Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Попово, 29 юни 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично съдебно заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 272 по
описа за 2020 година на ПпРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 99, във вр. чл. 79, ал. 1, чл.
86 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „****“ ЕООД (с предишно наименование „**” ЕООД) – гр. **, чрез пълномощник: адв. В. Г.
от САК, твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на ПпРС. По
посоченото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която било постъпило
възражение от длъжника.
Твърди, че в законния срок и на основание чл. 415
от ГПК предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество твърди, че
придобило вземането в размер на 802.47 лв. по силата на договор за цесия от
29.11.2019 г., с прехвърлител: „****“ ООД, което дружество от своя страна било
цесионер по договор за цесия от 12.07.2019 г. с прехвърлител: „****“ ЕАД.
Ищцовото дружество встъпило в
правата си на кредитор още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
придобило права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди, че между „****“ ЕАД Р.С.М.
бил сключен договор за далекосъобщителни услуги М01565998/02.08.2017 г., по който били
предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен № ********** по тарифен план
„Тотал“ с месечна абонаментна такса 10.99 лв. pа срок от 24 месеца, изменен на 07.09.2017 г. и на 09.10.2017 г., след
което на 07.08.2017 г. бил добавен за ползване мобилен номер **********, на
който му били предоставяни услуги по тарифен план „Тотал“ с месечен абонамент в
размер 14.99 лв. за срок от 24 месеца, изменен на 09.10.2017 г. Ответникът взел
и устройство на изплащане с договор за лизинг
от 07.08.2017 г. – ТELENOR Smart
4G White на обща лизингова цена 162.17
лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 3.79 лв., при
първоначална вноска в размер 75.00 лв.
Вземанията по описаните договори били на обща
стойност 802.47 лв. и били обективирани във фактури № **********/15.12.2017 г.,
№ **********/15.01.2018 г., № **********/15.02.2018 г. и №
**********/15.04.2018 г.
Цената на иска представлявала сбор от с.едните задължения на ответника:
- 513.65
лв. – цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по
горепосочените договори за далекосъобщителни услуги;
- 60.64
лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.08.2017 г.;
- 228.18
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителни
услуги.
Ответникът не погасил в срок
задълженията си към кредитора, с оглед на което ищецът претендира и лихва за
забава в размер 129.75 лв. за периода 04.05.2018 г. – 06.12.2019 г.
Неустойката била начислена въз
основа на изричната клауза на т. 11 от индивидуалния договор за
далекосъобщителни услуги.
Предвид изложеното,
искането е съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 513.65 лв. – цена на потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М01565998/02.08.2017 г. за
мобилен № ********** и договор № М01565998/07.08.2017 г. за мобилен №
**********, сумата 60.64 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 07.08.2017 г. и сумата 228.18 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1114/2019 г.
по описа на ПпРС. Претендират се разноски в заповедното и в исковото
производство.
В съдебно заседание ищцовата страна
не изпраща представител, но с писмена молба-становище, подадена чрез
пълномощник, поддържа изцяло предявените искове и моли, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено
решение срещу ответника. Претендира разноски.
В едномесечния срок и по
реда на чл. 131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН ПИСМЕН ОТГОВОР от ответника Р.С.М., не е
изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не
са направени доказателствени искания, не са оспорени представените от ищцовата
страна писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не изразява становище по
предявения иск.
Съдът,
след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото, на ответника му е връчен
препис от исковата молба и доказателствата към нея, даден му е едномесечен срок
за отговор, указани са му последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването в съдебно заседание, но въпреки това същият не се яви
в съдебно заседание, не изпрати надлежно упълномощен представител и не посочи уважителна причина за това. От своя
страна, ищецът чрез пълномощника си се възползва от законната възможност по чл.
238, ал. 1 от ГПК и поиска съдът да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
От
правна страна съдът намира, че са налице
основанията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника по делото, като на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК
същото не следва да се мотивира по същество. Предявеният иск е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Решението на съда се основава на наличието на предпоставките на
закона за постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като се
съобрази със задължителното тълкуване,
дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК
ВКС, съдът приема, че ответникът следва да заплати на ищцовата страна, както направените разноски в заповедното производство в
общ размер 385.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 360.00 лв.
– адвокатско възнаграждение), така и сторените в настоящото производство
разноски – в общ размер 385.00 лв. (в т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна
такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение).
Водим от изложените съображения и на основание чл.
239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между „****“ ЕООД, ЕИК **** (с предишно наименование „**“ ЕООД), със
седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от ****, и Р.С.М.,
ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, ЧЕ Р.С.М. ДЪЛЖИ
НА „****“ ЕООД СУМАТА 802.47 лв. (осемстотин и два лева и 47 ст.), представляваща общо задължение по фактури
№ **********/15.12.2017 г., №
**********/15.01.2018 г., № **********/15.02.2018 г. и № **********/15.04.2018
г., в това число: сумата 513.65 лв. (петстотин и тринадесет лева
и 65 ст.) – цена на потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
М01565998/02.08.2017 г. за мобилен № ********** и договор №
М01565998/07.08.2017 г. за мобилен № **********, сумата 60.64 лв. (шестдесет лева и 64 ст.) – незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 07.08.2017 г. и сумата 228.18 лв. (двеста двадесет и осем лева и 18 ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, вземанията
по които договори са прехвърлени с договори за цесия първоначално в полза на „****“
ООД, а впоследствие – в полза на „****“ ЕООД), за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „****“ ЕООД,
ЕИК **** (с предишно наименование „**“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. *********,
представлявано от ****, СУМАТА 385.00 лв. (триста осемдесет и
пет лева 00 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1114/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 385.00 лв. (триста осемдесет
и пет лева 00 ст.) – разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 272/2020 г. по описа на Районен съд – Попово.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: