Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1290
гр. С., 15.11
.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 927/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с пр.
осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 1от ГПК.
В
Исковата молба се сочи, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД е подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
е връчена на Т.П.С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което
и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Обстоятелството,
въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор за
потребителски кредит № 2869012 от 01.06.2016 г. между „Провидент Файненшъл
България” ООД като Кредитор и Т.П.С. като Кредитополучател.
Сочи
се, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България” ЕООД
/цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД /цесионер/, по силата на които вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават от името на ищцовото дружество, е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
сключения договор за заем, Кредиторът се е задължил да отпусне на
Кредитополучателя паричен заем в общ размер на 750.00 лева, а последният
усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което
Кредиторът е изпълнил задължението си. Т.П.С. се е задължила да ползва и върне
заемната сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани
в договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 26,26 лв., с изключение на последната, която е в размер на 25,83 лв.
Първата погасителна вноска е платима на 08.06.2016 г, а последната погасителна
вноска е с падеж 28.07.2017 г.
Посочва
се, че вследствие на допусната техническа грешка, в подаденото заявление датата
е посочена като 10.06.2016 г. Моли се съда да приеме, че коректната дата е
08.06.2016 г., както е видно от приложения към исковата молба договор за
кредит.
По
договора за потребителски кредит, Т.П.С. е извършвала плащания в общ размер на
502.00 лв.
Към
настоящия момент дължимата главница била в размер на 541.32 лв.
За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски
кредит № 2869012 от 01.06.2016 г.между страните, ответникът дължал договорна
лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна
лихва се сочи, че е в размер 72.19 лв. за периода от 08.06.2016 г. - датата на
първата вноска до 28.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
С
подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени
такси и комисионни за допълнителни услуги, а именно: такса за оценка на
кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у дома”. Съгласно клаузите на
сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата
„Кредит у дома” е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да
предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната
услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса.
Подписвайки договора, клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по
негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса
„Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса „Кредит у дома”
е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни
услуги са в размер на 459.66 лв.
Сочи
се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 28.07.2017 г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли,
поради което същият дължи и мораторна лихва върху непогасената главница в
размер на 85.20 лв. от 29.07.2017 г. - датата, следваща деня на настъпване на
падежа на договора, до датата на подаване на заявлението – 17.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания от Т.П.С. по Договор за потребителски кредит № 2869012 от 01.06.2016
г.: 541.32 лв. главница; 72.19 лв. лихва за периода от 08.06.2016 г. - датата
на първата вноска до 28.07.2017 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.;459.66 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги; 85.20 лв.
мораторна лихва върху непогасената главница, за периода от 29.07.2017 г. -
датата, следваща деня на настъпване на падежа на договора до датата на подаване
на заявлението – 17.10.2018 г. ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Претендират
се направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от
които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Т.П.С., чрез назначеният й особен представител – адв.
Х.Ч. ***, в който се счита, че
претенциите са допустими, но неоснователни.
Сочи се, че Договорът за потребителски кредит №
2869012/01.06.2016 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
и Т.П.С., е сключен в нарушение на императивната норма на чл.11 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като към него няма погасителен план съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Предвид
това и на основание чл.22 от ЗПК се твърди, че този договор е недействителен,
поради което се моли съда да го обяви за такъв.
Сочи
се, че е неоснователна исковата претенция за заплащане на сума в общ размер на
459,66 лева, представляваща сбор от таксите за допълнително предоставени услуги
„кредит у дома” и такса за оценка на кредитно досие, тъй като ищецът не
представя каквито и да било доказателства установяващи предоставянето на тази
услуга. Сочи се, че наред с това уговорената в чл.25 клауза от процесния
договор е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, като се излагат конкретни
съображения за това.
По отношение на таксата за оценка на досие, се
посочва, че тази клауза противоречи на нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК,
съгласно която, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. .
За
неоснователна се счита и претенцията за главницата. Посочва се, че в исковата
молба се твърди, че на 01.07.2017 г. е сключен договор за продажба на вземания
между „Провидент Файненшъл България” ООД с ново име „Файнеишъл България” ЕООД,
цедент и „Изи Асет Мениджмънт", цесионер, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт" изцяло, с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Предвид това, че по делото не са представени
доказателства в подкрепа на това твърдение се оспорва наличието на сключен
договор между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника по делото за
продажба на вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит.
Наред с това се твърди, че дори и да е било цедирано процесното вземане чрез
твърдяния в исковата молба договор, то същото е станало без да е извършено
уведомяване по чл. 99, ал.З ЗЗД. съгласно който цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Възразява
се и срещу редовността на уведомяването за извършена цесия. По делото е
представено уведомление адресирано до Т.С., изхождащо от Д.А. без да е ясно в
какво качество е подписала същото и имала ли е мандат за това. Същото не е
достигнало до длъжника Т.С. и това е безспорно от направеното с исковата молба
особено искане за връчване на уведомлението за цесията, без да се конкретизира
кога да бъде връчено на ответника заедно е препис от исковата молба и
доказателствата. Възразява се срещу това искане. Сочи се, че не следва да се
приеме за редовно уведомяването и дори и с връчването на препис от настоящата
исковата молба. Сочи се, че процесуалното представителство осъществявано от
назначен по делото особен представител е специфично, в обхвата му не се включва
получаването на материално правни изявления, адресирани до представлявания. Ето
защо получаването на съдебните книжа от особения представител не може да
обвърже длъжника, поради което няма основание да се приеме, че уведомленията за
прехвърляне на вземането са достигнали до него, което от своя страна означава,
че липсва уведомление за извършване на цесията и така цесията не е произвела
правното си действие.
Предвид изложеното се счита, че претенциите са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Ищцовото
дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана
е молба от процесуалния представител на ищцовото дружество, с която моли да се
даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че няма въпроси към вещото лице
и моли да бъде приета така депозираната експертиза. В случай, че ответникът
представи писмени доказателства, направи доказателствени искания или
оспорвания, както и релевира възражения, счита същите за несвоевременни и
преклудирани, поради което моли да се оставят без уважение. Ако съдът счете
исканията за допустими, моли за възможност да се запознае с тях преди
допускането им. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Моли да се вземе предвид, че възраженията на
ответника са неоснователни и сключеният договор е действителен, като излага
подробни аргументи в тази насока. Претендира разноските по делото, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
– Т.П.С. се представлява от назначения Й особен представител адв. Х.Ч. ***,
която моли съда да постанови съдебно решене, с което да отхвърли предявените
претенции, като поддържа отговора на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 01.06.2017 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД
като Кредитор и Т.П.С. като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски
кредит № 2869012.
Съгласно
сключения договор Кредиторът се е задължил да отпусне на Кредитополучателя
паричен заем в общ размер на 750.00 лева, а последният усвоява цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което Кредиторът е изпълнил
задължението си. Т.П.С. се е задължила да ползва и върне заемната сума, ведно с
начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора,
посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в размер на
26,26 лв., с изключение на последната, която е в размер на 25,83 лв. Първата
погасителна вноска е платима на 08.06.2016 г, а последната погасителна вноска е
с падеж 28.07.2017 г.
С
подписване на договора, кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени
такси и комисионни за допълнителни услуги, а именно: такса за оценка на
кредитното досие, както и такса за услуга „Кредит у дома”. Съгласно клаузите на
сключения Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата
„Кредит у дома” е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да
предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната
услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса.
Подписвайки договора, клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по
негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е
равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга Такса
„Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя
направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса „Кредит у дома”
е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да
бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за допълнителни
услуги са в размер на 459.66 лв.
На
01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България” ЕООД
/цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД /цесионер/, по силата на които вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба
се подават от името на ищцовото дружество, е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
По
договора за потребителски кредит, Т.П.С. е извършвала плащания в общ размер на
502.00 лв.
В тази връзка от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД е подадено Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано
ч.гр.д. № 5681/2018 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3255/29.10.2018 г., с която съдът е осъдил ответника в
настоящото гражданско дело да заплати на ищеца както следва:
- сумата 541,32 лв. /петстотин
четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/ - главница, представляваща
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № 2869012 от
01.06.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 72,19 лв. /седемдесет и два лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2016 г. до
28.07.2017 г.;
- сумата 459,66 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща такси и комисионни за допълнителни
услуги;
- сумата 85,20 лв. /осемдесет и пет лева и двадесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва начислена за периода от 29.07.2017 г.
до 17.10.2018 г.;
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която М.С. заявява, че общата дължима сума отразена в
погасителния план и Договора подписан от Т.П.С. за периода от датата на
сключването на Договора от 01.06.2016 г. до датата на прекратяването му
28.07.2017 г. е в размер на 1575,17 лева, произтичаща от: Главница 750,00 лв., Лихва 147,94 лв., Такса за оценка на досие 37,50 лв., Такса за услуга „Кредит у дома” 639,73
лв.
По
договора за потребителски кредит, Т.П.С. е извършила плащания общо в размер на
502.00 лв. платени по дати и размери както следва:
погасителни вноски -
1560,00 лв. по дати
16.12.2016 г. - 410,00 лв.
30.12.2016 г. - 200,00 лв.
27.02.2017 г. - 93,00 лв.
18.07.2017 г. - 106,00 лв.
16.05.2017 г. - 405,00 лв.
10.07.2017 г. - 196,00 лв.
05.12.2017 г. - 100,00 лв.
Погасени задължения
- 502,00 лв. са за :Главница - 208,08 лв., лихва - 75,75 лв., Такса оценка „Досие” - 27,50 лв.и Такса „Кредит у дома” - 180,07
лв.
Към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и към момента на изготвяне на заключението,
остатъчното задължение е в размер на 1158.37
лв.
Остатъкът
от задължението на ответника Т.П.С. по договора за потребителски кредит № 2869012
от 01.06.2017 г. дължим на ищеца „Агенция за контрол на просрочени вземания” е
сумата в размер на 1158,37 лв. /хиляда
сто петдесет и осем лева и 37 стотинки/, представляваща сбор от :Сумата 541,32
лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 2869012 сключен на
01.06.1016 г., прехвърлен с цесия на 01.07.2017 г.;Сумата 76,75 лв. - договорна
лихва за периода от 08.06.2016 г. датата на първата вноска до 28.07.2017 г.
датата на настъпване на падежа на договора; Сумата 459,66 лв. - такса за оценка
на кредитното досие; Сумата 85,20 лв. - лихва за забава за периода от 29.07.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че на 01.06.2017 г. между „Провидент Файненшъл
България” ООД като Кредитор и Т.П.С. като Кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 2869012.
На
01.07.2017 г. е сключен Договор за продажба на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшъл България" ООД, с ново име „Файненшъл България” ЕООД
/цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД /цесионер/, по силата на които вземането е
прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават от името на ищцовото дружество, е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.07.2018 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* /цедент/ и „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* /цесионер/, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
От особения представител на ответника се оспорва обстоятелството, че
договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивната норма
на чл. 11 т.11 и 12 от ЗПК тъй като към него няма погасителен
план съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Предвид това и на основание чл.22 от ЗПК се твърди, че този
договор е недействителен, поради което се моли съда да го обяви за такъв.
Възразява и срещу редовността на
уведомяването за извършената цесия.
Оспорва
се като неоснователна исковата претенция за заплащане на сума в общ размер на
459,66 лева, представляваща сбор от таксите за допълнително предоставени услуги
„кредит у дома” и такса за оценка на кредитно досие, тъй като ищецът не
представя каквито и да било доказателства установяващи предоставянето на тази
услуга. За неоснователна счита и претенцията за главницата. Възразява се и
срещу редовността на уведомяването за извършена цесия.
Прехвърлянето на вземане /цесия/ е договор, с който
кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането
не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане
на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху
цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права. Тъй като цесията
засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице - цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие - съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите
лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до
длъжника, цедентът го информира, че вече не е кредитор, а такъв е цесионерът,
комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между длъжника и цедента е
прекратена облигационната връзка.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен
изрично с това право, както е в настоящия случай.
Ответникът е уведомен за извършената цесия с
връчване на исковата молба на особения представител / в този смисъл реш. №
198/18.01.2019 г. по т.д. 193/2018 г. на ВКС/.
Връчването на съобщението за сключения договор
за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде известен за
кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно - да бъде
предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.
Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след
прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на
предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други плащания, които да
не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за липса на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без
значение за основателността на иска, при положение, че безспорно е установено
непогасеното му задължение към ищеца.
Тъй като се касае сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит и съгласно трайната практика на Съда на
Европейския съюз и на ВКС на РБ, исковият съд дължи извършването на служебна
проверка по валидността и действителността на договора за потребителски кредит,
неговото съдържание, както и дали са налице неравноправни клаузи, които да
водят евентуално до недействителност респективно до нищожност на договора за
предоставяне на потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно
наличие на противоречие на договора на императивни материално-правни разпоредби
от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се позовава на наличието
на такива пороци в документа.
Договорът за потребителски кредит е
сключен на 01.06.2016 г. за сумата 750 лева, платими за 60 седмици. Ответницата се е задължила срещу
предоставеното от кредитора право да се възползва от посочените услуги като
заплати и такса оценка досие в размер на 37.50 лева и такса кредит у дома в
размер на 639.73 лева.
Ответницата се е задължила да
заплати сумата 897.94 лева, включваща главница 750 лева и фиксирана лихва
147.94 лева., както и такса оценка на досие- 37.50 лева и 639.73 такса
"кредит у дома" Следва да се отбележи, че в съотношение с искания
кредит, който е в размер на 750 лв., договореното възнаграждение за такса
"кредит у дома" е почти равен на размера на получения кредит, което е
основание за извод, че е налице противоречие с принципите на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен
принцип за защита на всеки признат от правото интерес.
Така определената сума по
допълнителния пакет, следва да се приеме, че реално оскъпява кредита чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР. Води до значително и драстично увеличение на
тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. Действително
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на установените в обществото
морални норми и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия
морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими
с тях. Кредитополучателят дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето,
респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т. е. дължи
възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на
възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед
цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и
равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
От друга страна дадените възможности
в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само от волята
на потребителя. Напротив, последния е зависим от волята на кредитора. В същото
време няма доказателства, че ответникът е ползвал една или част от услугите, а
в договора за него се поражда задължение да заплати стойността им, независимо
от това дали се е възползвал от тях.
Всички това дава основание да се
приема, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в
противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2- 4 от ЗПК.
Този пакет услуги противоречи и с
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с
начисляването и събирането на посочените суми по услуга "Кредит у
дома" не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити
разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за
максимален размер на ГПР.
От заключението на допуснатата и
приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че дължимата сума за такса "кредит у
дома" е в размер на 459.66 лева. С извършените плащания ответницата е
погасила задължението си за такса за
оценка на досие.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намира, че предявеният иск за установяване на вземане в размер на сумата от 459.66
лв., представляваща такса услуга "Кредит у дома", за предоставяне
кредит в брой по местоживеене на кредитополучателяе неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Вещото
лице по приетата съдебно- икономическа експертиза е дало заключение, че остатъкът
от задължението на ответника Т.П.С. по договора за потребителски кредит № 2869012
от 01.06.2017 г. дължим на ищеца „Агенция за контрол на просрочени вземания” и
е в размер на 541,32 лв. - главница по
Договор за потребителски кредит № 2869012 сключен на 01.06.1016 г., прехвърлен
с цесия на 01.07.2017 г.; сумата 76,75 лв. - договорна лихва за периода от
08.06.2016 г. датата на първата вноска до 28.07.2017 г. датата на настъпване на
падежа на договора и 85,20 лв. - лихва
за забава за периода от 29.07.
В хода на производството не се ангажираха доказателства
от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си за заплащане
на всички дължимите суми по договора за кредит за главница и лихви.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер
на 25 лева д.т., 300 лева възнаграждение
за особен представител, 150 лева за вещо
лице и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,
както и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер
на 25 лева д.т. и 100 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.П.С. с
ЕГН ********** ***
чрез назначения й особен представител адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот
Волов” № 29 ет.3, както следва:
- сумата 541,32 лв. /петстотин четиридесет и
един лева и тридесет и две стотинки/ - главница, представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № 2869012 от 01.06.2016
г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата
72,19 лв. /седемдесет и два лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2016
г. до 28.07.2017 г.; сумата 85,20 лв.
/осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва
начислена за периода от 29.07.2017 г. до 17.10.2018 г..,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3255 от 29.10.2018 г. по ч.гр.д. № 5681/2018 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
установителен иск за сумата 459.66 лева,
представляваща такса "кредит у дома" като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.П.С.
с ЕГН ********** ***
чрез назначения й особен представител адв. Х.Ч. ***, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29 ет.3
разноски в производството в общ размер на сумата 775 лева и разноски по ч.гр.д.
№ 5681/2018 г. в размер на 125 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: