№ 1691
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602943 по описа за 2022 година
Пострадалият Д. С. Д. е обжалвал в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК
определението от 31.05.2022 г. по н.ч.д. № 4729/19 г. на СРС (НО, 107 с.), с което е
било потвърдено постановлението от 30.06.2021 г. за прекратяване на досъдебно
производство № 1052/20 г. на СДВР/04 РУ, пр. пр. № 10468/20 г. на СРП, започнало по
негов сигнал за престъпление по чл. 216, ал.1 НК (фактически описано в акта за
образуване на делото като извършено на 01.03.2019 г. противозаконно унищожаване на
ползвана от Д. водопроводна тръба).
Жалбоподателят иска отмяна на постановеното от СРП прекратяване и връщане
на делото на прокурора за продължаване на разследването, оспорвайки не само тезата,
че деянието попада под нормата на чл. 9, ал.2 НК, но и привеждайки аргументи за
възможна друга негова правна квалификация – по чл. 323, ал.1 НК. Твърди също и че в
досъдебното производство „незабелязани“ за държавното обвинение са останали други
престъпления, за които няма произнасяне – по чл. 308-309 НК, по чл. 274 НК, по чл.
290 НК и т.н.
Въззивният съд намери, че предварително следва да „филтрира“ и отклони част
от претенциите в жалбата, защото дори по делото да бяха налице данни за
лъжесвидетелстване, документни престъпления или неправомерно извършване на
действия от името на длъжностни лица, за тях жалбоподателят Д. не може да бъде
легитимиран като „пострадал“ (лице, претърпяло преки вреди от изпълнителните им
деяния, по аргумент от чл. 74 и сл. НПК) и - в този смисъл – той изобщо не е в правото
си да атакува по съдебен ред (чл. 243, ал.4 НПК) юридическата оценка на прокурора
(несъгласие с нея би могъл да изрази единствено пред по-горестоящата прокуратура
чрез вътрешно-служебния контрол). А от това следва, че в процедурата по чл. 243, ал.8
1
НПК и СГС изобщо не може да разглежда като допустими подобни оплаквания.
И допустима, и основателна обаче е жалбата срещу потвърдените от Районния
съд прекратителни доводи на прокурора.
За да сложи край на досъдебното производство, представителят на СРП е приел,
че правилната правна квалификация на разследваното деяние е по чл. 216, ал.4 НК
(маловажен случай на унищожена чужда движима вещ, изведен от нейната стойност –
76 лв.) и фактите, въз основа на които тя се основава, попадат изцяло под действието
на чл. 9, ал.2 НК (поради явно незначителната им обществена опасност). Така – с
позоваване на чл. 24, ал.1, т.1 НПК, делото е било прекратено, а след подадената по
реда на чл. 243, ал.4 НПК жалба от пострадалия Д., първата съдебна инстанция се е
съгласила с тези аргументи.
Изводите са неправилни.
Прокурорът и СРС са приложили грешно процесуалния закон.
От мотивите на прекратителното постановление, към които Районният съд
неотменно се е придържал, става ясно, че е била извършена „двуетапна“ (условно
казано) правна преценка: първо – че деянието следва да бъде преквалифицирано от
такова по чл. 216, ал.1 НК (каквато е била поставената при образуването на
производството квалификация) в престъпление по чл. 216, ал.4 НК; и второ – че
именно спрямо престъплението по чл. 216, ал.4 НК само формално са налице неговите
съставомерни признаци, защото стойността на засегнатото имущество разкрива явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал.2 НК.
Проблемът в случая е чисто процесуален, защото в досъдебното производство
(провеждано „по дела от общ характер“ – чл.191 НПК) нито прокурорът (по реда на
чл. 243, ал.1, т.1 НПК), нито съдът (в контролната процедура по чл. 243, ал.4 и сл.
НПК) могат да извършват преценка приложим ли е чл. 9, ал.2 НК спрямо деяние,
съставляващо престъпление от частен характер. Това е правомощие единствено на
съответния съд, който би бил сезиран от пострадалия по реда на чл. 247, ал.1, т.2 НПК.
Точно такъв порок, обаче, е бил допуснат в конкретния случай, защото след като е
приел, че е извършено деяние, покриващо признаците на чл. 216, ал.4 НК (и попадащо
в каталога на престъпленията от частен характер – чл. 218в, т.1 НК), прокурорът
изобщо не е бил компетентен да се произнася формално ли е било осъществено то
(чл.9, ал.2 НК), а е следвало да спре наказателното производство (чл. 25, ал.1, т.6
НПК), давайки възможност на пострадалия да сезира съда с тъжба в 6-месечен срок
(чл. 81, ал.3 НПК). Оттук нататък, при евентуално подадена и разгледана тъжба, само
съдът е можел да преценява извършено ли е това деяние, попада ли то под признаците
на чл. 216, ал.4 НК и приложим ли е за него чл. 9, ал.2 НК.
Игнорирайки предвидения в закона ред за разглеждане на делата при
2
престъпления от частен характер, СРП и СРС (който се е солидаризирал изцяло с
изводите на прокурора) са допуснали съществено процесуално нарушение и са
ограничили правото на защита на пострадалия.
Жалбоподателят Д. е прав и в още едно свое оплакване, защото по него изобщо
няма произнасяне. При преценката си че „деянието не съставлява престъпление“ (чл.
24, ал.1, т.1 НПК) прокурорът е следвало да обсъди не само дали то е съставомерно по
текста, посочен в постановлението за образуване на делото (чл.216 НК), но и дали
изпълва други възможни правни квалификации, допускащи участие на пострадало
лице. Такава се явява самоуправството по чл. 323 НК, когато засягането (унищожаване
или повреждане) на чуждо имущество е елемент от механизма за самоволното (не по
установения ред) осъществяване на оспорвано от другиго право. Прекъсването на
водопроводната тръба в случая не е било реализирано с пряката цел да се увреди
имуществото на Д., а като възприето от представители на Етажната собственост на
процесната кооперация възможно решение на продължителния спор относно
разходваната от лицето вода. И това е налагало при всички случаи прокурорът да
изложи мотиви: имало ли е спорно право; действително или предполагаемо е било то;
самоволно ли е било упражнено; станало ли е това „не по установения от закона ред“
(чл. 323, ал.1 НК). Въззивният съд прецени, че в тази насока може да констатира и
отстрани допуснатите в досъдебното производство пороци, защото самоуправството
(особено когато е реализирано със засягане на имущество) би могло да доведе до
възникване на фигурата на пострадалия с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК (в този
смисъл: вж. р. 346/11-I, 151/09-I, 99/09-III, 81-09-I и др.).
Изтъкнатото дотук е достатъчно основателен довод обжалваното определение да
бъде отменено, а делото – върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
нарушения, поради което – съобразно чл. 243, ал.8, вр. ал. 6, т.3 НПК, Софийският
градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 31.05.2022 г. по н.ч.д. № 4729/19 г. на СРС (НО,
107 с.) и потвърденото с него постановлението от 30.06.2021 г. за прекратяване на
досъдебно производство № 1052/20 г. на СДВР/04 РУ, пр. пр. № 10468/20 г. на СРП.
ВРЪЩА делото на Софийската районна прокуратура за изпълнение на
указанията по прилагането на закона, посочени в мотивната част на определението.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4