Определение по дело №121/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Град Варна,  30 януари 2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

Като се запозна с докладваното от съдия Красимир Василев, гр.дело № 121/2019 година на ВОС, взе предвид следното:

            Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на К.Д.Д., чрез адв.Д.Ч. против Определение № 12 873 от 07.11.2018 година, постановено по гр.дело № 4693/2018 година на ВРС, с което е било изменено Протоколно Определение от 28.09.2018 година и е присъдено възнаграждение – адвокатски хонорар в размер на 600 /шестотин/ лева, на основание чл.248 от ГПК.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е тълкувал процесуалния закон, както и че извършените от молителя разноски следва да бъда присъдени.По същество искането е атакуваното определение да бъде отменено.

С отговора си против предявената жалба, Г.Д., чрез адв.С. намира, че атакуваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

С искова молба от 30.08.2018 година ищцата Г.Д. насочила претенцията си против ответника К.Д. за прекратяване на брачен съюз, родителски права, издръжка, режим на лични отношения, ползване на семейно жилище.С отговора си против ИМ, ответника оспорил наведените от ищцата фактически твърдения и настоял, освен да му бъдат допуснати писмени и гласни доказателства, и за разноски.

С приложена на л.28 по делото молба, ищцата е заявила, че оттегля исковата си молба, като в първото по делото заседание, ВРС е прекратил производството.Той е съобразил, че адв.Ч., която представлява ответника е представила и Договор за правна помощ за заплатена сума от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.Били са представени и доказателства за внасянето им.С Протоколно определение от 28.09.2018 година, съдът е прекратил производството и е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

С молба от 16.10.2018 година, ищцата е настояла съдът да редуцира адвокатския хонорар, като или отмени определението си в тази му част, или намали размера му, съобразно текста на чл.2 от НМАВ.

С атакуваното определение, ВРС е приел, че определението следва на бъде изменено, като е присъдил разноски в размер на 600/шестотин/ лева.

При тези данни становището на съда е следното:

Съобразно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответника разполага с правото да търси разноски и когато делото е прекратено.В  случая настоящия съд приема, че решаващата инстанция правилно е тълкувала текстовете на чл.78 от ГПК, касаещи разноските в процеса.Видно е от материалите по делото, че производството е стартирало и е бил депозиран отговор по реда на чл.131 от ГПК, в които освен писмени доказателства е приложен и Договор за правна помощ, със уговорена и заплатена сума в размер на 1 500 лева.Производството е било прекратено след депозиран отговор от страна на ответника, което обаче не обуславя след себе си невъзможността да бъдат търсени и получени разноски.Аргумента, че разноски няма сторени и/или не е бил представен списък /а това не е така/ също е неоснователен, т.к.  производството е било прекратено инцидентно, с оглед процесуалното поведение на самия съд, а отделно от това са били представени и нарочни доказателства, че търсената сума освен, че е била уговорена, е и заплатена.Следователно разноски се дължат.

От друга страна обаче, съдът съобрази, че решаващия съд, правилно се е позовал на цитираното от него Определение № 438/2009 година, постановено по к.гр.дело № 352/2009 година на ВКС, именно с оглед равнопоставеността на страните в процеса.Макар, конкретното определение да е валидно за присъждане на разноски в полза на ответника, и то при прекратяване на съдебното производство, то по този аргумент и ищцовата страна разполага с възможността да иска такова изменение, най – вече с оглед на факта, че макар и претендирани с исковата молба, размерът на разноските в нея /тогава/ не е бил уточнен, за да вземе по него отношение ищцата Д..Списъкът с разноските е бил представен едва в първото по делото съдебно заседание, където ищцата и нейния процесуален представител не са се явили.

Съобразно практиката на ВКС, ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т.е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл. 149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл. 81 ГПК. В посочената разпоредба не е поставен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл. 78, ал. 4 ГПК и следователно искането трябва да бъде заявено до приключване на делото. За приключване на производството по делото ответникът узнава с получаването на препис от определението за прекратяване. Правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК би могло да се реализира единствено с молба, подадена по реда на чл. 248 ГПК. За разлика от чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), който предвиждаше единствено изменение на решението в частта за разноските и това създаваше предпоставки за противоречия в практиката, когато съдът изцяло е пропуснал да се произнесе по разноските, с нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК е допустимо и искане за допълване на решението, което в частта за разноските има характер на определение. Следователно, съдът разполага с правомощието да се произнесе по разноските и когато не е направил това в решението, респ. с определението за прекратяване на производството по делото.По аналогия на това той има право и да измени решението и по то по искане на ищцовата страна.Следва да се съобрази и следното – по делото е бил депозиран отговор от страна на самия ответник, като няма данни тогава той да е ползвал адвокатска защита.Такава се е появила преди първото по делото съдебно заседание, когато наред с Договора за правна помощ е представен и Списъка с разноските.Присъждането на посочения хонорар за явяване в едно съдебно заседание, няма опора.Справедливо решаващия съд е намалил същото до предвидения в чл.2 от НМАВ, размер.

            С оглед на горното, ВОС,

О П Р Е Д Е Л И :

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12 873 от 07.11.2018 година, постановено по гр.дело № 4693/2018 година на ВРС, осемнадесети състав.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: