Присъда по дело №220/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	7
Дата:	15 септември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20212200200220
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. С. , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниАндриана Василева
заседатели:Петрова

Росица Стефанова
Бармукова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Борислав Николаев Сяров (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело от общ
характер № 20212200200220 по описа за 2021 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия ИЛ. Т. Т. - роден на ******* г. в гр. С.,
живущ с. К., общ. С., ул. „С.” № 5, българин, български гражданин, със
средно образование, земеделски производител, разведен, неосъждан. ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, на 24.12.2020 г. в с. К., общ. С., при
управление на моторно превозно средство - товарен микробус „Форд
Транзит“ с per. № СН ***** АХ, нарушил правилата за движение, визирани в
чл. 40 ал. 1 от ЗДвП /“Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения на останалите участници в движението“/, и чл. 40
ал.2 от ЗДвП /“По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
необходимо, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на М.К.Т. от с. К., общ.
С., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.1, вр. с чл.58а
1

ал.1, вр. с чл. 54 от НК НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подс. ИЛ. Т. Т. наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок от ТРИ години, считано
от влизане на присъдата в сила, като НЕ ВЪЗЛАГА полагането на
възпитателни грижи и НЕ НАЛАГА пробационна мярка през този
изпитателен срок по реда на чл. 67 ал. 1 и ал. 3 от НК.
На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимия ИЛ. Т. Т., с
установена по делото самоличност, от право да управлява моторно превозно
средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. Т. Т. да заплати на частния обвинител М.
П. Г. сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, представляваща направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия ИЛ. Т. Т. да заплати направените по делото
разноски в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - С. общо в размер на
сумата - 1 472,10 лв.
Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд – гр. Бургас в 15 - дневен срок, считано от днес.

ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 7/15.09.2021 г. по НОХД № 220/2021 г. по описа на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура гр.С. обвинителен акт п.д. № 43/21г. от 21.06.2021г. против ИЛ. Т. Т. от с.К.,
общ.С. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура заявява, че поддържа обвинението
против подсъдимия ИЛ. Т. Т. така както същото е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства /които подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява
подсъдимият да бъде признат за виновен по него и съответно осъден. Предлага на
подсъдимия И.Т. да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при
отчитане на наличните предимно смекчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в размер
малко над минималния предвиден в закона и конкретно две години и шест месеца лишаване
от свобода. С оглед наличните по делото обстоятелства имащи отношение към
отговорността се обосновава извод за наличието на предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка прокурорът настоява изпълнението на
наложеното на подсъдимия И.Т. наказание една година и осем месеца лишаване от свобода
/след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок равен на срока на
лишаването от свобода след неговата редукция т.е. една година и осем месеца.
В настоящото наказателно производство пострадалият М. П. Г. – син на починалата
М.К.Г., по негово искане /направено чрез повереника му/ беше конституиран единствено
като частен обвинител. Същият не беше конституиран в качеството на граждански ищец,
тъй като не предяви граждански иск против подсъдимия за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
наказателно производство.
Пострадалите ПЛ. М. Г. и Д. М. Г., редовно призовани не се явиха в разпоредително
респ. в съдебно заседание, проведено по реда на глава 27-ма от НПК, като в срока по чл.77
ал.3 респ. чл.85 ал.3 от НПК от тях не постъпиха искания за конституирането им като частни
обвинители и граждански ищци.
Конституираният частен обвинител М. П. Г., чрез упълномощения си повереник,
заявява, че поддържа повдигнатото от прокурора обвинение против подсъдимия. Намира, че
същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
както и от самопризнанието на самия подсъдим. Присъединява се към претендираното от
представителя на държавното обвинение наказание лишаване от свобода – една година и
осем месеца след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, както и към предложението
изпълнението на това наказание да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По
отношение на наказание лишаване от право да се управлява МПС се прави искане същото да
бъде в по-малък размер, а именно – една година. Претендират се и направените по делото
1

разноски за адвокатски хонорар.
Подсъдимият ИЛ. Т. Т., лично и чрез упълномощения си защитник, не оспорва
обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието
респ. резултата от него и се изразява съжаление за случилото се. Основната теза на защитата
на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на подсъдимия да бъде
наложено наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
т.е. в размер под минималния минималния предвиден в закона – при условията на чл.58а
ал.4 от НК. Алтернативно се претендира налагане на наказание в размер на минималния
размер лишаване от свобода, който да бъде редуциран по реда на чл.58а ал.1 от НК с една
трета. Обосновава се наличието на законовите предпоставки изпълнението на така
наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен
срок. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС,
защитата на подсъдимия обосновава тезата, същото да бъде наложено в размер, който да
бъде съобразен с размера на наложеното наказание лишаване от свобода след неговата
редукция и да не бъде увеличаван. Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и
също настоява евентуално наложеното му наказание да не бъде търпяно ефективно поради
изложените от защитата му съображения.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият ИЛ. Т. Т. е роден на 20.10.1965г. в гр.С.. С настоящ адрес е в с.К.,
обл.С.. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Разведен е. Работи като
земеделски производител. Не е осъждан.
Подс. И.Т. е правоспособен водач на МПС - категории „В", „М" от 1988 г.
Притежава свидетелство за правоуправление № *********, издадено от ОД на МВР - С.,
валидно до 22.05.2022 год.
Като водач, видно от приложената към материалите по делото справка,
подсъдимият е наказван няколко пъти по административен ред с административни наказания
за нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият Т. живее в с. К., общ. С. и от три години е регистриран като
земеделски производител, занимавайки се основно с отглеждане на зеленчуци и овощни
дръвчета. За превоз на готовата продукция, както и за превоз на торове и препарати, през
лятото на 2019 г. закупил товарен микробус „Форд Транзит" с ДК № СН ****** АХ.
На 24.12.2020 г. около 08,20 часа подс. И.Т. преместил микробуса от улицата пред
дома си на съседната перпендикулярна улица, където се намират оранжериите му, за да
разтовари от багажното отделение торови препарати за разсада в оранжериите. Оставил
микробуса с работещ двигател и се върнал до дома си да отвори вратите на гаража.
Вървейки към дома си забелязал пострадалата М.К.Г., на 78 години, да върви по тротоара
към магазина в северна посока.
Прибирайки се в дома си, подсъдимият разбрал от майка си, че братовчед му ще
коли прасе и желае да отиде да му помогне. Подс. И.Т. решил да отиде да помогне на
братовчед си и се отказал да разтоварва препаратите. Отишъл да автомобила с идеята да го
2

върне обратно пред дома си. Качил се в кабината на микробуса, погледнал в страничните
огледала и, след като не забелязал нищо, потеглил на заден ход към дома си. Вече се движел
с бавна скорост по улицата, на която се намира дома му, когато чул леко тупкане и викове
отзад. Спрял автомобила и слязъл.
Подсъдимият Т. забелязал зад микробуса свид. Г. Г. и падналата на пътното платно
пострадала М.Г.. Жената била в съзнание и успяла да попита как водачът на автомобила не я
забелязал. Тя заявила, че не чула или видяла приближаващия микробус. Свид. Г. Г.
забелязал преди произшествието пострадалата първоначално да върви по тротоара, но
наближавайки превозното средство те рязко сменила посоката на движение и слязла на
пътното платно.
Подсъдимият Т. изтеглил превозното средство леко напред и се върнал при
пострадалата. Помолил я да не става, влязъл в дома си, взел стол, на който настанил Г. и я
завил с одеяло.
Пострадалата Г. помолила подсъдимия да се обади на внука й - свид. П.Г.. Той от
своя страна, пристигайки на мястото на произшествието, се обадил на баща си - свид. М.Г.,
както и на тел. 112 за да извика линейка.
Подсъдимият, както и двамата свидетели, помогнали на медицинския екип на
натоварят носилката с пострадалата в линейката, която малко по- късно пристигнала в
Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" в С..
При извършените първоначални прегледи медиците установили, че пострадалата Г.
е контактна, но напълно неадекватна и в състояние на травматичен шок. По спешност
пострадалата била приведена в ОАИЛ за извършване на торакоцентеза в дясно, но в този
момент състоянието й започнало прогресивно да се влошава, изпаднала в състояние на
клинична смърт и, въпреки предприетите съживителни мероприятия, Г. починала.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 246/2019 г.,
пострадалата М.Г., на 78 години, е получила масивни счупвания на десните ребра /счупени
са от първото до деветото ребро/, както и от първото до седмото ребра в ляво. При
извършените изследванията костите на долните и горните крайници, са били установени
данни за счупване на кръстеца, ацетабулума и долното рамо на срамната кост в дясно.
При външния оглед и аутопсията на трупа се установяват данни за контузия на
главата с наличие на масивна разкъсно - контузна рана в областта на лявата половина на
челото, наличие на разкъсно - контузна рано в областта на носа и наличие на множество
кръвонасядания и кръвоизливи в областта на челото и двете слепоочни области.
Според заключението на вещото лице непосредствената причина за смъртта на
пострадалата М.Г. е изпадането й в тежък травматичен шок, в резултат на множествените
травми в областта на горните и долни крайници, контузията на белите дробове,
множествените двустранни счупвания на ребрата.
Настъпването на смъртта на пострадалата е в пряка и непосредствена връзка с
получените травматични увреждания при възникналото на 24.12.2020 г. пътно - транспортно
произшествие.
Описаните увреждания, довели до смъртта на пострадалата, са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне
на главата, гръдния кош и крайниците. Локализацията на уврежданията сочи, че
3

пострадалата е била блъсната със задната част на автомобила, като ударът вероятно е бил в
областта на задностраничната повърхност на лявото бедро.
Според заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза,
скоростта на движение на микробуса „Форд Транзит", управляван от подс. И.Т. преди
настъпването на пътно¬транспортното произшествие и към момента на удара е около 13
км/ч. , като опасната зона на спиране на автобуса при тази скорост на движение е около 5 м.
Техническите причини, довели до настъпването на пътно-транспортното
произшествие се заключават на първо място в предприетата маневра за движение на заден
ход от страна на водача на автомобила – подс. И.Т.. Тъй като се касае за товарен микробус
без странични стъкла, което допълнително затруднява движението на заден ход /доколкото
при тази маневра може да се разчита единствено на страничните огледала за обратно
виждане/ технически правилно е водачът да осигури човек, който да контролира
непрекъснато предприетата маневра.
Пострадалата Г. се е движила технически неправилно по платното за движение и е
предприела пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходна пътека. Г.,
от своя страна е имала техническата възможност да възприеме приближаващия микробус и
да се съобрази с неговото положение и скорост на движение. Технически правилно би било
пешеходката да продължи движението си по тротоара.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени
обстоятелствата изложени, като се позова на направеното самопризнание от страна на
подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият
съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия И.Т.,
депозирани в досъдебното производство; показанията на свидетелите М.В., М.Г., П.Г. и Г.
Г., депозирани в досъдебното производство; заключенията на вещите лица по
съдебномедицинската на труп и авто-техническата експертизи, изготвени в досъдебното
производство; писмените доказателствени материали – протокол за оглед на ПТП и
фотоалбум, удостоверение за наследници, препис извлечение от акт за смърт, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, резултати от проведени изследвания за алкохол и
наркотични вещества, справка за водач, медицинска документация характеристична справка
и справка за съдимост.
Съдът обсъди обясненията на подс. И.Т., изхождайки от обстоятелството, че наред с
качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства,
тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че
той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
досъдебното производство на подсъдимия е била предоставена възможност да даде
обяснения и той е депозирал такива. Изложил е твърденията си за случилото се във връзка
възникването и протичането на произшествието, като е заявил, че не е възприел
пострадалата при движение с автомобила на заден ход. Обясненията на подсъдимия са
4

подробни, последователни и непротиворечиви. Те не противоречат на останалия
доказателствен материал вкл. на показанията на разпитаните свидетели, както и на
заключението на автотехническата експертиза относно механизма на възникване и
протичане на ПТП. В тази връзка обясненията на подсъдимия в много голяма степен
допринасят за изясняването на съществени обстоятелства от предмета на доказване по
настоящото делото и с оглед на съдържанието и естеството им същите следва да бъдат
напълно кредитирани.
В съдебната фаза подсъдимият прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на
фактите съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, макар и в
различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
От тези показания от по-съществено значение са тези депозирани от свидетелите Г.
Г.. Този свидетел е очевидец на инцидента и е възприел възникването и протичането на
пътно-транспортното произшествие. В този смисъл чрез тези показания се установява какво
е било конкретното поведение както на пострадалата, така и на управляваното от
подсъдимия превозно средства непосредствено преди и по време на произшествието. Той е
възприел и местоположението и състоянието на превозното средство и пострадалата, както
и поведението и състоянието на подсъдимия, както и състоянието на пострадалата
непосредствено след инцидента. Показанията му са подробни и последователни,
непротиворечиви и съвпадащи си по отношение на съществените обстоятелства, които
изясняват.
От показанията на свидетелите М.Г. и П.Г. – съответно син и внук на пострадалата
М.Г. се установяват обстоятелства касаещи отношенията между тях, както и такива относно
това по какъв начин и кога са научили за станалото ПТП. Те не изясняват обстоятелства
свързани с механизма на възникване и протичане на самото произшествие, а възпроизвеждат
това, което са научили чрез други лица. И двамата свидетели са пристигнали на мястото на
произшествието скоро след настъпването му, възприели са положението и състоянието на
превозното средства и пострадалата и са разговаряли с нея, както и с подсъдимия и със свид.
Г. Г. /впоследствие/ за това как е възникнало произшествието
От показанията на свид. М.В. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - С., се установяват обстоятелства около конкретната пътна обстановка след
произшествието, поведението на подсъдимия, както и факта, че при двукратното изпробване
на последния с техническо средство, уредът е показал отрицателна проба, поради което не е
бил издаден талон за изследване и не е била иззета кръвна проба.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по съдебномедицинската
на труп и авто-техническата експертизи, изготвени в досъдебното производство. Тези
заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение
на правилността им. Същите в действителност и в много голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма
на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на телесните
увреждания на пострадалата, причините за възникването на ПТП и механизма на неговото
протичане вкл. техническите причини за това. Заключенията са депозирани от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания
да се съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на вещото лице по
5

авто-техническата експертиза както за изясняване на най-съществените обстоятелства от
предмета на доказване по делото, така и с оглед преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от
НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл.
от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият ИЛ. Т. Т. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 343
ал.1 б. „в" вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2020 г. в с. К., общ. С., при управление на
моторно превозно средство - товарен микробус „Форд Транзит" с peг. № СН ****** АХ,
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 40 ал. 1 от ЗДвП /"Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен
и няма да създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението"/, и чл.
40 ал.2 от ЗДвП /"По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е необходимо, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности"/ и по непредпазливост причинил
смъртта на М.К.Г. от с.К., общ.С..
От обективна страна и с оглед на приетото за установено от фактическа страна въз
основа на коментираните по-горе налични по делото доказателствени материали, е
несъмнено, че подсъдимият е управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място и е
допуснал цитираните нарушения на правилата за движение по посочените текстове от
Закона за движение по пътищата, в резултат на което е възникнало ПТП, при което са били
причинени телесни увреждания на пострадалата, в резултат на което впоследствие е
настъпила смъртта й.
Безспорно е, че подсъдимият като водач на управлявания от него лек автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, според която преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност или затруднения на останалите участници в движението, както и
разпоредбата на чл. 40 ал.2 от ЗДвП, според която по време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
необходимо, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Нарушените от страна на подсъдимия правила на движение касае едно от основните
задължения на водачите на превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към
останалите участници в движението при движение на заден ход вкл. да осигури
необходимата видимост при извършването на тази маневра.
Няма съмнение, че при управление на автомобила подсъдимият е допуснал именно
тези нарушения на правилата за движение, като с оглед заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза, водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати пътнотранспортно произшествие при технически правилно като е следвало да
осигури човек, който да контролира непрекъснато предприетата маневра.
6

По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че пътнотранспортното
произшествие и причинените в резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт
на пострадалата са пряка последица от допуснатите от страна на подсъдимия нарушения на
цитираните по-горе правила за движение от ЗДвП.
По отношение на характера на причинените телесни увреждания, механизма на
получаването и причината за смъртта на пострадалата, по делото не се спори въобще и е
несъмнено, че описаните от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни
увреждания в резултат на ПТП, вследствие на което пострадалата е починала, както и че е
налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение,
възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта
на пострадалата.
Няма никакво съмнение и по отношение на това, че с поведението си пострадалата
също е допринесла за настъпването на резултата от произшествието. Видно от показанията
на свид. Г. Г., както и от заключението на вещото лице по автотехническата експертиза,
пострадалата се е движила технически неправилно по платното за движение и е предприела
пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходна пътека, макар да е
имала техническата възможност да възприеме приближаващия микробус и да се съобрази с
неговото положение и скорост на движение.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по непредпазливост.
Същият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно
квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в съответствие с особеностите на
конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е
произтичало от задължението му да знае и да спазва Закона за движението по пътищата и в
частност разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява
проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила за движение,
регламентиращи задълженията при движение на задев ход, както и да не извършва маневри
в нарушение на предписанията на закона относно тяхното извършване.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е
извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се оспорва от страните
по делото.
С оглед на направените по-горе констатации касаещи съставомерността на
извършеното от подсъдимия Т., същият следва да бъде признат за виновен в извършването
на престъплението по чл. 343 ал.1 б. „в" вр. чл. 342 ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2020 г. в с.
К., общ. С., при управление на моторно превозно средство - товарен микробус „Форд
Транзит" с peг. № СН ****** АХ, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 40 ал. 1 от
ЗДвП /"Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения на останалите
участници в движението"/, и чл. 40 ал.2 от ЗДвП /"По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
необходимо, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности"/ и по
непредпазливост причинил смъртта на М.К.Г. от с.К., общ.С..
При определянето на вида и размера на наказанията, което следва да бъдат
наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
7

санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение на чл.58а от НК с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност
както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид зачестилите напоследък транспортни
произшествия вкл. и с човешки жертви, в резултат на което годишно в страната загиват
повече хора отколкото при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид
деяния са с повишена степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя
необходимостта от по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването
на тази неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че подсъдимият не е с по-висока от типичната за
извършителите на този вид престъпления степен на обществена опасност, а и че
извършеното от него също не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за
този вид престъпления/, съобразявайки същевременно и обстоятелството, че подсъдимият Т.
е бил санкциониран неколкократно по административен ред за допуснати нарушения на
правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода,
чийто размер да бъде намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства бяха отчетени
неговата възраст, социалното му и семейно положение, попроявените самокритичност,
разкаяние и съжаление, процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно
производство и приноса му за разкриване на обективната истина; необремененото му
съдебно минало, положителните му характеристични данни, оказаната от него помощ на
пострадалата, както и приноса на самата пострадала за възникване на произшествието.
Съдът отчете и някои отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в
частност предишните наказания, наложени му по административен ред, за допуснати
нарушения по ЗДвП, както и сериозността на допуснатото нарушение на правилата за
движение в настоящия случай.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия Т. следва да се наложи
наказание лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите спрямо
отегчаващите отговорността му обстоятелства т.е. в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 343 ал.1 б. „в" вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В този смисъл съдът прецени, че на подсъдимия Т. следва да се определи наказание
лишаване от свобода за срок от две години.
Наличието на коментираното по-горе обстоятелство свързано с допуснатите
нарушения на правилата за движение респ. наказването по административен ред за тях не
само принципно, но и в конкретния случай не изключва възможността за определяне на
наказанието в размер на минималния предвиден в закона.
Въпреки наличието на няколко /коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства /а и предвид наличието и на такива, които да отегчават
8

отговорността му/, настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат
такъв изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест
на предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на чл.55 от
НК.
Определянето на наказание в по-нисък размер вкл. под предвидения в закона
минимум в конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние /свързано с допускане на сериозни нарушения на правилата за
движение при управление /, така и на степента на обществената опасност на този вид деяния
по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна
политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието лишаване от свобода от две години следва да се редуцира с една трета и с оглед
на това на подсъдимия Т. следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на
една година и четири месеца.
Съдът констатира, че по делото липсват формални законови пречки за
приложението на чл.66 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан и определеното му
наказание /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на
посоченото по-горе относно невисоката му степен на обществената опасност, се стигна до
извода, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той
ефективно да изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от една година и четири
месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Определянето на такъв размер на изпитателния срок също е съобразено с
преценката относно констатираната и коментирана по-горе степен на обществена опасност
на подсъдимия и деянието му респ. с изводите относно постигането на целите на
наказанието.
Съдът прецени, че през този срок не е необходимо възлагането на полагане на
възпитателни грижи по реда на чл.67 ал.1 от НК, както и постановяването на пробационна
мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия И.Т. следва да се наложи и
наказанието лишаване от право да управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва
да се наложи за срок равен на срока на наказанието лишаване от свобода след редукцията му
по чл.58а ал.1 от НК, а именно за срок от една година и четири месеца.
Продължителността на това наказание също бе преценена с оглед на направените от
съда констатации за степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и
необходимостта същия да бъде лишен от възможността отново да извърши такова
престъпление за определен период от време, като този период от време не може да бъде по-
малък от размера на наказанието лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2
от НК. С оглед разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това
наказание да се намалява с една трета т.е. недопустимо е редуцирането на размера на
определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.
По преценка на съда, така наложените на подсъдимия ИЛ. Т. Т. наказания в
максимална степен отчитат обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от
него, както и наличните останали /коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността му и следователно максимално биха
9

способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36
от НК.
Подсъдимият ИЛ. Т. Т. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител М.
П. Г. сумата от 1000 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатски
хонорар.
С оглед на постановената осъдителна присъда и по правилата на процеса,
подсъдимият ИЛ. Т. Т. следва бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР - С. направените по делото в досъдебната му фаза разноски - общо в размер на
сумата 1472,10 лв.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

Мотивите към присъдата са изготвени на 28.09..2020 г.
10

Съобщи за изтекли лични данни