Присъда по дело №650/2013 на Районен съд - Асеновград

 

МОТИВИ към присъда  №43/15.05.2014г. по НОХД №650/2013г. по описа на АРС ІІІ, н.с.

         

Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимият И.Ж.Т. *** и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 129, ал.1 от НК а именно, затова, че на 27.02.2013 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на Н.Ж.М. средна телесна повреда, изразяваща се в тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно, наложило оперативното му изваждане, съставляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

Предявени бяха и приети за съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански искове от пострадалият Н.Ж.М. с правно основание чл.45 от ЗЗД, против подсъдимия И.Ж.Т.  за сумата от 6000лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат от извършеното  престъпление по чл.129, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието-27.02.2013г. до окончателното им изплащане, както и за сумата от 1400лв., представляващи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, в резултат от извършеното  престъпление по чл.129, ал.1 от НК, както и на направените по делото разноски. Пострадалият Н.Ж.М. бе конституиран по делото, в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението така както е повдигнато. Анализирайки множеството събрани по делото доказателства, прокурора пледира, да се кредитират тези които са в полза на обвинителната теза. С оглед данните за личността на подсъдимия и характера на извършеното престъпление, предлага на подс. Т. да се определи наказание във връзка с разпоредбата на чл.54 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода” в размер на две години. Според прокурора, изпълнението на  така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи за срок от четири години, като по този начин ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на гражданските искове счита, ще същите следва да бъдат уважени  по справедливост, като подс. Т. да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително и тези направени от страна на гражданския ищец и частен обвинител.

Повереника на граждански ищец и частен обвинител-адв. К.Т. по същество, счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Той от своя страна е на становище, че на подс. Т. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, чието изпълнение  да се отложи с изпитателен срок от три години.По отношение на предявените два граждански иска, намира същия за основателни и справедливи, поради което пледира за присъждане на пълния им размер ведно с направените по делото разноски.

Гражданският ищец и частен обвинител Н.Ж.М. по същество подкрепя становището на своя повереник.

Защитника на подсъдимия-адв. Л.Ч., изразява становище различно от това на представителя на прокуратурата и на повереника на частния обвинител. Анализирайки събраните по делото гласни и писмени доказателства, тя е на становище, че по делото е останало неизяснено на първо място, вида и характера на телесните повреди причинена на пострадалия. В този смисъл се акцентира най-вече на събраните по делото писмени доказателства, като те се съпоставят и със заключението не вещото лице по назначената в хода на делото СМЕ. След анализа на гласните доказателства, се прави и извод,че по делото е останал неизяснен и механизма на средната телесната повреда, възведена в обвинението на подс. Т.. Според защитника, по делото са събрани и противоречиви доказателства относно поведението на пострадалия спрямо подсъдимия. Крайните извод, който се прави е, че подс. Т. се е защитавал от противоправно непосредствено нападение реализирано от пострадалия, като поведението на подсъдимия в условията на неизбежна обрана, не се явява общественоопасно. В този смисъл, подс. Т. следва да бъде оправдан,като се отхвърлят и приетите за разглеждане два граждански иска.

Подс. И.Ж.Т.  подкрепя казаното от своя защитник, като по същество не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното.

 

От фактическа страна:

Подсъдимият И.Ж.Т. е роден на ***г. в гр. Хасково, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, общ работник в „Морело фурни” ЕООД - Асеновград, с ЕГН **********.

Подс. Т. и неговата майка-В.М.С.,  живеят под наем в общинско жилище-апартамент, находящ се в жилищен блок в гр. Асеновград, ул. **** № 3, вх. Б, ет. 7, ап. 59. В същия блок и вход, в апартамент находящ се на трети етаж живее със семейството си и пострадалият Н.Ж.М.. През месец декември 2012 г. св. Н.М. бил домоуправител на входа. По същото време той следвало да събере определена сума пари от живущите, за да се извърши ремонт на канализацията в сградата. По повод събиране на необходимата сума, св. М. започнал да търси обитателите, като минавайки по апартаментите, позвънил и на входната врата на апартамента където живеел подс. И.Т.. На позвъняването отговорила майката на подсъдимия. Св. М. провел разговор с нея, като й обяснил, че трябва да му даде съответна сума за ремонта. Същата му отговорила, че в момента не разполага с пари и че може да даде сумата на следващия ден. Св. Н.М. обещал пак да дойде. Във връзка с тази уговорка на следващия ден св. М. отишъл на етажа на подсъдимия. При позвъняването му, входната врата била отворена от подс. И.Т., който се развикал на св. Н.М., като му казал да изчезва от там. Подс. Т. продължил да вика, като казал на М., че ги притеснява и че те нямат възможност да му дадат исканите пари. Докато те се разправяли на вратата излязла и майката на подсъдимия, която също обяснила, че отново нямат възможност да дадат исканите им пари. Преди да си тръгне, св. М. обяснил на жената, че той повече няма да ги търси, а когато те имат парите да ги занесат в дома му. След два-три дни, майката на подсъдимия изпълнила ангажимента си, като отишла в дома на св. М. и му дала необходимите парични средства.

На 27.02.2013г. около 16.30 ч. св. Н.М. бил в дома си, като имал намерение да отиде до детската градина и да вземе сина си от там. Тръгвайки от вкъщи, по пътя си, взел в едната си ръка торбичка пълна с отпадъци, а в другата пластмасово шише, които щял да изхвърли навън. По същото време подс. И.Т. се намирал във входа на жилищния блок в който живеел, като изкачвал там идването на св. Б.А.К. с когото имал уговорка да пият кафе. Излизайки от входа, св. М., се засякъл с подс. Т.. Виждайки подсъдимия и вървейки през входа, св. М. му подхвърлил израза „Какво става нервния?“. Това предизвикало ответна реакция от страна на подс.Т. който започнал да се заяжда със св.М. и да му вика. Подсъдимия заявил на висок тон „Какъв е той ,че да ги притеснява за пари“. Св.М. обяснил на подс. Т., че парите ги събира не за себе си, а за нуждите на живеещите във входа.  Подс. Т. продължил да вика, като агресивното му поведение и липсата на разбиране, принудило свидетеля да се откаже да води по нататъшни разговори с него. Св. М., излязъл от входа и тръгнал покрай блока. По пътя си, св. М. казал нещо на глас, което било възприето като псувня от подс. М.. Ядосан от поведението на св.М., подс. Т. го последвал навън, като вървейки зад него, започнал да иска да му се извини. Подс. Т. настигнал св.М. на няколко метра от входа на жилищния вход, като приближавайки се зад него го нарекъл „Цървул“ след което го наплюл по гърба. Св. Н.М. се обърна към подс. Т., тръгнал към него, като му казал да внимава какво прави. В същото време, подс. Т. нанесъл силен юмручен удар, в лицето на св. Н.М., който попаднал в областта на лявата скула. В резултат на ударът св. Н.М. загубил равновесие, паднал на циментовата настилка като изтървал и носените отпадъци. Св.М. се изправил, сам, но тогава подс. И.Т. му нанесъл нов удар с юмрук, в лицето му, в областта на устата. Пострадалият отново загубил равновесие и паднал по гръб на цимента. М. се изправил , но отново бил ударен с юмрук от подсъдимият в областта на устата. И след този удар св. Н.М. паднал по гръб на площадката. Докато траяла разправията между двамата, подс. Т. ударил четири-пет пъти с юмрук в лицето свидетеля М., като след всеки удар, той падал и после се изправял. Тъй като  в района на случилото се имало и случайни минувачи, между които и св. Р.Т.А., за да оправдае по някакъв начин действията си, подс. Т. викал спрямо свидетеля, че той трябва да се засрами и да му се извини за това, че го е напсувал. В един момент подс. Т. видял, че към паркинга на блока приближава автомобила управляван от св. Б.А.К.. Подс. Т. изоставил св. М., като вървейки по пътеката пред входа се насочил към паркиращия автомобил на К.. Качвайки се в автомобила на К., Т. му обяснил единствено, че току що имал спречкване с един човек, като повода за това била сумата от 20лв. Докато двамата си говорели и К. се канел да потегли, св. М. станал от земята и и събирал разпилените боклуци. Докато св.К. обръщал автомобила, през отворения си прозорец, подсъдимия подвикнал към М., дали има нужда от помощ и да иска да го закарат в болницата. След като получил отрицателен отговор, подс. Т. и св.К. потеглили. Св. М. отишъл до контейнера където изхвърлил боклуците, като в последствие се насочил към гаража, където бил автомобила му. Там установил, че му няма ключовете, като предположил, че най-вероятно същите са били изпаднали при падането му пред блока. Той се върнал на мястото и започнал да ги търси. След намирането им, установил, че дрехите му много изцапани с кал следствие на паданията му на цимента. Решил да се преоблече и се качил в дома си. Заставайки пред огледалото, той установил че има и сериозни травматични увреждания по лицето и устата, като това го мотивирало да не отива в детската градина, каквото било първоначалното му намерение.

Същата вечер, св.М. посетил амбулаторията на „ ВИТАДЕНТ АГПППДМ“ ООД Асеновград, където бил приет в кабинета на св. П.Г.П., работещ като стоматолог-хирург. При извършения първоначален преглед на М., последния съобщил за нанесения му побой. Освен видимите хематоми по лицето, при прегледа му, св. П. установил силна луксация на горен десен централен резец, както и отчупване на коронката, до ниво открита пулпна камера, на кучешкия зъб долу в ляво. Резултатите от прегледа били отразени в протокол за консултативен преглед съставен от св. П. /лист 6 от ДП/.  Св. П. и св.М. обсъдили, какво ще бъде бъдещото лечение на увредените зъби, след което пострадалия се прибрал в дома си. На 28.02.2013г.,  св. М. посетил и  Катедра по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „ Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където му бил извършен преглед и издадено СМУ №189/ 2013г. /лист 8 от ДП/. На същата дата св. М. посетил отново кабинета на св. П.П., като поради липса на друга възможност, лекарят извадил луксирания горен десен централен резец. За извършените манипулации от страна на св.П., бил съставен и амбулаторен лист №000110 /лист 7 от ДП/. На 01.03.2013г.  св. М. посетил отново Катедра по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „ Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив, където му бил извършен допълнителен преглед. При прегледа той представил и амбулаторния лист №000110 от 28.02.2013г. Резултатите от прегледа били вписани като допълнение към издаденото СМУ №189/ 2013г. /лист 8 от ДП/.

 Следствие на получените при побоя травми, за възстановяване на  св.М. последвало едно продължително специализирано стоматологично  лечение. Липсата на извадения луксиран горен десен централен резец, можело да се компенсира с имплантиране на негово място на друг изкуствен зъб. За целта, изминало известно време, през което най-напред зараснала раната образувана от травмирането на венеца при побоя и изваждането на зъба. В последствие на мястото била извършена операция от страна на св. П., при която от брадичката на св. М. била взета кост, която била имплантирана в горната челюст. На същото място в последствие, посредством винтов имплант бил поставен и нов зъб, като по тази начин липсващия бил протезиран и възстановен. Отчупената в резултат на побоя корона с открита пулпна камера, на кучешкия зъб долу в ляво, също била компенсирана, чрез проведено адекватно лечение извършено от св. П.. Възстановяването на този зъб било възможно, след коренното увеличаване на зъба, премахването на нерва, поставяне на щифт, върху който в последствие била изградена на металокерамична корона. Цялото това лечение на увредените при побоя зъби на св.М., продължило около една година, като извършените от пациента разходи били удостоверени с касова бележка и издадена фактура от 21.10.2013г. от „ ВИТАДЕНТ АГПППДМ“ ООД Асеновград

От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза /на листи от 27 до 29 от ДП/ се установява, че тя е извършена на база най-вече представеното и издадено на св.М. СМУ №189/2013г. Въз основа на това вещото лице е заключило, че при инцидента станал на 27.02.2013г. на св. Н.Ж.М. са били причинени: травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка; силно изразена луксация /разклащане/ на първи горен зъб вдясно ; счупване на 1/3 от коронката на втори долен зъб вляво; травматичен оток и кръвонасядания по лигавицата на горната и долна устни, липса на първи горен зъб вдясно, чиято алвеола също е празна. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени от удари или притискане с/или върху твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както е съобщил пострадалия. Към момента на изготвяне на експертизата е било преценено, че описаната луксация на първи горен зъб вдясно е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Експертът е посочил, че за окончателна преценка относно функцията на луксирания зъб е необходим нов контролен преглед на по-късен етап след около 15-20 дни и консултация със стоматолог. Счупването на 1/3 от коронката на втори долен зъб вляво е преценено като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Липсата на първи горен зъб вдясно се преценява като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК.

От заключението на изготвената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза /на листи от 33 до 37 от ДП/ се установява, че тя е извършена на база събраните към онзи момент гласни и писмени доказателства по делото. Вещото лице е на становище, че при възникналия на 27.02.2013г. инцидент на св. Н.М. са причинени: травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око; кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка във вътрешната половина; травматичен оток и кръвонасядане по лигавицата на горната и долна устна; частично счупване на коронката на втори долен зъб вляво; тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно. Описаните травматични увреждания са били причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет и много добре отговарят по време и начин да са възникнали така, както се съобщава в свидетелските показания – при нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето. Експертът е изключил възможността уврежданията да са получени по начина, описан от подс. И.Т.. Счупването на 1/3 от коронката на втори долен зъб вляво е преценено като довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Тежката степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно и във връзка с това невъзможността за провеждане на лечение по преценка на стоматолога е наложило оперативно изваждане на този зъб, което се приравнява с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което е преценено като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Останалите травматични увреждания, според експерта са причинили болка и страдание. От разпита на вещото лице проведен в съдебно заседание се установи, че той подкрепя изцяло изготвените от него заключения.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.Ж.М., Р.Т.А., К.Й.М., П.Г.П. и Б.А.К., от обясненията на подс. И.Ж.Т., от приложените по делото писмени доказателства  и експертните заключения по назначените СМЕ.

След подробен анализ на събраните по делото доказателства, може да се направи извод, че случилото се на 27.02.2013г.  е резултат на възникналото в недалечното минало спречкване между двамата участници в конфликта. Повода за това спречкването между св.М. и подсъдимия, е било нежеланието на последния да укаже каквото и да е съдействие на домоуправителя на входа да събере необходимата сума за ремонт на водопровода. Действително този мотив за тяхната разправия може да изглежда и твърде банален, но пък е сравнително често явление в отношенията на хората жиевеещи в съвременната българска действителност. Безспорно е обаче това, че когато св.М. в качеството си на домоуправител е събирал пари от живущите във входа, то между него и подс. Т. и възникнал конфликт. По отношение на случилото се на 27.02.2013г. между св.М. и подс.Т., събраните по делото доказателства дават основание да се направи извод, че са налице две версии.

Първата версия, това е версията развита от  представителя на държавното обвинение, повереника на частния обвинител и самия пострадал, които твърдят, че на 27.02.2013г. подс. Т. и нанесъл безпричинно няколко юмручни удара в главата на св.М., в следствие на което са му били причинени и установените спрямо пострадалия травми, една от които представляваща и средна телесна повреда.

Втората версия е тази развита от защитата на подсъдимия, а именно, че   на 27.02.2013г. св.М. е провокирал с думи и изрази подс. Т.. В последствие Т. е нападнал подсъдимия, който реализирайки активно защитата си, бутнал на няколко пъти с ръце в тялото пострадалия, който пък бил паднал на цимента. Отричайки причиняването пряко на каквито и да е телесни повреди, то се твърди, че подс.Т. и действал в състояние на неизбежна отбрана. В този смисъл се навеждат доводи за кредитиране на  показанията на свидетелите и тези доказателства, които са в подкрепа на обвинителната теза.

Съдът след внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съпоставяйки ги с експертните заключения и изразеното от страна на вещото лице становище в съдебно заседание, даде вяра на версията развита от обвинението.

 Безспорно по делото се установи, че подсъдимия Т. и св. М., са били в лоши отношения. Това прави двамата от тях в една или друга степен заинтересовани от изхода на делото. За обективната преценка на достоверността на свидетелските показания и обясненията на дадени от подс. Т., в случая съдът счете, че следва да извърши обстоен анализ на събраните по делото писмени доказателства, на заключенията на вещото лице относно нараняванията на пострадалия и механизма на тяхното причиняване, като при това ги съобрази с всички събрани гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на св. Н.Ж.М., като отчете и качеството му на пострадал в наказателното производство. Показанията на св. М., следваше да бъдат преценени с оглед неговата двояка роля - от една страна като пострадал и съответно настоящ граждански ищец и частен обвинител в процеса, а от друга страна - като свидетел, а по отношение на някои обстоятелства, единствен пряк очевидец и участник в събитията.  Няма как да се пренебрегне и факта, че св. М. е бил в лоши лични отношения с подс. Т., както и обстоятелството, че пострадалия се явява пряко заинтересован от изхода на делото. Безспорно по делото се установи, че на 27.02.2013г. около 16.30 часа св. М. и подс.Т. са имали среща  във входа на блока в който живеят. Въпреки, че св.М. отрича самият той е отправял провокация спрямо подс. Т., то няма как да се приеме, че агресивността на последния е възникнала без някаква видима причина. Предвид и предишното им спречкване, то в това отношение, напълно логични се явяват обясненията на подс. Т., че св.М. му е оправил израза „Какво става нервния?“. Именно това е и обстоятелството отключило агресивността на подс. И.Т.. По делото няма убедителни доказателства, че св. Милен е напсувал подс.Т., поради и което съдът, не приема, че имало оправени обидни изрази или псувни. Действително в обясненията си подс. Т. твърди, че видял как св.М. казва нещо, като по устните възприел това като псувня. Наличието на съмнение у подс.Т. наред с липсата на други доказателства, съдът кредитира в полза на св. М.. От показанията на св. А. и св.М., се установява, че подс. Т. е искал и претендирал от пострадалия да му се извини за отправените псувни. Проявената необичайната жестокост на подс. Т. и това, че е искал извинение от св.М., след като вече му е нанесъл побоя, не дават основание на съдът да заключи, че побоя е следствие на отправени псувни. От показанията на св. М., може да се направи извод, че поведението на подс. Т. е било мотивирано следствие на желанието му за саморазправа с пострадалия. Докато той е нанасял юмручни удари на св.М., подсъдимия е осъзнавал, че прави това на публично място. Знаейки че може да бъде видян от живущите наоколо, каквато се явява и очевидката Р.Т.А., подс. Т. е решил, че може да намери по някакъв начин и оправдание за своите действия. Той е викал на висок глас, че св. М. трябва да се засрами, че го е напсувал и че трябва да му се извини, като си е мислел, че това би оправдало и нанесения побой. Становището на съдът е, че тези действията  на подс. Т. да бъдат оправдани. Няма как да бъде оправдан този, който дори и да е бил обиден от друг, му нанася жесток побой и то с цел да изтръгне от него извинение за нанесената обида. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. М.. По отношение на вида на нанесените му удари, неговите показания по същество се подкрепят от свидетелските показания на св. П.П. и св. К.М.. Действително последните двама не се явяват преки очевидци на извършения побой, но пък те първи са възприели външно реалното състояние на пострадалия след причинените увреди. По същество показанията на св. М., относно нанесените му юмручни удари от страна на подс. Т., се подкрепя от заключенията на вещото лице относно механизма на причиняване на констатираните телесни повреди. За нанесени юмручни  удари в показанията си, депозирани пред съдия в хода на ДП, твърди и св. Р.А.. Относно вида и продължителността на проведеното лечение, съдът отново кредитира показанията на св.М., като в тази им част те се подкрепят, изцяло от показанията на св.П.П., св. К.М. и становището на вещото лице извършило двете назначени по делото СМЕ.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. К.Й.М., като отчете, че тя е съпруга на частния обвинител и като такава, следва да се счита, за заинтересована от изхода на делото. Св. М. не е била пряк очевидец на случилото се на 27.02.2013г. между св.М. и подсъдимия, като тя обаче е възприела това какво е било състоянието на съпруга й същата вечер. Именно с нея, той е споделил, че му е бил нанесен побой от подсъдимия. Преценени спрямо другите събрани по делото доказателства, то може да се направи извод, че в показанията на свидетелката липсва стремеж към изопачаване на фактите от  обективната действителност или прикриване на същите, като тя добросъвестно излага обстоятелствата относно своите възприятия.

Съдът кредитира показанията на св. Р.Т.А., като в частта им относно нанесените юмручни удари от подсъдимия спрямо свидетеля М., съдът кредитира дадените от нея и прочетени на основание чл.281, ал.1,т.1 от НПК показания пред съдия. В хода на съдебното следствие, в разпита си като свидетел, св.А. заяви, че е видяла, как св.М. ръкомахал спрямо подсъдимия, че в последствие двамата се били бутали, от което пък пострадалия няколко пъти паднал на земята. Разпитана обаче като свидетел пред съдия в хода на воденото досъдебно производство, тя е заявила, че е видяла единствено как подс. Т. е нанесъл няколко последователни юмручни удара в главата на пострадалия, като последния не само не е отвърнал, но е стоял безучастен и понасял всеки един от ударите без да се защитава. Разминаването в нейните показания  е съществено, като съдът обяснява същото с изминалото време и очевидно изразеното дори и в съдебно заседание, становище на свидетелката, че тя самата няма желание да бъде замесвана в случая. По отношение на нанесените от страна на подс. Т. юмручни удари съдът все пак кредитира дадените от страна св. А. в хода на досъдебното производство показания, тъй като те си кореспондират, както с показанията на пострадалия, така и с косвените показания на св.П. и св. М., а така със заключението на вещото лице относно механизма на причиняване на уврежданията. В останалата им част съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания от страна на св. А., тъй като те се кореспондират и останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира.          

Съдът кредитира изцяло дадените от страна на св. П.Г.П. показания, като отчете, че той не се явява заинтересован от изхода на делото. Свидетелят изложи добросъвестно своите възприятия, като в тях липсва какъвто и стремеж към изопачаване или затаяване на фактите обективната действителност. Именно от показанията на св.П., подкрепени и от приложените по делото писмени доказателства се установява, какви точно травми са били причинените на пострадалия конкретно в устната кухина, както и какво лечение е било предприето по възстановяване на липсващите и увредени в резултат на побоя зъби. От разпита на св. П. се установява, че той освен като хирург във  „ВИТАДЕНТ АГПППДМ“ ООД Асеновград, работи и като специалист в отделение по Лицево челюстна хирургия към УМБАЛ „Св.Георги“ Пловдив. Лечението проведено спрямо св. М., е било извършено в качеството му на стоматолог във „ВИТАДЕНТ АГПППДМ“ ООД Асеновград, като документацията във връзка с това лечение е била оформена от името на лекаря, като служител на тази амбулатория.

Съдът кредитира в по-голямата им част и показанията на св. Б.А.К., като отчете това, ме същия не е бил пряк очевидец на конфликта между св.М. и подс. Т.. По същество в по-голямата си част  показанията на св. К. не противоречат на възприетата от съда фактическа обстановка. По отношение на физическото състояние на пострадалия в момента в който го е видял св. К. обаче, съдът не кредитира неговите показания. Няма как да се приеме без липса на каквато и да е критика твърдението му, че св. М. изглеждал добре и по лицето му нямало следи от наранявания. Очевидно е, че  след като самия Т. е попитал М. дали има нужда от медицинска помощ, то явно е, че извършителя е бил наясно със сериозността на положението му и с наличието на причинени от него травми. В останалата им част съдът кредитира дадените от св.К. показания, като те си кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства които съдът кредитира.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия,в частта им,  в които той твърди, че едва ли не, основна роля за инцидента има пострадалия свидетел Н.М..  Действително достоверно и логично се явява твърдението на подс. Т., че св. М. му е подхвърлил репликата „Какво става нервния?“. В контекста на предишната среща между двамата по повод на събирането на пари от страна на св. М. в качеството му на домоуправител, то твърдението му относно тази реплика изказана на 27.02.2013г. е логично, а не недостоверно. Това обаче в никакъв случай няма как да оправдае следващите действия на подс. Т. и побоя нанесен от него спрямо св. М.. Поради липса на доказателства, съдът не кредитира обясненията на подс. Т. с които той твърди, че е бил напсуван от св. М.. Както съдът посочи по-горе, то претенцията на Т. спрямо М., че следва да му се извини, на практика следва да се приеме за негова защита, реализирана веднага след побоя. Поради липса на доказателства съдът не кредитира обясненията на подс. Т. в частта им в който той твърди, че е бил нападнат от св.М., като в резултат на реализираната от него защита е бутнал пострадалия. Действително за бутане с ръце между подс. Т. и св. М. говори в показанията си и св. А.. Съдът обаче както посочи вече не кредитира тези нейни показания в тази им част, тъй като те противоречат на нейните показания дадени на досъдебното производство, а противоречат и на показанията на самия пострадал. От друга страна няма как да не отбележи и това, че механизма на причиняване на констатираните от вещото лице наранявания,като  характер и вид, не съответства на механизма на причиняване посочен от подсъдимия. Няма как да се приеме, че травматичния оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядането на лигавицата на лявата очна ябълка, силно изразено луксация /разклащане/ на първи горен зъб вдясно, счупване на 1/3 от коронката на втори долен зъб вляво, травматичен оток и кръвонасядания по лигавицата на горната и долна устни са получени при многократни падания на пострадалия, дори е това да е ставало върху циментова площадка или бетонно стъпало . На практика не е невъзможно едно лице да бъде бутано няколко пъти, вследствие на което то да падне и на земята. Дори хипотетично да се приеме, че има реализирани няколко такива падания, едва ли пострадалия  ще пада всеки път само и то на лицето си.  Това е лишено от всякаква логика.

Развитата от защитника на подс. Т., теза за реализирано от страна на пострадалия нападение и проведена ответна защита от страна на подсъдимия, съдът намери за недоказана. Както бе изтъкнато по-горе, по делото не се събраха доказателства, че подс. Т. е бил нападнат, като не се установи пострадалия да е имал мотив за такова нападение. Пострадалия е видял подсъдимия във входа на жилищния блок и след размяна на реплики, първия от тях продължил пътя си. С цел да се саморазправя с него, подс. Т. го е догонил отвън пред блока където е реализирал намеренията си. В тази насока няма как отново да не се посочат показанията на св. А. дадени по досъдебното производство, която твърди, че подс. Т. е нанесъл няколко последователни юмручни удара в главата на св. М., като при това последния даже не се е отбранявал. Липсата на доказателства за нападение от страна на св.М. спрямо подс.Т., изключва и извода за неизбежна отбрана. Дори самият подс. Т. в обясненията си не твърди, че е бил нападнат от св. М..  Действително той сочи, че св.М. се е обърнал и тръгнал към него, но пък ответната реакция на подс. М. се явява неадекватна. При положение, че ръцете на св.М. са били заети, тъй като в едната е държал торба с боклук, а в другата пластмасовото шише, няма как да се приеме за достоверно твърдението на защитника, че срещу подс. Т. е имало нападение, което пък е трябвало да бъде отблъснато чрез нанасяне на няколко жестоки юмручни удара в главата на пострадалия. Няма как да се приеме, че имало сборичкване между тях, тъй като за такова твърди единствено св. А. в показанията си пред съда, но същите съдът не ги кредитира в тази им част.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице д-р Д., по назначените две СМЕ, с едно единствено изключение. От показанията на пострадалия и тези на св. П.П. се установява, че след побоя наред с другите травми, на пострадалия са били причинени силна луксация на горен десен централен резец, както и отчупване на коронката, до ниво открита пулпна камера, на кучешкия зъб долу в ляво. От приложените по делото  писмени доказателства и от показанията на св. П., се установява, че луксирания горен десен зъб се явява 1/1 горен зъб, а кучешкият зъб, намиращ се долу в ляво, чиято корона е била отчупена се явява  3/3 долен зъб.  Безспорно по делото,  се установи, че първият от тези зъби поради липса на друга възможност е бил изваден. Безспорно се установи по делото, че именно тези зъби впоследствие са били лекувани и възстановени.  По отношение на първия от посочените зъби вещото лице е категорично, че вследствие на инцидента на 27.02.2013г. на св. Н.М. е причинено тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно, което е станало и причина за изваждане на зъба. Същото се приравнява с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което е преценено като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. По отношение зъба с отчупена корона, при изготвяне на двете заключения, вещото лице е допуснало една грешка. Вместо до посочи, че зъбът с отчупена корона е трети долу в ляво, той е посочил, че това е втори зъб долу в ляво. По делото обаче липсват каквито и да е данни, че на пострадалия е била причинена травма на намиращия се долу в ляво зъб, като такъв не е лекуван и от стоматолога. Направената грешка обаче, съдът намира в случая за несъществена, още повече, че поделото безспорно се установява, че   травмирания зъб с отчупена корона е трети долу в ляво. Съдебната практика е категорична, че такъв вид травма, действително представлява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. В останалата му част съдът кредитира двете заключения по изготвените СМЕ, като от тях и от разпита на вещото лице се установяват достатъчно точно и механизма на причинената на пострадалия средна телесна повреда, както се установява и причинената му други телесни повреди, по смисъла на чл.130, ал.1  и ал.2 от НК. Всички заключения съдът намери за компетентно изготвени, с необходимите знания, като бе отговорено на поставените въпроси, като те са подкрепени от другите доказателства по делото, както и от останалите  приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, както и надлежно приобщените към доказателствения материал- характеристични справки, справките за съдимост и др. писмени доказателства.

 

От правна страна:

Подсъдимият И.Ж.Т. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал.1 от НК а именно това, че на 27.02.2013 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на Н.Ж.М. средна телесна повреда, изразяваща се в тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно, наложило оперативното му изваждане, съставляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

По тази правна квалификация, съдът  го призна за виновен.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 27.02.2013г. в гр. Асеновград, подс. Т. е осъществили  изпълнителното деяние на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че посредством нанесените няколко юмручни удара в главата на Н.М. му е причинил луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно. Тази луксация е била толкова тежка, че поради липса на друга възможност за лечение, луксирания горен десен първи зъб е бил оперативно изваден. Причинената луксация, наред с изваждането на зъба, по същество представлява избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. Всичко това дава основание на съда да направи извода, че на пострадалия М. е била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

По делото се установи, също така, че в резултат на нанесения от страна на подс. Т. спрямо пострадалия М. побой, изразяващ се в юмручни удари, то на пострадалия са били причинени и два вида леки телесни повреди. Първата група изразяващи се в:травматичен оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане на лигавицата на лявата очна ябълка и травматичен оток и кръвонасядания по лигавицата на горната и долна устни което е било преценено, като причинени болка и страдание без разстройство на здравето или леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Втората група съдържа една лека телесна повреда или това е счупване на 1/3 от коронката на трети долен зъб вляво, което се преценява като разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, или лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Констатираните леки телесни повреди наред със средната телесна повреда , безспорно доказват, че механизма на тяхното причиняване и посредством нанесени няколко юмручни удара. Доколкото обаче обвинението по настоящето дело е за извършено престъпление за причинена средна телесна повреда тъй, престъплението е едно, то съдът го квалифицира с оглед по причинения по-тежък резултат, какъвто се явява причинената средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.

Както съдът посочи по горе, то поделото няма доказателства, че подсъдимия Т. и действал в при условията на неизбежна отбрана пи смисъла на чл.12, ал.1 от НК, поради и което, не призна същия за невинен за извършеното действие. Въпреки, че по делото няма направено искане от страна на защитата на подсъдимия, то съдът при анализ на събраните по делото доказателства, достигна до извода, че не установява подс. Т. да е действал в състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия с обида, клевета или друго противозаконно действие. В обясненията си подс.Т. заявява, че възприел движението на устните на св.М., като отправяне на псувня. Липсата на други доказателства подкрепящи това неговото твърдение, както и липсата на доказателства обосноваващи извод за наличие на силно раздразнение у подс.Т., дават основание на съда да не преквалифицира извършеното, като престъпление по чл.132, ал.1,т.2 вр. чл129, ал.1 от НК.

Деянието е  извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.

Мотивите на подсъдимият за извършване на престъплението се коренят в незачитане на установения в страната правов ред и в частност неприкосновеността на личността, слаби морално-волеви задръжки.

 

По наказанието:

Съдът, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието –висока, с оглед това, че престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и специфичността на обществените отношения, които засягат, а именно правата на личността,   разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност на извършителя –не толкова ниска, предвид недобриге му характеристични данни и това, това, че в миналото си е бил осъждан НОХД№ №333/2006г. на АРС, макар и реабилитиран, но за  извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, касаещо отново причинено от него счупване на първо торен зъб в дясно, както и като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-това, че все пак агресивното поведение на подсъдимия и нанесения от него побой, са резултат от неправилно оценената от нето обстановка, за възникване на която донякъде се явява и поведението на самия пострадал, като се отчете и това, че макари да не признава вината си, то подсъдимия все пак отчита резултата от своите  действия и неправомерността на своето поведение, като се взе предвид и семейната средата в която той е израснал, счете, че на подсъдимия И.Ж.Т. следва да се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид това съдът прецени, че  на подсъдимия следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца. В случая безспорно, по отношение и на подс. Т. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при условията на чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК и не замени предвиденото за това престъпление наказание „Лишаване от свобода“ за което няма минимум с наказание „Пробация“.

При преценка за начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид това, че по отношение на подс. Т. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението на наложеното наказание следва се отложи с изпитателен срок от три  години и шест месеца. Както съдът посочи, то от справката за съдимост и бюлетин за съдимост на подс. Т. /листи 69 и 70 от съд. дело/ се установява, че в миналото си той е бил осъждан. Това е станало с присъда №87/19.06.2006г. по НОХД№ №333/2006г. на АРС, с която за извършено на 16.02.2006г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ включващо три пробационни мерки. Присъдата е влязла в сила на 04.07.2006г. От приложената справка / на лист 59 от ДП/, се установява че наложеното наказание „Пробация“ е била изтърпяно от подс.Т. на 12.04.2007г. За това осъждане подс. Т. следва да се счита реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,от НК, тъй като в тригодишен срок от неговото изтърпяване, той не е извършил друго престъпление,наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. В случая той следва да се счита за неосъждан, като за постигане целите на наказанието, съдът счете не е необходимо той  да изтърпи реално наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Извършеното престъпление предмет на настоящето дело,  интензитета на ударите които са били наложени от страна подс. Т., необяснимата му агресия и жестокост, наред с факта, че в миналото вече е бил осъждан на „Пробация“, за сходно престъпление, предполагат определяне на изпитателен срок с размер над минималния предвиден от закона.По този начин съдът намира, ще бъдат изпълнение целите предвидени в чл.36, ал.1 от НК.

Предявените граждански искове са с правно основание чл. 45 и следващи ЗЗД, като съдът намери първият от тях за частично основателен, а втория изцяло за основателен.

По отношение предявения гражданския иск в размер общо на 6000лв., с която сума се претендират  причинени неимуществените вреди, в резултат на нанесената средна телесна повреда, изразяваща се в тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно, наложило оперативното му изваждане, съставляващо избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето в резултат на извършеното от подс. И.Ж.Т. на 27.02.2013г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК, той бе осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.Ж.М. сумата  от 2500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането до окончателното изплащане на същата, като за разликата над уважения размер до претендирания размер от 6 000лв. отхвърли иска, като недоказан и неоснователен. По този начин съдът счете, че ще бъде спазен принципа за справедливост при определяне на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, като размера беше съобразен конкретно с вида на причинената средна телесна повреда, претърпените болки и страдания и създадените с тях неудобства, лишения и затруднения на пострадалия и неговото семейство, както и това, че той се е възстановявал за един сравнително дълъг период от време.

По отношение предявения гражданския иск в размер общо на 1400лв., с която сума се претендират  причинени имуществените вреди, пряка последица, в резултат на извършеното от подс. И.Ж.Т. на 27.02.2013г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК, той бе осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Н.Ж.М. цялата претендирана сума  от 1400 лева. По делото безспорно се установи, че в резултат на извършеното от страна подс.Т. престъпление, на пострадалия М. наред със средната телесна повреда са били причинени и няколко леки телесни повреди. С оглед проведеното лечение свързано тежка степен на луксация /разклащане/ на първи горен зъб в дясно, наложило оперативното му изваждане и отчупване на коронката, до ниво 1/3 или до открита пулпна камера, на кучешкия зъб долу в ляво, то по делото безспорно се установи, че пострадалия е направил определи разходи. Техния размер е определен от издадените на пострадалия Фактура от 21.10.2013г. и касова болежка /на лист 26 от съд.дело/. От тези писмени доказателства и от събраните гласни по делото се установява, че тези разходи възлизат в размер на 1400.00лв. Направените от страна на пострадалия разходи са пряка последица от причинените му от страна подсъдимия телесни повреди, всички вследствие извършеното на 27.02.2013г. престъпление по чл.129, ал.1 от НК. 

С оглед изхода на делото подсъдимия бе осъден да заплати на пострадалият и сумата от 200,00 лв. представляваща направени от него разноски по водене на делото.

С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от 120лв. и сумата от 100лв. по сметка на РС – Асеновград, двете представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 156лв. по сметка на РС – Асеновград, представляваща ДТ върху уважените размери на гражданските искове

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                  

                                                                                                                        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: