата на неговото узнаване 08.08.2017г.
с мотиви, свързани с повишен контрол относно издаването на болнични листове и
обстоятелството, че лицето е в отпуск за временна неработоспособност от
26.04.2017г. Иска се произнасяне относно реалното негово състояние,
основателността и продължителността на временната неработоспособност при
поставената диагноза и режим на лечение. С ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
„****“ ЕООД – гр.Дупница №2784/15.11.2017г. болничният лист е потвърден. В
решението е посочено, че е извършен преглед на лицето. ТЕЛК е установила
проведения болничен престой на лицето от 05.06.2017г. и е приела отпуска за
необходим предвид естеството на заболяването и работата на лицето. По това
време Г. продължил да работи като механошлосер във „В.Б.д.“ ЕООД ***. С жалба
до НЕЛК изх.№5001-09-763-2/04.12.2017г., вх.№3132/19.12.2017г. по описа на РЗИ
– Кюстендил, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е оспорил ЕР на ТЕЛК, сочейки,
че е узнал за решението на 27.11.2017г. От обратната разписка на л.63 от делото
е видно, че жалбата е изпратена чрез РКМЕ, получена там на 07.12.2017г.
Органите на медицинската експертиза не могат да представят доказателства за
датата на връчване и на това решение на ТЕЛК на ТП на НОИ – Кюстендил. Жалбата
е входирана в НЕЛК с №146/03.01.2018г. С оспореното решение на НЕЛК №0122-16/09.02.2016г.
е отменено решението на ТЕЛК и е издадено ново решение, с което болничният лист
е отменен и е указано на ЛКК да издаде болничен лист за периода на стационарно
лечение 20.07.2017г. – 04.08.2017г. Решението е постановено по документи на
основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ с мотиви, идентични с предходното решение. Решението носи подписите на
председателя и тримата членове на комисията. Връчено е на Г. на 09.05.2018г., а
жалбата по делото е подадена на 08.05.2018г.
По
оспореното ЕР на НЕЛК №0123-016/09.02.2018г. Специализиран състав по психични
болести:
На
жалбоподателя е издадена Епикриза от 12.09.2017г. от МБАЛ „****“ ЕООД –
гр.Дупница, ИЗ №313/5110 за болничен престой през периода 04.09.2017г. – 12.09.2017г.
с диагноза: F
33.0 РДР сегашен епизод лек. В анамнестичните данни е посочено, че лицето
постъпва за пореден път в ПО по повод влошаване на психичното състояние, което
налага овладяване в стационарни условия. След проведеното медикаментозно
лечение е записано, че се наблюдава подобряване на депресивното състояние, като
пациентът започнал да общува с близките си и да оказва съдействие на персонала
на отделението. Насочен е към личен лекар и психиатър за амбулаторно наблюдение
и лечение. Издаден е б.л. за временна неработоспособност /продължение/
№Е20167720070/12.09.2017г. от обща ЛКК – Психиатрично отделение към болницата с
разрешен отпуск през периода 03.09.2017г. – 12.10.2017г. или общо 40 дни, от
които 10 дни болничен режим и 30 дни свободен режим. С жалба до ТЕЛК – Дупница
изх.№5001-09-1082/12.10.2017г., вх.№2372/03.11.2017г. по описа на РЗИ –
Кюстендил, директорът на ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.112, ал.1, т.2
от ЗЗ е оспорил болничния лист, сочейки дата на неговото узнаване 09.10.2017г.
с мотиви, свързани с повишен контрол относно издаването на болнични листове и
обстоятелството, че лицето е в отпуск за временна неработоспособност от
26.04.2017г. Иска се произнасяне относно реалното негово състояние,
основателността и продължителността на временната неработоспособност при
поставената диагноза и режим на лечение. С ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
„****“ ЕООД – гр.Дупница №2785/15.11.2017г. болничният лист е потвърден. В
решението е посочено, че е извършен преглед на лицето. ТЕЛК е посочила, че в предишно
свое решение подробно е разгледала здравословното състояние на лицето и е
приела, че отпуска по болест, даден с болничния лист е бил необходим и
достатъчен. Посочена е консултация с д-р К.. По това време Г. продължил да
работи като механошлосер във „В.Б.д.“ ЕООД ***. С жалба до НЕЛК изх.№5001-09-1082-2/04.12.2017г.,
вх.№3131/19.12.2017г. по описа на РЗИ – Кюстендил, директорът на ТП на НОИ –
Кюстендил е оспорил ЕР на ТЕЛК, сочейки, че е узнал за решението на 27.11.2017г.
От обратната разписка на л.63 от делото е видно, че жалбата е изпратена чрез
РКМЕ, получена там на 07.12.2017г. Органите на медицинската експертиза не могат
да представят доказателства за датата на връчване и на това решение на ТЕЛК на
ТП на НОИ – Кюстендил. Жалбата е входирана в НЕЛК с №147/03.01.2018г. С
оспореното решение на НЕЛК №0123-16/09.02.2016г. е отменено решението на ТЕЛК и
е издадено ново решение, с което болничният лист е отменен и е указано на ЛКК
да издаде болничен лист за периода на стационарно лечение 04.09.2017г. – 12.09.2017г.
Решението е постановено по документи на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ с
мотиви, идентични с предходното решение. Решението носи подписите на
председателя и тримата членове на комисията. Връчено е на Г. на 09.05.2018г., а
жалбата по делото е подадена на 08.05.2018г.
От
приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза на вещо лице д-р В.Р.
/началник на ПО към МБАЛ – Кюстендил/ се установява, че регистрираното
заболяване на жалбоподателя е „Рецидивиращо депресивно разстройство“ /РДР/,
като приложените по делото експертизи, макар и за различни периоди от време, са
идентични по съдържание и не носят информация за динамиката на симптомите, като
в проведеното интервю с жалбоподателя същият не е достатъчно информативен, т.к.
не споделя и не прилага документи от проведени консултации, лечение и
проследяване в амбулаторни условия. В този смисъл вещото лице сочи, че
психичното заболяване е „общо заболяване“ по НМЕР и е довело до временна
нетрудоспособност у лицето, но задължение на медицинските специалисти е да
подкрепят заключението си с коректно описани в медицинската документация данни
за причините за настъпването на временната нетрудоспособност, симптомите,
касаещи продължаването й, описание на „влошаването“, като начало и „остатъчната
– персистиращата симптоматика“ като последица, водещи до трудова дезадаптация и
налагащи определянето на временна нетрудоспособност. Вещото лице допълва и че
при Г. след м.10.2017г. не са регистрирани други депресивни епизоди – не е
провеждано лечение от ОПЛ за хронична депресия, няма издадена „Рецептурна
книжка на хронично болния“ за провеждане на поддържащо лечение, липсва оценка
от ТЕЛК за настъпила инвалидизация, резултат от хронично протичащо психично
заболяване. Към момента на прегледа от вещото лице /м.03.2019г./ отново не са
налице валидни критерии за наличие на тежко психично разстройство. Г. и
понастоящем не провежда поддържащо лечение и е с възстановена трудоспособност,
доказателство за което е фактът, че работи като багерист на ново работно място.
До м.06.2017г. няма документи, описващи историята на боледуването, провеждано
лечение от психиатър и анамнеза за предишни депресивни епизоди и лечения,
докато в приложените епикризи след тази дата е отбелязано, че лицето „постъпва
за пореден път“ по повод „обостряне на психичното състояние“, което предполага
поредност, рецидивиращо влошаване и ново обостряне на вече съществуващо и
доказано депресивно разстройство. Вещото лице сочи, че след проведените
стационарни лечения, нито в епикризите, нито в ЛАК са описани симптомите на
заболяването както в посока на влошаване, така и в посока необходимост и
причини за присъждане на временна нетрудоспособност в условията на свободен
режим. Освен това в медицинските документи липсват медицински прегледи от
посочените в ЕР на ТЕЛК консултации със специалист – психиатър, на базата на
които ТЕЛК потвърждава обжалваните болнични листове. РДР се
характеризира с повтарящи се депресивни епизоди и представлява същинско,
хронично психично разстройство, поради което е включено като диагноза в
регистъра на хроничните заболявания от списъка на НЗОК, което обаче предполага
поддържащо лечение и реимбурсация на изписваните медикаменти в „Рецептурна
книжка на хронично болния“. Вещото лице сочи, че са налични данни за временна
нетрудоспособност единствено в периодите на болнично лечение и липсват
доказателства /документални и гласови данни/ за неработоспособност в периодите
извън това лечение. Освен това, в медицинските документи има пропуски при
тяхното оформяне, т.к. не са вписани причините и наличната остатъчна
симптоматика, които валидизират наличието на депресивни симптоми след
изписването от болница и водят до временна нетрудоспособност, като обосновават
необходимостта от продължаването й.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на
писмените доказателства по делото. Същото не се оспорва от страните.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателствени средства.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбите за
допустими. Подадени са от пълномощник на
надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.112, ал.1,
т.4 от ЗЗ.
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че
оспорените решения на НЕЛК са законосъобразни административни актове.
Съображенията за това са следните:
Решенията
изхождат от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по
място, време и степен. Предмет на произнасяне от НЕЛК са решенията на ТЕЛК.
Нормата на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ определя НЕЛК за компетентен орган по
разрешаване на споровете за законосъобразност на решенията на ТЕЛК. Страните не
спорят относно компетентността.
При
издаване на решенията е спазено изискването на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ за
мотивирана писмена форма. Решенията отговарят и на общите изисквания за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържат имената и длъжностите на издателите,
включени в колективния орган, фактически и правни основания за тяхното издаване
и ясни волеизявления на органа в рамките на правомощията по чл.45, ал.1 и ал.4
и чл.51, т.2 от НУОРОМЕРКМЕ. Налице е корелация между фактически обстоятелства
и разпоредителните части.
Решенията
са издадени при спазване на процедурата по 50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в
редакцията, обн. ДВ, бр.55/2014г. във вр. с правилото по чл.142, ал.1 от АПК. Решенията
са взети въз основа на цялата налична медицинска документация на Г.. Правилото
на чл.50, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ не задължава произнасянето на НЕЛК са се
предхожда от преглед на лицето, т.к. прегледа се извършва по преценка на
председателя на състава на НЕЛК. Хипотезата по чл.50, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ за
задължителен преглед касае случай, когато лицето е оспорило решението на ТЕЛК,
която хипотеза не е налице по делото. Оспорването пред НЕЛК е ангажирано по
жалби от директора на ТП на НОИ.
Неоснователно
е възражението на оспорващия за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Жалбите срещу решенията на ТЕЛК не са от осигурителя, а от ТП на НОИ.
Представените по делото доказателства не сочат за тяхното просрочие с оглед
срока по чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ. Произнасянето на НЕЛК след срока по чл.47,
ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ от 15 дни не представлява съществено нарушение на
процедурата, т.к. срокът е инструктивен. Неговото изтичане не погасява правото
на органа да постанови решения по случая. Неуведомяването на лицето за
производството също не представлява съществено нарушение, т.к. прегледът не е
бил задължителен и преценката на органа е извършена по наличната медицинска
документация, която е пълната такава за случая. Правилото на чл.46, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ
не задължава НЕЛК да събира допълнителни данни за заболяването и
работоспособността на лицето, ако прецени, че такива не са необходими или
установи, че няма издадени.
Изводът
от горното е, че в изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решенията
на НЕЛК са издадени от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая и събиране на относимите доказателства.
Решенията
са съответни на материалния закон.
Нормата
на чл.3, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ възлага в компетентност на лекуващите лекари и ЛКК
извършване на експертизата на временната неработоспособност. Правилото на чл.4
от ПУОРОМЕРКМЕ задължава извършването на тази експертиза само по предварително
уточнени заболявания и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските
документи. Дефиницията за временна неработоспособност по чл.6 от НМЕ включва
случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради определени обстоятелства, между които е общо заболяване. Следователно,
предмет на проверка по делото, е дали жалбоподателят и по трите издадени
болнични листове през периодите на разрешените отпуски е бил осигурено лице,
което не е могло или е било възпрепятствано да работи. От медицинската
документация по време на стационарните лечения през периодите 05.06.2017г. –
19.06.2017г., 20.07.2017г. – 04.08.2017г. и 04.09.2017г. – 12.09.2017г. се
доказва пречката лицето да упражнява работа, поради престоят в болница и
лечението по поставената диагноза. За останалите периоди на болничните листове
с разрешен свободен режим обаче липсва медицинска документация, установяваща
временна неработоспособност. От една страна, епикризите на лицето съдържат един
и същи изводи за подобряване на състоянието на пациента, без включена остатъчна
симптоматика, която да води до трудова дезадаптация. Преди издаване на първата
епикриза също липсват документи, установяващи посочените в епикризата поредност
на страданието – няма посочено и доказано провеждано лечение от психиатър и
анамнеза за предишни депресивни епизоди и лечения, което не предполага
рецидивиращо влошаване и ново обостряне на вече съществуващо и доказано
депресивно разстройство. От друга страна, след всяка епикриза до издаване на
следващата, включително в ЛАК на лицето, отсъства изготвена каквато и да било
медицинска документация за симптомите на заболяването в посока влошаване и
необходимост и причини за определяне на временна неработоспособност в условията
на свободен режим и то в завишените размери по оспорените болнични листове. Установи
се и че записаната в последното решение на ТЕЛК консултация със специалист –
психиатър не е отразена в медицински документ. От заключението на вещото лице е
видно, че заболяването РДР се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди и
представлява същинско, хронично психично разстройство, поради което е включено
като диагноза в регистъра на хроничните заболявания от списъка на НЗОК, което
обаче предполага поддържащо лечение и реимбурсация на изписваните медикаменти в
„Рецептурна книжка на хронично болния“, каквото лечение не е провеждано. Освен
това, след м.10.2017г. няма провеждано лечение от ОПЛ за хронична депресия. При
прегледа от вещото лице отново не са налице валидни критерии за наличие на
тежко психично разстройство. Жалбоподателят не споделя и не прилага документи
за провеждани консултации, лечение и проследяване в амбулаторни условия през
периодите между болничните престои. Посочените обстоятелства водят до отсъствие
у лицето на симптоми за общо заболяване в периодите извън стационарните
лечения, които да налагат извод за настъпила временната неработоспособност през
тези периоди и да обосновават необходимост от разрешаване на отпуск при
условията на свободен режим. Изводите на НЕЛК са съответни на доказателствата
по делото и почиват на правилно приложение на материалния закон, противно на
твърденията на оспорващия. Мотивите в решенията на ТЕЛК за обратното са едностранчиви,
без преценка на информацията от медицинските документи и недържащи сметка на
критерии по чл.6, ал.1 от НМЕ.
Изложеното
налага извод за отхвърляне на оспорванията като неоснователни.
Поради
изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.27в от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на НЕЛК
деловодни разноски в размер на 120лв. за юриксонсултско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорванията в жалбите
К.П.Г. /с посочени лични данни/ срещу ЕР на НЕЛК
№0121-016/09.02.2018г., ЕР на НЕЛК №0122-016/09.02.2018г. и ЕР на НЕЛК
№0123-016/09.02.2018г., всички на Специализиран състав по психични болести.
ОСЪЖДА К.П.Г. да заплати на НЕЛК деловодни разноски в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: